Решение по адм. дело №509/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба от В. М. М.-А. и А. С. А., депозирана чрез процесуален представител – упълномощения адв. Е. Д. от АК – Русе, против заповед №18-7310/15.07.2025 г., издадена от началника на СГКК – Русе, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, одобрени със заповед №РД-18-350/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Искането за отмяна е мотивирано с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Твърди се липса на мотиви, липса на яснота във волеизявлението на административния орган. Изложени са доводи, че заповедта е издадена при липса на предпоставки за изменение на КККР поради грешка или непълнота. Счита, че административният орган не е отчел, че в случая е налице спор за материално право по отношение на границата на съществуващите обекти в КККР поземлени имоти – 72028.133.47 и 72028.133.48. Иска се от съда да бъде отменен оспореният административен акт. Претендират се разноските, съгласно представен списък. Представени са и писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът по жалбата – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - Русе, в съдебно заседание и в представената по делото молба-становище с вх. № 4257/06.10.2025 г. оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че при огледа на място е констатирано полягане на оградата, което е декларирано от предходните собственици на жалбоподателите в нотариално заверена декларация, като при проверка от правоспособното лице няма грешка в двата края на оградата, но понеже парцелът е тесен и дълъг и е на един баир, няма как да се види единият край от другия и по средата се е получило изкривяване, като това изкривяване е навлизане в имота на заявителите за проекта за изменение на кадастралната карта. Претендира присъждането на разноски, съгласно представен списък. Представени са и писмени бележки по съществото на спора.

Заинтересованата страна М. Г. Г., в писмен отговор с вх. №4345/13.10.2025 г. по описа на АС – Русе, счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от заинтересовани лица от кръга на посочените в чл. 54, ал. 4, изр. 3 от ЗКИР и § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от приложените към преписката доказателства административното производство по издаване на оспорения акт е образувано със заявление вх. № 01-365602-12.05.2025 г. на АГКК, подадено от М. Г. Г. (собственик на имот с [идентификатор]). Към заявлението са представени проект за изменение на КККР, с приложена обяснителна записка, изготвени от правоспособно лице по кадастър. Приложени са съответните доказателства, комбинирана скица за пълна и/или частична идентичност на [УПИ], кв. 28 по регулационен план и [ПИ] по КККР на [населено място], общ. Иваново; проект за изменение на КККР; сравнителни таблици на координатите на идентични точки от границата по КККР и дворищно-регулационната линия; скици-проект на изменените имоти; извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти в [населено място]; протокол за трасиране или означаване или координиране на границата между [УПИ] и [УПИ], кв. 23 по регулационния план на [населено място]; нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 152, том. III, рег. № 7949, дело № 462/2019 г.; копие от регулационен план на [населено място], одобрен със заповед №3179/05.10.1926 г., цифров модел в CAD 4.02 формат (л.3 - л.9 от преписката).

Исканото изменение се състои в нанасяне на промени в кадастралната карта и кадастралнтe регистри на граница между [ПИ] и [ПИ] на основание влязъл в сила ПУП от 1976 г.

Видно от обяснителната записка (л.3 от преписката), целта на проекта е изменение на границата между [ПИ] и [ПИ] по КККР на [населено място], общ Иваново, обл. Русе в съответствие с действащата дворищно – регулационна линия между [УПИ] и [УПИ], кв.28 от регулационния план, с основание на изменението чл.51, ал.2 от ЗКИР във връзка с влязъл в сила ПУП със Заповед № 78/19.05.1976 год.

На 20.05.2025 г. е приет проект за изменение на КККР с Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри №25-155726-20.05.2025 г. (л. 10 от преписката).

С уведомление изх. № 24-26101-11.06.2025 г. (л.15 от преписката), на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, административният орган е изпратил уведомления до заинтересованите страни, собственици на ПИ с идентификатор 72028.133.47, В. М. М.-А. и А. С. А. за подаденото заявление от М. Г. Г. и започналата процедура за изменение на КККР на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, одобрена със Заповед №РД-18-350/22.05.2019 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК за имоти с идентификатори: 72028.133.47, 72028.133.48, изразяваща се в изменение на границата между [ПИ] и [ПИ] по КККР на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе в съотвествие с действащата дворищно - регулационна линия между [УПИ] и [УПИ], кв.28 от регулационния план. С писмото на лицата е предоставен 7-дневен срок да се запознаят с документите по подаденото заявление и да изразят писмено становище или възражения. Заинтересованите страни са уведомени за образуваното административно производство, като жалбоподателите са получили писмото на 12.06.2025 г., видно от приложените по делото известия за доставяне - л. 16 от преписката. С вх. № 02-3978759-18.06.2025 в СГКК - Русе е постъпило възражение от В. М. М.-А.. Във възражението се изразява несъгласие за промяна границите на съществуващите обекти в КККР за ПИ с идентификатор №72028.133.47 и ПИ с идентификатор №72028.133.48.

След анализ на събраните в административно производство документи и доказателства административният орган е оставил постъпилото възражение без уважение и производството е приключило с постановяване на оспорената заповед № 18-7310-15.07.2025 г., издадена от началника на СГКК – Русе, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменението в КККР на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, одобрени със Заповед №РД-18-350/22.05.2019 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори 72028.133.47 и 72028.133.48 по КККР на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе в съотвествие с действащата дворищно - регулационна линия между [УПИ] и [УПИ], кв. 28 от регулационния план на населеното място, съгласно скица - проект № 15-1170382-15.07.2025 г. (л.л. 21-22 от преписката).

В обстоятелствената част на обжалваната заповед е посочено, че преди промяната ПИ с [идентификатор] е бил отразен с площ 1345 кв. м, а след нея - 1390 кв. м. Със заповедта е извършено изменение и на данните за ПИ с [идентификатор], собственост на жалбоподателите, съгласно представен НА. Площта на ПИ се променя [рег. номер]. м [рег. номер].

С представената по административната преписка копие на декларация с нотариално удостоверени подписи (л.29 от преписката), съдържаща изявление на прехвърлителите на правото на собственост на имота на жалбоподателите се установява, че границата между двата имота е материализирана на място чрез „плетена телена ограда“, като в декларацията е посочено, следното: „Към момента на продажба на имота телената мрежа врастваше в орехово дърво, чийто ствол в по-голямата си част се намира в долния имот и то, ореховото дърво, е на около един метър спрямо външния лицев ъгъл на сградата, построена в този имот.“

С молба вх. №4257/06.10.2025 г., ответникът по делото е представил писмени доказателства в заверени препис: удостоверение от 28.08.2025 г., издадено от О. И.; Заповед №78/19.05.1976 г. на ОНС - Русе; кадастрална скица №147/18.05.1976 г., издадена от Община Иваново и разрешение за строеж №68/30.08.1989 г.(л. 46 – 47).

Видно от издаденото на 28.08.2025 г. удостоверение, уличната регулация по отношение на УПИ ХХ-157 в кв. 23 пo регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № 3179/05.10.1926 г. на ОНС - Русе, цитиран в [нот. акт], том 1, peг. № 2450, дело № 139 от 21.09.2010 г., вписан в СВ-Русе под № 182, том 26, вх. peг. № 11182, дело № 5612, том 26 от 21.09.2010 г., е приложена на място, като:

-Уличната мрежа е изградена/реализирана в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.

-Регулационната линия между улицата и прилежащия урегулиран поземлен имот съвпада с имотната граница по кадастралната карта и кадастралните регистри.

-Налице е и трайно материализиране на уличната регулация.

Предвид влязъл в сила на ПУП със Заповед № 78/19.05.1976 г., от [УПИ] са обособени имоти [УПИ] и [УПИ] в кв. 28 по плана на [населено място]. Видно от представените нотариални актове жалбоподателите и заявителят са придобили право на собственост по отношение на урегулирани поземлени имоти, както следва [УПИ], представляващ поземлен имот с [идентификатор] и УПИ ХХ-157, представляващ поземлен имот с [идентификатор].

С отговор вх. №4345/13.10.2025 г., от заинтересованата страна са представени следните доказателства: копие от скица на поземлен [имот номер]-1336517-13.08.2025 г., протокол за трасиране или означаване и координиране на границата между УПИ ХІХ-157 и УПИ ХХ-157 в кв. 23 по регулационния план на [населено място] от 11.04.2025 г., копие от регулационен план на [населено място], одобрен със заповед №3179/05.10.1926 г., копие от кадастрален план, фотоснимки – 8 бр. (л. 54 л. 69 от делото).

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от началника на СГКК – Русе - материално, териториално и по степен компетентен орган с оглед местонахождението на въпросния имот, предмет на заповедта, в съответствие с предоставените му с чл. 54, ал. 4 ЗКИР правомощия и предвид разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, според която непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Обжалваният административен акт е в предписаната от закона писмена форма.

Неоснователен е доводът на оспорващата страна за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.

Обжалваната заповед съдържа изложение на правните и фактическите обстоятелства, обосновали нейното издаване, поради което съдът намира, че същата е мотивирана. Като правни основания са посочени - чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, видно от съдържанието на заповедта. В атакуваната заповед административният орган е посочил фактическите основания, въз основа на които се издава заповедта, а именно: Заявление № 01-403962-23.05.2025 г. от М. Г.; Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-155726-20.05.2025 г. или това са мотивите, които съществуват в преписката - налице е връзка между тези мотиви, които са приети като свои от началника на СГКК - Русе, в заповедта. Мотивите на административния акт обаче, могат да бъдат изложени не само в него, но и в други предхождащи документи, които се намират в административната преписка, какъвто е и настоящият случай.

В административното производство не са извършени нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени. Административното производство е започнало по заявление на заинтересовано лице с приложен към него проект за изменение, съобразно изискванията на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и чл. 56 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 70, ал. 1 от Наредбата, административният орган е уведомил за започналото пред него административно производство заинтересованите лица. Административният орган не е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 70, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Актът е издаден при пълно изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства, и след преценка на основателността на искането в заявлението.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати и нарушения на материалния закон.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР – посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. В оспорваната заповед не е посочено дали е налице грешка или непълнота. Липсват изложени мотиви коя от двете хипотези е налице и защо. Това обаче съдът приема, че не е нарушение, което да е основание за отмяна, тъй като от доказателствата по делото може да се направи извод в тази насока. "Непълноти или грешки", според дефиницията, дадена в § 1, т. 16 ДР ЗКИР, са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В настоящия случай от доказателствата по делото по безспорен начин се установи, че границите на имота, по отношение на които е поискано изменението, нанесени в кадастралната карта, не съответстват на действащата дворищно - регулационна линия между [УПИ] и [УПИ], кв.28 от регулационния план. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Според ал. 2 на същия текст когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Наличието на спор за материално право трябва да бъде преценявано от СГКК за всеки отделен случай и е основание, въз основа на което да се откаже одобряването на проекта за изменение на кадастралната карта. В случая съдът приема, че административният орган правилно е приел, че не е налице спор за материално право и е одобрил исканото изменение така, както е заявено. Във възражението на В. М. М.-А. липсва претенция, че част от нейния съсобствен имот е включена, съгласно изготвената скица проект, в границите на съседния имот, собственост на друг правен субект.

В случая спор за материално право не е налице, тъй като от представените по делото доказателства се установи, че при урегулиране на УПИ ХХ-157 към същия не е придадена част от съседния [УПИ], при което между собствениците им не са останали и неуредени сметки. С процесното изменение границите на имота на заявителя са нанесени в съответствие с действащата дворищно-регулационна линия по регулационния план и в съответствие с изискванията на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, според която разпоредба урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Съгласно § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията: а) с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; б) със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. В случая не се установи да са били налице предпоставките по б. „б“ и б. ‚в“, поради което съдът приема, че плана за регулация между двата имота следва да се счита приложен с влезлия в сила ПУП, одобрен със Заповед № 78/19.05.1976 г. При одобряване на този план регулационната граница между УПИ ХХ-157 и [УПИ] не е променяна, няма данни с този план част от [УПИ] да е преминала към УПИ ХХ-157, за да се е налагало уреждане на сметки по регулацията, няма данни за спор между страните.

Видно от копието на регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № 3179/05.10.1926 г. (л. 9 от преписката), е че между парцел XIX-157 и ХХ-157 няма имотна граница, а само дворищно-регулационна, която се счита за приложена с извършване на покупко-продажбата и привеждане на реалните имотни граници в съответствие с регулационните линии. От удостоверение от 28.08.2025 г., издадено от О. И. издадено от О. И. е видно, че уличната регулация по отношение на УПИ ХХ-157 е приложена.

Жалбоподателите са придобили през 2002 г. право на собственост по отношение на урегулиран поземлен имот [УПИ] в кв. 28 по плана на [населено място] - парцел, обособен от [УПИ], съгласно влезлия в сила ПУП, одобрен със Заповед № 78/19.05.1976 г. С оглед направеното изявление от прехвърлителите на правото на собственост на имота на жалбоподателите пред нотариус в писмена форма, се установява, че фактическата причина за несъответствие на границата на имота е наличието на врастване на орехово дърво в телената мрежа, което е довело до нарушаване на материалната граница между двата имота, чрез „полягане“ на оградата, обстоятелство подкрепено и от представения снимков материал по делото от заинтересованото лице (л. 62 - л. 69 от делото). И доколкото се установи, че регулационните граници на имота не съвпадат с тези по така одобрената КК, то с издаването на заповедта ответникът е отстранил грешката в КККР, тъй като отразяването съответства на границите на имота по регулационния план. Във връзка с доводите на оспорващите относно намаляване площта на техния имот с 46 [жк], че в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС на РБ е прието следното: „одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. /.../Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие.“

Предвид горното и като установи липсата на спор за материално право между заявителя и заинтересованите страни – оспорващи в настоящото производство, съдът счита, че административният орган правилно е удовлетворил искането на М. Г. Г. за изменение на границата между [ПИ] и [ПИ] по КККР на [населено място], общ Иваново, обл. Русе в съответствие с действащата дворищно – регулационна линия между [УПИ] и [УПИ], кв.28 от регулационния план на населеното място, тъй като е налице законовото основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР.

Оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, която изисква данните в кадастъра да бъдат отразявани в съответствие с действителното фактическо положение на обектите на кадастъра.

С оглед изхода на делото на жалбоподателите не се следва присъждане на разноски.

Неоснователно се явява искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства, че такива са били договорени и заплатени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. М. М.-А. и А. С. А., двамата от [населено място], против заповед №18-7310/15.07.2025 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Русе.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.