№ 89
гр. Монтана, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200029 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 22-0996-002030/02.11.2022г. на
Началник Група към Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОД МВР - Монтана е
наложено на Н. Б. П., с посочен съдебен адрес в гр.Монтана, чрез адв.Л. А. от
МАК, административно наказание - глоба в размер на 400 (четиристотин)
лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ (Кодекс за застраховането), за
административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Недоволна от наказателното постановление жалбоподателката Н. Б. П.
чрез адв.Л. А. от МАК, моли да се отмени. Направено е искане за присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира
жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
1
На 07.09.2022г. в 11:00 часа в гр.Монтана, бул.Христо Ботев срещу №
79, на водача на л.а. „С.К.П.” с рег. № ХХХХХ, му била извършена
полицейска проверка. В хода на проверката св.Ц. К. Ц. – мл. автоконтрольор
в Сектор ПП при ОД МВР - Монтана в присъствието на колегата си св.Н. Д.
А., установил, че жалбоподателката Н. Б. П. управлявала л.а. посочен по –
горе, като ползвател, без да има сключена валидна застраховка „ГО” към часа
и датата на проверката Справката била извършена чрез техническо средство
РСОД (таблет). За установеното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ св.Ц. в
присъствието на св.А., съставил АУАН № 2030, бл. № 658785/07.09.2022г.,
въз основа на който било издадено и обжалваното НП.
Жалбоподателката Н. Б. П. чрез адв.Л. А. от МАК, посочва следните
доводи за отмяна на НП:
В НП е посочено, че на 07.09.2022г. в 11.00 ч. в гр.Монтана, на
ул.Христо Ботев срещу номер 79, доверителката ми е управлявала лек
автомобил „С.П.” с рег. № ХХХХХ, не негова собственост, като за
автомобила не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”, към
днешна дата и час. Този текст е възпроизведен от АУАН съставен от мл.
автоконтролъор Ц. Ц.. Така предявеното обвинение срещу доверителката ми
страда от порок изразяваш се в това, че смислово и текстово изложението на
обвинението е непълно и неточно. Не е изяснено към коя дата и час се твърди,
че е извършено нарушението - към датата, когато е посочено, че е извършено
нарушението или когато с извършена проверката. В случая считам, че АУАН
е съставен при нарушение на нормата на чл.42. ал.1, т.4 от ЗАНН.
На следващо място административно-наказващият орган (АНО) е
допуснал съществено нарушение на административно производствените
правила, тъй като е издал НП, без да обсъди обстоятелството, че е налице
липса на субективния елемент на вината, което прави административното
нарушение, за което на доверителката ми е наложена санкция,
несъставомерно. Както е отбелязано и от актосъставителя в АУАН,
наказаното лице не е собственик на процесния автомобил, а същата е само
ползвател и е нямало как да узнае, че управлява МПС, за което няма
сключена застраховка „ГО”. Същото й е предоставено в процесния ден за
управление с поставени регистрационни табели и в движение, годно да се
управлява по пътищата на страната.
2
На самостоятелно основание, като в НП не е обсъдил налице ли са
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, АНО е допуснал процесуално
нарушение при издаване на обжалваното НП съгласно чл.53, ал.1 от ЗАНН.
Не са изложени мотиви относно индивидуализацията при определяне на
наказанието съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН. Тук също сме изправени пред
липсата на мотиви относно определяне размера на наказанието съобразно
приложимата норма. Безспорно в съдебната практика е направен
законосъобразен извод, че овластеният орган, който издава актове, с които се
предоставят или засягат конкретни права и интереси, както и актове, с които
се санкционира неправомерно поведение на конкретен субект следва да
изложи писмено в акта си изричната си воля при определяне на наказанието.
Във всички случаи АНО следва да изложи мотиви защо определя размера на
конкретно наказание в издавания от него акт. Наказващият орган не е
извършил пълна проверка, от която да установи, че собственикът на
процесното МПС е сключил застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
ВG/07/122002679856, като видно от приложената към жалбата полица,
същата е с начало на застрахователното покритие от сключване на договора в
12:17 ч. на 07.09.2022г. Това обстоятелство е могло да бъде установено след
проверка в публичния регистър на „Гаранционен фонд” за наличие на
сключена „ГО” за всяко МПС, регистрирано на територията на Република
България, преди да бъде издаден санкционният акт.
Тук следва да се обърне внимание, че така наложеното наказание глоба
в размер на 400 лева се явява непропорционално с оглед твърдяното за
извършено нарушение. Въпреки, че изложеното от фактическа страна, дори и
да осъществява признаците на нарушение, то следва ла се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, следва да се
приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни
последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид
(по арг. чл.93. т.9 НК във връзка с чл.11 от ЗАНН). Настоящият случай е
именно такъв, като макар и формално да е осъществен съставът на
административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи
3
обстоятелства (нарушението е извършено за първи път; застраховка
„Гражданска отговорност” е сключена един час и дванадесет минути след
установяване на нарушението, от нарушението не се настъпили вредни
последици, доверителката ми няма друго такова нарушение но КЗ), деянието
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение
налагането на санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява
несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и
дееца.
Следва да се посочи, че АНО е игнорирал задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният
случай, както се изложи по-горе, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите такива нарушения и очевидно е маловажен
случай на нарушение по чл.638. ал.3 от КЗ. Като не го е квалифицирал като
такова, АНО е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били
налице всички предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
На следващо място и в подкрепа на гореизложеното заявявам, че при
налагане на административното наказание следва да се съблюдава и
принципът за пропорционалност между деянието, последиците от същото и
предвидената санкция, произтичащ от чл.35, ал.3 от НК - наказанието да бъде
съответно на престъплението, и да постига целите му по чл.36 от същия
кодекс, както и от легалното определение по чл.93. т.9 НК - да бъде
съобразена липсата или незначителността на вредните последици.
Предвидените административни санкции следва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. При приложение на принципа на
пропорционалност и критериите за преценката му и предвид преследваната
цел за устойчиво развитие на задължението всеки собственик на МПС да има
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, гарантира възможността за
ефективно и пълно възстановяване на вредни последици от неправомерно
поведение на водачите на МПС при евентуално възникнало
пътнотранспортно произшествие. Налагането на конкретната санкция в
размер на 400 лева при данните, че се касае за изолирано деяние от страна на
дееца, както и че не са налице данни за реално застрашаване на живота,
4
здравето и имуществото на гражданите, надхвърля границите на подходящото
и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели. Съгласно изискванията на чл.483, ал.1. т.1 от КЗ всеки
собственик на МПС е длъжен да сключи застраховка „ГО” за притежаваното
от него МПС, което не е спряно от движение и е регистрирано на територията
на РБ. Неизпълнението на това задължение е скрепено с възможността за
налагане на санкция на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, като на физическите
лица се налага глоба в размер на 250 лв. Сыцевременно лица, които са
ползватели на МПС и за тях няма въздигнато задължение за сключване на
застраховка ГО, каквото е за категорията собственик на МПС, е предвидена
санкция в пъти по-висока от неизпълнение на задължение по чл.438, ал.1, т.1
от КЗ. В случая е налице не пропорционалност между хипотезата на две
конкретни нарушения. Неизпълнението на които е скрепено със санкции и
последиците от наложените наказания.
Собственикът на автомобила, който е задължен да сключи
застраховката ще бъде санкциониран с по-леко наказание от лицето, на което
е предоставено да ползва МПС. За което собственикът не е изпълнил свое
задължение и не е сключил договор за застраховка „ГО”. Въз основа на
посоченото, считам че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като
АНО е следвало да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици.
Доколкото преценката за „маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол, не прилагането на чл.28 от ЗАНН при наличие на неговите
предпоставки е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона.Това води до извода, че в случая НП
е издадено в противоречие с материалния закон и е нарушена
административнонаказателната процедура.
В рамките на съдебното следствие св.Ц. К. Ц. и св.Н. Д. А. подържат
посочените обстоятелства в АУАН, които на практика не се оспорват от
жалбоподателката.
След разбора на доказателствата по делото, настоящия съд намира, че
наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице
нарушение по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ – „Лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
5
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”.
Съдът кредитира като обективни показанията на св.Ц. К. Ц. и св.Н. Д. А.,
които са в подкрепа на извода за доказаност на административното
нарушение посочено в АУАН серия GA № 2030, бл. № 658785/07.09.2022г.
Настоящият съд не споделя доводите за отмяна на обжалваното НП,
изложени в полза на жалбоподателката Б., чрез адв.Л. А. от МАК. АУАН и
НП са съставени съгласно изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН,
без настоящия съд да сезира допуснати съществени процесуални нарушения,
в т.ч. от вида на посочените в жалбата. Нарушението е описано съгласно
установеното и при спазване изискванията на ЗАНН и КЗ – подробно и
мотивирано актосъставителят е отразил нарушението за липсата на сключена
валидна и действаща застраховка „ГО” за управлявания от П. л.а. на
07.09.2022г. в 11:00 часа (датата и часа на извършване на нарушението и на
полицейската проверка, е една и съща – 07.09.2022г., 11:00 часа, така както е
посочено в АУАН). Твърдението на П. не се подкрепя от събраните по делото
доказателства – установено е по безспорен начин, че към 11:00 часа на
07.09.2022г. за л.а. ползван и управляван от П. не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, което е установено непосредствено от полицейските органи
посредством справка с техническото средство РСОД (таблет). Представеното
заверено копие на застрахователна полица за сключена застраховка ГО на
разсрочено плащане № BG/07/122002679856, е в подкрепа на описаното
нарушение в АУАН и НП – видно е, че сключената застраховка важи от
07.09.2022г. – 12:17 часа за л.а. „С.К.П.”, а нарушението е установено на
07.09.2022г. в 11:00 часа, респ. не се опровергава изложеното в АУАН и НП.
На практика задължителната застраховка „ГО” за процесния л.а. е била
сключена след съставяне на АУАН, а видно от служебно изисканата от съда
справка от ГФ гр.София, съдържаща се в писмо изх. № 10-00-42/25.01.2023г.,
предишната застраховка „ГО” е била действаща до 03.09.2022г., 23:59 часа.
Към момента на установяване и извършване на нарушението –
07.09.2022г., 11:00 часа, е била налице хипотезата на чл.638, ал.3 КЗ, а не тази
на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като видно от данните за регистрация на
процесния л.а., съдържащи се в писмо № 996000-138/20.01.2023г. на Сектор
ПП към ОДМВР – Монтана, собственик по регистрация на л.а. „С.К.П.” с рег.
6
№ ХХХХХ, не е жалбоподателката, а лицето Н. Т.П..
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.638, ал.3 от КЗ не са допуснати съществени процесуални нарушения, не
са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН – към момента на извършената
полицейска проверка и установяване на нарушението - 07.09.2022г. в 11:00
часа, и преди това, считано от 03.09.2022г., 23:59 часа, жалбоподателката като
не собственик е управлявала моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване е нямало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Сключена пост фантом задължителна застраховка „ГО” (след съставяне на
АУАН), според настоящия съд не санира извършеното и установено
административно нарушение на 07.09.2022г., 11:00 часа, и според настоящия
съд не може да обективира приложението на чл.28 от ЗАНН, в какъвто аспект
и е съобразяваната от настоящия съд съдебна практика на касационна
инстанция – АС - Монтана. Освен това видно от справката за нарушител,
водача П. е допускала и други административни нарушения, заради което са
издадени 3 бр. влезли в сила НП-я и 5 бр. фишове, което според този съд
изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е извършено от обективна и субективна страна, като
настоящия съд не възприема доводите на защитата за лисата на субективен
елемент при извършване на нарушението. Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ,
послужила за санкциониране на П., предвижда – „Лице, което не е собственик
и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв”.
Т.е. нарушението е извършено при условията на непредпазливост, а в този
случай съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, имайки предвид чл.638, ал.3 от КЗ, АНО
не може да отпадне, защото е предвидено, че ползвател носи АНО, а не че не
се наказва.
Видно от приложената Заповед № 301з – 670/18.03.2016г. на Директор
ОД МВР – Монтана, НП е издадено от оправомощено длъжностно лице
съгласно чл.647, ал.2 от КЗ.
Имайки предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
административно-наказващия орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по
7
чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне размера на административното наказание.
Вземейки предвид тежестта и обстоятелствата при извършване на
нарушението, съдът констатира, че наложеното административно наказание
като размер е точно определено съгласно нормата на чл.638, ал.3 от КЗ. Всяко
конкретно административно нарушение следва да се наказва при условията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН изследвайки и съобразявайки конкретните обстоятелства
на извършеното нарушение. Съдът намира, че така определено
административното наказание съответства на тежестта на извършеното
нарушение и личността на жалбоподателя и е съобразено с разпоредбите на
чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН. Размерът на предвидените административни
наказания – глоби по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ и чл.638, ал.3 от КЗ е законно
регламентиран и посочената „несправедливост” в тази насока няма правно
основание да бъде преодоляна чрез приложението на чл.28 от ЗАНН, защото
съдебната практика, не приема, че случаят е маловажен.
Прие този изход на делото, няма правно основание за присъждане на
поисканите разноски от жалбоподателката П., чрез адв.А. от МАК, като
искането за присъждане на сумата 500 (петстотин) лева разноски,
представляваща адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без
уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0996-
002030/02.11.2022г. на Началник Група към Сектор ПП към ОД МВР -
Монтана, с което на Н. Б. П., с посочен съдебен адрес в гр.Монтана, чрез
адв.Л. А. от МАК, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 400 (четиристотин) лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане в полза на
жалбоподателката П., сумата 500 (петстотин) лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
8
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9