Присъда по дело №5159/2019 на Районен съд - Варна

     МОТИВИ към присъда от 22.03.2021г по НОХД № 5159 / 2019г по описа на Варненския Районен Съд,  ХХIII наказателен състав

            Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Варненска Районна Прокуратура обвинителен акт против    Л.С.Г. –ЕГН **********,***,  за престъпление от общ характер по чл.144  ал.3 пр.1 вр. ал.1  вр. чл.63 ал.1  от НК , за това че  на  04.02.2016 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се заканил с убийство на О.Е.Ф. ***, като му отправил заканите „Гнъс мръсна, долна, ще те направя на салата“, „ако те набарам някой ден, ще ти изкарам червата и ще те лежа“, „ ще те заколя, мръсно животно“, и това  заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

         Производството по делото се проведе по общите правила, предвидени в НПК.

        В образуваното наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане  предявеният от  св. Ф.   против подсъдимия граждански иск за претърпени в резултат на деянието му неимуществени вреди в размер на  7 500лв.  в  едно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното му заплащане,  и съответно пострадалия   бе конституиран в качеството си на граждански ищец  в процеса, а съобразно направеното искане – и като частен обвинител. 

         Участващият в производството представител на ВРП поддържа  предявеното против    Л.Г. обвинение,  като счита, че по безспорен начин в хода на съдебното следствие се е установило, че е извършено престъпление от общ характер.Прокурорът изтъква наличието на достатъчно събрани по делото гласни доказателства , като счита, че показанията на  св. О.Ф. кореспондират с показанията на св.И.В., св.С.Б., св.С.К., св.К.В. и св.Р.М., както и със заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи. Поради това и пледира подс.Г. да бъде признат за  виновен и да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а именно «Пробация» с приложението на двете задължителни мерки за минималния предвиден в закона срок от 6 месеца.Представителят на ВРП счита, че предявения граждански иск следва да бъде уважен, а на подсъдимия да се възложат направените по делото разноски.

          Процесуалният представител на гражданският ищец и частен обвинител  също счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, макар да не е станало ясно какво се е случило с кучето,  и пледира подс.Г. да бъде признат за виновен.Адв.И. обаче счита, че с оглед личността на пострадалия, който е журналист и който е бил заплашен именно в това му качество, а не като обикновен човек, на подсъдимият следва да се наложи наказание като се прецени баланса между извършеното от него действие и младата му възраст.Поради това и пледира при определяне на наказанието на подс.Г. да бъде определено той да поеме социален ангажимент, за да разбере, че не следва по такъв начин да изразява възмущението си.По отношение на гр.иск адв.И. изразява становище, че доколкото степента на обществена опасност на деянието е завишена, тъй като заплахата е отправена към журналист, то гр.иск следва да бъде уважен в цялост, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото от пострадалия разноски. 

          Подс.  Л.Г.  участва в производството лично и с надлежно упълномощен   процесуален представител. В хода на досъдебното производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения. В хода на съдебното следствие  заявява, че не е писал съобщенията, за които е обвинен, че този телефон не е негов, че няма нищо общо с пострадалия и не знае кой е, откъде е и как се казва. В последната си думи подс. Г. отново заявява, че не е извършил това, в което го обвиняват, че не познава журналиста и не го е заплашвал, че иска да продължи живота си и моли да бъде оневинен. 

           Защитата  на подсъдимия в лицето на адв.  Д.Д. ***, безалтернативно пледира за оправдателна присъда , тъй като обвинението не е  доказано по безспорен и категоричен начин. Адв.Д. изразява мотивирано становище, че от приложеният по делото протокол за оглед на веществени доказателства се установява, че изразите, обективирани в обвинителния акт, са написани на «шльокавица» , че не е категорично доказано, че тяхното съдържание е идентично с посоченото в обвинението и че заплашителната фраза е получена  не на 04.02.2016г., а на 05.02.2016г. На следващо място защитата счита, че от доказателствата по делото  следва да бъдат изключени всички записи, направени от св.Ф. , тъй като  с извършването им без предупреждение е била нарушена Конституцията на Р.България.  Адв.Д. анализира и действията на св.Ф., като ги съпоставя с ангажименти, поети и  включени в Етичния кодекс на журналистите в България , и счита, че пострадалия не се е съобразил с тях, като не е уведомил подсъдимия и свидетелите, че разговорите се записват, че не е проверил информацията преди да я публикува и др.Изтъква още, че сред кориците на делото няма жалба, депозирана от св.Ф. , както и че с оглед на знанието на пострадалия, че разговаря с младеж, който се намира на голямо разстояние от него, то не е могло да  изпита реален страх след получаване на съобщенията.  Поради тези и други съображения  адв.Д. пледира  по отношение на подс.Г. да бъде  постановена  оправдателна присъда, а гражданския иск да лъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен .

          След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното :  

          Св.О.Ф. бил журналист и работел на трудов договор като репортер към агенция «Блиц».Той се занимавал предимно с криминални и съдебни казуси. Тъй като работата му била свързана с контакти с много хора от различни среди, свидетелят записвал всички проведени разговори на мобилния се телефон чрез инсталирано на него приложение.  През м.януари 2016г. в социалната мрежа « Facebook“ св.Ф. и негови колеги журналисти, един от които св.И.В., който бил гл.редактор на електронната медия „О Варна.бг“, попаднали на обява за продажба на куче, която била „ споделена“ от група от природозащитници.Обявата била публикувана  на 12.01.2016г. в сайта „OLX“ и се отнасяла за продажба на куче за кучешки боеве. В нея било посочено, че в гр.Сандански се продава питбул за 2 222лв., че кучето е много силно, има 5 победи на ринг. За  информация бил посочен телефонен номер 0893 330-347.По повод на  обявата до Окръжна прокуратура-Благоевград били изпратени множество имейли от граждани и организации за защита на животните, които били възмутени от нейното съдържание и най-вече от данните за това, че предлаганото за продажба животно е участвало в кучешки боеве. Междувременно, по-късно на същият ден, съдържанието на обявата било променено.

           Когато св.Ф. видял обявата, решил да проведе журналистическо разследване за организирането на кучешки боеве в района на Сандански. Такова разследване извършвал и св.В..За целта св.Ф. си направил профил във  « Facebook“  под името „И.К.“ и подбрал „ подходящи приятели“. На 12.01.2016г.  св.Ф. позвънил на телефона, посочен в обявата и провел разговор с момче, което се представило като „Л.“.Този, и всички следващи разговори , били записани на мобилния телефон на св.Ф., който през цялото време се представял не с неговите истински имена.След като св.Ф. осъществил контакт с продавача от обявата, той открил и профил във   « Facebook“ с имената на подс.Л.Г., изписани на латиница. В профила било посочено, че момчето е родено на ***г. Така св.Ф. установил, че Г. все още е непълнолетен. Той и продавача на кучето провели няколко разговора, като имали размяна на съобщения , снимки и клипове във „Вайбър“.

         На 13.01.2016г., по повод постъпилите множество жалби, с Постановление на прокурор при РП-Сандански на органите на РУП-Сандански било възложено извършването на проверка, които следвало да установят лицето „Л. от Сандански“ и да съберат данни дали същият бил автор на обявата и линка в интернет, дали действително притежава куче или кучета, дали участва с тях в провеждане на боеве, къде и кога е ставало това, да се издирят свидетели, които да потвърдят такива предположения и се съберат данни за участието в конкретни боеве-дата, месец и година, да бъдат снети обяснения от „Л. от Сандански“ след като бъде установен и да обясни дали изведеното в интернет е от него и действително ли е това.

        На  16.01.2016г. в сайта „Блиц“ св.Ф. публикувал статия със заглавие „Скандална ВИДЕО находка в Блиц! Зверски кучешки боеве се вихрят в Сандански! /Снимки 18 +/“ и подзаглавие „Дай-дай-дай!Късай-късай!-надъхват организаторите клетите кучета да се ръфат едно друго. В статията било описано, че с шокиращо видео с жестоки боеве на кучета БЛИЦ се е сдобил, след като техен репортер се е заел да проучи скандална обява за продажба на „ боен питбул“, предложено за продажба няколко дни по-рано в сайт за продажби, като още в деня на поместването на обявата , тя била свалена заради бруталните снимки на това как питбула разкъсвал друго четириного. Влязъл в ролята на клиент, репортерът се свързал с посочения в обявата телефонен номер, на който отговорил продавач от Сандански.“Два бона му търся.На 8 месеца е, но е много добро кучето и е много силно. Има 5 битки на ринга.четири са с други питбули, а петата е с един алабай.Във всички победи“, разяснил продавачът с младежки глас качествата на „стоката“. Той се бил представил с малкото си име, а от профила му във „ Facebook“ станала ясна и фамилията му, както и това, че бил роден през февруари 1998г. и взе още няма навършени 18 години.Заради това и БЛИЦ упоменали само инициалите му – Л.Г. и скрили лицето му. Било посочено, че 17-годишният младеж на снимките във « Facebook“ бил същият, който се виждал и на изпратеното от него самия клипче.На видеозаписа Л.Г. държал на каишка питбула, а след това го пуснал и той влязъл в битка с алабая.Продавачът споделил, че заради обявата в „olx.bg“, която веднага станала обект на коментари на възмутени потребители в социалните мрежи, бил викан в полицията. „Казах им, че няма такова нещо.Те нямат и доказателства“, обяснил младежът и споделил, че самият той даже бил пуснал жалба заради това, че му публикували телефонния номер в медиите.На снимките, предоставени от продавача , се виждали зверските белези на 8-месечния питбул, чиято глава била буквално надъвкана.От предишна обява за продажбата му можело да се направи ясна разлика как е изглеждало кучето-преди битките и след тях, когато било буквално обезобразено.В статията св.Ф. цитирал и част от разговора си с продавача, който обяснявал причините кучето да има рани по главата, това че питбула слушал много , че бил обучен и без команда не се хвърлял на други кучета или на хора, но пък веднъж го бил пуснал и се хвърлило на кон, като журналистът посочил, че тези обяснения били разказани със задоволство от тийнейджърът, който от ранни години се е наврял в лоша компания. Той бил разяснил и че е купил питбула, когато кучето било на 20 дни, и броил за него 1 000лв., като по-интересен се оказал човека, от когото Л.Г. бил казал, че го е взел четириногото. Това бил небезизвестния престъпен бос Р.М.-***. Л.Г.  мотивирал намеренията си да продаде кучето с това, че имал друг питбул, който  било на 2 години и ставал за разплод, а това трябвало да го чака и нямал къде да го държи. В статията било посочено още,че той вежливо предложил да приспадне от цената разхода за бензина и изявил готовност и за пробна битка.В заключение св.Ф. посочил в статията си, че „при всички положения младежът е една малка и незначителна брънка от група хора, които се занимават с отглеждане и продажба на кучета за боеве.Самият той бил казал, че не е от организаторите, а само води кучета на битките. По думите на тийнейджъра залозите били различни, имало случай на куче да се слагат и огромни суми от порядъка на 30 000лв. Дали това е така и как всъщност стоят нещата с организирането на незаконните кучешки боеве-БЛИЦ призовава компетентните органи в Сандански да установят“.  Статията била придружена с множество снимки и клипове.Публикации по темата направил и св.В. в сайта „ОВарна“.

        На 18.01.2016г. св.И.В. по ел.поща изпратил до ОП-Благоевград сигнал за извършено престъпление по чл.325 а и б от НК, както и линкове към публикациите в сайта „ОВарна“ и „Блиц“. В сигнала той посочил, че от приложените видеоклипове в статиите било видно, че става въпрос за престъпление с участие на жител *** с име Л. Г с телефон за контакт **********.В заключение била изразена надежда да се извършат необходимите действия и да бъде разпоредено на разследващите органи да извършат всички предвидени в закона действия и разследвания,, включително изземване и конфискуване на кучето от снимките и участващо в клипа, с цел опазване здравето и живота му. Такива сигнали отново били изпрати до ОП-Благоевград и от неправителствени организации.

           На 18.01.2016г. подс.Л.Г., в хода на образуваната полицейска проверка,  дал саморъчни сведения в присъствието на майка си- св.М.Г..

           След публикуване на статията в „БЛИЦ“ и разпространяването й от други сайтове, подс.Л.Г., както и св.С.Б., който бил  разпознат като участник в публикувания клип, получили много негативни и заплашителни коментари на „ Facebook“ профилите си и обаждания.

           На 04.02.2016г. вечерта св.Ф. получил телефонно обаждане от номера, с който комуникирал при провеждане на журналистическото си разследване, който в последствие блокирал. След това получил съобщение в мобилното приложение „Вайбър“ с текст „Гнъс мръсна долна, ще те направя на салата“,  „ ако те набарам някой ден, ще ти изкарам червата и ще те лежа“ и др., а по-късно и „ ще те заколя, животно мръсно“. За това св.Ф. съобщил на св.В., който паралелно с колегата си продължавал да събира информация за кучешките боеве в гр.Сандански. Св.В. бил разговарял със св.С.Б. по повод на междувременно публикувана във „ Facebook“ профила на подс.Г. снимка на питбул , за която той бил посочил „Ти ми беше всичко“, а в коментар било посочено, че кучето е отишло на дълга разходка , от която няма да се върне“. От проведените разговори св.В. , а и св.Ф. останали с убеждението, че кучето е било убито от собственика му.

           На 06.02.2016г. св.Ф. публикувал нова статия в „БЛИЦ“, със заглавие „Заваляха брутални заплахи след разследване на БЛИЦ за нелегални кучешки боеве ! /Снимки/ видео/“ и под заглавие „Мършо, ще ти изкарам червата! Ще те заколя, мръсно животно“-заканва се 18 годишният Л.Г., който бе разобличен като продавач на обезобразеното в схватките питбулче“.В статията св.Ф. посочил пълните имена на подс.Г., като посочил,че на същата дата навършва пълнолетие  и „БЛИЦ му го честити с широко оповестяване на самоличността му , придружено със снимки“, както и „ с една напоителна жалба в полицията заради отправените от него закани за убийство“.Било припомнено направеното журналистическо разследване по повод публикувана обява за продажба на питбул и за организирането на боеве на кучета в гр.Сандански, както и че било образувано полицейско разследване, в хода на което обаче се установило, че кучето го няма.В статията било посочено още, че „ за развитието на личността на Л.Г. , който очевидно от ранни години демонстрира жажда за кървави сцени- видно от заниманията му и отправяните заплахи, може би трябва да се замислят родителите му.Майка му например, която по никакъв начин не можем да кажем, че има общо или е наясно с твърде обезпокоителните му занимания, е уважаван и известен журналист в Сандански“. Статията отново била придружена с множество снимки на подс.Г. от неговия „ Facebook“ профил.

          След тази публикация св.М.Г.-майка на подс.Г. открила телефонният номер на св.Ф. от сайта „БЛИЦ“ и се свързала с него.Двамата провели  телефонни разговори, в които св.Г. се опитала да защити сина си. В крайна сметка св.Ф. отреагирал на нейната загриженост и й казал, че може да няма никакви претенции към подс.Г. за отправените заплахи и да не подаде конкретна жалба за това.

         Публикациите във връзка с разследваните кучешки боеве обаче не престанали. Св.В. на 08 и 09.02.2016г. публикувал няколко материала един след друг, в които били цитирани публикациите на св.Ф. относно личността на подс.Г. и неговата майка, както и било включено описание на действия, за които било посочено, че са извършени от св.С.Б..Св.В. депозирал и още сигнали до полицията и прокуратурата в гр.Сандански , към които били приложени два диска , един с надпис „Ерго“ и един с надпис „Вербатум“. Сигнали и жалби били  изпратени отново от организации за защита на животните, една от които била „Милосърдни сърца-2015“ –Бургас, с член на УС св.С.К., в която било изразено недоволство от бавните действия на прокуратурата и полицията, довели до „фатален край на едно от кучетата“/т.2, л.14/.

        На 10.02.2016г. прокурор при РП-Сандански образувал Досъдебно производство № 339 ЗМ-105/2-16г. срещу Неизвестен извършител за това, че на неустановен ден в началото на м.януари 2016г. в района на гр.Сандански, е участвал в провеждането на боеве с животни и е предоставял животно за боеве, като боевете са се заснемали с цел разпространение- престъпление по чл.325 „а“ ал.2 т.4 вр. ал.1 от НК.

        На 18.02.2016г. св.Ф. бил разпитан в качеството на свидетел по делегация. С протокол за доброволно предаване от същата дата / т.2 л.143/ той предал 1 бр. CD-R с надпис „Office 1 Superstore“ и обложка, който съдържал „записи на телефонните му разговори с Л.Г., с майка му М., телефонен разговор със Симо,   принт скрийнове на комуникацията във Вайбър, принт скрийн във Фейсбук, като обяснявал, че изпраща клипове във Вайбър, приложени са самите изпратени клипове“.

        С Постановление от 17.03.2016г. прокурор при ОП-Благоевград / т.2, л.172 и сл./ дал указания за извършване на процесуално следствени действия , свързани с извършване на оглед на всички посочени в сигналите и разпитите сайтове, с изискване на разрешение от РС-Сандански за извършване на претърсване и изземване в дома на подс.Г. и св.Б. за намиране и изземване на компютри, таблети и мобилни телефони, назначаване на технически и лицево идентификационни експертизи и др.В постановлението в т.3 и т.4 било посочено, че видно от разпита на св.Ф. и от депозираните допълнителни сигнали, той бил пострадал от престъпление по чл.144 ал.3 от НК във връзка с воденото досъдебно производство.Поради това и било постановено да се образува производство и по този текст, в хода на което да се изискат справки от мобилните оператори и интернет доставчиците, справки за мобилния номер, включен в обявата и за този от който е било звъняно на св.Ф. и на самия него, като периода следвало да започва от началото на м.януари 2016г. до настоящия момент.С Постановление от 04.04.2016г. на прокурор при ОП-Благоевград разследването по делото било възложено на следовател от ОСлО при ОП-Благоевград / т.3, л.1 и сл./.

         В хода на разследването по отношение на предаденият от св.Ф. диск и за тези, постъпили със сигналите на св.В., била назначена комплексна съдебно видеотехническа, фоноскопска и лицевоидентификационна експертиза / т.3, л.17 и сл./. От заключението й, което  е обективно, компетентно и пълно  , се установява какво е било съдържанието на трите диска, както и това че на установените в тях клипове са заснети подс.Г. и св.Б..

         С Определение от 11.08.2016г. на РС- Сандански било дадено разрешение да се извърши претърсване и изземване в жилищата на подс.Г. и на св.Б. / т.3, л.60/. Действията били извършени на 25.08.2016г. , като в домовете и на двамата не били намерени и иззети вещи и предмети, които могат да имат значение за делото- компютри, таблети, мобилни телефони и рутери.      

        На 15.09.2016г. подс.Г. бил привлечен като обвиняем от следовател при ОСлО-Благоевград за това, че на 04.02.2016г. в гр.Сандански, като енпълнолетен, разбирайки свойството и значението на извършеното, се е заканил с убийство на О.Ф. *** отправил заканата „Ще те заколя, мръсно животно“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

       След това в хода на разследването от мобилните оператори, въз основа на указания на съответния прокурор / т.3 ,л.146 и сл./, били изискани справки за това чия собственост е мобилния номер 0893 330 347, посочен в обявата за продажбата на кучето. На 07.02.2017г. в ОП-Благоевград постъпил отговор от „Теленор“ / т.3, л.152/ за това, че номера е собственост на „Париж 2016“ ЕООД, с Булстат *********. В писмото било посочено, че исканата справка за проведени входящи и изходящи разговори на 04.02.2016г.ще бъде издадена след постъпване на  разрешение от съответния съд. На 16.02.2017г. по ЧНД № 167/2017г. на РС-Сандански било издадено разпореждането, с което на мобилните оператори  било разрешено да представят доказателства за собственост на мобилния номер и справка за изходящи и входящи повиквания на 04.02.2016г. / т.3, л.165/. На 24.04.2017г. по делото бил получен отговор от „Теленор“, че срокът на съхранение на данните е изтекъл и последните налични данни към него момент са били от м.11.2016г./ т.3, л.173/. След това до управителя на „Париж 2016“ ЕООД било изпратено писмо с искане за предоставяне на информация за това кой ползва съответния номер.На 09.05.2017г. бил изготвен отговор, че номерът се ползва от св.С.Г.- баща на подс.Г. / т.3, л.176/.

       По отношение на подс.Г. в хода на разследването била назначена и изготвена комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло.От него става ясно, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си.Според вещите лица той е бил в състояние на силно раздразнение, което не е покривало критериите за физиологичен афект, и което е било провокирано от Ф. с изнасяне в медийното пространство на данни относно поведението на Г. във връзка с кучешки боеве.Това раздразнение не е било провокирано от насилие, тежка обида или друго противоправно деяние.

         С Постановление на прокурор  при РП-Сандански от 18.08.2017г. материалите по делото, касаещи деяние по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК били разделени и изпратени във ВРП по подсъдност/т.1, л.6 и сл./.С Постановление от 19.10.2017г. на прокурор при ВРП материалите били приети и било образувано ДП № 154 /2017г. по описа на ОСлО при ОП-Варна.

        В хода на това производство по искане на водещият разследването с Постановление от 12.03.2018г. на прокурор при РП-Сандански, било изпратено вещественото доказателство- дискът, предаден от св.Ф.. В постановлението било посочено, че ДП № 3393 М- 105/2016г. било спряно поради неустановяване на извършителя.

         След получаване на това веществено доказателство била назначена и изготвена фоноскопска експертиза. Вещите лица при НИКК  снели в писмен вид текстът от звукозаписите на диска./ т.4, л.51 и сл./В заключението си те посочили, че звукозаписите не съдържат информация относно фоновата среда, техническото средство и обстоятелствата, при които са били изготвени.Не са били установени признаци за манипулация и монтаж върху тях. Звукозаписите са били определени като негодни за извършване на сравнително идентификационно фоноскопско изследване, като не е било могло възможно да се отговори на въпроса, свързан с идентификация на лицата, между които са били проведени телефонните разговори.   

         На 05.02.2019г. бил извършен оглед на веществени доказателства, а именно на диска, предаден от св.Ф. и на двата, придружаващи сигналите на РП-Сандански подадени от св.В.. / т.4, л.115 и сл./, като били направени разпечатки на съдържащи се в тях текстови файлове- публикувани в интернет статии и снимки.

          В хода на съдебното следствие , след като отново бе изискан предадения от св.Ф. диск, по искане на страните съдът назначи съдебно- техническа експертиза.От заключението й, което е обективно, компетентно и пълно е бе поддържано от вещото лице в съдебно заседание, става ясно,  че след извършените експериментални манипулации върху снимковите изображения с подмяна на диалогови прозорци или на част от текст, е установено, че е възможно да бъде направена корекция на съобщенията преди да бъдат записани на друг носител. Съобразно направените констатации вещото лице е направило извод, че текстовото съдържание от 04.02.2016г. най-вероятно е автентично и не се установяват преправки или добавки в него.

             Подс. Л.С.Г. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, не женен, работи. Той не е бил осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност. Към момента на инкриминираното деяние е бил ученик в десети клас в ПГ «Яне Сандански», профил технологичен. Занимавал се е активно със спорт, като успехът му е бил добър.Бил е награден финансово за доблестна постъпка, изразяваща се в оказване на помощ на съученик , който си гълта езика по време на междучасие.На 26.04.2018г. подс.Г. е бил назначен по силата на трудов договор като охранител в «Сити Командо» ЕООД, като при изпълнение на задълженията си е бил внимателен и коректен към клиентите и служителите н а казиното, не е превишавал правата си и не е допринасял с нещо лошо, с което да е злепоставил фирмата или казиното. Бил е награждаван с парична премия.

           Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в производството гласни доказателства – отчасти от обясненията на подсъдимият, отчасти от показанията на св.О.Ф. и на св.И.В.,  депозирани в хода на съдебното следствие, от показанията  на тези свидетели, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК, от показанията на св.М.Г., св.С.Г., св.Р.М., св.К.В.,

Св.С.К. и св.С.Б., дадени в хода на съдебното следствие, и от показанията на св.С.К. и св.С.Б. дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 ал.3 вр. ал.1 т.2 от НПК,  които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и кореспондират с писмените доказателства по досъдебно производство № 154/2017г на  ОСлО при ОП-Варна – молби, жалби и сигнали до РП-Сандански и ВКП, с приложени два диска от св.В. , справки от мобилни оператори, от управителя на „Париж 2016“ ЕООД, копия от прокурорски постановления и от съдебни определения и разпореждания, разпечатки на публикувани  в „БЛИЦ“ и „ОВарна“ статии,    справка за съдимост и др.,  инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК,   с приетото в хода на съдебното дирене заключение на  съдебно-психиатричната  и   психологична експертиза на подс.Г.,  с приобщените  педагогическа и трудова характеристики на подс.Г., трудов договор и др.,  чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

          Съдът изключва от доказателствения материал по делото предаденият от св.Ф. диск с надпис „Office 1 Superstore“ и обложка,  съдържащ записи на телефонните  разговори ,   принт скрийнове на комуникация във Вайбър, принт скрийн от Фейсбук и  клипове, изискан и приложен и по настоящото съдебно производство, както и протоколите за оглед на този диск, заключенията на назначените и изготвени в НИКК по досъдебното производство фоноскопска и комплексна видео-техническа, фоноскопска и лицевоидентификационна експертиза, както и заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза, тъй като съдържанието на диска   не е било събрано и изготвено по реда и условията , предвидени в НПК. Съгласно чл.105 ал.1 от НПК доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства, които според чл.104 от НПК могат да бъдат данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда на НПК, или на други доказателствени средства, а в ал.2 на чл.105 от НПК е предвидено ,че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.В настоящият казус от показанията на св.Ф. се установява, че той, след като е решил да проведе журналистическо разследване, е осъществил първоначално връзка по телефона на номера, посочен в обявата за продажбата на кучето, като този и всички останали телефонни разговори, провеждани със част от свидетелите по повод боевете на кучета , са били записвани от приложение, инсталирано на телефона на свидетеля, като за извършването на тези записи никой от тях не е бил предупреден и уведомен. По този начин  записите са били направени в пълно противоречие с разпоредбата на чл.32 ал.2 от Конституцията на Р.България, която сочи, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. А тези случаи са  уредени в НПК , глава ХІV, раздел VІІІ «Специални разузнавателни средства» и ЗСРС, като приложението им е допустима интервенция в личното пространство на лицето, но при строга законова регламентация.Именно поради това и резултатите от тях, инкорпорирани във веществени доказателствени средства, могат да бъдат използвани за установяване на конкретни доказателства за нуждите на наказателния процес. В случая записите на телефонните разговори са били направени от св.Ф. не по реда, предвиден в НПК и в нарушение на КРБ. Доброволното предаване на диск, съдържащ записи на тези разговори и последващото им изследване , не ги превръща в годно доказателствено средство, подлежащо на приобщаване и обсъждане.  С оглед на това и съдържанието на диска- звукови файлове, принт скрийнове, клипове и др., което всъщност е презапис от друго, респективно други устройства- мобилен телефон, компютър и др., обективирано в протокол за оглед на веществени доказателства, както и извършените по отношения на тях изследвания по експертен път на автентичността на записите, тяхното съдържание и др., обективирани в назначените и изготвени технически, фоноскопски , комплексни и други технически експертизи , представлява негодно доказателствено средство по смисъла на чл.105 ал.2 от НПК.Поради това и доколкото процесуалната допустимост на доказателствените средства произтича от закона, а не от неговото заобикаляне, каквото е налице в случая с оглед несъобразяването с изричните правила, предвидени в чл.172 и сл. от НПК, то съдът не кредитира този диск и свързаните с него веществени доказателства и експертни заключения. Съдебната практика / Решение № 602/ 20.02.2012г. по н.д. № 2736/2011г. на ІІІ н.о. на ВКС и др./ е категорична, че като веществени доказателства могат да бъдат използвани снимки и записи от видеокамери и др, поставени на обществени места, тъй като в тези случаи става въпрос за случайно създадени записи, а не за такива, извършени целенасочено, както е в случая. По никакъв начин не може да се приеме, че след като според св.Ф. извършването на записи на разговорите е обявено в редакцията на сайта като електронна практика, то при извършване на тези записи са били спазени законовите изисквания, доколкото самият той при тяхното извършване не се е представил като журналист и не е предупредил за извършващото се записване. В този смисъл  записът не е случаен, а е създаден нарочно и целенасочено, което е видно от показанията на св.Ф. , дадени в хода на съдебното следствие / л.71 от делото  /,  поради което е в нарушение на чл.32 ал.2 от КРБ и при явно заобикаляне на закона,  следователно е негоден и недопустим като доказателство.   В този смисъл са Решение № 456/ 14.11.2012г. по н.д. № 1388/2012год. на І н.о. на ВКС; Решение № 83/ 19.06.2012г.  по н.д. № 3135/2011год. на ІІ н.о. на ВКС; Решение № 269 / 17.09.2013г.  по н.д. № 724/2013год. на ІІ н.о. на ВКС , Присъда № 260011/ 16.11.2020г. на ОС-Плевен по н.о.х.д. № 139/2020г. и други. По същите съображения съдът не кредитира и съдържащите са на диска принт скрийнове от комуникация, осъществена в приложението „Вайбър“ между св.Ф. и „ продавача на кучето“. „Принтскрийн“ означава заснемане на снимка от екрана на съответното устройство- мобилен телефон, компютър, таблет и др. Съдържащите се в предаденият от св.Ф. диск снимкови изображения от заснета кореспонденция от мобилното приложение „Вайбър“ от 12.01.2016г., 04.02.2016г. и 05.02.2016г., всъщност не представляват извлечения от кореспонденция, събрани по предвидения в чл.165 от НПК ред, следователно не са годни доказателствени средства и не следва да бъдат обсъждани. В този смисъл е Решение № 74 от 20.07.2018г. по в.н.о.х.д № 274/2018г. на ОС-Сливен. Посочените вече записи на разговори и принтскрийнове биха могли да бъдат използвани при извършването на журналистическо разследване, което не се подчинява на нормативно регламентирани правила и целта му е да събере информация по обществено значима тема.Те могат да служат при изготвянето на статии  по въпроса и безспорно биха били полезни за пълното   отразяване  на заявеното от участниците в разговорите и кореспонденцията, като в случая , доколкото не е предмет на разглеждане поведението на св.Ф. , съдът намира, че не следва да обсъжда и да изследва дали и от какви етични правила   се е ръководил той при публикациите си . По никакъв начин обаче използваните похвати за събиране на съответната информация, включващи „ изготвяне“ на фалшива самоличност, записване без уведомяване и предупреждение и др., не могат да бъдат пренесени при извършването на разследване на престъпления и събиране на доказателства по  реда на НПК, доколкото то се подчинява на строги правила, съблюдаващи спазване на правата на всички участници в процеса.Поради изложеното до тук съдът намира, че предоставеният от св.Ф. диск със записи, снимки, клипове и др., следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото.Същевременно обаче съдът счита, че няма пречка като доказателствени средства да бъдат използвани приложените по делото разпечатки от статиите на св.Ф. и св.В., свързани с проведеното журналистическо разследване  и инкриминираното деяние.

         При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че деянието по чл.144 ал.3 вр. ал.1  вр. чл.63 ал.1 от НК, вменено във вина на   подс. Г. за това, че на 04.02.2016г. се е заканил с убийство на св. Ф. , е недоказано   от обективна  страна.

         На първо място съдът намира за нужно да отбележи, че предметът на настоящото производство е да се установи извършено ли е деяние по чл.144 ал.3 от НК по отношение на св.Ф. по начина , описан в обвинителния акт и дали подс.Г. е неговия автор.Поради това и всички обстоятелства, свързани с това дали подсъдимият е имал съпричастност или е участвал в организиране на кучешки боеве, което само по себе си безспорно е изключително неприемливо и морално укоримо по принцип, дали е имал за домашни любимци кучета, какво е правел с тях и в крайна сметка каква е била съдбата им, са ирелевантни за спора, като следва да се отбележи че за изясняването именно на тези обстоятелства е било водено отделно производство в гр.Сандански, което видно от приложените прокурорски постановления, е било спряно поради неустановяване на извършителя. С оглед на това и съдът счита, че в настоящото производство не дължи отговор на въпроса какво се е случило с кучето, за продажбата на което е започнало журналистическото разследване на св.Ф. и св.В..

            На следващо място съдът обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото относими годни писмени и гласни доказателства.Те са безспорни за това, че св.Ф. се е свързал с лице, посочено като продавач на куче в съответната обява по вписания в нея телефонен номер, че между двамата е имало комуникация  и кореспонденция,  свързана с изпратени клипове и съобщения, че разследване по тази тема е правил и св.И.В., че на 16.01.2016г. свидетелят в сайта «БЛИЦ» е публикувал статия с резултатите от разследването, че дни след това св.Ф. е получил обаждане от същият номер, а в последствие и съобщения във «Вайбър» със заканително и заплашително съдържание, че няколко дни по-късно св.Ф. отново е публикувал статия, в която описал случилото се, което сторил и св.В. в сайта «ОВарна», че след това със св.Ф. се свързала майката на подс.Г.- св.М.Г., както и че в последствие , в хода на образуваното досъдебно производство св.Ф. и св.В. са били разпитани. 

          Спорният момент между обвинението и защитата е дали  на 04.02.2016г. подс. Г. се е заканил на св.Ф.  с убийство с думите „Гнъс мръсна, долна, ще те направя на салата“, „ако те набарам някой ден, ще ти изкарам червата и ще те лежа“, „ ще те заколя, мръсно животно“ и   дали тази закана е могла да възбуди основателен страх у него.

          В тази връзка по делото се събраха две групи гласни доказателства. В едната попадат обясненията на подс. Г., който лаконично отрича да е заплашвал свидетелят, както и показанията на неговия баща – св.С.Г., който сочи, че посоченият в обвинителния акт телефонен номер е негов, че синът му е ползвал прима-карта с друг номер, че след публикациите в интернет е  започнал да получава неприлични и заплашителни обаждания и съобщения, на част от които отговарял. Той твърди още, че е възможно именно той да е изпратил инкриминираните съобщения до св.Ф. / л.76 от делото/. В тази група могат да бъдат включени показанията и на майката на подсъдимия- св.М.Г., която макар да няма преки впечатления по отношение на водена комуникация между сина и св.Ф., сочи, че тя лично е съставила и публикувала обявата за продажбата на кучето, която е била с различно от посоченото в статията съдържание, както и че след разпространяването на разследването  в публичното пространство семейството й било подложено на психологически тормоз поради изключително негативното съдържание на публикациите.Това се потвърждава и от показанията на св.С.Б., който също е бил посочен в статиите като участник в боевете и който е имал телефонни контакти и с двамата журналисти.

        Втората група гласни доказателства се оформя от показанията на св.Ф. и св.В., които подробно разясняват извършените от тях действия по събиране на информация за организиране на кучешки боеве.Св.Ф. детайлно обяснява за действията, които е извършил за да прикрие истинската си самоличност, тези, за да установи самоличността на продавача на кучето, който според него е бил подс.Г., както и че дни след публикуване на първата статия вечерта е получил първоначално телефонно обаждане от номера , с който е кореспондирал през цялото време, а в последствие и текстови съобщения и снимка във «Вайбър», за които е убеден, че са изпратени от подсъдимия и за които разказал на св.В..Св.Ф. заявява, че е изпитал чувство на страх, и същевременно с това, след разговора с майката на подсъдимия, решил да не подава жалба.Страхът му обаче се засилил след разговор със св.С.Б., в хода на който разбрал, че кучето на подс.Г. най-вероятно е било убито.

          За да прецени кои показания да кредитира, съдът на първо място съобрази, че всички те са логични и относително последователни и непротиворечиви с оглед изминалия период от време и основното противоречие между тях е свързано с авторството на деянието.Подс.Ф. и св.В. са убедени, че заплахите са били отправени единствено и само от подс.Г..Тази тяхна увереност обаче не се потвърждава от останалите доказателства по делото, от които, както бе посочено съдът изключва записите на разговорите и кореспонденцията във «Вайбър».По делото е установено , видно от справка от «Теленор» / т.3, л.152/,  че телефонният номер, с който св.Ф. твърди, че е кореспондирал  с подс.Г., е собственост на «Париж» ЕООД, т.нар «Парижка група» в гр.Сандански, а според писмо, изготвено от собственика на дружеството, този номер се ползва от бащата на подсъдимия- св.С.Г.. По делото обаче няма каквито и да било годни доказателства за осъществена комуникация между този номер и номера на св.Ф.. При първоначалното разследване на деянието по чл.325 «а» от НК в гр.Сандански и въпреки даденото разрешение от съответния първоинстанционен съд, от мобилният оператор е била изискана справка с данни по чл.159 «а» от НПК след законоустановения срок за съхранение на информацията.Така поради ненавременното извършване на тези процесуално-следствени действия, е налице сериозен доказателствен дефицит, водещ до невъзможност с годни доказателствени средства да се установи дали е имало осъществени телефонни разговори, а и каквато и да е комуникация, между телефонните номера и кога е станало това.На следващо място по делото няма и доказателства за това, че именно подс.Г. фактически е ползвал този телефонен номер, от който са били изпратени заплахите до св.Ф., като заявеното от св.С.Г., за това че е възможно и той да ги е изпратил, не може да бъде опровергано с категоричност, като в случая съдът отчита силната заинтересованост на този свидетел от изхода на делото.Независимо от това обаче, като съобрази събраните доказателства за обективни  прояви на изключително негативната реакция на обществото след публикуване на статията и съдържащите се в нея снимки и данни, от които самоличността на продавача на кучето лесно е можела да бъде разкрита, което пък е видно и от показанията на св.М.,  съдът намира, че доколкото не се твърди, че авторът на заплашителните изрази и снимка е бил индивидуализиран от св.Ф. по някакви други признаци  освен по телефонния номер, от който са изхождали, то заявеното от св.Г. не може да бъде пренебрегнато като обективно невъзможно.

             На следващо място съдът взе предвид съдържанието на отправените до св.Ф. заплахи, които съгласно обвинението, предявено на подс.Г. са „Гнъс мръсна, долна, ще те направя на салата“, „ако те набарам някой ден, ще ти изкарам червата и ще те лежа“, „ ще те заколя, мръсно животно“.  Тези изрази безспорно съдържат обидни квалификации, а действията, които се твърди че ще бъдат направени в първите два „ ще те направя на салата“ и „ ще ти изкарам червата и ще те лежа“ могат да бъдат възприети като намерение за осъществяване на деяние, насочено срещу личността на св.Ф., което обаче не включва ясна и конкретна заплаха за умъртвяването му, а евентуално за причиняване на телесни увреждания.Третият израз „ ще те заколя“ безспорно съответства на обективните характеристики на деянието по чл.144 ал.3 от НПК.За неговата съставомерност законът изисква отправената заплаха да е от такъв характер, че да може да възбуди основателен страх от осъществяването й. Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989г. на  ОСНК престъплението по чл.144 ал.3 от НК „ закана с убийство“ е квалифициран състав на престъплението по чл.144 ал.1 от НК „ закана с престъпление“.То се намира в раздел V – „Принуда“, а не в раздел І, глава ІІ от НК „Престъпления против личността“.Затова с чл.144 ал.3 от НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода.С извършването на престъплението се цели промяна в поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока.В настоящият случай няма доказателства, от които да може да се направи извод, че е налице цел за промяна на поведението и действията на св.Ф., който реално е публикувал резултатите от проведеното от него журналистическо разследване.Няма данни спрямо него да е отправена заплаха, че ако не направи, респективно ако направи определено действие, то заканата ще бъде осъществена.На следващо място в тълкувателното решение е посочено, че не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание , че заканата би могла да се осъществи, като тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.От събраните по делото доказателства се установява, че при получаване на съобщенията във „Вайбър“ св.Ф. е изпитал чувство на страх, което както той сочи е „ силно неволево“ чувство, като за заявеното от  него,  че заплахите    са продължили,  няма наведени   твърдения , респективно обвинения в обвинителния акт. Самият свидетел в хода на съдебното следствие / л.72/ сочи, че след разговор със св.С.Б., от който Ф. бил разбрал, че „ кучето по всяка вероятност е разстреляно...определено се стреснах.. и това беше нещото, което преля чашата за моето силно притеснение“, както и че „ историята за съдбата на кучето ме накара да приема сериозно заплахите, които са били в предходен период“. В тази насока са и показанията на св.Ф. от досъдебното производство, дадени на 18.02.2016г., които бяха приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, в които той отново заявява, че не е приел сериозно отправените заплахи и ги е отдал „ на незрялото поведение на един младеж“, макар да е разбирал, че зад тях се крие явно намерение да му бъде въздействано физически, в това число и да бъде умъртвен, като притеснението му в тази насока се засилило след като от обясненията на св.Б. разбрал, че питбулът е бил умъртвен лично от подс.Г..От анализа на тези показания може да се направи извод, че действително св.Ф. се е притеснил след получаване на съобщенията във „Вайбър“, но едва в последствие съответните изрази за него са придобили значение на закана по смисъла на чл.144 ал.3 от НК.  Съществуването на основание  , че заканата би могла да се осъществи,  съгласно тълкувателното решение обаче следва да е налице по време на извършване на деянието, което   според обвинителния акт е 04.02.2016г. , а не в последствие, с получаването на допълнителна информация относно съдбата на кучето, както е в случая според показанията на св.Ф.. На следващо място съдът отчете и самите обстоятелства, при които към св.Ф. са били отправени заплашителните изрази, а именно след публикуване в интернет пространството на статия относно кучешки боеве , „блокиране“ на телефона при опит за разговор със свидетеля  и т.н.Именно поради това и може да се направи извод, че използваните изрази, които са преобладаващо обидни, са използвани импулсивно, механично и имат единствено емоционален заряд , изразяват яд и гняв, но в действителност не целят реална заплаха или реално нападение, с което да се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени като предизвика страх от осъществяването на заканата. В този смисъл е и Решение № 419/ 12.01.2015г. по н.д. № 1314/2014г. на ІІІ н.о., ВКС .Поради това съдът намира, че с обективираните в обвинителния акт изрази не е осъществен в цялост състава на престъпление по чл.144 ал.3 от НК .За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако приложените по делото диск и принтскрийн от кореспонденция във „Вайбър“ бяха годни доказателствени средства, то от тях би се установило, че съобщението със съдържание „Gnas mrasna dolna shte ti napravq na salata pojelavam ti da puknesh iskam da umresh mrasna gnas ako te nabaram nqkoi den shte ti izkaram chervata i shte te leja marsho dolna da te sasima mama ti dema grozotiq dolna ti shte vidish 1 izverg umirai marsho“,  е било получено от св.Ф. на 04.02.2016г. в 23,16ч., а другото съобщение, придружено със снимка на черен чувал , овързан като човешка фигура с текст „ Ste te zakolq mrasno jivotno „ над снимката и  „ I ti shte otidesh pri nego“ под снимката , от което именно св.Ф. се е стреснал и което той заявява в хода на съдебното следствие  /л. 73 гърба/, е получено на 05.02.2016г. в 23,35ч., която дата обаче не е включена в обвинението, предявено на подс.Г..    

             С оглед на изложеното до тук,  съдът намери че не се доказа по несъмнен и безспорен начин от обективна страна, обвинението срещу подс.Л.Г.  за това че на  04.02.2016 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се заканил с убийство на О.Е.Ф. ***, като му отправил заканите „Гнъс мръсна, долна, ще те направя на салата“, „ако те набарам някой ден, ще ти изкарам червата и ще те лежа“, „ ще те заколя, мръсно животно“, и това  заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му , поради което и на основние чл.304 от НПК го призна за невиновен и го оправда по  така възведеното му обвинение по чл.144  ал.3 пр.1 вр. ал.1  вр. чл.63 ал.1  от НК.

           Доколкото съдът намери, че участието на подсъдимият в инкриминираното деяние не е доказано по  предвиденият в закона начин, то предявеният   граждански иск бе отхвърлен  изцяло като неоснователен и недоказан.

        В хипотезата на чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.

       Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: