Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260095                                     08.02.2021 година                                    гр.Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        V-ти  наказателен състав 

На втори февруари                                     през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в състав:

 

                                                                               Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

                                   

При секретаря Райна Жекова    

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 283 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството по делото е образувано по повод жалбата на Р.С.В. с ЕГН ********** в качеството си на земеделски производител с адрес в гр.Б. и съдебен адрес ***, чрез адв.А.П. АК-Стара Загора (изрично упълномощена) срещу наказателно постановление № 02-0002948/02.12.2020г, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В жалбата се сочат доводи, че наказателното постановление е неправилно и необосновано.  На първо място се сочи, че между жалбоподателката и непълнолетното лице не е имало трудови правоотношения към момента на проверката и съответно не били приложими разпоредбите на трудовото законодателство.  Алтернативно се предлага съдът да прецени нарушението като маловажно  по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. 

За открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. Не се представлява. Не се сочат нови доказателства.

        Представителят на Дирекция ”Инспекция по труда”- Бургас се представлява от ЮК Николова надлежно упълномощена. Намира жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Сочат се нови писмени доказателства. Претендира се ЮК възнаграждение.

            Съдът е сезиран с жалба от легитимирано да обжалва лице посочено в наказателното постановление като нарушител в законоустановения срок пред материално и териториално компетентен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред РС-Бургас е редовно образувано.  

           Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото казателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

   През месец август на 2020г в Д“ИТ“-Бургас бил получен сигнал от лице пожелало анонимност, който съдържал информация, че на входа на село В. откъм град К., където се намирали зеленчуковите оранжерии работели лица без трудови договори, включително и непълнолетни такива. Това станало повод свидетелите В.В. и А.Г. и двамата на длъжност инспектори в Д“ИТ“-Бургас да извършат проверка по случая.

На 04.09.2020 г. двамата свидетели съвместно с полицаи (цивилни) от сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Бургас, в 11,30 часа посетили зеленчуковата оранжерия където установили общо 12 лица, които работели в парниците и събиращи краставици. Същите разказали на проверяващите, че са били наети за събиране на реколтата от краставици. Сред тях бил и непълнолетният Георги А.В. с ЕГН **********. Същият декларирал, че полага труд като общ работник-събира и сортира в торби краставици като посочил, че дневният му надник е 25 лева. Посочил още и работно време. Съставени били три списъка (лист 19, 20 и 21 от делото), в които били записани имената на лицата работещи като общи работници в оранжерията. На място проверяващите установили и двама мъже, единият от които посочил, че е управител, а другият негов брат. Със съдействието на органите на полицията на тези лица била връчена призовка по чл.45 ал.1 АПК, тъй като лицата посочени по–горе отказали за я приемат доброволно (лист 40 и 41 от делото). На 23.10.2020г в Д“ИТ“-Бургас се явила жалбоподателката Р.С.В., която се представила за земеделски производител и представила писмени доказателства за това (лист 22 и 23 то делото). Представила и договор за наем досежно земята, върху която са били построени оранжериите (лист 24 и 25 от делото), като посочила че е собственик на продукцията в тях. На жалбоподателката й било обяснено, че законодателят е предвидил дневни трудови договори, за които в случай на непълнолетни лица, следва да се изиска разрешение от Д“ИТ“–Бургас, но е недопустимо да полагат труд без трудов договор.

След проверката на 04.09.2020 г. продължили да пристигат сигнали, че в оранжериите продължават да работят непълнолетни лица. Свидетелката Г. извършила справка и установила, че няма подадени заявления за еднодневни трудови договори с непълнолетни лица, както и искания за разрешения за работа на непълнолетни.

За проверката на посочените по-горе документи бил съставен Протокол №ПР2030916 от 23.10.2020 г. (лист 27-31 от делото). Жалбоподателят не представил пред проверяващите трудови договори. Били й дадени с протокола задължителни предписания да не допуска на работа лица от 16-18 години без разрешение на Д“ИТ“-Бургас, за спазва забраната да не наеми лица по-малки от 16 годишна възраст на работа, като  срокът  изпълнение на тези предписания бил до 24.10.2020 г.

Свидетелят В. преценил, че с поведението си жалбоподателката в качество си на земеделски производител и работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ е осъществила състав на  административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ вр. чл.1 ал.2 от КТ, поради което на 23.10.2020 г съставил акт за установяване на административно нарушение № 02-0002948  (лист 9-11 от делото).  Актът бил предявен за запознаване и подпис на жалбоподателя, който го подписал без възражения.   

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили и  писмени възражения.

Като взел предвид съставения акта, възражението  и останалите писмени доказателства по делото административнанаказцаващият орган издал наказателното постановление № 02-0002948 на 02.12.2020 г. В него при пълна идентичност с текста от акта и при същата правна квалификация на нарушението, на жалбоподателя на основание чл.413 ал.3 от КТ била наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства в административнонаказателната преписка и гласните  –показанията на разпитаните свидетели В. и Г.  

 Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги намира за безпристрастни, последователни и логични.

Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, като и относно справедливостта на наложеното наказание и предвид установената фактическа обстановка направи следните изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. (лист 32 от делото). Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. За описаното в акта и в НП следва органът да е представил несъмнени доказателства, в противен случай обжалвания акт остава необоснован, а описаната в него нарушение недоказано.

На база на посоченото по-горе съдът счита, че правилно административнанонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Това е така, защото за да извърши вмененото му административно нарушение първо следва безусловно да се докаже, че го е извършило в качеството на работодател. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови. В конкретния случай се установява категорично, че по време на проверката лице посочено с имената Г. А.В. с ЕГН *********** се е намирало на обекта, престирайки труд, като изпълнявало трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място, с посочени от него работно време и заплащане. С разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. В конкретния случай не се установява по категоричен начин, че писмен трудов договор с конкретно и индивидуализирано по несъмнен начин лице към 04.09.2020 г. да  е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за жалбоподателя-земеделски производител, който именно поради това се явява работодател съгласно §1 т.1 от ДР на КТ.  Поради изложеното, правилно е ангажирана отговорността на земеделския производител В. с ЕГН **********. По отношение на размера на глобата - 1500 лева, същата се явява в минималния предвиден размер с оглед пределите на санкцията посочени в закона от 1500 до 10 000 лева.

В случая  не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са били са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да бъде осъдено дружеството да заплати в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.

  Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен съд, V наказателен състав на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, 

 

   Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002948/02.12.2020г, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”–Бургас, с което на Р.С.В. с ЕГН ********** в качеството на земеделски производител с адрес в гр.Б., ж.к. „С.“ и съдебен адрес ***, чрез адв.А.П. АК-Стара Загора за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

            ОСЪЖДА Р.С.В. с ЕГН ********** в качеството на земеделски производител с адрес в гр.Б., ж.к.“С.“ бл. …, да заплати на Д“ИТ“-Бургас направените разноски за ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                   

                                                                                                                                                                                                                                                                              СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.