РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. В*, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
като разгледа докладваното от Г* П. Й* Въззивно гражданско дело №
20211300500297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение №173/07.05.2021 г. по гр.д.№3168/2019 г. по описа на ВРС е
признато ,че оспорването на съобщение за раждане №1405 /27.05.2009г. от
СБАЛАГ Майчин дом ЕАД , район Т* , С* за раждането на детето Рая
Николаева Н.а на 27.05.2009г, Декларация за припознаване на дете от Н. Р. Н.
с нотариална заверка на подписа от 30.05.2009г. , рег.№6301 на Нотариус В*
И* ,рег.№271 от НК, район на действие РС С*, Акт за раждане
№0900/02.06.2009г. от общ. Столична, район Т*,Съобщение за раждане
№1415 /17.05.2015г. от СБАЛАГ Майчин дом ЕАД , район Т* , С*, за
раждането на детето Н* Н* Н.а на 17.05.2015г., Декларация за припознаване
на дете от Н. Р. Н., с нотариална заверка на подписа от 18.05.2015г. , рег.
№5836 на Нотариус Т* В*а ,рег.№033 от НК, район на действие РС С*я;Акт
за раждане №0958/21.05.2015г. от общ. Столична, район Т*, не е доказано.
Предоставено е упражняването на родителските права върху децата Р*
1
Н* Н.а с ЕГН: ********** и Н* Н* Н.а с ЕГН:********** на майката - Р. ЗДР.
К. с ЕГН: ********** и е определено местоживеенето на децата при същата
на адрес гр.В*, ж.к.Г* М*, бл.14, вх.Б, ет.6, ап.31.
Определен е режим на лични контакти на Рая Николаева Н.а с ЕГН:
********** и Н* Н* Н.а с бащата Н. Р. Н. , ЕГН: **********, както следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. на съботния ден до
18.00ч. на неделния ден на територията на гр.Видин, както и първата
половина от определените за детските заведения и училища пролетни и
есенни ваканции, 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, четните години - през първата половина на
Коледните и Новогодишни празници, и втората половина на Великденските
празници, за рождения ден на бащата - два последователни дни, четните
години -два последователни дни за рождените дни на децата, след което
бащата да връща децата по местоживеенето им. Бащата има право да
осъществява контакт с децата и по всяко друго време, по взаимно съгласие на
родителите.
Осъден е Н. Р. Н. , ЕГН: ********** да заплаща на детето Р* Н* Н.а с
ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител Р. ЗДР. К. с
ЕГН: ********** месечна издръжка в размер 162.50 лева, считано от влизане
на предядяване на исковите претенции на 07.11.2019г., считано до първо
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва при забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение, отпадане или прекратяване на основанието за
заплащането и.
Осъден е Н. Р. Н. , ЕГН: ********** да заплаща на детето Н* Н* Н.а с
ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител Р. ЗДР. К. с
ЕГН: ********** месечна издръжка в размер 162.50 лева, считано от влизане
на предядяване на исковите претенции на 07.11.2019г., считано до първо
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва при забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение, отпадане или прекратяване на основанието за
заплащането и.
Осъден е Н. Р. Н. , ЕГН: ********** да заплати на Р. ЗДР. К. с ЕГН:
2
********** разноски по делото в размер 300.00 лева адвокатско
възнаграждение и 25.00 лева ДТ.
Осъден е Н. Р. Н. , ЕГН: ********** да заплати на на Държавата по
сметка на ВРС ДТ върху присъдения размер на издръжката в размер 468.00
лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ответника Н. Р. Н. с ЕГН ********** със служебен адрес гр.С*,ул.“П*“№*
ует.* ,офис *.
Поддържа се ,че решението е неправилно поради съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Поддържа се ,че в законопредвидения срок и по правилата на
Гражданскопроцесуалния кодекс въззивникът оспорил като необективна,
непълна и невярна съдебно-почерковата експертиза на вещото лице, което
било определено по делегация. Районен съд бланкетно и необосновано бил
отхвърлил искането за извършване на повторна експертиза от друго вещо
лице, което да даде своето заключение на база отчетените вариантности в
подписите и очевидните техни разлики. Не се отчело, че експертизата се
отнася и до подписи на длъжностни лица, което също попаднало в обхвата на
оспорването на експертизата. На практика Съдът лишил въззивника от
законово предвидената възможност за защита чрез надлежна проверка на
документите от поне две независими вещи лица.
В безкритично приетата по делото съдебно-почеркова експертиза
вещото лице акцентирало само на отделни общи признаци на подписите, като
изобщо нито експертът, нито Съдът обърнали внимание на разликите в
подписите, които присъстват в оспорените документи и в събраните
сравнителни образци, включително в сравнителния материал от други
официални документи.
С оглед гореизложеното се поддържа,че Съдът просто отклонил
надлежно извършеното искане за повторна експертиза, с което бил нарушен
чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 200 ГПК, като се нарушили основни принципи на
3
защита на ответника - чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ГПК. Законът априори бранел
ищцата, но това не следвало да лишава въззивника от възможност да докаже
защитата си с надлежно предвидени доказателствени средства.
Следващото процесуално нарушение било липсата на надлежен, пълен
и точен доклад по делото - нарушение на чл. 146 ГПК. Съдът изобщо не бил
отчел и разпределил доказателствената тежест по оспорване на надлежността
и законосъоразността на процедурата по съставяне на процесните Актове за
раждане. Тази процедура следвало да бъде изследвана от Съда, но в
процесното Решение нямало нито ред по направените възражения, което
нарушавало чл. 17 ГПК и препятствало оборването на доказателствената сила
на Актовете за раждане - т.е. нарушен бил и чл. 34, ал. 2 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР). Районен съд дори не бил квалифицирал
оспорванията като такива по чл. 34, ал 2 от ЗГР, което също се явявало
нарушение, като по този начин не била правилно разпределена
доказателствената тежест.
Чрез оспорване законосъобразността на процедурата по съставяне на
Актовете за раждане ищецът се домогвал именно да докаже,че a contrario
чл. 34, ал. 2 ЗГР документите не се ползват с присъщата им материална
доказателствена сила. Съдът не разпределил правилно доказателствената
тежест за това коя от страните следва да докаже положителния факт - че
процедурата е спазена.
Както в отговора на исковата молба, така и в инцидентните
установителни искове въззивникът поддържа ,че бил направил своевременни
и надлежни възражения, че актовете за раждане не са съставени по законово
установения ред. Опорочени били процедурите, като той бил сочен
неправилно като баща.Въззивникът твърди ,че не бил обявявал ражданията и
процесните оспорени декларации незнайно как и от кого било приобщени в
преписките, след като той не ги бил предоставял на длъжностните лица.
Не били издирени и приложени специалните правила и процедури,
приложими към процеса по създаване на актове за раждане. Районен съд
подходил с предубеждение към оспорванията, като предпочел формално да
премине през възраженията , което обяснявало и липсата изобщо на мотиви
дали Съдът счита, че се спазени процедурите за издаване на Актовете за
4
раждане.
От Решението се научавало и нещо твърде скандално, за да бъде
подминато. В негово отсъствие, Съдът бил питал детето Р* дали бащата
плаща издръжката. Това бил един недопустим към малолетно лице въпрос.
Ноторно известно било, че плащанията се извършват през сметка на майката
и никое дете не можело да бъде разпитвано за това, дали бащата дава парите
за издръжка на майка му. Твърди ,че детето нямало откъде да знае дали се
заплащат или не вноски по издръжки, като и тук Съдът бил нарушил
правилата за разпит на малолетно лице. Изглежда и присъствалият служител
на Социално подпомагане намирал това за нормално и бил допуснал задаване
на неподходящи въпроси.
На следващо място, в нарушение на чл. 164 ГПК, не били допуснати
свидетелите, които въззивникът поискал с отговора на исковата молба в своя
защита. По този начин му било нарушено правото да докаже, че искът е
неоснователен, тъй като не е налице доброволна раздяла, а виновно поведение
на майката и наложително принудително фактическо установяване в гр.
Видин на децата и майката, защото съжителството в гр. София било
„взривено“ и доведено до фактическа невъзможност заради психическия
срив, докаран от постъпките на г-жа К., след като въззивникът установил
истината за поведението й. РС не поискал и уточнение какви обстоятелства
иска да докаже със свидетелите.
С процесното Решение Съдът утвърждавал една житейска и правна
несправедливост, която неминуемо би рефлектирала в множество животи и
щяла да доведе до все повече несправедливост и все повече разклатени съдби,
вместо да се постигне баланс и спокойствие - включително за децата.
Въпреки поведението на майката, което нанесла и нанася непоправими
щети в живота на въззивника (психологични, материали и морални), въпреки
нейните установени по делото постоянни и регулярно високи доходи, въпреки
липсата на плащания на наем във Видин и това, че живее при нейните
родители, въпреки постоянната помощ за нея от собствените й родители,
брат, роднини и включително - получаване на подкрепа от родителите на
въззивника, въпреки трайно развалените отношения със собствените му
роднини заради ищцата, с процесното Решение съдът възнаграждавал г-жа
5
К. за всичко това. Ищцата се възползвала от формалното притежаване на
неистински документи, в които неправилно и в нарушение на закона и
обективната истина въззивникът бил вписан като баща, без дори да имат брак
( ищцата отказала брак при установяване на първата бременност), като
ищцата употребявала правната система не за да постигне добруването на тези
деца, а чисто и просто за да осъществи плана си да докаже на въззивника , че
може да го съди и да взема пари. Доказателство за това бил и отказът да
дава отчет за предаваните от въззивника пари, което го принудило да спре
част от плащанията до решаване на делото. А съдът давал своя пример,
включително на децата Рая и Надежда - че може да се вършат неморални
актове в битността на майка/съпруга/фактическа съжителница и че от това
нямало да има никакви последици, освен продължаване на отношения в
интерес само на майката, като мъжът, вписан в Акта за раждане, щял да
плаща само защото присъства в документа.
В тази връзка Съдът бил снел обяснения на детето Р* без присъствието
на въззивника и не му дал възможност да предостави допълнителни въпроси,
които да бъдат зададени от съда и в защита на правата му. Укорява се съда,че
не задавал въпроси за личните отношения между бащата и децата .
Иска се да да се отхвърлят като неоснователни предявените от ищцата
Р. ЗДР. К. с ЕГН ********** искове , както и да установи и прогласи
неистинността и нищожността на оспорените пред първоинстанционния съд
книжа.
Въззиваемата е представила писмен отговор на въззивната жалба ,в
който се иска да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно
Решение №173/07.05.2021г., постановено по гр. Дело №3168/2019г. по описа
на ВРС, а така също да се присъдят направените в производството пред ВОС
разноски.Изразяват се подробни доводи относно всеки един довод във
въззивната жалба.
ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :
Предявените пред Районния съд исковете са с правно основание чл.127,
6
ал.2 от СК.
Предявени са искови претенции от Р. ЗДР. К. против Н. Р. Н. относно
упражняване на родителски права, местоживеене, лични отношения и
издръжка на децата на страните Р* Н* Н.а, ЕГН:********** и Н* Н* Н.а,
ЕГН: **********. Твърди се , че от месец 10.2018г. страните не живеят
заедно, като ищцата и децата живеят в гр.В*, а ответникът- в гр.С* Иска се
заплащане на издръжка от ответника в размер по 160.00 лева за всяко от
децата.
Ответникът е отговорил в срока по чл.131 ГПК, като не оспорва иска за
предоставяне упражняването на родителските права , както и местоживеенето
на децата, оспорва предложения режим на лични отношения, както и размера
на издръжката, като се твърди, че е осигурявал издръжка на децата до
момента.Оспорва като неистински и неверни актовете за раждане на
децата,както и декларациите за припознаване на същите, както и съобщенията
за раждане. Предявил е инцидентни установителни искове за установяване
неистинността на същите документи. В тази връзка, и с оглед приетото в т. 1
на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, намира , че искането е за откриване на
производство по чл.193 ГПК относно оспорените документи.
В производството са събрани писмени доказателства, приета е съдебна
поръчка за изслушване заключението на съдебно-графическа експертиза,
изготвен е социален доклад от 0”ЗД” -Д”СП”В*, изслушано е по реда на чл.
15 ЗЗД детето Р* Н*.
От фактическа страна се установява ,че страните са родители на
непълнолетните Р* Н*Н.а с ЕГН: ********** и Н* Н* Н.а с ЕГН: **********,
видно от Удостоверения за раждане, издадени въз основа на Акт за раждане
№0900/02.06.2009г. от общ. Столична, район Т* и Акт за раждане
№0958/21.05.2015г. от общ. С*, район Т* и Акт за раждане
№0958/21.05.2015г. от общ. С*, район Т*. По отношение на двата акта за
раждане, както и по отношение на Съобщение за раждане №1405 /27.05.2009г.
от СБАЛАГ Майчин дом ЕАД , район Т*, С*, за раждането на детето Р*
Н*Н.а на 27.05.2009г, Декларация за припознаване на дете от Н. Р. Н., с
нотариална заверка на подписа от 30.05.2009г. , рег.№6301 на Нотариус В*
И* ,рег.№271 от НК, район на действие РС С*; Съобщение за раждане №1415
7
/17.05.2015г. от СБАЛАГ М* д*ЕАД , район Т* , С*, за раждането на детето
Н* Н* Н.а на 17.05.2015г.; Декларация за припознаване на дете от Н. Р. Н., с
нотариална заверка на подписа от 18.05.2015г. , рег.№5836 на Нотариус Т*а
В* ,рег.№033 от НК, район на действие РС С* е открито от районния съд
производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността /автентичността / на
подписите на ответника и длъжностното лице по гражданското състояние.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано.
Депозираната срещу решението въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
8
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Наведените във въззивната жалба доводи относно това ,че съдебно-
графическата експертиза е необективна,непълна и невярна въззивната
инстанция намира за неоснователни.Видно от заключението на назначената
съдебно- графическа експертиза, всички оспорени подписи са положени от
лицата, сочени за автори на подписите.Вещото лице излага, че за сравнителен
материал са изследвани свободни образци от подписите на ответника и
сравнителния материал е годен в качествено отношение за извършване на
експертно изследване.Експертът сочи, че е извършил оглед на документите,
извършил е разделно изследване на документите - анализ и синтез на
признаците на почерка,сравнително изследване и оценка на резултатите и
заключение. Взети са предвид двете основни свойства на почерка -
устойчивост , вкючително вариантност и индивидуалност. Подробно са
описани всеки от документите, изследвани в оригинал, подписите са
изследвани с техните общи и частни признаци, като вещото лице излага, че
при изследване на подписите- обекти на експертизата , с тяхната
идентификационна характеристика и сравнителните образци се установява
съвкупност от съвпадения в степента на почерковата обработеност- в темпа и
координацията, както и по отношение на транскрипция, конфигурация
,структура, степен на обработеност, разтегнатост и свързаност. Съвпадения се
установяват и по отношение на частните признаци , от които по- съществени
варианти са строеж на транскрипцията, елементен състав, разтегнатост и
свързаност, наклон, удължено по вертикала и хоризонтала движение при
изпълнение на елементите в началната, средната и завършващите части,
графична форма и месторазположение на съставните елементи в началния
елемент, както и завършващата част на подписа, относителното разположение
на движенията при изписването на началния елемент- буква“Н“, както и
елементите в буква“Р“ и в завършващата парафна част част, по форма и
посока на движение при свързването на съставните елементи,
продължителност на движението при завършващия парафен елемент, по
форма на движение при изписване на началните съставни елементи на буква
„Н“, формата на движението при свързването на буква „Р“и завършващите
щрихови съставни елементи.Горните съвпадения вещото лице е намерило за
9
достатъчни , за да се направи извод за идентичност на автора на изследваните
обекти и сравнителния материал. Същото се отнася и за оспорените подписи
на двете длъжностни лица Светлана Иванова Ячева и Мариана Василева
Евтимова. С оглед изложеното Окръжен съд-Видин намира за правилен
направения от първоинстанционния съд извод .Заключението е пълно,
подробно, ясно и категорично и обективно. Наведените от въззивника пред
районния ,както и пред въззивния съд доводи относно това ,че заключението
на вещото лице е необосновано и произволно, са неоснователни и голословни
и не са подкрепени от каквито и да без съществени доводи.
Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи ,че вещото
лице при изготвянето на заключението си е ползвало богат сравнителен
материал - свободни образци от подписи на Н. Р. Н. ,положени в следните
документи:
1.Заявления за издаване на документи за самоличност в СДВР, сектор БДС с
вх.номера 500806/04.02.2019г. и 501578/27.02.09г.
2.Допълнително споразумение №1/30.07.2010г. към трудов договор
№45/05.01.2009г.;
3.Длъжностна характеристика на длъжността „юрист“/30.07.2010г;
4.Договор за потребителски кредит 042692/10.09.2014г.
5.Експериментални образци от подписи от Н. Р. Н. положени пред в.л. на
18.11,2020г.
Сравнителният материал е годен в качествено отношение за извършване
на експертно изследване.
Експертът е изследвал документите през четири етапа:
1. Оглед на документите - експертен оглед;
2. Разделно изследване на документите (анализ и синтез на признаците на
почерка).
3. Сравнително изследване
4. Оценка на резултатите от изследването и заключение;
При изследването са използвани и увеличителни прибори за визуално
10
наблюдение и е приложена методиката на аналитико-сравнителното
графическо изследване, която включва:
1. Разделно и сравнително изследване на почерка, отразен по на
подписите-обекти на експертизата;
2. Същото изследване по отношение на подписите-сравнителен
материал за съответните лица
3. Сравнително изследване между графическите признаци-от една
страна в почерка отразен в подписите-обекти на експертизата и от друга
страна - в подписите-сравнителен материал за съответните лица.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че експертът и съдът не са обърнали внимание на разликите в подписите –
вещото лице в своето заключение е отбелязало ,че подписите-образци от Н.
Р. Н. се изпълняват в много широка вариантност: подписи, съдържащи
буквено-щрихова транскрипция, аналогична идентификационна
характеристика, както в декларация за припознаване на лице от 30.05.2009 и в
акт за раждане №0900/02.06.2009г. Други варианти на подписи от Н.Н. са
подписи със съставни елементи - начален надредов и подредов по вертикала
примковидни елементи с последващи „е“-образни елементи и завършваща
парафна част с надредов и подредов примковиден елемент наподобяващ
буква „в“ със съставните си елементи по хоризонтала и висока свързаност. В
други варианти в подписи от сравнителни образци са налице
такива,съвпадащи с предходно описания вариант с по-сложни движения в
графиката на завършващата парафна част.Въззивната инстанция намира ,че
заключението в тази му част дава убедително обяснение за различията в
подписите ,полагани през различни интервали от време .
Въззивният съд освен това намира за необходимо да отбележи следното
:
Въззивникът по същество не оспорва ,че с ищцата Р.К. са живели при
условията на фактическо брачно съжителство ,че от него са родени двете деца
и че грижи за тяхното възпитание са полагали както въззивникът ,така и
неговите родители.Припозналият съгласно разпоредбата на Чл.67 СК може да
поиска унищожаване на припознаването поради грешка , измама или
11
заплашване в едногодишен срок от припознаването ,респ.от прекратяване на
заплашването ,като компетентен като първа инстанция е окръжният съд
/Чл.104 т.1 ГПК/.Установените от закона срокове и подсъдност са
императивни по своята същност ,поради което е недопустимо
припознаването да бъде оспорено пред некомпетентен съд , след изтичане на
преклузивните срокове и на различни от посочените в закона основания .
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че районният съд не бил разпределил правилно доказателствената тежест,тъй
като в съответствие с разпоредбата на Чл.193 ал.3 ГПК районния съд е
приел,че доказателствената тежест пада върху страната ,която оспорва
документа-в случая въззивникът.Неоснователен е доводът,че съдът не бил
проверил дали е спазена процедурата по издаването на актовете за
раждане,тъй като по реда на Чл.193 ГПК се проверява само истинността на
документите ,но не и дали са спазени процедурите по издаването на
официалните свидетелстващи документи.
По отношение на режима на лични отношения с бащата Районният съд
съгласно разпоредбата на чл.59 , ал.З СК и разясненията по приложението на
закона ,дадени с Постановление № 1 от 12.Х1.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.на
Пленума на ВС е определил режим ,съобразен с интересите на децата ,
съществуващото положение, отдалечеността на населените места, в които
живеят децата и бащата, но и осигуряващ възможност за нормално
функционираща връзка родител-дете и създаване на комфортна и хармонична
емоционална и психологическа среда за децата , в която и двамата родители
да имат активна роля в живота им.Въззивният съд намира определения режим
за постановен в съответствие с изискванията на закона и задължителната
съдебна практика .Във въззивната жалба не се сочат каквито и да било доводи
относно незаконосъобразност на решението в тази му част ,поради което
решението следва да бъде потвърдено .
Относно издръжката, която се дължи на децата,Районният съд е
определил същата ,като е взел предвид факта ,че децата живеят при своята
майка, която полага фактическите грижи по тяхното отглеждане и
възпитание, нуждите на децата и възможностите на родителите им, както и с
разпоредбата на 142, ал.2 СК относно минималния размер на издръжката,
равна на една четвърт от минималната работна заплата ,съдът е постановил
12
решение ,с което е осъдил въззивника да заплаща на всяко едно от децата си
минималния размер на издръжката .Съгласно императивната разпоредба на
закона родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца
независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Тази издръжка е безусловна и се дължи независимо от
доходите на родителя.
Въззивният съд намира определения размер на дължимата издръжка за
постановен в съответствие с изискванията на закона и задължителната
съдебна практика .Във въззивната жалба не се сочат каквито и да било доводи
относно незаконосъобразност на решението в тази му част ,поради което
решението следва да бъде потвърдено .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК въззивникът Н.
Р. Н. , ЕГН: ********** следва да да бъде осъден да заплати на Р. ЗДР. К. с
ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер
300.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание Чл. 272Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №173/07.05.2021 г. по гр.д.№3168/2019 г. по описа
на Районен съд-В** .
ОСЪЖДА Н. Р. Н. , ЕГН: ********** да заплати на Р. ЗДР. К. с ЕГН:
********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер 300.00
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14