Определение по дело №55/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 140/29.09.2009 год., постановена по Н.ч.х.дело № 21/2009 год., Момчилградския съд е признал Ш. Р. Ю. от с.К., О.М., обл.К., за виновен в това, че на 19.12.2008 год., около 20.30 часа в с.К., О.М., в съучастие като извършител с Е. К. М. от с.К., О.М., причинил на С. Р. М. от с.Д, О.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 700 лв. Със същата присъда съдът е признал и Е. К. М. от с.К., О.М., обл.К. за виновен в това, че на 19.12.2008 год., около 20.30 часа в с.К., О.М., в съучастие като извършител с Ш. Р. Ю. от с.К., О.М., причинил на С. Р. М. от с.Д, О.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 600 лв. С присъдата съдът е признал подсъдимите Е. Ю. Ю., С. М. Х. и Б. Е. М., и тримата от с.К., О.М., обл.К., за невиновни в това, че на 19.12.2008 год., около 20.30 часа в с.К., О.М., в съучастие като извършители помежду си и с Ш. Р. Ю. и ┼. К. М., причинили на С. Р. М. от с.Д, О.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание основание чл.304 от НПК ги е оправдалпо повдигнатото на всеки от тях с тъжбата обвинение по чл.130 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК. Осъдил е подсъдимите Ш. Р. Ю. и Е. К. М. солидарно да заплатят на С. Р. М. сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил гражданският иск, предявен срещу тези двама подсъдими за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е предявения от С. Р. М. граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди от причинената телесна повреда против оправданите подсъдими Е. Ю. Ю., С. М. Х. и Б. Е. М., за сумата в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2008 год., до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Ш. Р. Ю. и Е. К. М. да заплатят солидарно на С. Р. М. направените по делото разноски, в размер на 1 012 лв.; както и е осъдил същите двама подсъдими да заплатят солидарно по сметка на Момчилградския районен съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволни от така от така постановената присъда са останали подсъдимите Ш. Р. Ю. и Е. К. М., и двамата от с.К., О.М., обл.К., които я обжалват като неправилна – необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Твърдят в жалбата си, че при постановяване на присъдата, съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като по делото не били събрани безспорни и категорични доказателства, установяващи, че на 19.12.2008 год. двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие се установило, че само и единствено тъжителят твърдял, че му били нанесли побой в с.К., О.М., обл.К.. Твърдят в жалбата си, че не били посягали на Т., тъй като нямали мотив и причина да го правят. След като не бил взел предвид тези обстоятелства, както и факта, че нямало преки свидетели, доказващи твърденията на С. М., съдът постановил необоснована присъда, като неправилно ги признал за виновни по подържаното против тях обвинение. В подкрепа на оплакванията си твърдят още, че обвинението било повдигнато и поддържано и против още трима подсъдими, които били оправдани при наличието на същите доказателства, въз основа на които те двамата били признати за виновни и им били наложени съответните наказания. Молят да бъде отменена обжалваната присъда в наказателно-осъдителната й спрямо тях част, вместо което да бъде постановена друга, с която да бъдат признати за невиновни и оправдани по предявеното им обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения по отношение на тях граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание лично, а подс.Ю. - и чрез защитника си, поддържат жалбата си така, както е предявена. Не сочат нови доказателства.

Ответника по жалбата – тъжителят С. Р. М. от с.Д, О.М., обл.К., чрез повереника си изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и обоснована, като моли същата да бъде потвърдена. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Тъжителят С. Р. М. от с.Д и подсъдимите Ш. Р. Ю. и Е. К. М., и двамата от с.К., се познавали, но не били в добри отношения, поради стари случаи на конфликти между тях.

На 19.12.2008 год., около 20.30 часа тъжителят С. Р. М. и св.Х. Й. Х.отишли в заведение в с.К., където на една маса били също и подсъдимите Ш. Р. Ю., Е. К. М., Е. Ю. Ю., С. М. Х. и Б. Е. М., всички живущи в селото. Тъжителят М. и св.Х. седнали на маса, поръчали си бира, след което Т. М. излязъл от заведението, за да отиде до тоалетна по малка нужда, като докато бил навън му звъннал мобилния телефон. След него първо излязъл подсъдимият Ш. Р. Ю., а непосредствено след това и П. Е. К. М.. Докато тъжителят М. разговарял по телефона, двамата подсъдими се приближили към него, като подс.Ш. Ю. се обърнал към него с думи, отнасящи се до предишен инцидент, а в последствие му нанесъл и удар с юмрук в лицето, в областта на дясната му страна и носа. Подсъдимият Е. М. също нанесъл удар на пострадалия с юмрук в тила му. После двамата подсъдими продължили да удрят Т., който от ударите паднал на земята. В този момент от заведението излезли почти едновременно и останалите трима подсъдими, както и други хора, като боя бил преустановен, а подсъдимите си тръгнали. От заведението излязъл и св.Н. А., който видял отвън пострадалия, който се бършел, тъй като имало кръв по него, като Т. казал, че са го били, но без да посочи конкретни лица. Св.Х. Х., който видял през прозореца на заведението, че подсъдимите бият приятеля му, но не излязъл, защото се страхувал, също излязъл навън след тръгването на подсъдимите. Същият установил, че Т. има наранявания по двете очи, по носа, течала му и кръв. Тъжителят М. се обадил по телефона на брат си - св.Р. М., и му казал, че е бит, като след това със св. Х. влезли в заведението, където свидетелят поискал вода от св. В. М.. Тъжителят се оплакал, че са го били, което оплакване било възприето от св.Х. М., който в този момент си плащал сметката на бара. Свидетелят също видял, че по лицето на пострадалия имало кръв. След известно време в с.К. дошъл и св.Р. М., който заедно с брат си и св.Х. отишли първо до къщата на подс.Ш. Ю., а после и до тази на подс. С. Х., като викали на същите да излязат. По този повод подс.Х. се обадил на кмета на с.К. - св.М. М., който от своя страна се обадил в полицията, но от там му казали, че вече бил получен сигнал за това и са изпратили полицаи. По-късно на свидетеля М. М. станало известно и че подс.Ш. Ю. също се бил обаждал на дежурния в РПУ-М.. По повод направената проверка от служители на РУ на МВР-М. били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР на под..Ш. Ю., на Т. С. Р. М., на подс.Б. Е. М., на св.Х. Й. Х., а на П. Ш. Ю. бил съставен и АУАН. Тъжителят С. М. още същата вечер бил приет на лечение в МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” – Г.К., откъдето бил изписан на 26.12.2008 год.

На 20.12.2008 год. тъжителят М. се явил за преглед при съдебен лекар, който му издал Съдебно - медицинско удостоверение № 394/2008 год. От същото се установява, че при прегледа на Т. М. били констатирани следните телесни увреждания на същия: оток, кръвонасядания и охлузване на кожата на главата, лицето, лигавицата на дясната буза и левия крак; отчупване на фрагмент от седми долен десен зъб; сътресение на мозъка. Съдебният лекар е отразил в съдебно-медицинското удостоверение, че описаните увреждания са получени при действието на твърд или тъпо-ръбест предмет и по време и място е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания, а именно: че на 19.12.208 год. около 20.30 часа бил бит с ръце и ритници от познати му лица. Съдебният лекар е посочил също, че сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, и отчупването на фрагмент от седми долен десен зъб са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

В допълнителното заключение към СМУ № 394/2008 год. съдебният лекар е отразил, че на 13.01.2009 год. е представена от пострадалия С. М. и Епикриза № 2156/16179 на Хирургично отделение при МБАЛ – Г.К., от коята е установено, че тъжителят М. е постъпил на лечение в Х.О. на болницата на 19.12.2008 год. и е изписан на 26.12.2008 год. с окончателна диагноза: „Травма на главата. Мозъчно сътресение – закрита травма. Ðчупване на носната кост”. На съдебния лекар е била представена и рентгенография № 11329/20.12.2008 год., в която било отразено: Фактура на носната кост без дислокация. Съдебният лекар е посочил също, че счупването на носната кост и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От Епикриза, издадена от отделение по хирургия при МБАЛ - Г.К., се установява, че С. Р. М. е постъпил в хирургичното отделение на 19.12.2008 год. и е изписан на 26.12.2008 год., с окончателна диагноза: „Травма на главата.Мозъчно сътресение - закрита травма.Счупване на носна кост”. Хода на заболяването е бил благоприятен, без усложнения, статуса при изписване е нормален, с подобрение.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите Ш. Ю., Е. М., Е. Ю., С. Х. и Б. М., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели М. М., Н. А., Х. М. и В. М., които съдът кредитира изцяло; от показанията на свидетелите Р. М. и Х. Х., дадени пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра отчасти; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. М., Н. А., Х. М. и В. М., както и тези на свидетелите Р. М. и Х. Х., в частите им относно нанасянето на удари на Т. М. от подсъдимите Ш. Ю. и Е. М., като съдът намира, че същите са логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Така, посочените свидетели установяват по несъмнен начин присъствието на Т. М. и св.Х. на инкриминираните дата и място – на 19.12.2008 год. около 20.30 часа в кръчмата в с.К.; обстоятелството, че в самото заведение тъжителят не е нанасял удари по подс.Ш. Ю., а излязъл навън да отиде до тоалетна и веднага след него навън излезли всички подсъдими, като св.Х. наблюдавал непосредствено, че някои от групата на подсъдимите нанасяли удари по Т., макар и поради слабото осветление да не е категоричен кой точно е нанасял ударите; както и се установява обстоятелството, че непосредствено след отдалечаването на подсъдимите от Т., същия бил видян от посочените свидетели /без св.Р. М., който дошъл малко след инцидента/, че има наранявания и кръв по лицето – по очите и устата, и на които тъжителят се е оплакал, че е бил бит. Показанията на посочените свидетели относно локализацията, броя и вида на нанесените на Т. телесни увреждания съответстват напълно и с констатираните от съдебния лекар обективни находки при извършения на 20.12.2008 год. преглед на Т. М., отразени в издаденото му съдебно-медицинско удостоверение, съответствуващи и на твърденията на последния – че първоначално подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. се приближили към него, като първият подсъдим му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, а вторият го ударил с юмрук в областта на тила. Не следва да бъдат кредитирани, както правилно е приел и първоинстанционния съд, показанията на свидетелите Рейхан М. и Хасан Хасан в частите им, с които установяват, че и останалите трима подсъдими са нанасяли удари на Т., тъй като в тези части показанията им не са подкрепени с безспорни доказателства – св.Хасан е наблюдавал случващото се през прозореца на заведението и не е имал добра видимост, като не може да установи с категоричност кой от подсъдимите, колко удара и в коя област на тялото е нанесъл; св.Рейхан М. пък не е непосредствен очевидец на случилото се, а дава показания за факти и обстоятелства, опосредени от твърденията на брат му и св.Хасан; а и самият тъжител сочи с категоричност само двамата подсъдими Ш. Ю. и Е. М. като такива, нанесли му конкретни удари.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите в частите им, в които установяват, че докато играели карти, тъжителят влязъл в заведението, като имал видими наранявания и кръв по лицето си, приближил се до подс.Ш. Ю. и му нанесъл удар с юмрук по главата, след което излязъл от заведението, а подс. Ш. Ю. го последвал навън, където тъжителят отново се опитал да го удари, при което П. Ш. Ю. го бутнал и тъжителят паднал на земята, след което другите подсъдими ги разтървали и си тръгнали; както и в частите им, с които установяват, че нито подс. Ш. Ю., нито подс.Е. М. са удряли Т. М.. Обясненията на подсъдимите в посочените части са нелогични, противоречиви и некореспондиращи с другите доказателства по делото, а напротив – опровергават се от същите по категоричен начин. Така, от показанията на посочените по-горе свидетели, кредитирани от съда, по несъмнен начин се установява, че тъжителят и св.Хасан са посетили заведението в с.К., седнали са на маса в същото и си поръчали бира, като никой от свидетелите, вкл. и бармана в заведението не установява в показанията си тъжителят да е влязъл в заведението отвън, с наранявания и кръв по лицето си, и без да сяда на маса в заведението, да се е приближил до подс. Ш. Ю., да го е ударил и да е излязъл навън. Ето защо съдът намира, че обясненията на подсъдимите в посочените части представляват опит на същите да изградят защитна версия в полза на подсъдимите Ш. Ю. и Е. М., целяща да ги оневини.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. са осъществили в съучастие като извършители от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 19.12.2008 год. в с.К., О.М., обл.К., в съучастие като извършители причинили на Т. С. Р. М. от с.Д, О.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от двамата подсъдими в съучастие като извършители – всеки от тях, нанасяйки удари на Т. с юмруци, е увредил телесната неприкосновеност на Т., причинявайки му разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на Т. по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Без значение в случая е, че на пострадалия са били причинени и други телесни увреждания, попадащи в обхвата на чл. 130 ал.2 от НК – лека телесна повреда с причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето. Това е така, тъй като както правилно е приел и първоинстанционния съд, при телесните повреди е приложим принципа на „поглъщането” на по-лекия от по-тежкия съставомерен резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че направеното с въззивната жалба оплакване на подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. – че били осъдени, без да са налице безспорни и категорични доказателства за авторството на деянието, е неоснователно. Това е така, тъй като действително по делото не са събрани преки гласни доказателства – показания на свидетели-очевидци на нанесения от двамата осъдени подсъдими побой на Т.. Като такива донякъде, обаче, следва да се посочат показанията на св.Хасан, в които макар и да не се сочат точно и само двамата подсъдими като автори на побоя над Т., се съдържат несъмнени данни относно излизането на Т. извън заведението и непосредствено последвалото след това излизане на подсъдимите навън след него; а и същият свидетел е непосредствен и пряк очевидец на нанесен над Т. побой от групата на подсъдимите, вкл. и от подсъдимите Ш. Ю. и Е. М.. От друга страна, налице са множество косвени доказателства – показания на свидетели и съдебно-медицински удостоверения от съдебен лекар, установяващи обстоятелствата на посещението на заведението в с.К. от Т. и св.Хасан, сядането им на маса, липсата на видими наранявания и кръв по лицето на Т. към този момент, липсата на конфликт в самото заведение между Т. и подс.Ш. Ю., респ. възникването на конфликт извън заведението между подс.Ш. Ю. и Т., както и безспорното обстоятелство, че непосредствено след този конфликт тъжителят е бил видян от свидетелите с нанесени наранявания и кръв по лицето, отразени и от съдебния лекар като възможно причинени на Т. по начин и по време така, както е съобщил същия при освидетелстването. Впрочем, самият подсъдим Ш. Ю. не отрича възникването на конфликт между него и Т. извън заведението, като твърди, че Т. искал да го удари, но П. го бутнал и Т. паднал, но последните му твърдения не се оправдават от фактиченска страна. Установено от доказателствата по делото е още и обстоятелството, че именно между тъжителят и подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. са съществували конфликти от дълго време преди инцидента, предмет на настоящото производство, изразяващи се в сбивания, псувни и закани, което всъщност сочи на причините и мотивите на двамата подсъдими за осъществяване на деянието. Или, настоящият състав намира, че съвкупността от преки и косвени доказателства по делото водят до единствено възможния извод относно авторството на деянието – че автори на същото са именно двамата подсъдими Ш. Ю. и Е. М., както и установяват времето, мястото и начина на осъществяването му, като същевременно изключват каквато и да било друга възможност телесните увреждания на Т. да са причинени на друго място, по други време и начин, както и от други лица. Без значение за ангажирането на наказателната отговорност на всеки от двамата осъдени подсъдими е обстоятелството кой точно от тях какви удари е нанесъл на Т., при установеното по несъмнен начин обстоятелство, че и двамата са го удряли, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика.

От субективна страна престъплението всеки от подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на всеки от подсъдимите се обективира в поведението му – от броя, силата и насоката на ударите /множество удари с юмруци по главата/, при което всеки от тях, с оглед нивото на физическото си и психическо развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат. Налице е и общност на умисъла на двамата подсъдими, при който всеки от подсъдимите освен своя умисъл, е съзнавал и умисъла на съучастника си, както правилно е намерил и първоинстанционният съд.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал всеки от подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като при условията на чл. 78а от НК е освободил всеки от тях от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на всеки от посочените двама подсъдими за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - никой от двамата подсъдими не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства – чистото им съдебно минало, обществената опасност на деянието и дейците, причините и мотивите за извършване на престъплението, като правилно е приел, че на всеки от подсъдимите следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността на всеки от тях обстоятелства, близо до минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 700 лв. за подс.Ш. Ю., и наказание „глоба” в размер на 600 лв. за подс.Е. М., обосновавайки по – големия размер на глобата на подс.Ш. Ю. с обстоятелството, че неговото поведение е по-укоримо, като инициатор на побоя над Т.. Настоящата инстанция намира, че така наложените на всеки от подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. наказания по вид и размер напълно съответстват на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дейците, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която са осъдени подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. солидарно да заплатят на Т. обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 1 000 лв., като е отхвърлен предявения от Т. против тези двама подсъдими граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 1 000 лв. до пълния му размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на Т. за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Така, видно е от материалите по делото, че от виновното и противоправно поведение на подсъдимите Ш. Ю. и Е. М., на Т. са били причинени разстройство на здравето – състресение на мозъка, отчупване на фрагмент от седми долен десен зъб и счупване на носната кост, както и болки и страдания от оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, лигавицата на дясната буза и левия крак, т.е. налице са множество увреждания на телесната неприкосновеност на Т., несъмнено довели до немалки по интензитет болки и страдания. Не без значение е обстоятелството, че посочените телесни увреждания на Т. са наложили болничното му лечение в продължение на седмица, при което същият е претърпял и допълнителни неудобства. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на Т. обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване.

Що се отнася до първоинстанционната присъда в частите й, с които подсъдимите Е. Юсеин Ю., Садък М. Халил и Бекир Емин Мурад са признати за невиновни и оправдани за извършване на престъплението по чл.130 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, предмет на предявеното на всеки от тях обвинение с тъжбата; както и в частта й, с която предявеният от Т. против посочените трима оправдани подсъдими граждански иск за обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. е отхвърлен изцяло, настоящата инстанция намира, че в посочените части първоинстанционната присъда не е обжалвана и е влязла в сила, поради което не следва да се излагат подробни съображения относно правилността, обосноваността и законосъобразността й в посочените части.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложените на всеки от подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. наказания не са явно несправедливи и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

При този изход на делото, следва подсъдимите Ш. Ю. и Е. М. да бъдат осъдени да заплатят на Т. С. М. направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, в размер на 200 лв.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 140/29.09.2009 год. по Н.ч.х.дело № 21/2009 год. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА Ш. Р. Ю. от с.К., О.М., обл.К., с ЕГН *, и Е. К. М. от с.К., О.М., обл.К., с ЕГН *, да заплатят на С. Р. М. от с.Д, О.М., обл.К., с ЕГН *, разноски по делото, в размер на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.