Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4737 11.12.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4500 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация по чл. 124 ГПК, вр. с чл. 439 от ГПК
Съдът е сезиран с искова молба от К.Я.С.,
ЕГН ********** ***.ГРУП” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град М., ул. Васил Левски № 20, представлявано от у. С.И.Ц., за
признаване на установено, че ищeцът не дължи следните суми: 158,86 лв.
главница, дължима по договор за цесия на вземания с прехвърлител Комо България
Мобайл ЕАД, 52,66 лв. – лихва за забава за периода от 18,01,2009 г. до
08,03,2012 г. и сумата от 169 лева – разноски, които суми са присъдени по
ч.гр.д. № 6111/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд. В исковата молба се
сочи, че в полза на ищеца е изтекла погасителната давност за вземанията на
ответника, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни услуги, които следва
да се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност. За претендираните
вземания било образувано ИД № *** по описа на ***, с район на действие Окръжен
съд – М.. Впоследствие делото било предадено на ***, с район на действие –
Окръжен съд, М., а през 2014г. по искане на ответника, било продължено под № ***
по описа на ***, с район на действие Окръжен съд, гр. Пловдив. В исковата молба
се твърди, че тъй като по делото не са извършвани изпълнителни действия за
период, по-дълъг от 2 години, то същото следва да се счита прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция, а последното
валидно изпълнително действие било извършено на 04.12.2012г. с налагането на
запор върху банковите сметки на ищеца, поради което давността за вземанията
била изтекла на 04.12.2015г. Именно изтичането на предвидения в закона
давностен срок обуславя и наличието на правен интерес за завеждане на настоящия
иск, доколкото представлява обстоятелство, настъпило след образуване на
изпълнителното дело срещу ищеца и касаещо дължимостта на претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание. Твърди,
че погасителната давност не е изтекла в полза на ищеца, тъй като до влизане в
сила на ТР от 26.06.2015г., постановено по т. дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, в
сила било Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
давностния срок следва да се счита спрян, докато е висящ изпълнителния процес.
Ето защо се счита, че към настоящия момент не може да се приеме, че е налице
основание за уважаване на предявените искове, поради което същите следва да се
отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е изискано и
приложено заверено копие от ИД № *** по описа на ***, от което се установява,
че с молба от 28.11.2012г. до ***, срещу
ищеца е образувано изпълнително дело за събиране на установените с влязла в
сила Заповед за изпълнение № 3848/23.04.2012г. по ч.гр.д. № 6111/2012г. по
описа на ПРС, вземания, а именно: сумата от 158,86 лева, представляваща дължима
към ответника главница; сумата от 52,66 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, ведно със законната лихва върху тези главницата, считано от
21.04.2012г., както и сумата от 169 лева
– разноски в производството.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
делото безспорно се установи, че срещу ищеца е налице висящо изпълнително
производство относно претендираните вземания, обуславящо правният му интерес от
завеждане на настоящия иск. За да бъде уважен последният, трябва да се
установи, че в полза на ищеца е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземането, както и, че това обстоятелство е настъпило след
образуване на изпълнителното дело.
Предмет
на правния спор са вземания, произтичащи от договор за предоставяне на мобилни
услуги, впоследствие прехвърлен на ответното дружество с Договор за цесия. Тъй
като става въпрос за периодични плащания, както и след като същите не са
установени с влязло в сила съдебно решение, а с издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, попадат в приложното поле на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и по
отношение на тях следва да бъде прилагана кратката тригодишна погасителна
давност.
Давността
по отношение на вземането започва да тече от момента, в който вземането стане
изискуемо и се прекъсва на предвидените в закона основания: предявяване на
вземането по съдебен ред, признание на дълга, с предприемане на действия по
принудително изпълнение. В настоящия случай, кредиторът е предприел действия
срещу длъжника във връзка със събиране на дължимото вземане, като е предявил вземането
си по съдебен ред и впоследствие е поискал образуване на изпълнително дело. Изпълнителното
дело срещу ищеца е образувано на 28.11.2012г. с молба от взискателя, с която е
посочен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника, което
действие е прекъснало давността за вземането. Според действащото към онзи
момент ППВС № 3/80 г. на Пленума на ВС и дадените в него задължителни указания
по приложение на закона, с образуването на изпълнително дело по за вземането,
погасителната давност се прекъсва и спира да тече докато е висящ изпълнителния
процес. С влизане в сила на ТР от 26.06.2015г., постановено по т.д. № 2/2013г.
на ВКС, ОСГТК тези задължителни указания губят действието си, доколкото ВКС
дава нови разяснения относно приложението на института на погасителната давност
в изпълнителния процес. Според настоящия съдебен състав, в тази ситуация, тъй
като с постановяване на новото ТР се отменя действието на предходно действащ
съдебен акт, който е задължителен за съдилищата, то едва след неговото влизане
в сила следва да се прилагат дадените задължителни разрешения (в този смисъл Решение
№ 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2328/2017г., 4то Г.О., ВКС). Предвид изложеното,
при постановяване на настоящия съдебен акт, съдът следва да се съобрази с действието
на двата тълкувателни акта, като до влизане в сила на ТР от 26.06.2015г.,
постановено по т.д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК следва да бъде приложено ППВС №
3/80 г. на Пленума на ВС. Ето защо и до 26.06.2015г. давността по отношение на
вземането следва да се счита спряна за времето, през което изпълнителното
производство е висящо.
Изпълнителното
производство за процесното вземането е образувано с молба от 28.11.2012г. От
този момент насетне, до влизане в сила на ТР от 26.06.2015г., с което е
обявено, че Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд губи силата си,
давността следва да се счита спряна, а след това – същата се счита прекъсната с
предприемане на действия по събиране вземането. Успоредно с то***а обаче,
трябва да се има предвид, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, образувано
изпълнително дело се прекратява, ако взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 години. Този срок тече независимо от
погасителната давност. С подадената молба за образуване на изпълнително дело,
взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника,
като на съдебния изпълнител е възложено на основание чл. 18 от ЗЧСИ да
предприеме всички необходими действия по събиране на вземането. В тази насока,
на 20.12.2012г. е наложен запор върху притежаваната от ищеца банкова сметка в
„Юробанк и Еф Джи България“ АД. След това, с молба от 07.10.2014г., взискателят
заявява, че желае ИД да бъде прехвърлено за продължаване на действията по
делото от ***, като му възлага на основание чл. 18 от ЗЧСИ да извърши всички
необходими действия за събиране на вземането. Настоящият съдебен състав намира,
че тази молба е прекъснала двугодишния срок, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, който, както вече бе посочено по-горе, следва да се различава от
давностния такъв и тече независимо от него. В този случай, взискателят е
поискал делото да продължи при друг съдебен изпълнител, като му е възложил
извършването на необходимите действия на основание чл. 18 от ЗЧСИ. С молба от
05.02.2016г. взискателят отново е поискал извършване на изпълнителни действия
спрямо длъжника, а именно чрез насрочване на опис на движимо и недвижимо
имущество, притежавано от него. Впоследствие срещу длъжника са извършвани
редица действия – наложен е запор на МПС, а с молба от 21.11.2017г.,
взискателят е поискал налагане на запор върху трудово възнаграждение на
длъжника, а ако последният не получава такова – насрочване на опис и оценка на
движими вещи. С оглед изложеното, до датата на подаване на исковата молба в
съда, не е налице изтекъл двугодишен период на бездействие от страна на
взискателя, който да е основание за прекратяване на делото на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка, и след като делото е било висящо през
целия период от неговото образуване, до момента на предявяване на настоящия
иск, както и след като по изложени подробни съображения ТР от 26.06.2015г.
следва да бъде прилагано едва след неговото постановяване, то не са налице
основания за уважаване на предявените искове, тъй погасителната давност за
вземането не е изтекла. Ето защо, исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лева с вкл. ДДС.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.Я.С., ЕГН ********** ***.ГРУП” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град М., ул. Васил Левски № 20, представлявано
от у. С.И.Ц. иск за признаване на установено, че ищeцът не дължи
следните суми: 158,86 лв. главница, дължима по договор за цесия на вземания с
прехвърлител Комо България Мобайл ЕАД, 52,66 лв. – лихва за забава за периода
от 18,01,2009 г. до 08,03,2012 г. и сумата от 169 лева – разноски, които суми
са присъдени по ч.гр.д. № 6111/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА К.Я.С., ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ „С.Г.ГРУП” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град М., ул. Васил Левски № 20, представлявано от у. С.И.Ц. СУМАТА от 360 лева с вкл.
ДДС /триста и шестдесет лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ