Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I - 28
състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВАЙЛО Д.
при
участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3514/2021 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ от В.Б.В. срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД за осъждането
на застрахователното дружество да заплати на ищцаjd сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди – душевни
болки, страдания и стрес в резултат на смъртта на сина ѝ В. Н.В.,
вследствие на ПТП, настъпило на 18.11.2020 г., на път ПП-I-4, км. 10+900, м. „Сеновала“,
по вина на водача на лек автомобил „БМВ 5 ЕР Рейхе“ с рег. № *******,
управлявано от А.А.К., за което МПС е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.03.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът поддържа, че при
процесното ПТП, водачът на лекия автомобил „БМВ 5 ЕР Рейхе“ с рег. № *******,
управлявано от А.А.К., неправомерно е навлязъл в насрещната лента за движение и
е блъснал движещия се там лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******,
управляван от В. Н. В., като причинява смъртта му. Поддържа, че в резултат от
загубата на сина си, ищцата като негова майка търпи силни емоционални болки и
страдания.
Твърди, че по предявената
от нея застрахователна претенция ответното дружество е отказало изплащането на
претендираното застрахователно обезщетение, което обуславяло и правния ѝ
интерес от предявяването на настоящия иск.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И
З.“ АД признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
касаещо лекия автомобил, управляван от сочения делинквент. Не била установена
вината на водача на застрахования автомобил посредством предвидените в закона
начини, а размерът на претендираното обезщетение бил необосновано завишен с
оглед критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че ищцата
и нейният син са живеели в отделни домакинства и близката връзка между тях
подлежала на доказване.
Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като починалият водач не е използвал
обезопасителен колан и е нарушил важащите за него разпоредби на Закона за
движение по пътищата.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи
иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при
който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу
водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор
за застраховка „Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност
на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват
най - близките му, чийто кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от
25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата,
посочени в ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
С доклада по делото са
отделени като безспорни между страните обстоятелствата, че към датата на
деликта за процесния автомобил е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователното дружество –
ответник по застрахователна полица № BG/30/120003162857, както и че ищецът В.Б.В.
е майка на починалия на 18.11.2020 г. В. Н.В..
Не съществува спор между
страните и, че на 18.11.2020 г., на път ПП-I-4, км. 10+900, м. „Сеновала“, е реализирано
ПТП, при което е настъпил удар между лек автомобил „БМВ 5 ЕР Рейхе“ с рег. № *******,
управлявано от А.А.К., и лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******,
управляван от В. Н. В..
Свидетелят А.А.К., водач на
процесния л.а. „БМВ 5 ЕР Рейхе“ сочи, че въпросното ПТП е настъпило около 20:00
ч. в пътен участък със завой, който за него е бил десен, преди с. Български извор
в посока гр. Варна. Метеорологичните условия са били влошени, тъй като е имало мъгла
и е ръмял дъжд. Не си спомня с каква скорост е шофирал, на какво разстояние е
бил другия автомобил и къде точно на платното е настъпил ударът, но преди него
единствено е видял фаровете на другия автомобил. Ударът е настъпил в предния
ляв фар на неговия автомобил, като другият автомобил също е бил увреден в левия
фар.
Свидетелят Р.Е.К., съпруг
на ищцата и пастрок на починалия В. В., сочи, че В.В. е приела изключително
тежко внезапната загуба на сина си, като е настъпил емоционален срив. След като
разбрала за катастрофата се наложило да пие медикаменти, като едва след няколко
месеца е започнала да ходи на работа. И към момента майката живеела с мисълта
за съществуването на своя син, силно отслабнала и станала неспособна да се
грижи за другото си дете, което било на 12 г. и имало малформации, изискващи
лечение. До деня на смъртта на сина ѝ, той е живеел при тях, въпреки че
учил в УНСС.
По делото е приета без
възражения от страните комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза, според която в причинна връзка с процесното ПТП е настъпила смъртта
на В. Н.В..
След анализа на събраните
по делото писмени доказателства е дадено заключение, според което произшествието
е настъпило на пътен участък от Републиканската пътна мрежа на път 1-4, км
10+900. Пътната настилка е от едрозърнест, асфалт, силно износен и с нарушения
в покритието в района на произшествието, мокър към момента на извършване на
огледа, доколкото времето е било облачно и дъждовно и при нощни условия и мъгла.
Пътят е предназначен за двупосочно движение и се състои от две пътни ленти,
разделени помежду си с единична непрекъсната линия. Лекият автомобил „Опел”, се
движи в лентата предназначена за движение в посока към гр. София със скорост
около 70 км/ч. В същото време в лентата за насрещно движение в посока към гр.
Варна се движи автомобил „БМВ” със скорост от около 154 км/ч., който в участък
с наличие на завой е загубил устойчивост и е навлязъл в лентата за движение на
л.а. „Опел”. Водачът на последният поради липса на достатъчно време от момента
на възприемане на автомобил в лентата за движение и срещу него, не е предприел
промяна на посоката на движение, за да избегне удара, поради което между двете
МПС се реализира челен, кос удар изцяло в лентата за движение на автомобил „Опел”, към който
момента на съприкосновението между автомобилите, автомобилът „БМВ” е навлязъл
изцяло със своите габарити в лентата за насрещно движение.
Според вещото лице В.П.
ударът между двата автомобила е бил непредотвратим, поради избраната висока
скорост на л.а. „БВМ“ от 154 км/ч, който е следвало да се движи с не по-висока
такава от 84 км/ч., за да не настъпи процесното ПТП.
Експертизата е дала
заключение, че съобразно данните по делото към момента на извършване на огледа
на местопроизшествието тялото на пострадалия е установено в автомобила, като
липсват данни то да е било частично или изцяло извън МПС. Прието е, че траекторията
на тялото на пострадалия би следвало да е в посока приложната точка на ударната
сила и тъй като починалият е бил с поставен предпазен колан тялото му е било
фиксирано към седалката и притиснато от деформираните части на автомобилната
каросерия. Получените от него увреждания, изразяващи се в несъвместимо с живота
разкъсване на сърцето и черния дроб с излив на кръв в гръдния кош и корема, се
дължат на силно притискане в предно-задна посока в областта на гръдния кош и
корема от деформирани части на автомобила около мястото, където е седял, в което
тялото му е било заклещено между тези части. Предвид характера на травмите,
според експертизата е било без значение за настъпването на смъртта използването
на предпазен колан, като и в двата случая е щял да настъпи летален изход.
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства съдът намира за установена вината на водача на л.а.
„БМВ 5 ЕР Рейхе“ с рег. № *******, управлявано от А.А.К., който с поведението
си е нарушил разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП – „На пътното платно с
двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение“ и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП - на пътните превозни средства
е забранено да застъпват и пресичат надлъжната пътна маркировка „единична
непрекъсната линия“. Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на управлявания
от сина на ищцата л.а. „Опел“ по причина, стояща в субективните действия на
сочения делинквент, който поради избрана скорост от 154 км/ч значително
превишаваща установената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП за ППС категория „В“ такава от 90
км/ч., с което е допуснал още едно нарушение на правилата за движение по
пътищата. Тъй като в резултат от визираното противоправно поведение на водача
на застрахования при ответника автомобил е настъпила смъртта на сина на ищцата,
за деликвента, респективно неговият застраховател, възниква отговорност да я
обезщети за причинените неимуществени вреди от претърпяната загуба на нейното
дете.
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип
за справедливост. Съдът взема предвид факта, че ищцата, която е била на 41 г. е
загубила своя син в една млада за него възраст (22 г), при установени между тях
силна емоционална връзка – същият е бил отгледан от нея и все още е живеел в домакинството
на майка си, независимо че е бил студент. Житейски логично е подобна внезапна
загуба на дете да предизвика у неговата майка силна емоционална травма, от
която тя ще изпитва душевни болки и страдания до края на живота си. Свидетелските
показания на съпруга на ищцата следва да бъдат преценени по реда на чл. 172 ГПК
и въпреки неговата заинтересованост, съдът ги кредитира, тъй като впечатленията
на лицето са преки и непосредствени, а предвид естеството на близките отношения
между ищцата и починалия, са и житейски достоверни относно описания от него силен
психически срив, настъпил у В.Б.В. в резултат от трагичния инцидент и
продължаващите затруднения да възвърне нормалния битов и социален начин на
живот.
Предвид горепосочените
обстоятелства и като съобрази социално-икономическите условия в страната, настоящият
състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
се равнява на сумата от 200 000 лв.. Обезщетението в този размер съответства,
както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, а също така и
възмездява неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане.
Ответникът е релевирал
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия,
който не е използвал обезопасителен колан и е нарушил важащите за него
разпоредби на Закона за движение по пътищата. Видно от КСАТМЕ причина за
настъпилото ПТП са единствено субективните действия на водача на застрахования
автомобил, който с внезапното си навлизане в насрещната лента, с висока скорост
и в условията на мъгла, нощно време, т.е. при намалена видимост, е направил
ударът непредотвратим. Според описания механизъм на ПТП силният сблъсък между
автомобилите е деформирал вътрешната част на купето на л.а. „Опел“, която е
притиснала тялото на В. Н.В., причинявайки му несъвместими с живота увреждания
на вътрешните органи, поради което използването или не на предпазен не е могло
да предотврати смъртта на лицето. Ето защо съдът намира възраженията за
съпричиняване за неоснователни.
След изтичане срока за
произнасяне по предявената до застрахователя извънсъдебна претенция, той изпада
в забава и отговаря и за лихва в размер на законната, начислявана върху
дължимото обезщетение (арг. чл. 497, ал. 1 КЗ). В случая претенцията до
ответника е отправена на 15.12.2020 г. и доколкото в предвидения за това
тримесечен срок не е последвало доброволно плащане, то и лихва за забава се
дължи от 15.03.2020 г., поради което акцесорната претенция се явява изцяло
основателна.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски за КСМАТЕ в размер на 500 лв.
На адв. Я.Д.Д., на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна
правна помощ, в размер на 5530 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 8000 лв.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.:
Ж.И З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
на В.Б.В. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Я. Д., сумата от 200
000 лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди – душевни болки, страдания и стрес в резултат на смъртта на сина ѝ В.
Н.В., вследствие на ПТП, настъпило на 18.11.2020 г., на път ПП-I-4, км. 10+900,
м. „Сеновала“, по вина на водача на лек автомобил „БМВ 5 ЕР Рейхе“ с рег. № *******,
управлявано от А.А.К., за което МПС е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 15.03.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски в размер на 500
лв.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж.И З.“ АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на адв. Я.Д.Д. с адрес ***, адвокатско
възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ, в размер на 5530 лв.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.:
Ж.И З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна
такса в размер на 8000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: