Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ………2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №12270/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от И.Ц.Г. – взискател по изп.д. №20209190400278 срещу разпореждане
на съдебния изпълнител от 23.09.2020 г., с което е отказано извършване на
изпълнително действие – запор върху вземанията на ответника по банковите му
сметки в Република България.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането
на съдебния изпълнител е незаконосъобразно – длъжникът Посолство на Република И.в
България не представлява държавно учреждение по смисъла на чл.519 и чл.520 ГПК
и няма пречка срещу имуществото му да се насочи принудително изпълнение.
Ответникът по жалбата я оспорва,
позовава се на предходно съдебно решение със същия предмет и между същите
страни, постановено по жалба на взискателя срещу отказ на съдебния изпълнител
да извърши изпълнително действие по предходно изпълнително производство,
образувано по същия изпълнителен лист.
В мотивите си съдебният изпълнител се позовава на неприкосновенността
на имуществото на дипломатическите и консулските служби, установена с чл.22 от
Виенската конвенция за дипломатическите отношения.
Въззивният съд намира следното:
Жалбата е допустима, насочена срещу отказ за
извършване на изпълнителни действия, което е подлежащо на обжалване действие
съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 21.01.2019 г. за вземане на взискателя И.Ц.Г. срещу
длъжника Посолство
на Република И.за сумите: 1094,31 щатски долара – неплатено трудово
възнаграждение, 1605 щатски долара – обезщетение за неизползван отпуск, 1605
щатски долара – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение и
лихви и разноски.
По повод молба от 21.07.2020 г. по посочения
изпълнителен лист е образувано изп.д. №20209190400278. С
молба от 23.09.2020 г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши
справка за открити банкови сметки на името на длъжника и да наложи запор на
същите до размера на вземането по изпълнителното дело.
С разпореждане от 23.09.2020 г. молбата е оставена без
уважение.
Обжалваният акт е законосъобразен. Съгласно чл.519, ал.1 и чл.520, ал.1 ГПК не се допуска изпълнение на
парични вземания срещу държавни учреждения и върху средствата по банковите
сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като
субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет. Съдебната
практика (Определение № 2402 от 3.02.2014 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 1113/2014
г., Решение от 17.09.2019 г. по ч.гр.д. №8170/2019 г. на СГС, ГО и др.) приема,
че посолствата представляват учреждения на съответната изпращаща държава,
издръжката на които се осигурява от нейния бюджет, съобразно което и по силата
на чл.519 ГПК принудително изпълнение върху вземанията по банковите им сметки е
недопустимо. Това становище е изцяло съобразено със статута на постоянните
дипломатически представителства съобразно ратифицираната от Република България Виенската
конвенция за дипломатическите отношения. Съдът изцяло споделя и съображенията,
изложени в мотивите на съдебния изпълнител, основани на чл.22, т.3 от Виенската
конвенция за дипломатическите отношения, като нормата следва да се тълкува
съобразно духа на Конвенцията и да се приеме, че неприкосновенността – и
по-специално установеното в посочената правна норма право на имунитет от запор
и изпълнителни действия, се разпростира както върху движимите вещи, намиращи се
в помещенията на дипломатическото представителство, така и върху паричните
средства, предназначени за осъществяване на дипломатически отношения. Отказът
на съдебния изпълнител да насочи изпълнението срещу вземанията на длъжника от
банковите му сметки е законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата И.Ц.Г. – взискател по
изп.д. №20209190400278 срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 23.09.2020
г., с което е отказано извършване на изпълнително действие – запор върху
вземанията на ответника по банковите му сметки в Република България..
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.