Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 375/12.07.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Соня Камарашка
при секретаря А*** Л*** , с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура гр.Монтана, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 528 по
описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.21, ал.3 и &
8 от ПЗР на АПК.
Образувано е по жалба на В.И.К. от гр. София,
чрез адвокат И.А. от САК, против изричен отказ, материализиран в писмо с рег. №
301000-22886/15.11.2017 година на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Монтана, за съставяне на констативен протокол за ПТП с пострадало лице, случило
се на 25.10.2015 година на територията на град Монтана, при което товарен
автомобил марка „В*** “ с рег. № ***, управляван от
турски гражданин, при движението си блъска и убива на място пострадалия
български гражданин И. Р*** К.. Иска се отмяна на изричния отказ, както и да
бъде задължен ответника да издаде Протокол за ПТП. В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат А. ***, поддържа изцяло
жалбата, развива доводи за нейната допустимост, като твърди материална
незаконосъобразност на материализирания отказ за съставяне на констативен
протокол за ПТП с пострадало лице. Претендира разноски и представя списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Монтана оспорва жалбата в първото по делото съдебно
заседание а в съдебното заседание по съществото на делото не се явява.
Заинтересованата страна М.К.К. в
качеството и на наследник по право на пострадалия български гражданин И. Р*** К.
***, поддържа жалбата моли за отмяна на отказа за съставяне на констативен
протокол за ПТП с пострадало лице.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Монтана, конституиран като страна в производството на основание
чл.16 от АПК, в подробно мотивирано писмено заключение и по съществото на
делото, развива доводи за спазване на материалния закон и процесуалните правила
по отношение на оспорения отказ от съставяне на констативен протокол за ПТП с
пострадало лице и отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията изложени в жалбата, становищата на
страните, доказателствата по делото и в рамките на задължителната проверка по
чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на производството –
квалифициран по белези, свързани с правното съдържание и правния ефект на
обективираното волеизявление, протоколът за ПТП съставлява официален документ,
материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на
факти с правно значение т.е. удостоверителен административен акт, без
самостоятелни правни последици. Правото да се получи протокол за ПТП е
предвидено в материално правна административна норма – чл.125а във вр. чл.125 от ЗДвП, чл.3 от Наредба №Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд /обн. Дв. Бр.8 от 30.01.2009год. доп. Бр.94 от 30.11.2010год.
и действащо право към момента на възникналия инцидент/ и съставлява
самостоятелно материално субективно право. Независимо, че протоколът не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, отказът на компетентния орган
да издаде такъв документ подлежи на съдебен контрол по аргумент чл.21, ал.3, &
8 от ПЗР на АПК т.е. срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Жалбата е подадена в законноустановения срок,
след постановено и влязло в законна сила Решение по адм. дело №231/2017год. по
описа на Административен съд – Монтана, с което е обявено за нищожно писмо с
рег. № 301000-9143 от 09.05.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана за отказ
от издаване на констативен протокол за посещение на ПТП с пострадало лице на
25.10.2015 година на територията на гр. Монтана, при което товарен автомобил
марка „В*** “ с рег. № ***, управляван от
турският гражданин Н*** К*** , при движението си блъска българският гражданин И.
Р*** К. ***, който е починал на място, като преписката е изпратена на
компетентния орган – ръководителя на службата за контрол по спазване на правилата
за движение от участниците в движението, за произнасяне по направеното искане
от страна на оспорващия за съставяне на констативен протокол за ПТП. Подадена е
от лице имащо правен интерес от обжалване, в качеството му на низходящ
наследник на пострадалия български гражданин И. Р*** К. ***.
От събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства, както и изслушаните и приети заключения по изготвените
две съдебно – автотехнически експертизи от компетентни вещи лица по фактите се
установява, че на 25.10.2015 година около 10.50 часа в гр.Монтана на бул. „Т***
март“ срещу №155 в крайна дясна лента за движение с посока от гр. Монтана към
гр. Л*** са спрели товарен автомобил седлови влекач марка „В*** ” FH 420 с
рег. № *** с прикачено
полуремарке към него с рег. *** и на разстояние от
около 20 метра от него спрял друг седлови влекач марка „В*** ” FH 420 с
рег. № *** с прикачено
полуремарке към него с рег. ***. В лентата за
движение от гр. Л*** към гр. Монтана спрял друг седлови влекач марка „И*** ” с
рег. № С*** с прикачено полуремарке към него и с водач
пострадалото лице И. Р*** К..
И. Р*** К. слязъл от седловия влекач и пресякъл
диагонално булеварда, за да се придвижи до спрелия пръв от другата страна на
булеварда товарен автомобил, от който слязъл и неговият водач. Двамата водачи
тръгнали един към друг. Когато се намирали, точно между двата спрели товарни
автомобила в непосредствена близост един към друг, като пострадалия К. се намирал
с гръб към пътното платно в една от лентите за движение размахвайки ръце един
към друг, по пътното платно в другата лента за движение /две ленти за движение
в една посока/ преминавал друг товарен автомобил с турска регистрация марка „В***
” 460 с рег. №*** с прикачно ремарке с №***
с водач М*** З*** – турски гражданин, при което пострадалият И. Р*** К. *** е
ударен от преминаващия товарен автомобил с полуремарке, като вследствие на
удара паднал на пътното платно и починал на място.
Незабавно от ОДЧ при ОДМВР Монтана на мястото
на възникналия инцидент бил изпратен екип от ОДМВР Монтана с дежурен по ПТП св.
П.И.А. – мл. автоконтрольор и негов колега.
От показанията на свидетелят П.И.А. – мл. автоконтрольор
в сектор ПП при ОД МВР Монтана, се установява, че същият пристигнал на
местопроизшествието, като незабавно предприел мерки за запазване на същото,
като заедно с колегата си, спрели движението на моторните превозни средства и в
двете посоки на булеварда, оградили мястото с конуси и уведомили оперативния
дежурен при ОДМВР Монтана за констатираното. Останали да изчакат екип на спешна
медицинска помощ и оперативно - следствената група, която да работи по случая.
До пристигането на оперативно - следствената група провели беседи с
присъствалите по време на инцидента лица и установили самоличността на водачите
на товарните автомобила. На място установили, че мъж лежи на платното за
движение, без индиция да е жив, в дясно по посоката на движение – изхода на
гр.Монтана имало два влекача с полуремаркета, които били спрели в крайна дясна
лента, като от другата страна срещу тях имало друг влекач с полуремарке в
посока гр.Монтана, тъй като пътното платно е с по две ленти за движение във
всяка посока. При проведен разговор с водачите на товарните автомобили,
установил, че лежащият на пътя е колега на един от тях, като от него разбрал,
че по границата пострадалият И. Р*** К. *** е имал пререкания с един от
водачите на товарните автомобили спрели в другата лента за движение. При
беседите разбрал, че пострадалия и водача на товарния автомобил при когото
отишъл К. са се сбутали, като същият го блъснал в преминаващия товарен
автомобил с турска регистрация. Турският тир бил установен спрял в дясно по
посока на движението изхода на Монтана след двата товарни камиона.
От показанията на поемните лица по изготвения
протокол за оглед на местопроизшествие, допуснати и разпитани в качеството им
на свидетели И.С.И. и Х.Б.Х. се установява, че двамата са работили в двора на
търговско дружество „А*** ”, когато ги извикала тяхна колежка – разпитаната в
качеството на свидетел Д.Д., тъй като две лица се биели между два камиона
паркирани на пътното плътно, към което гледали и видеокамерите на дружеството.
Тръгвайки да разтърват биещите се и двамата видели, че минава товарен камион,
като пострадалия И. Р*** К. ***, пада на земята, стоящият срещу него мъж се
хваща за главата, а преминалия турски камион спира встрани. Като разбрали, че
управляващия турския товарен камион, не е видял пострадалия. В показанията си
св.И. сочи, че разбрал „...че са се сбутали, той паднал, ударил го камион”. От
записа на видеокамерите на търговското дружество, които преди да бъдат
предадени на полицията били прегледани, св. И. видял „...единият тир спрял,
другият идва зад него, един мъж пресича пътното платно и отива към другия,
който впоследствие се държеше за главата и се вижда как идва турския тир, ръкомахат
и след това вижда, човекът на земята”.
От показанията на свидетелката Д. Г*** Д. се
установява, че същата е работела в търговско дружество „А*** ”, когато пред
входа на същото спрял тир в посока към гр.Монтана, а от другата страна на
пътното платно спрял друг товарен автомобил от които слязъл мъж, преминал
осевата линия и се насочил към шофьора на първия камион. Междувременно до
първия камион спрял и втори, като лицата се намирали между двата камиона,
шофьора на първия камион замахнал и тогава минал още един тир. „..шофьора на
дискортия замахна към другия човек и той тръгна назад”, като впоследствие
разбрала, че „тирът е ударил падналият”.
Тази фактическа обстановка се установява от
приложената по делото докладна записка за извършените действия изискуема по
чл.100, т.10 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014год. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение; извършеното
неотложно процесуално следствено действие по изготвеният на място протокол за
оглед на местопроизшествие по Глава ХІV, раздел ІV от НПК, който не се оспорва
от страните и като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, които са релевантни за механизма на удара – мястото на
инцидента, посоката на движение на товарния автомобил, местоположението на
пострадалия, пътните знаци на мястото на произшествието.
От приложеното писмо на Окръжна прокуратура –
Монтана, е видно, че в условията на неотложност и с първото действие по
разследването, каквото е протокола за оглед на местопроизшествие, съгл. чл.212,
ал.2 от НПК е образувано и досъдебно производство за извършено престъпление от
общ характер по чл.124,ал.1 от НК т.е. за престъпление против личността, срещу
Неизвестен извършител, за това, че на 25.10.2015год. в гр.Монтана на бул.”Т*** март”,
срещу №155, причинил по непредпазливост смъртта на И. Р*** К. ***, вследствие
на умишлено нанесена телесна повреда. Към настоящият момент няма данни какъв е
хода на наказателното преследване.
От изготвените съдебно автотехнически
експертиза, които настоящият съдебен състав счита, че не си противоречат, поради
което ги кредитира, като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени на
база събраните доказателства по настоящето дело, се установява, че тялото на
пострадалия И. Р*** К. *** е било с гръб към движещия се товарен автомобил седлови
влекач „В*** ”, FN460 с рег. №*** с
полуремарке „SCHMITZ” с рег. №***,
управлявано от турски гражданин, като при падането си назад, тялото му е
описало дъга, с център мястото на пострадалия в изправено положение, при което
първо е бил ударен в главата на 90см. от земята с горната остра част на
свързващия профил, след което тялото продължава да пада от инерцията и тогава
рамото му попада между двата хоризонтални профили на спойлера на около 70см. от
земята, като в края на спойлера вертикалният профил среща рамото на
пострадалия, от където са и счупените ребра, ключица и травмите на гръдния кош.
Удара е бил произведен със спойлера на ТИР-а, като предната горна част на
спойлера е причина за удара в главата на пострадалия, а задната част на спойлера
е причина за удара в рамото на пострадалия. След удара тялото получава
кинетична енергия с посоката на товарния автомобил, като се завърта на 180
градуса и се установява с лице към асфалта.
Поради липса на установени спирачни следи,
както и фактът, че товарния автомобил седлови влекач „В*** ”, FN460 с
рег. №*** с полуремарке „SCHMITZ”
с рег. №*** е спрял на около 71 метра след мястото на удара се
установява, че водачът на товарния автомобил не е възприел пешеходеца и не е
предприел никакви маневри за предотвъртяване на удара и не е възприел
опасността. Скоростта на товарния автомобил преди удара е била около 48км/ч. и
същият не е имал възможност от техническа гледна точка да предотвърти удара.
При
осъществяване на контрола за законосъобразност върху административните актове, съдът
извършва преценка дали са спазени всички установени в чл. 146 от АПК
условия за действителност на административните актове: дали актът е издаден от
компетентен административен орган; в установената от закона писмена форма; при
спазване на материалноправните и административнопроизводствените правила и в
съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 125а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи (МВР) издават протокол за посещението по
чл. 125 от ЗДВП на мястото на ПТП. На основание ал. 1 от тази разпоредба, от
министъра на вътрешните работи и председателя на Комисията за финансов надзор е
издадена Наредба №Iз-41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към Гаранционния фонд /обн. Дв. Бр.8 от 30.01.2009год.
доп. Бр.94 от 30.11.2010год. и действащо право към момента на възникналия
инцидент/, поради което настоящият съдебен състав намира, че изричния отказ е
издаден от компетентен орган - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Монтана.
Формата на отказа не е спазена, тъй като
същият е във вид на писмо в нарушение на общото правило по чл.59, ол.2 от АПК,
но това нарушение не е съществено, тъй като формата има подчинено положение
спрямо волеизявлението в писмото, което е ясно и точно. Поради посочената липса
на изготвен протокол, издателят на обжалвания отказ не е имал задължение да
спазва други процесуални правила за неговото издаване, освен извършването на
официална справка за наличието или липсата на съставен констативен протокол за
ПТП с пострадало лице.
Изричния отказ обаче, настоящият съдебен
състав намира, че не съответства на материалния закон, тъй като от показанията
на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, като обективни,
последователни, дадени след предупреждение за наказателна отговорност, без
индиция за заинтересованост от изхода на делото и съобразно възприятията на
всеки от тях, безспорно се установява, че службите за контрол на МВР са
посетили мястото на пътнотранспортното произшествие при което има убит човек, в
изпълнение на разпоредбата на чл.125, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.125а, ал.1 от ЗДвП са били задължени да издадат протокол за посещението по
чл.125 от ЗДвП на мястото на ПТП-то. Уредбата детайлно е доразвита в
приложимата по случая и посочена по –горе Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г.
и по – конкретно в чл.3, съгласно който органите на полицията при посещение на
ПТП са длъжни да съставят констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като в
процесния случай е по искане на наследниците на починалия пострадал.
От събраните по делото писмени доказателства
и изготвените съдебно – автотехнически експертизи, които съдът намира за
обективни и достоверни, безспорно се установява, че при реализираното на
25.10.2015год. ПТП наследодателят на жалбоподателят е починал на място и
службите за контрол на движението на по пътищата, а именно сектор „ПП” при ОД
МВР – Монтана са посетили мястото на произшествието. При това посещение обаче
не са издали посочения в чл.125а, ал.1 от ЗДвП във вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г.
протокол за посещение на ПТП, които е бил задължителен. Неговото издаване не
зависи от това дали на мястото на ПТП е пристигнал разследващ полицай, който да
изготви предвидения в НПК протокол за оглед на местопроизшествие с изготвяне на
скица и фотоалбум към него.
Съгласно §6, т.30 от
ЗДВП – „пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в
процеса но движението на пътно превозно средство /ППС/, в случая товарен
автомобил с турска регистрация марка „В*** ” 460 с рег. №*** с
прикачно ремарке с №*** с водач М*** З*** – турски гражданин
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Като в случая е установена смъртта
на И. Р*** К. ***. Безспорно от събраните доказателствени средства се установява,
че И. Р*** К. *** се явява – участник в пътнотранспортното произшествие и то
след като с поведението си е допринесъл за неговото настъпване, тъй като се е
намирал с гръб към превозното средство, предвид легалната дефиниция по §6, т.27 от
ЗДВП, съгласно която участник в ПТП е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Наред с
това пострадалият се явява и „участник в движението” по см. на §6, т.28 във
вр. с т.1 от ЗДВП, тъй като се е намирал в една от лентите за
движение и със своето поведение /действие или бездействие/ е оказвал влияние на
движението по пътя.
Нормата на чл.125а, ал.1 от ЗДвП в
императивен порядък поставя изискването за съставяне на протокола за посещение
на ПТП, поради което липсата на този протокол е нарушение на посочената
законова норма. Процедурата по издаване на протокола по чл.125а, ал.1 от ЗДвП
обслужва определени обществени отношения, които не могат да бъдат обслужени с
издаването на другите документи, паралелно предвидени в НПК. От друга страна
наличието на виновно поведение в някоя от нейните форми на умисъл или
непредпазливост, би имала значение единствено по отношение на наказателната или
административно – наказателната отговорност досежно водача на товарния
автомобил. Без значение е и факта дали се касае за „случайно деяние”, тъй като
това би имало значение по отношение на причините за ПТП-то и същото евентуално би
намерило отражение в съответния констативен протокол, относно конкретните
обстоятелства установени на място от службите за контрол на МВР.
Противоречието на оспорения изричен отказ за
съставяне на констативен протокол за ПТП с пострадало лице с материалния закон,
мотивира съда да отмени същият. Доколкото естеството на акта и специфичната му
форма и съдържание изключват делото да бъде решено по същество, съдът следва да
изпрати преписката на административния орган, с указание за съставянето му.
На основание чл. 143 от АПК и предвид изхода
на делото, основателно се явява искането на пълномощника на жалбоподателят за
присъждане на направените по делото разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК, представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
800.00лева видно от приложения договор за правна защита и съдействие, депозит
за свидетели в размер на 60.00лева, възнаграждения на вещи лица по изготвените
две съдебно – автотехнически експертизи в размер на общо 850.00лева и държавна
такса за образуване на делото в размер на 10.00лева или общо 1720.00лева
/хиляда седемстотин и двадесет лева/, за които следва да бъде осъден ответникът
– ОД МВР – Монтана.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, чл. 173 ал. 2 и чл. 174 от АПК от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.И.К.
от гр. София изричен отказ, материализиран в писмо с рег. № 301000-22886/15.11.2017
година на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Монтана, за съставяне на
констативен протокол за ПТП с пострадало лице, случило се на 25.10.2015 година
на територията на град Монтана, при което товарен автомобил марка „В*** “ с рег.
№ ***, управляван от турски гражданин, при движението си
блъска и убива на място пострадалия български гражданин И. Р*** К..
ВРЪЩА преписката на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Монтана, за ново произнасяне в едно
месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния
акт.
ОСЪЖДА ОД МВР - Монтана да
заплати на В.И.К. с ЕГН * от гр. София, сумата от общо 1720.00лева /хиляда
седемстотин и двадесет лева/ сторени разноски в настоящето производство, както
и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист
в полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба и протест чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: