Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 05.08.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова , като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.
дело № 12 987 по описа на 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от
ГПК във вр. чл. 179 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Г.К.Е.Ю.Ф.2” ЕООД излага в исковата си молба, че е
собственик на недвижими имоти и право на строеж, находящи се в гр. София, район
„Витоша”, местност „Манастирски ливади – Запад”, ул. „Българска легия”, в
жилищната сграда с магазини и подземни гаражи, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1933.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД – 18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, представляващ УПИ I -25 от кв. 59 по плана на гр.
София, местност „Манастирски ливади – Запад”, целият с площ от 13 091
кв.м. Твърди се, че част от тези имоти съставляват право на строеж на
апартамент Г34, находящ се в секция „*******, кота +4,65 м., със застроена площ
от 69,20 кв.м. и ателие Г13, находящо се
в секция „****, кота +14, 50 м, със застроена площ от 71,12 кв.м. Твърди се, че
същите са придобити от „Е.З.Б.” ЕООД / с пред. наим. „Л.-А.” ООД/ въз основа на
договор за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт
12, дело 178/2012 г. и нотариален акт № 2, дело 170/2012 г. и двата на Нотариус
с рег. № 271 от НК – В.И., с район на действие – СРС. Твърди се, че върху двата
имота било насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията на
„И.” АД, като ипотекарен кредитор, съгласно отпуснат договор за банков кредит
на праводателя на ищеца, който бил в производство по несъстоятелност. Твърди
се, че двата процесни имота, наред с други такива, били закупени след водени
преговори между двете търговски дружества за продажна цена в общ размер на
775 014, 90 евро, платена на девет транша в периода 27.05.2008 г. –
15.12.2011 г. Твърди се, че върху имотите и преди придобиването им от ищеца
били вписани договорни ипотеки, които обезпечавали вземанията на банката –
кредитор срещу праводателя на ищеца. Твърди се, че с анекс № 6 от 27.06.2012
г., сключен между банката – кредитор и праводателя на ищеца бил уговорен
специален ред за погасяване на кредита и заличаване на ипотеките. Ищецът
поддържа в исковата си молба, че условията по този анекс били изпълнени, поради
което вземанията, обезпечени с ипотека били погасени в частта, относно
процесните два недвижими имота чрез заплащането на обща продажна цена за двата
в размер на 115 821, 58 евро, поради което било възникнало условие за
заличаване на учредените върху тях ипотеки, което не било сторено от банката –
кредитор.
При тези фактически твърдения и с оглед инициираното от
страна на банката – кредитор принудително изпълнение върху същите ищецът е
мотивирал правен интерес от предявяване на исковете и е сезирал съдът с искане
да признае за установено в отношенията между страните по делото погасяването на
ипотечното право на ответника върху описаните по-горе в решението два недвижими
имота и бъде постановено заличаването на учредените договорни ипотеки.
Претендират се сторените по делото съдебни разноски.
Ответникът „И.” АД , редовно уведомен, оспорва исковете
по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК.
Претендират се разноски.
Страните са депозирали допълнителна искова молба респ.
допълнителен отговор към нея.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
К..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. И..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено
от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж № 12, том II, дело 178/2012 г. на Нотариус 271 – В.И., с район на действие – СРС, от
който се установява, че на 20.06.2012 г. „Л.-А.” ООД е продало на „Г.К.Е.Ю.Ф.2”
ЕООД правото на строеж на следните недвижими имоти, находящи се в жилищни
сгради с магазини и подземни гаражи – секции „А”, „Б”, „В” и „Г”, които са в
процес на строителство в УПИ, находящ се в гр. София, район „Витоша”, целият с
площ от 13 090 кв.м., съставляващ УПИ I-25 от кв. 59 по
плана на гр. София, местност „Манастирски ливади – запад”, ПИ с идентификатор
68134.1933.25 като по т.1 б.”В” в нотариалния акт е описан апартамент Г34,
заедно с мазе 25Г, находящ се в секция „Г”, вх. 3, ет.1, кота + 4,65, със
застроена площ от 69,20 кв.м.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 2, том II, дело 170/2012 г. на Нотариус 271 – В.И., с район на действие – СРС, от
който се установява, че на 12.06.2012 г. „Л.-А.” ООД е продало на „Г.К.Е.Ю.Ф.2”
ЕООД следните недвижими имоти, находящи се в жилищни сгради с магазини и
подземни гаражи – секции „А”, „Б”, „В” и „Г”, построени на етап „груб строеж” в
УПИ, находящ се в гр. София, район „Витоша”, целият с площ от 13 090
кв.м., съставляващ УПИ I-25 от кв. 59 по плана на гр. София,
местност „Манастирски ливади – запад”, ПИ с идентификатор 68134.1933.25 като по
т.1 б.”Г” в нотариалния акт е описано ателие Г13, находящо се в секция „Г”,
вх.2, ет.4, кота +14, 50 м, със застроена площ от 71,12 кв.м.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 49, дело 580/2008 г. на Нотариус с рег. № 040 – И.Н., с
район на действие – СРС, от съдържанието на който се установява, че на
04.04.2008 г. „И.” АД е предоставила на „Л.А.” ООД, съгласно договор за банков
кредит в евро № КЦ 244/2007-В от 14.02.2007 г. и два последващи анекса,
инвестиционен банков кредит в размер на 2 820 000 евро с краен срок
на издължаване на същия 26.01.2012 г. като за обезпечаване на вземанията на
кредитора е учредена договорна ипотека върху правото на строеж на всички обекти
в одобрените за построяване нови многоетажни жилищни сгради с магазини и
подземни гаражи, които е предвидено да се изградят в УПИ I-25 кв. 59 по плана на гр. София,
местност „Манастирски ливади – запад”.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 184, дело 1641/2008 г. на Нотариус с рег. № 271 – В.И., с
район на действие – СРС, от съдържанието на който се установява, че на
19.12.2008 г. „И.” АД е предоставила на „Л.А.” ООД, съгласно договор за банков
кредит в евро № КЦ 244/2007-В от 14.02.2007 г. и два последващи анекса,
инвестиционен банков кредит в размер на 5 320 000 евро с краен срок на
издължаване на същия 26.01.2012 г. като за обезпечаване на вземанията на
кредитора е учредена договорна ипотека върху правото на строеж на всички обекти
в одобрените за построяване нови многоетажни жилищни сгради с магазини и
подземни гаражи, които е предвидено да се изградят в УПИ I-25 кв. 59 по плана на гр. София,
местност „Манастирски ливади – запад”.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 163, дело 334/2009 г. на Нотариус с рег. № 040 – И.Н., с
район на действие – СРС, от съдържанието на който се установява, че на
11.06.2009 г. „И.” АД е предоставила на „Л.А.” ООД, съгласно анекс 4/08.06.2009
г. към договор за банков кредит в евро № КЦ 244/2007-В от 14.02.2007 г.,
инвестиционен банков кредит в размер на 4 700 000 евро като с предоставяне
на втория инвестиционен транш, общата кредитна екпозиция на кредитополучателя
към 08.06.2009 г. ще бъде в размер на 9 080 000 евро като срокът за
усвояване на втори инвестиционен транш от 4 700 000 евро е до
28.02.2010 г. с краен срок на издължаване на същия 26.11.2012 г. като за
обезпечаване на вземанията на кредитора в т. II. 2 от нотариалния акт е учредена договорна ипотека върху
правото на строеж на всички обекти в одобрените за построяване нови многоетажни
жилищни сгради с магазини и подземни гаражи, които е предвидено да се изградят
в УПИ I-25 кв. 59 по плана на гр. София,
местност „Манастирски ливади – запад”.
Представен по делото е и договор за банков кредит в евро № КЦ244/2007 – В,
сключен на 13.02.2006 г. между ТБ „И.” АД и „Л.-А.” ООД.
По делото е представен и анекс 6 към договора, сключен на 27.06.2012 г., от
които се установява, че към 15.02.2012 г. формираните задължения на „Л.-А.” ООД
са в размер на 10 420 035, 99 евро, които ще се погасят на 36 месечни
анюитетни вноски. В т. 6 от анекса е поето задължение кредитополучателят да
учреди нова законна ипотека с материален интерес от 746 205, 56 евро върху
правото на строеж за обособени обекти от одобрените за построяване в ПИ с
идентификатор 68134.1933.25.
Представено е съобщение за насрочен опис на ипотекирано имущество от
21.10.2014 г. на ЧСИ с рег. № 840 – М.Ц.по изп. дело 965/2014 г. като под № 3 в
съобщението е посочено ателие Г13, а под № 7 – апартамент Г 34.
По делото е представен изпълнителен лист от 04.04.2013 г., издаден от СРС,
77 състав по гр.д. 13 189/2013 г., от който е видно, че „Е.З.Б.” ООД е
осъден да заплати на „И.” АД сумата от 10 420 035, 99 евро – главница
по договор за кредит от 14.02.2007 г., ведно с лихви, комисионни, такси и
разноски по делото.
Представен по делото е и предварителен договор за продажба на право на
строеж, сключен между „Л.-А.” ООД и ищеца на 03.06.2008 г. /стр. 282 в делото и
сл./, в който по чл. 1/1 е описано процесното ателие Г13, а по чл. 1/5 е описан
процесният ап. Г34.
Представен по делото е и договор за възлагане на строителството на
недвижими имот и за извършване на довършителни работи, сключен между „Л.-А.”
ООД и ищеца на 03.06.2008 г. /стр. 288 в делото и сл./, в който по чл. 1/1 е
описано процесното ателие Г13, а по чл. 1/5 е описан процесният ап. Г34.
По делото е допусната и изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице В.Х.М.. В заключението си вещото лице е посочило, че общата
платена сума от ищеца в полза на „Е.З.Б.” ЕООД възлиза на 775 014, 90 евро
като преводите са извършвани в периода май 2008 – декември 2011 г.
При тези ангажирани от страните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира следното от правна
страна:
Разпоредбата на чл. 179 от ЗЗД респ. тази на чл. 19 ал.1 от ПВп установява
условията, при които се заличава вписана ипотека и същите включват две алтернативни
възможности: при писмено съгласие на кредитора, обективирано писмено в
нотариално заверена форма или въз основа на влязло в сила съдебно решение,
постановяващо нейното заличаване. Налице е и предвидена правна възможност на
длъжника при отказ на кредитора да даде изискуемото съгласие при наличие на
основание за неговото даване с оглед погасяване на обезпеченото задължение
същият да предяви отрицателен установителен иск за установяване на недължимост
на вземанията, обезпечени с ипотека и като законна последица от същото
постановяване на заличаването на учредената ипотека. В този смисъл е и
константната съдебна практика, обективирана в решение 431/08.11.2011 г. по гр.
д. 1759/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 76/07.05.2013 г. по гр.д.
391/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС.
В рамките на настоящото производство ищецът твърди, че е настъпило
погасяване на ипотечното право по отношение на процесните два недвижими имот с
оглед факта на погасяване на съответстващата част от дълга на
кредитополучателя, по сключения между ответното дружество и трето за спора лице
/праводателя на ищеца/ договор за банков кредит, която част ищецът твърди да
възлиза на сумата от 115 821, 58 евро / с левова равностойност от 226 526,
18 лева/.
Страните не са формирали спор, че върху процесните по делото имоти са
учредени три договорни ипотеки като обезпечение на задълженията на праводателя
на ищеца към ответното дружество, а това се установява и от представените по
делото писмени доказателства респ. поето е и задължение с анекс 6/2012 г. за
учредяване и на нова четвърта ипотека.
По естеството си ипотечното право е вещно и неделимо т.е. всяка част от
вземането е обезпечена от ипотеката, а когато същата е учредена върху повече от
един имоти, всички обезпечават вземането. С оглед представените по делото
писмени доказателства, установяващи факта на учредени договорни ипотеки респ.
използваната словестна конфигурация в същите, настоящият съдебен състав не може
да обоснове извод, че всеки отделен имот обезпечава отделна и самостоятелна част
от задължението, доколкото уговорка в подобен смисъл в нотариалните актове,
обективиращи договорите за ипотека не се съдържат. И в трите акта, обективиращи
ипотеките, същите са за обезпечаване на задълженията по договор за кредит като
имотите обезпечават общо цялото вземане.
Страните не са формирали спор, а това се установява и от представените по
делото анекс 6/2012 г. респ. изпълнителен лист, издаден от СРС, 77 състав на
04.04.2013 г., че задълженията на праводателя на ищеца към ответното дружество
по договор за кредит само за главница възлизат на 10 420 035, 99
евро. Твърдения за тяхното погасяване чрез плащане или друг предвиден от закона
способ в исковата молба не се съдържат, а такива не се поддържат и в рамките на
съдебното производство.
Няма данни по делото респ. липсват и подобни твърдения в исковата молба
банката - ответник да се е удовлетворила в рамките на развилото се производство
по несъстоятелност на праводателя на ищеца, доколкото по делото се съдържат
данни за наличие на такова.
Настоящият съдебен състав не може да сподели и твърденията на ищеца по
повод уговорен специален ред за заличаване на ипотеките, посочен в сключения
анекс 6/27.06.2012 г. На първо място ищецът не е страна по този анекс и същият
не е обвързан от неговото действие, а и липсва „предвиден от закона случай” по
смисъла на чл. 21 ал.1 от ЗЗД в конкретната хипотеза, за да се приеме, че е
налице обвързване на ищеца с клаузите по анекса. На второ място, същият е
следващ като дата на неговото сключване договорите за покупко-продажба,
легитимиращи ищеца като собственик на процесните имоти, а няма данни на анекса
да е придадено ретроактивно действие, за да се споделят доводите на ищеца за
„уговорен нов специален ред”.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства настоящият
съдебен състав намира заявените искове за неоснователни и като такива същите
подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК и предвид
депозирания списък по чл. 80 от ГПК на ответника се следват разноски в размер
на 7 272 лв.
Воден от горното СГС, I – 19 състав:
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр.
с чл. 179 ал.1 от ЗЗД искове на „Г.К.Е.Ю.Ф.2” ЕООД, ЕИК********, със съдебен
адрес:***, офис 6б – адв. Н.К., заявени срещу „И.” АД ЕИК ********, със съдебен
адрес:***, офис 30 – адв. К.И. за признаване за установено погасяването на
ипотечно право, учредено по отношение на
апартамент Г34, находящ се в секция „*******, кота +4,65 м., със
застроена площ от 69,20 кв.м. и ателие
Г13, находящо се в секция „Г”, вх.2, ет.4****дящи се в гр. София, район „Витоша”,
местност „Манастирски ливади – Запад”, ул. „Българска легия”, в жилищната
сграда с магазини и подземни гаражи, разположена в ПИ с идентификатор
68134.1933.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД – 18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, представляващ УПИ I -25 от кв. 59 по плана на гр.
София, местност „Манастирски ливади – Запад”, целият с площ от 13 091
кв.м. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Г.К.Е.Ю.Ф.2” ЕООД, ЕИК********, със съдебен
адрес:***, офис 6б – адв. Н.К. да заплати на основание чл. 78 ал.3 ГПК на „И.”
АД ЕИК ********, със съдебен адрес:***, офис 30 – адв. К.И. сумата от 7 272
лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: