РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №9505 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.04.2018 г. по гр.д. № 48432/17 г., СРС, ГО, 32 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответника М.Й.М. с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35231/2017г., на СРС, 32 състав:
- 265,04лв. (244,93лв. - главница за доставка топлинна енергия и 20,11лв. - главница за дялово разпределение) - по договор за доставка на топлинна енергия, сключен съгласно одобрени от ДКЕВР общи условия и дялово разпределение, в имот - ап. 21, находящ се в гр. ******, аб. 380470, през периода 1.5.2014г. до 30.4.2016г., ведно със законна лихва за периода от 31.5.2017г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 265,04лв. до предявения размер от 267,78лв.
- 29,94лв. (26,25лв. - обезщетение за забава върху сумата за главница за доставка на топлинна енрегия и 3,69лв. - обезщетение за забава върху сумата за главница за дялово разпределение) - обезщетение за забава за периода 15.10.2015г.-26.4.2017г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответника А.Б.М. с ЕГН ********** ***1 , дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35231/2017г. на СРС,32 състав:
- 265,04лв. (244,93лв. - главница за доставка топлинна енергия и 20,11лв. - главница за дялово разпределение) - по договор за доставка на топлинна енергия, сключен съгласно одобрени от ДКЕВР общи условия и дялово разпределение, в имот - ап. 21, находящ се в гр. ******, аб. 380470, през периода 1.5.2014г. до 30.4.2016г., ведно със законна лихва за периода от 31.5.2017г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 265,04лв. до предявения размер от 267,78лв.
- 29,94лв. (26,25лв. - обезщетение за забава върху сумата за главница за доставка на топлинна енрегия и 3,69лв. - обезщетение за забава върху сумата за главница за дялово разпределение) - обезщетение за забава за периода 15.10.2015г.-26.4.2017г.
ОСЪЖДА ответника М.Й.М. с ЕГН ********** ***, да плати на ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 396,32 - разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ответника А.Б.М. с ЕГН ********** ***1 , да плати на ищеца „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 396,32 - разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата А.Б.М.. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно
.по делото имало доказателства,че
имотът е необитаем,липсва потребление,няма отчетни уреди,единствено имало
потребление на сградна инсталация,ФДР не представила доказателства за отчетност.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в частта, в която са уважени предявените искове по чл.422 във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. С въззивната жалба не се претендират разноски.
От въззиваемата страна „Т.С." ЕАД не е
постъпил отговор
Третото лице-помагач не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество -неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответниците оспорват исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не
оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба на ответниците възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени
доказателства, СГС приема за установено, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /, т.е. ответницата за процесния период е
имала качеството на ползвател на топлоснабдения
имот. Между страните е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По делото е било установено от заключението
на съдебно-техническата експертиза, че количеството топлинна енергия, постъпило
в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монитран в
абонатната станция. Показанията се отчитат по електронен път ежемесечно. В сградата е имало възможност за въвеждане система за дялово
разпределение за отчитането на топлинната енергия от ФДР и е сключен договор.
На проведено общо събрание на СЕС на 20.12.2004 г.е отразено,че
индивидуални топломери са монтирани във всеки имот.С подписите собствениците са
удостоверили достоверността на данните в приложената таблица като съсобственикът
М. е декларирал,че ап.21 е необитаем и няма водомер.
От представените документи от ФДР
,ползвани от вещото лице по СТЕ се установява,че за отчетен период 2014-2015 г.,
отоплението в имота се отчитало от апартаментен топломер но с нулево потребление.Апартаментът
е необитаем и няма начисляване на ТЕ за отопление и за подгряване на вода.На ответниците е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация.
За отчетен преиод 2015-2016 г.,при
осигурен достъп до имота, е отчетено потребление на ТЕ в размер на 7 кВтч като е начислено потребление ТЕ за имот и
сградна инсталация,а тъй като е без водомер и „0“брой лица, не е начислен
разход за подгряване на вода.
От ФДР са представени отчетни документи. В отчет от 29.04.2016 г.,за
отоплителен сезон 2015-2016 г., срещу ап.21 съсобственикът М.М. се е подписал за
констатирания отчет на топломер за старо показание 3,ново 10.
Съгласно цененото като компетентно
изготвено заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, дела на
ответника /въззивник в настоящето производство/ за сумите
за ТЕ за сградна
инсталация, са изчислени
точно. Ответникът не установи да се е
възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил сметките в установените срокове, поради което, съдът намира, че
разпределението е извършено по описания и отразен от експертите начин в
съответствие с нормативната уредба.
Приетата по делото Молба за
рекламация от 29.06.2015 г.до ищеца е искане да се удостовери с констативен
протокол липса на отоплителни уреди и да се отпишат неправомерно натрупани задължения в общ размер
2599.03 лв.Видно от Протокол-декларация от 09.07.2015 г./стр.94 от делото на
СРС/ изравнителните сметки сезон 2015-2016 г.са предадени на представител на
СЕС и от този момент ,09.07.2015 г.,започва да тече срока за рекламации.Рекламация
в този срок не е подадена.
Не
се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено ,а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 03.04.2018 г. по гр.д. № 48432/17 г., СРС, ГО,
32 с-в в обжалваните части
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подежи: на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.