№ 435
гр. Варна, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900786 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба на МАРК 2 ЕООД, ЕИК *********,
София срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта
на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране
на доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по
делото:
Производството е образувано по иск на МАРК 2 ЕООД, ЕИК *********, София
срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумите, както следва: 191 952.05 лева, дължими от
ответника като цена за произведена и доставена, но неплатена електроенергия за м.10.2018г.
както и сумата от 56 892.44 лева, обезщетение за забавено изпълнение на посочената
главница, за периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 17.11.2021г. ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението; сумата от 7 075.28 лева, дължими от ответника като цена за произведена и
доставена, но незаплатена електроенергия за м.11.2018г. както и 2 097.12 лева,
представляващи обезщетение за забавено изпълнение плащането на главницата, считано от
16.12.2018г. до предявяване на иска ведно със законна лихва от този момент до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.
Съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност, а ищецът е
процесуално легитимиран да предяви осъдителния иск, чрез надлежно упълномощения
процесуален представител, внесена е в пълен размер дължимата държавна такса.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът излага, че е производител на електрическа енергия от
възобновяем енергоизточник – вятър като произведената от собственото му ВяЕЦ ел.енергия
се продава по регулирани от КЕВР цени, които са преференциални, на ответното дружество
Енерго про Продажби АД съгласно договор за изкупуване на ел.енергия №177/30.08.2011г.,
сключен между ищеца и Е.ОН България Продажби АД /преименувано/. Твърди се, че
1
вятърната централа е присъединена към ел.мрежа на Енерго про Мрежи АД въз основа на
Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия ДУА-
119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009 от 27.07.2009г., сключен с Е.ОН
България Мрежи АД /преименувано/.
Твърди се, че въз основа на договора за изкупуване, ЗЕВИ и Наредба
№1/14.03.2017г., ответникът изкупува произведената от ищеца ел.енергия въз основа на
издадени от ищеца фактури, по преференциална цена, определена от КЕВР с решение №Ц-
018 от 20.06.2011г.
Твърди се, че за м.10.2018г. ищецът е произвел и доставил на ответното дружество
978,096 МВч електроенергия, за която е издадена фактура №128/31.10.2018г. на стойност от
19 079.29 лева с ДДС като продажната цена за количеството 83,243 е 191 лева/МВч
/преференциална цена по т.7 на решение Ц-18 на КЕВР/. За тези количества централата на
ищеца е работила под 2250 часа и не е надхвърлила прагът от 1 907 КВч нетно специфично
производство на ел.енергия /НСП/ от инсталиран 1 КВч мощност. Твърди се, че тази
фактура е била заплатена от ответника изцяло.Твърди се, че през същия месец ВяЕЦ е
произвела 894,853 МВч ел.енергия, за която ищецът е издал фактура №130/12.11.2018г. на
стойност 13 148.26 лева с ДДС, за която продажната цена за това количество е 12,24 лева
/цена за излишък на балансиращия пазар/, за който период ВяЕЦ е работила над прага от
1 907 КВч, но без да е достигнала 2250 ефективни часа на работа и без да е достигнала прага
от 2 139 КВч НСП от 1 КВч инсталирана мощност. Твърди се, че тази фактура също е
заплатена от ответника.
Ищецът твърди, че през целия месец 10.2018г. централата му е работила под 2250
часа и без да надхвърля прага от 2 139 КВч НСП за 1 КВч мощност. Поради това, през
м.11.2018г., когато централата е достигнала 2 139 КВч НСП, ищецът е издал дебитно
известие 131/31.10.2018г. към фактура 130/2018г. на стойност 191 952.05 лева с ДДС, с което
е извършил корекция на продажната цена до размера на преференциалната такава, дължима
по т.2.7 от решение СП -1 /191 лева/МВч/ за количеството ел.енергия, произведено през
м.10.2018г. преди достигане на 2 139 КВч НСП от 1 КВч инсталирана мощност, в размер на
894, 853 МВч. За тази сума се твърди, че не е заплатена от ответника и въпреки връченото
му дебитно известие. Поради това се претендира и обезщетение за забавено плащане върху
главницата, считано от 16.12.2018г.
По отношение на втория период – м.11.2018г., ищецът твърди, че е произвел и
доставил на ответника ел.енергия в размер на 33,147 МВч, произведена след достигане
границата от 1 907 КВч НСП, но преди достигане до 2139 КВч НСП за 1 КВч инсталирана
мощност както и преди достигане на 2250 ефективни годишна часа, за която е издадена
фактура №132/30.11.2018г. на обща стойност от 7 597.30 лева с ДДС, при продажна цена за
произведеното количество от 191 лева/МВч /преференц.цена по т.7 от решение Ц-18/.
Твърди се, че към момента ответникът е заплатил само част от сумата в размер на 522.02
лева с ДДС по фактура №132 като е налице незаплатен остатък от 7 075.28 лева. Върху тази
разлика ищецът твърди, че се дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
2 097.12 лева, считано от 16.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
Твърди се, че ответникът никога не е оспорвал произведеното количество ел.енергия,
обективирано във фактури №№128, 130, 132 и деб.известие №131. Твърди се, че към
момента на сключване на договора, приложимата съгл.чл.16 от същия, преференциална цена
е определена от КЕВР с решение Ц -18, приложима за период от 12 години, т.е. и за
процесния период. В исковата молба ищецът посочва точно начина на определяне на цената
с решение Ц -18, въз основа на въведен с предходно решение №010/2011г. на КЕВР
критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори – до и над 2 250 годишни часа. Въз основа на това
са били определени две различни преференц. цени, които са приложими според работата на
2
конкретната централа през периода, съответно по т.7 от решението – 191 лева/МВч – за
централи до 2250 часа, т.8 за централи над 2250 часа - 173.06 лева/МВч. Твърди се, че
поради това ответникът е заплащал на ищеца две преференциални цени, съответно до и над
2250 годишни часа на работа, съобразно писмо на ДКЕВР от 2008г., намерило израз и в
договора за изкупуване. Ищецът твърди, че съгласно чл.31, ал.5 ЗЕВИ /2011г./ цената на
изкупуване не се изменя за срока на договора. С изменение на същата разпоредба на закона
от 2014г. е въведено ограничение за изкупуваната по префернц.цени електроенергия, а
именно до размера на НСПЕ, а за количествата над този размер НСПЕ, по цени за излишък
на балансиращия пазар. /.цит е определение в пар.1, т.29 от ЗЕВИ/ В пар.17 от ПЗР на ЗЕ е
предвиден срок до 31.07.2015г., в който ДКЕВР да приеме стойността на НСПЕ, въз основа
на което са определени преф.цени в съответните решения на органа. Въз основа на горното е
постановено решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, в което се определя НСПЕ на вятърни
централи, съответно до 2250 часа и за такива, които имат над 2250 годишни ефективни часа
на работа. /т.3.3.7/ Поради това ищецът твърди, че ответното дружество следва да изкупува
произведеното количество ел.енергия по т.7 и т.8 от решение Ц-18 в зависимост от часовете
ефективна работа на единица инсталирана мощност, т.е. при заплащане на две
преференциални цени по цит.решение на КЕВР. Твърди се, че с решение на ВАС
посоченото решение СП-1/2015г., в част по т.207 и т.2.8 е отменено. Въз основа на горното
КЕВР е приела следващо решение СП-1/15.10.2020г., с което е определена същата стойност
на НСПЕ както в отменената част на решение СП-1/2015г. Твърди се, че към момента са
висящи спорове по жалби срещу второто решение СП-1/2020г. От горното ищецът прави
довод, че при обявяване нищожността или отмяната на тези решения, тези актове ще
породят ретроактивното си действие и посочените от ответника стойности на НСПЕ не
могат да имат действие между страните.
Твърди се, че въпреки редовното обективиране на задълженията в издадени от ищеца
фактури, изпращането и получаването им от ответника, надлежното им осчетоводяване,
последните не са изплатени от ответника. Позовава се на уговорен срок от 15 дни от
получаване на фактурата за извършване на плащанията, в чл.22 от договора за изкупуване.
Твърди се, че за отказа от плащане ответникът се позавава на превратно тълкуване на закона
и единствено на изразената позиция на НЕК, която не е относима в отношенията между
съдоговорителите. Поради отмяната им, решенията в т.2.7 и т.2.8 от решение СП-1/2015г. не
съществуват в правния мир и съдът не може да се позовава на същите. Същевременно,
договорът между страните е действал и е обвързвал същите, поради което ответното
дружество дължи заплащане на произведеното количество ел.енергия. Твърди се, че поради
обжалването им решения СП-1/2020г. и СП-2/2020г. на КЕВР не са влезли в сила, поради
което и не следва да бъдат прилагани. Ищецът прави довод, че при неизчакване резултата от
обжалването на посочените решения, постановеният от съда акт би бил недопустим
съгласно ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. /цит.допуснати до касация решения на АС-
Варна/ Решението си по същество ищецът обосновава именно в раздел 5.5.2 от исковата
молба с приложението на две преференц.цени според заработените ефективни часове от
централата. Ако съдът все пак реши, че решенията на КЕВР от 2020г.се ползват с
предварителна изпълняемост, то следва да упражни косвен контрол за законосъобразността
им съгласно чл.17, ал.2 ГПК. Излагат се съображения в тази връзка в т.5.6.5 от ИМ.
Поддържа се искането за осъждане на ответника да заплати дължимите главници както и
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, конкретно
индивидуализирани по период и размер.
РЕДОВНОСТ на ИМ: В определение рег.№1737/23.12.2021г., на л.65 по делото,
съдът е извършил проверка за редовност на исковата молба и като констатирал такава е
връчил преписи на насрещната страна.
ОТГОВОР: В срока за отговор е постъпило становище на ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД, чрез адв.Агл.Т., за неоснователност на исковете.
3
НЕ СЕ ОСПОРВА: ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник –
ВяЕЦ, присъединен към ел.мрежа; договор за присъединяване от 27.07.2009г.; че ответникът
е задължен да изкупува произведената от ищеца ел.енергия при условията на чл.31 ЗЕВИ
като част от енергията се заплаща на преференциална цена, а др.част – по цена за излишък;
НЕК е задължено като общ.доставчик да изкупува от ответника като краен снабдител,
количествата ел.енергия, закупени по реда на чл.31; наличието на договор за изкупуване от
30.08.2012г. на ел.енергията, произведена от Марк 2; ЧЕ ПРЕЗ М.10.2018Г.
електроцентралата на ищеца е достигнала НСП от 1907 КВч при работа до 2250 часа; не се
спори относно произведеното количество електроенергия до НСП от 1907 КВч и
заплащането му от ответника; не се спори относно количеството на произведена ел.енергия
след достигане на НСП от 1907 КВч и заплащането му по цена за излишък на балансиращия
пазар; не се спори, че през м.10.2018г. централата на ищеца е надминала и 2250 ефк.часа на
работа; не се спори и за произведеното през м.11.2018г. количество ел.енергия над НСП от
1907 КВч.; че цялото количество ел.енергия е било изкупувано на преференц.цена до
изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г.; всички в раздел III от отговора /л.70/.
Твърди се, че исковете на ищеца са неоснователи поради приетото изменение на
чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г. с въвеждането на нов критерий НСПЕ, до който
количеството произведена ел.енергия се изкупува на префернц.цени. Позовава се на
приетото решение СП-1/31.07.2015г., в изпълнение на законовата делегация. Поддържа се,
че произведаната над посочените количества ел.енергия в цит.решение СП-1, се изкупува по
цена на излишък. Твърди се, че със заместващи отмененото от ВАК решение СП-1/2015г.,
решения СП-1/2020г. и СП-2/2020г., КЕВР е установила размер на НСП, идентично с
установените в т.2.7 и т.2.8 в решение СП-1/2015г., считано от 31.07.2015г. Твърди се, че
приложимата преференц.цена е 191 лева/МВч, определена в т.7 на решение Ц-
18/20.06.2011г., за която стойността на НСП е установена с решение СП-1/15.10.2020г. в
размер на 1907 КВч от 1 КВ инсталирана мощност. Твърди се, че решението от 2020г. е
влязло в сила, тъй като е било потвърдено с решение на ВАК по адм.дело №7587/2021г.
Исковете са неоснователни поради противоречието им с разпоредбата на чл.31, ал.5
ЗЕВИ, влязлото в сила решение СП-1/2020г. на КЕВР и чл.16 от договора за изкупуване.
Поддържа се, че количествата произведена и доставена ел.енергия над НСП от 1907 КВч
следва да бъде заплащане по цена за излишък. Твърди се, че ответникът е уведомил
своевременно ищеца за отказа на НЕК да изкупи количеството ел.енергия, произведено
впроцесния период на преферен.цена. Поради това, произведените над 1907 КВч енергия
следва да бъдат изкупени по цена за излишък както съответно и тези над 2139 КВч.
Ответникът цитира постановената по сходни казуси съдебна практика на ВКС и съдилищата
в гр.Варна. /цит./ Позовава се на групата производители на ел.енергия от АИ, в която сам се
е определил ищецът, работещи до 2250 годишни часа. НСП, използвано от КЕВР при
утвърждаване на преференц.цена по т.7 от решение Ц-18/20.06.11г. е 1907 КВч, същото и в
диспозитива на влязло в сила решение СП-1/15.10.2020г. Изкупуването на останалото
количество ел.енергия по цени за излишък е уредено с императивни правни норми и не
подлежи на договаряне. Твърди се, че посоченият административен акт –решение
СП1/2020г. е валиден и стабилизиран акт, който следва да бъде приложен от съда при
решаване на спора. В този смисъл се оспорва твърдението на ищеца, че актът не е влязъл в
сила. По отношение на СП-2/2020г. ответникът твърди, че същото е неотносимо към
предмета на спора.
Считат, че не е налице основание за прилагане на косвен контрол за
законосъобразност на АА съгласно чл.17, ал.2 ГПК, с оглед характера на избраната от ищеца
искова защита. Твърди се, че ответникът е изпълнил точно задълженията си по договора и
ЗЕВИ. Поради неоснователност на иска за реално изпълнение на договора, ответникът счита
за неоснователен акцесорния иск за мораторната лихва.
4
В отговора е направено обосновано искане за привличане на трето лице помагач на
ответника НЕК ЕАД, София, на основание чл.94 ЗЕ и чл.219 ГПК.
С определение рег.№57/11.01.2022г. съдът е конституирал НЕК ЕАД като страна в
процеса – трето лице помагач на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД.
Съгласно становище на третото лице вх.№3094/08.02.2022г., предявените искове са
неоснователни. Претендира се отхвърлянето им. Излагат се сходни на аргументите на
ответното дружество.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове. В отговор на
възраженията на ответника, ищецът отново сочи ясната клауза на чл.16, ал.4 от договора за
изкупуване и определената там цена при достигане на 2250 пълни ефективни часа на работа,
от 173.06 лева/МВч за следващите пълни часове работа до края на годината, т.е. до
31.12.2018г. Оспорват се правните съображения на ответника. Твърди се, че същият е
следвало да защити правата, установени вече между страните, вкл. тези по изкупуване на
произведената ел.енергия, в съдебен спор с НЕК, а не безусловно да възприема тезата на
обществения доставчик за невъзможност за плащане на две преференц.цени за една
централа. В противовес на ответника, ищецът твърди, че спрямо процесната централа
приложение намират както т.7, така и т-8 от Решение Ц-18/2011г. за една и съща ВяЕЦ, за
съответно до и над 2250 часа. Ищецът твърди, че с решение по адм.дело №14112/2018г. на
ВАС е даден отговор на въпроса за приложението на две преференц.цени в подкрепа на
тезата на ищеца. Поддържа се наличието на открит преюдициален към спора въпрос относно
налице ли е валиден и законосъобразен адм.акт, който да определя стойността на НСП.
Излагат се подробно аргументи по същество на исковете. Изразява се становище относно
предложените от ответника безспорни обстоятелства по делото. /вжт.6 от ДИМ/ Ищецът
поддържа, че към момента липсва определена стойност на НСП. Поддържа се искането по
чл.17, ал.2 ГПК за произнасяне на съда по реда на косвения контрол за законосъобразност на
адм.актове, по валидността на решение СП1-2020г. на КЕВР.
С допълнителен отговор ответникът чрез адв.Т. поддържа отговора си и изразява
становище по оплакванията за незаконосъобразност на решение СП1-2020г. Поддържа се, че
това решение е валидно и законосъобразно. Поддържа се, че същото няма ретроактивно
действие и че няма преюдициално значение за правния спор.Ответникът се обосновава с
предварителната изпълняемост на адм.акт и характера на иска, при който се преценяват
обстоятелствата към момента на неизпълнението – т.е. съгласно т.7 от решение Ц-18 и т.2.7
от решение СП-1/2015г. Цитира се актуална съдебна практика на ВКС по сходен казус.
Претендира се отхвърляне на исковете ведно с присъждане разноските на страната за
производството.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се произнесе по допускане на
доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба,
допълнителна искова молба и отговорите, писмени доказателства като относими към
предмета на спора.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от МАРК 2 ЕООД , ЕИК *********,
София срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, Варна, искове за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумите: 191 952.05 лева, дължими от ответника
като цена за произведена и доставена, но неплатена електроенергия за м.10.2018г. както и
сумата от 56 892.44 лева, обезщетение за забавено изпълнение на посочената главница, за
5
периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 17.11.2021г. ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 7 075.28 лева, дължими от ответника като цена за произведена и
доставена, но незаплатена електроенергия за м.11.2018г. както и 2 097.12 лева,
представляващи обезщетение за забавено изпълнение плащането на главницата, считано от
16.12.2018г. до предявяване на иска ведно със законна лихва от този момент до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл.79 ЗЗД, чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, чл.86 ЗЗД.
ПРОИЗВОДСТВОТО се развива при участие на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, в качеството на трето
лице помагач на ответника по т.дело №786/2021г. на ВОС, ТО.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените с исковата молба, допълнителна искова
молба и отговорите писмени доказателства, по чието приобщаване съдът ще се произнесе в
съдебно заседание.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ СЛЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА: ищецът е производител
на ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на ел.енергия
и титуляр на лиценз за краен снабдител с ел.енергия; ответникът е задължен да изкупува
съгласно чл.31 ЗЕВИ произведената от ВИ ел-енергия, част от която на преференциална
цена, а останалата – по цена за излишък на балансиращия пазар; НЕК ЕАД е обществен
доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността общ.доставчик, издадена от
ДКЕВР; съгласно чл.94 ЗЕ НЕК е длъжен да изкупува от ответника количествата ел.енергия
от ВИ, които крайният снабдител е закупил от производители на лицензионната му
територия; наличие на валиден договор за изкупуване на ел.енергия от ВИ с ищеца от
30.08.2011г.; количеството произведена ел.енергия през м.10.2018г. от 83, 243 МВч е
заплатена по преференц.цени от 191 лева/МВч по фактура №128/31.10.18г. и не е предмет на
претенцията; не се спори за количеството ел.енергия 894, 853 МВч, произведено след
достигане на НСП от 1907 КВч като е платено от ответника по цени за излишък,
определени от ЕСО ЕАД; не се спори относно количеството произведена ел.енергия през
м.11.2018г., платено от ответника съгласно цената на ЕСО ЕАД, по ф.132/2018г.; че до
достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференц.цена от 191 лева/МВч
съгласно т.7 от решение Ц-18/2011г. на КЕВР; изкупените количества ответникът е продал
на НЕК ЕАД съгласно чл.94 ЗЕ; НСП, въз основа на което е определена префер.цена по т.7
от решение Ц-18 е 1907 КВч, установено с отм.решение СП-1/2015г. на КЕВР.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на доказване подлежат следните обстоятелства:
по отношение на ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на твърдяната
преференциална цена по отношение на произведено и доставено през м.10 и м.11.2018г.
количество ел. енергия от възобн.източник – вятър както и размера на тази преференциална
цена; допуснатата забава при плащане на задължението; обстоятелствата във връзка с
претендирания косвен контрол за законосъобразност на решение СП -1 от 2020г. както и
всички положителни факти от значение за уважаване на иска за изпълнение на договорното
задължение.
по отношение на ответника – точно и в срок изпълнение на задълженията по
договора за изкупуване на ел.енергия както и фактите, изключващи приложимост на
претендираната от ищеца преференциална цена за количествата над НСП; стабилитета на
решение СП-1/2020г.; липсата на относимост на СП-2/2020г. както и всички обстоятелства,
от които черпи изгодни правни последици.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в договор, сключен с
потребител. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе
6
преюдициално по неравноправния характер на клаузата.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
производство. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца,
респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатор могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора. Постигнато пред него споразумение, може да
бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация, страните могат
да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат
по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно, като процедурата се развива пред
трето неутрално и безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-
mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или причините
за невъзможността от такова участие.
НАСРОЧВА производството в открито заседание на 16.05.2022г. от 11.00 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ с препис от определението на съда, вкл. при
посочена ел.поща с изпращане на същата; на ищеца да се връчи и препис от допълнителен
отговор както и на третото лице, за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7