№ 109
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Д. Ив. П.
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600885 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260031 от 05.03.2021 г. постановена по НОХД № 820/2020
г. Софийски градски съд е признал подсъдимия Ц. И. Ц. за виновен в това, че
на 19.10.2019 г., около 01,10 часа в гр. Монтана, на ул. „22-ри септември“ в
района на кръстовището с ул. “Иван Вазов“ е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с per. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно с 1,53 на
хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест
7510“ с фабричен № ARBB 0007 - престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 3436, ал. 1, вр. с чл. 54 НК го осъдил за извършеното
от него престъпление и наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от
1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и наказание „глоба“ в размер на 1000
/хиляда/ лева. На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца на подсъдимия Ц. И. Ц. за изпитателен срок от 3 години.
На основание чл. 343г, вр. с чл. 3436, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
градският съд е постановил по отношение на подсъдимия Ц. И. Ц. и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години. С присъдата
подсъдимият е осъден да заплати разноските по наказателното производство.
Против присъдата на СГС е подадена въззивна жалба от защитника на
1
подсъдимия Ц. – адвокат Е. Б.. В жалбата се посочва, че постановената
присъда е неправилна, незаконосъобразна необоснована, постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е
явно несправедливо. Излагат се доводи в подкрепа на всяко от тези
оплаквания. Твърди се, че присъдата е необоснована, тъй като приетите от
съда фактически положения не съответстват на събраните доказателства.
Обвинението не било доказано по несъмнен начин, а съдебният акт, почива на
предположения. Според защитника първоинстанционният съд е извършил
превратно тълкуване на доказателствата, като същевременно е приел за
общоизвестни определени обстоятелства, за които липсват доказателства по
делото, събрани по реда на НПК.
Според адв. Б. присъдата е постановена в нарушение на материалния
закон, тъй като съдът в първата инстанция е приел в противоречие с него, че
подсъдимият е осъществил от субективна и обективна страна състава на
инкриминираното престъпление. Също така, присъдата, според защитника, е
постановена в нарушение на процесуалните правила, поради еднопосочно и
едностранчиво кредитиране на доказателствата, които обслужват
обвинителната теза и в същото време е неглижирал доказателствата сочени от
защитата. Съдът не извършил изискуемата всестранна и обективна преценка
на релевантните факти, подминал е доводите на защитата. С въззивната жалба
се формулира искане присъдата на СГС да бъде отменена и подс.Ц. да бъде
оправдан по обвинението, за което е бил признат за виновен, алтернативно –
да бъде изменена в частта относно наказанието, като се приложи чл. 55 от
НК.
След изготвяне на мотивите на присъдата е депозирано допълнение
към въззивната жалба, в което адв. Б. конкретизира оплакванията си.
Изтъква, на първо място, че съдът в първата инстанция необосновано е
отхвърлил защитната теза на подсъдимия относно причината за отразяване на
положителна проба за алкохол при извършен алкотест с „дрегер“, а именно –
използването от страна на подсъдимия на вода за уста, съдържаща алкохол,
но съвместно с употребено от него преди това неопределено количество друг
алкохол. Подчертава се, че въпреки наличните данни за това и собствените
признания на подсъдимия, съдът не е изследвал, включително и по експертен
път, дали е възможно водата за уста да потенцира действието на етиловия
алкохол, употребен от дееца в по-малки количества, за да се получи
инкриминирания висок резултат от алкохолния тест. В такава насока, адв.Б.
заявява несъгласие със заключенията на назначената комплексна експертиза и
посочва пороци в начина на провеждане на експертното изследване, в
частност- неправилно боравене с опциите на използваното устройство тип
„дрегер“.
На отделно място, защитата поддържа становището си за
некомпетентност на полицейските служители извършили алкотеста на
инкриминираната дата и място. Излагат се пространни съображения относно
липсата на изискуема квалификация на св. И. и св.Ц.. Също така, поддържа
се, че и техническото средство не е било изпитано и не е била надлежно
проверена техническата му годност към датата на извършване на деянието.
2
По отношение на наложеното наказание защитникът на подс.Ц.
заявява несъгласие с подхода на първостепенния съд за определяне на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Изтъква се, че съдът
неправилно е съобразявал показанието на алкохолния тест от 1,53 промила
спрямо нормативно определената граница от 0,5 промила, вместо към
съставомерната по чл. 343б от НК от 1,2 промила. Според защитата, съдът
следва да съобрази че показанието на алкотеста е само с 0,32 промила над
посочения предел, вместо /както е сторил градският съд/ да приеме, че
показаното при теста е било три пъти над допустимата минимална стойност
от 0,5 промила.
Изтъква се, че незаконосъобразно първият съд е неглижирал
показанията на св.И. относно ползването на вода за уста от страна на
подсъдимия, като защитникът оборва мотивите на съда, свързани с проверка
на достоверността им.
Не отделно основание, жалбоподателят навежда доводи за наличие на
основания за прилагане на чл.9, ал.2 пот НК по отношение на подсъдимия в
конкретния случай.
В обобщение се поддържа искането към въззивния съд за
постановяване на оправдателна присъда или алтернативно – за изменението и
с прилагане на чл. 55, ал.1 от НК при определяне на наказанието.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Ц.Ц.
се явява лично и със защитника си адвокат Е. Б..
Защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба.
Подчертава, че подсъдимият е употребил алкохол и в същото време след
употребата му е употребил вода за уста- „Елудрил“, което се е случило
непосредствено преди напускането на дома му и извършването на алкотеста.
Излага причини от здравословен характер, които са мотивирали подсъдимия
да откаже кръвна проба. Спорез адв.Б. не може да се установи по несъмнен
начин наличието на алкохол в посочената от обвинението концентрация.
Според защитника постановената присъда от СГС почива на предположение,
тъй като по делото няма доказателство, което обективно да установява, че
резултата от алкотеста е реалистичен. Доколкото се изисква за
съставомерност на деянието употребата на алкохол и концентрацията да се
установи по надлежен ред, адв.Б. поддържа, че този ред в случая не е бил
спазен. Твърди за липса на компетентност от двамата полицейски служители
за боравене с дрегер. Според него свидетелите И. и Ц. демонстрирали пред
съда незнание за боравене, а и липсвал официален документ, че са преминали
курс за това. Отделно подчертава, че в журнала за проверката не е бил
посочен номера на пробата. Адв.Б. поддържа и възражението, че
техническото средство не е минало задължителните проверки, при което е
била нарушена цялата верига по отношение на годността му. На следващо
място защитата не споделя становището на СГС, че употребеното количество
алкохол надвишава трикратно размера, съставомерен по закона. Според адв.Б.
това не кореспондира с Особената част на НК , а същевременно по делото са
налични многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които могат да са
3
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. в обобщение
защитникът пледира за постановяване на оправдателна присъда, или защото
обвинението не е доказано, или защото деянието в случая разкрива една явно
незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2. Алтернативно
пледира за намаляване размера на наказанието на основание чл 55, ал.1, т.1 до
минимума предвиден в общата част на НК.
Подсъдимият Ц. заявява в лична защита, че поддържа казаното от адв.
Б..
Прокурорът от САП поддържа становище, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, съответно да бъде потвърдена
осъдителната присъда, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна деянието. Според прокурора доказателствата, че Ц. е управлявал
моторно превозно средство Опел „Астра“, с наличие на алкохол в кръвта,
установено по надлежния ред, се обсъдени правилно от съда. Цитира
доказателствените източници, на които се основава. Според представителя на
обвинението деянието от обективна страна е осъществено, като подсъдимият
е съзнавал, че привежда в движение лек автомобил след употреба на алкохол
и общественоопасния характер на деянието. Според прокурора наказанието е
правилно определено. В обобщение пледира за потвърждаване на присъдата
на първата инстанция, като правилна и законосъобразна.
При осъществяване правото си на последна дума подсъдимият Ц.
твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда
на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:
За да се произнесе, първостепенният съд е провел съдебно
следствие, събрал е значителен обем доказателствени материали и след
приобщаване на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство и извършена задълбочена преценка на фактите е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Към 2019 година подсъдимият Ц.Ц. бил заместник- областен управител в Областна
администрация - Монтана и кандидат за общински съветник, регистриран от ОИК гр.
Монтана под №1/24.09.2019 г. в листата за общински съветници на ПП „Атака“ за община
Монтана с Удостоверение за регистрация на кандидат общински съветници по чл. 87, ал. 1,
т. 14 от Изборния кодекс за участие в избори за общински съветници и кметове на
27.10.2019 г.
Към 2019 г. година свидетелите Ц. И. и Ц. Ц. били назначени на длъжност „Младши
автоконтрольор“, група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР - гр.
Монтана, след успешно завършен курс за професионална специализация по „Младши
автоконтрольор“ в Академия на МВР, Център за специализация и професионална
подготовка в гр. Казанлък.
За времето от 20:00 часа на 18.10.2019 г. до 08:00 часа на 19.10.2019 г. двамата били в
дежурство като полицейски автопатрул на територията на гр. Монтана. На свидетелите било
4
зачислено техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, за
проверка на водачи на МПС за употреба на алкохол. Полицейските служители И. и Ц. били
запознати е методическите указания относно реда за работа и установяване на употребата на
алкохол е техническо средство „Алкотест-Дрегер 7510“ и инструкцията за употребата му,
като и двамата притежавали практически умения за боравене е измервателното средство.
Около 01:10 часа на 19.10.2019 г., в района на кръстовището между ул. „22
септември“ и ул. „Иван Вазов“ в гр. Монтана, полицейските служители И. и Ц. спрели за
проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ***, управляван от
подсъдимия Ц. И. Ц.. Тъй като свидетелите възприели, че той лъха на алкохол, го поканили
да бъде изпробван. На подсъдимия Ц. в 01:23 часа била извършена проверка за наличие на
алкохол в издишания въздух е техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ е фабричен
номер ARBB-0007, /преминал технически преглед за изправност и годност на 03.05.2019 г.,
със срок на валидност от 6 месеца/. Техническото средство отчело наличие на алкохол в
издишания от него въздух над 1,2 на хиляда, а именно 1,53 на хиляда.
Предвид отчетения резултат свидетелят И. съставил срещу подсъдимия Ц.Ц., акт за
установяване на административно нарушение GA № 110823/19.10.2019 г., в който
горепосочените обстоятелства намерили словесно отразяване. Актът бил предявен на
подсъдимия за запознаване със съдържанието му и подписан от него без възражение.
На подсъдимия Ц. бил съставен и талон за медицинско изследване с бланков №
0063025 от свидетеля И..
След като на подсъдимия Ц. били съставени посочените писмени документи, същият
бил транспортиран от полицейските служители - свидетелите И. и Ц. до МБАЛ „Д-р Стамен
Илиев“АД - гр. Монтана, с цел да даде кръв за провеждане на химическо изследване.
На място в лечебното заведение, подсъдимият Ц. отказал да даде кръв за изследване,
като приел резултата от проверката с техническото средство „Алкотест-Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARBB-0007. По посочената причина на Ц. не била взета кръв и съответно
не била извършена химическа експертиза за определяне съдържание на алкохол в кръвта му.
В хода на извършената проверка, подсъдимият Ц. се легитимирал пред полицейските
служители със служебната си карта на заместник-областен управител в Областна
администрация - Монтана.
На 21.10.2019 г., началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Монтана Е.
И. издал заповед, с която наложил на подсъдимия Ц. принудителна административна мярка,
като временно отнел свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за
неговата отговорност, но не повече от 18 месеца. На същата дата началникът на Сектор
„Пътна полиция“ издал и заповед, с която наложил на подсъдимия принудителна
административна мярка, като прекратил регистрацията на лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“, с ДК № *** за срок от 1 година.
От разпечатката от паметта на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARBB-0007 е видно, че проба с номер 02371 от дата 19.10.2019 г.,
направена в 01:23 часа е с резултат 1,53 на хиляда.
Техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, с който
на 19.10.2019 г. бил тестван подсъдимия Ц. имал извършена на 15.03.2010 г. първоначална
проверка за допускането му в употреба от Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел - ИТСИ. Техническото средство „Алкотест
дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007 било преминало успешно последващи
/периодични/ проверки за периода от 21.12.2010 г. до 30.10.2019 г. Към инкриминираната
дата 19.10.2019 г., техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-
0007, имало извършена на 03.05.2019 г. последваща /периодична/ проверка в Лаборатория за
проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха при ГД „Национална
полиция“. За проверката бил съставен Протокол № 11-35-19 за проверка на анализатор на
алкохол в дъха за „Алкотест 7510“ № 4812, фабричен номер ARBB-0007, в който било
5
дадено заключение „съответства“, т.е. налично съответствие на метрологичните му
характеристики с изискванията на методиката за проверка. Срокът на валидност на
последващата проверка бил 6 месеца - 03.11.2019 г. Съгласно Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.04.4812 и допълнение №18.10.4812.1 към него, издадени от
БИМ, анализатор за алкохол в дъха тип Алкотест 7510 е вписано в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване под №4812.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни с вещо лице д-р Н. С., която е изслушана в хода на съдебното следствие и
приета от съда. Видно от заключението на същата с оглед резултатите от проверката на
подсъдимия Ц. като водач на МПС с техническо средство „Алкотест Дрегер“ и установено
1,53 промила алкохол в издишания въздух, подсъдимият се е намирал в състояние на лека
степен /към горната граница/ на алкохолно опиване, което може да се реализира след
консумация на около 200 мл етилов алкохол с концентрация 40 градуса /ракия, уиски,
водка/, както и количеството употребена домашна ракия посочено от подсъдимия при
извършената му проверка. Според заключението на тази експертиза дезинфекционната вода
„Елудрил“ съдържа незначително количество алкохол и в препоръчителната лечебна доза
/15 мл в мерителната чашка с допълване до горе с вода/ и по начина на използване, съобщен
от подсъдимия Ц./две промивки на уста/ не е възможно да реализира установеното с
техническото средство „Алкотест- Дрегер“ количество етилов алкохол от 1,53 промила. В
хода на съдебното следствие в първата инстанция вещото лице С. поддържа своето
заключение, като защитава същото пред съда и заявява категорично, че съставките на
водата за уста с посоченото търговско наименование не могат да причинят установената
алкохолна концентрация от 1,53 промила, която категорично се дължи на приет отвън изпит
алкохол.
По искане на защитата на подсъдимия Ц. е била допусната комплексна
съдебномедицинска и техническа експертиза, при която вещите лица да извършат
изследване на подсъдимия Ц.Ц. чрез използване на техническо средство за измерване на
алкохола „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, като при изследване
вещите лица да установят чрез измерване с „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер
ARBB-0007 количеството алкохол в издишания от подсъдимия Ц. въздух преди и след
употребата на дезинфекционната вода за уста „Елудрил Класик“.
От допуснатата в хода на съдебното следствие от настоящия съдебен състав
комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза изготвена от вещите лица доц. д-р
М. Г. и К. К. се установява, че вещите лица са закупили дезинфекционната вода за уста
„Елудрил Класик“, а от страна на директора на ОД на МВР Монтана им е осигурено
техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, с което на
инкриминираната по делото дата - 19.10.2019 г., е било извършено тестване на подсъдимия
Ц. за наличие на алкохол в издишания от него въздух. От заключението на вещите лица се
установява, че на подсъдимия Ц. са направени две проби с техническото средство „Алкотест
дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007. Първата е направена преди употребата на
дезинфекционната вода за уста „Елудрил Класик“ от подсъдимия Ц., при което пробата е
била с отрицателен резултат за наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух.
Експертите са извършили втора проба, при която двукратно са тествали подсъдимият
Ц. с техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007, при
която подсъдимия Ц. двукратно от 10:18 часа до 10:19 часа е жабурил устата си с вода за
уста „Елудрил Класик“, след което при извършеното му изследване с техническото средство,
последното е показало ясно изписан резултат на дисплея „Алкохол в устата“. При
извършената втора проба на подсъдимия Ц. в 10:32 часа техническото средство е показало
отново резултат „Алкохол в устата“.
Експертите са провели още едно изследване на подсъдимия Ц. с техническото
средство, при което изследване подсъдимия Ц. е свалил своята предпазна маска
/задължителна маска носена във връзка с Ковид-19/ и е вентилирал устната си кухина чрез
нормално дишане за времето от 10:38 часа до 10:42 часа. В 10:43 часа или 24 минути по-
6
късно, след приема на течности и съблюдавайки ръководството за употреба на техническото
средство, е било извършено тестване на подсъдимия с техническото средство, без повторно
жабурене от негова страна, при което изследване отчетеният резултат с техническото
средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0007 е бил 0,00% /нулев/, за
което към експертизата е приложена разпечатка. Вещите лица са показали на подсъдимия Ц.
данните от проведеното изследване.
В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат своето заключение и дават
подробни пояснения, както относно начина на функциониране и показания на тестващото
устройство Дрегер, така и относно механизмът на приемане и отражение на водата за уста от
конкретния предписан вид върху организма на човека. Всички отговори на вещите лица
дадени пред съда в първата инстанция са отчетени последователно от съдебния състав на
СГС в мотивите на присъдата. В заключение експертите заявяват, че при изследването и
проведените две жабурения от подсъдимия Ц., категорично не може да се получи резултат
от 1,53 % алкохол в издишания въздух в устната кухина, като разликата при отчитане на
издишан въздух на дрегера е ± 5%, т.е., но ако е в резорбционна фаза трябва да се извадят
5%, а ако е във фаза на излъчване, в зависимост от срока на употребата на алкохола, трябва
да се прибавят 5%.
Въззивният съд намира, че Софийски градски съд, при
постановяване на присъдата законосъобразно и пълноценно е установил така
описаната фактическа обстановка. Относимите към предмета на делото факти
се установяват, на първо място от доказателствата и доказателствените
средства, събрани във фазата на досъдебното производство, които съдът в
първата инстанция е приобщил по делото при спазване на процесуалните
правила.
Наред с това, САС отчита, че решаващият съдебен състав, в хода на
съдебното разглеждане на делото в първата инстанция е извършил мащабна
дейност по събиране на нови доказателства- служебно, по свой почин, както и
по искане на защитата на подсъдимия. Всяко формулирано доказателствено
искане на защитника на подсъдимия е получило обсъждане и произнасяне,
като преобладаващата част от всички доказателствени искания са били
уважени от съда с цел разкриване на обективната истина. Изключение прави
единствено искането на защитника адв.Б. за провеждане на следствен
експеримент, състоящ се в едновременна планирана консумация на алкохол и
вода за уста с търговско наименование „Елудрил“ от страна на подсъдимия, с
цел установяване на реалното взаимодействие между двете вещества. Това
искане с основание е било оставено без уважение от съдебния състав, като
съдът вместо това е възложил експертно изследване на назначената в
съдебната фаза комплексна СМТЕ с вещи лица д-р Г. и К.. Експертните
констатации, възпроизведени подробно в мотивите на присъдата са
достатъчно изчерпателни, за да подпомогнат със специални знания
изграждането на изводи по фактите от решаващия съд.
В резултат на положените от първостепенния съдебен състав
значителни процесуални усилия за събиране на всички относими
доказателства, фактическата обстановка е изяснена от съда твърде детайлно и
обстойно. Без да излиза от фактическите рамки на внесеното и поддържано
обвинение, градският съд, освен, че е възприел изцяло твърденията на
7
прокурора по фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, но също така е разкрил в пълнота всички релевантни обстоятелства и
допълнително обогатил с подробности и важни детайли фактическата
обстановка.
След като се запозна с доказателствените материали, събрани в
съдебната фаза, както и приобщените такива от ДП, САС намира, че всички
доказателства и доказателствени средства взаимно си кореспондират и в
тяхната съвкупност подкрепят изцяло обвинителната теза. Не са налице
показания на свидетели, които да подкрепят пълноценно защитната теза на
подсъдимия Ц.. От анализа на съдържанието на писмените доказателства се
установяват всички факти, към които защитникът на подсъдимия е насочил
вниманието на съда - свързани с длъжностното качество на свидетелите Ц. И.
и Ц. Ц., тяхната материална компетентност, преминатото от всеки от тях
професионално обучение, регулярността на задължителното техническо
изпитване на измерващия уред алкотест „Дрегер“ и годността на
устройството, съответно годността на пробата. В мотивите на присъдата е
отделено значително място за опис и изброяване на всички събрани
доказателства /лист 525-гръб – лист 527-гръб от НОХД № 820/20 г./.
Въззивният съд намира за ненужно да възпроизвежда този опис отново в
съдържанието на съдебния акт. Съществено е, че след запознаване със
съдържанието на цитираните доказателствени източници се налага извод за
взаимна кореспонденция между тях относно правно относимите към
обвинението факти. Съставът на Софийски градски съд е провел
задълбочено, последователно и твърде подробно обсъждане на
доказателствата, като настоящият състав на САС не намира никакви
нарушения в доказателствената дейност на проверяваната инстанция.
Заключението на СМЕ от досъдебното производство, изготвено от
в.л. д-р Н. С. и заключението на назначената в съдебната фаза КСМТЕ с
вещи лица доц.М. Г. – съдебен лекар и К. К. – сервизен специалист в „Дрегер
Сейфти“ЕООД взаимно се допълват и съществено допринасят за
установяване на обективната истина. Съответно, техните обосновани изводи
опровергават изнесената и последователно поддържана защитна теза за
възможното съчетано въздействие на малко количество изпит алкохол и вода
за уста, съдържаща алкохол /5% хлорбутанол/. Докато в СМЕ вещото лице д-
р С. се основава на постиженията на науката и в частност на медицината, като
обсъжда и отчита конкретния химически състав на водата за уста „Елудрил“.
Теоретичните му изводи от извършения анализ на активните вещества на
етиловия алкохол в концентрация 40% и на хлорбутанола във водата за уста
се потвърждават от експертните констатации на вещите лице по КСМТЕ,
основани на емпирично изследване чрез съчетано реално използване на
водата за уста от подсъдимия в рамките на експертното изследване и
проведени два последователни опита за изследване със същото техническо
устройство, с което са боравили свидетелите Ц. и И.. Следва да се приеме, че
по този начин теорията на подсъдимия и защитника му за възможен
кумулативен ефект на двете вещества бива оборена както научно-теоретично,
така и практически в хода на съдебното следствие. Тук следва да се
8
отбележи, че съдът в първата инстанция не е допуснал провеждане на искания
от защитата „експеримент“, изразяващ се в планирано изпиване на алкохол от
подсъдимия „за целите“ на съдебното следствие и едновременната
консумация на вода за уста. На свой ред въззивният съд остави без уважение
формулирано от защитника ново искане в такава насока. Като се остави без
обсъждане неприемливата идея за консумация на алкохол в рамките на
съдебното следствие, липсват също така и обективни изходящи данни за
количеството и точния вид на алкохол, реално употребен от подсъдимия на
конкретната дата 19.10.2019 г., за неговото моментно физическо състояние и
телесни данни, за да се пресъздаде в точност същото положение. Не са
налице и убедителни данни за начина, по който Ц. е употребявал водата за
уста - разредена или пряко и в какви количества.
Показанията на свидетелите Ц. Ц. и Ц. И. са подложени на обстоен
анализ от първия съд. САС, след собствено запознаване с тези показания
намира, че същите са последователни, в достатъчна степен детайлни и
убедителни. Не се открива никакво основание за съмнение в
добросъвестността на тези свидетели. Всеки от тях от своя гледна точка и без
да проявява лично отношение спрямо Ц. описва идентични обстоятелства,
свързани с поведението на подсъдимия на инкриминираната дата.
Показанията им съвпадат и по отношение времетраенето на извършената
проверка, легитимирането на подс.Ц. със служебна карта, последващия отказ
да даде кръвна проба в болничното зцаведение. В този смисъл, правилно
градският съд е констатирал, че двамата свидетели , въпреки постоянната си
среща с нарушители при идентични ситуации имат ясен спомен от случилото
се с участието на подс.Ц. и го описват непротиворечиво. Въззивната
инстанция напълно споделя доводите на проверявания съд за хронологична
последователност на случилото се през визирания от обвинението времеви
период, което вярно и логично е отразено в свидетелските показания и
кореспондира със записванията в регистъра за извършваните полицейски
проверки, регистрирания резултат от изследване с анализатора на алкохол в
дъха на място и записа в медицинския журнал на МБАЛ –гр.Монтана.
Най-съществено се явява съвпадението в свидетелските твърдения
на св.Ц. и св.И. по отношение начина на боравене с техническото средство –
алкотест „Дрегер“. И двамата излагат пред съда опита си за работа с такова
устройство и разкриват способност да си служат с него в съответствие с
приложената по делото Инструкция за работа и с методическите указания
/също изискани от съда и представени, респ.приети по делото. Ето защо,
невярно е твърдението на защитника на подсъдимия, изразено пред въззивния
съд, че при разпита на тези свидетели се показала тяхната некомпетентност
/в технически смисъл/ да боравят с уреда.
Показанията на разпитания свидетел К. К. И. не допринасят
значително за разкриване на обективната истина. Неговите възприятия
почиват на личните му отношения с подсъдимия и са достоверни относно
съвместната им дейност в рамките на провеждана предизборна кампания,
9
както и относно принципното здравословно състояние на подсъдимия. Този
свидетел не е добил преки впечатления дали подс.Ц. е употребил алкохол
непосредствено преди да бъде спрян за проверка от св.Ц. и И..
Неоснователно е оплакването на защитата, изразено във въззивната
жалба, за неглижиране показанията на св. Д-р Б. И.- личен стоматолог на
подсъдимия Ц.. Тези показания са пространно обсъдени в мотивите на
присъдата /лист 530- гръб и лист 531 от НОХД/ и са изцяло кредитирани,
като първият съд е приел за установено по делото, че подс.Ц. е имал
оплаквания относно състояние на устната кухина /парадонтоза/ и му е било
предписано лечение от св.И. – използване на вода за уста, което съответства и
на наличното по делото писмено доказателство – рецепта от 17.09.2019 г.
Тези показания, обаче, нямат пряко отношение към значимите за предмета на
доказване въпроси, свързани с отражението на тази употреба към резултата от
извършения на процесната дата и час тест на подсъдимия за концентрацията
на алкохол в издишания въздух.
Много конструктивно, съдът в първата инстанция, при
произнасянето си е отграничил съществените въпроси, на които следва да се
даде мотивиран отговор на оплакванията на защитата, че концентрацията на
алкохол, употребен от подсъдимия на инкриминираната дата не е била
установена „по надлежния ред“. В хода на съдебното следствие СГС е събрал
значителен обем писмени доказателства, за да извърши проверка на
наличните такива от досъдебното производство и за да отговори пълноценно
на възраженията на защитата.
На първо място, по делото е доказано по несъмнен начин
длъжностното качество на свидетелите Ц.и И., техните правомощия, визирани
в длъжностните им характеристики, приети по делото, както и материалната
им компетентност да извършват проверки по ЗДвП и в частност да провеждат
тест за алкохол в издишания въздух с процесното устройство. От една страна,
именно тези действия са им възложени по силата на професионалното им
назначение и извършването на такива тестове е част от обичайната им
ежедневна работа. Същите са били запознати с методическите указания за
работа с устройството. Самите методически указания са изискани от
първостепенния съд и приети по делото, като след запознаване с тях
съпоставка с показанията, дадени от свидетелите при разпита им в първата
инстанция, въззивният съд констатира познаване от тяхна страна на тези
указания. Следва да се сподели становището на решаващия състав на СГС, че
изискване за преминато обучение в конкретна институция никъде не е
формулирано законодателно, за да се счита като критерий за спазване на
„надлежния ред“ за установяване на алкохолна концентрация с Алкотест
Дрегер. Съществено е, че тестването е извършено от компетентни лица в
кръга на правомощията им, при спазване на методическите указания за
боравене с уреда, с които служителите са били запознати. Следва да се
отбележи, че след собствено запознаване със съдържанието на приетата по
делото Инструкция за работа с Алкотест Дрегер 7510 на производителя /лист
10
263 – л.280 от НОХД № 820/20 г./ следва извод, че боравенето с този уред е
твърде лесно, функциите – улеснени, като въззивният съдебен състав изразява
убедено становище, че не се налага притежаването на специални знания и
владеене на прийоми от потребителя, нито завишено умствено усилие, за
успешната му употреба. Това се установява и от експертните отговори,
дадени от вещите лица по КСМТЕ, видно от които същите безпроблемно са
използвали устройството за целите на възложената им експертиза.
Неоснователно е възражението на защитата и относно твърдяната
липса на техническа годност на техническото средство. Както е изложено по-
горе, конкретният уред е преминал първоначална проверка за техническа
годност през 2010 година и последващи множество периодични проверки,
като последната такава е била извършена 5 месеца преди използването на
устройството в рамките на проверката на подс.Ц., т.е. в нормативно
установения 6-месечен срок. Изразените съмнения от адв.Б., в насока, че
техническото средство е било преди това по-рядко проверявано, а преди
инкриминираната дата – подозрително по-често от нужното, не могат да
бъдат споделени. Всяка валидно извършена проверка на техническото
състояние на уреда визира неговата актуална годност, а видно от
констатациите на последната такава преди деянието – от 3.05.2019 г.
конкретният анализатор на алкохол в дъха е бил изправен. Съдът, в мотивите
на присъдата си подробно и обстойно е обсъдил тези въпроси и е достигнал
до правилни и аргументирани изводи в същия смисъл.
От правна страна:
Софийски градски съд законосъобразно и мотивирано е извършил
правната квалификация на деянието, извършено от Ц.Ц.. Налице са всички
елементи от обективна и субективна страна, на състава на престъплението по
чл. 343б, ал.1 от НК. На инкриминираната дата и място - на 19.10.2019 г.,
около 01.10 часа, в гр. Монтана, на ул. „22-ри септември“ в района на
кръстовището с ул. „Иван Вазов“, подсъдимият Ц. И. Ц. е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с per. №
***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.53
на хиляда, установена по надлежния ред въз основа на показанията на
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARBB-0007.
Нормативно предвиденият ред за установяване на употребата на алкохол в кръвта
на водачите на моторни превозни средства към датата на деянието е закрепен в Наредба № 1
от 19.07.2017 г. Съгласно чл. 6, ал. 1-3 от същата Наредба № 1, при съставяне на акт за
административно нарушение на лице, за което е установено, че управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, се попълва и талон за изследване, в
който лицето собственоръчно попълва дали приема или не показанията на техническото
средство, вписани в акта и талона. Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1, при отказ от страна
на лицето да даде проби за медицинско изследване на употребата на алкохол и
концентрацията й в кръвта, същата се установява въз основа на показанията на техническото
средство. Подсъдимият Ц.Ц. е вписал в талона за медицинско изследване, че приема
показанията на техническото средство и е отказал да даде кръв за изследване, за да се
установи употребата на алкохол от негова страна и наличната концентрация. Изтъкваните от
защитника адв.Б. лични мотиви на подсъдимия да откаже вземане на кръв поради страха му
от здравословни усложнения, свързани със сърдечно-съдово заболяване са ирелевантни. При
11
това положение правилно СГС е приел, че концентрацията на алкохол се установява въз
основа на показанията на техническото средство.
С оглед приетото от първата инстанция и от настоящия съдебен състав на САС,
че техническото устройство - „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARBB-0007, е
било подложено на проверка за неговата изправност на 03.05.2019 г. и съответно при
отчитане на инкриминирания резултат е било в изправност. При наличните данни, че
използваното техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB- 0007, е
било технически годно да се ползва за измерване на алкохолната концентрация в кръвта на
водачите на МПС, показанията на уреда за алкохолна концентрация от 1,53 промила са били
валидни. С оглед изложеното, САС приема за правилен решаващия извод на първостепенния
съд, че деянието е установено при спазване на правилата на Наредба № 1от 19.07.2017 г.
Несъмнено, подсъдимият Ц.Ц. е съзнавал че е употребил алкохол, че
предприема управление на МПС в това си състояние. Той самият не отрича това, като
единствено твърди, че е употребил по-малко количество. С оглед обстоятеството, че към
инкриминираната дата Ц. е бил правоспособен водач, без съмнение е имал знание за
законовата непозволеност на действията си, но е оправдавал своето поведение, а също така
и е разчитал на длъжностното си качество, за да получи по-леко третиране при евентуална
полицейска проверка или да осуети такава проверка. Деянието, следователно е извършено
умишлено, при пряк умисъл.
Софийският апелативен съд намира възражението на защитата за
наличие на предпоставките за прилагане на чл. 9, ал.2 от НК за
неоснователно. В конкретния случай не може да се приеме, че обществената
опасност на деянието, извършено от подсъдимия Ц.Ц. се явява далеч по-
ниска от обичайната за този вид инкриминирани деяния или деянието е явно
незначително. Напротив – следва да се отчете, че изискванията към
общественото поведение на подсъдимия, който е заемал отговорно служебно
положение на длъжност заместник-областен управител на Област Монтана, са
завишени, той би следвало да е пример за дължимо поведение. Общественият
отзвук на неговото деяние, следователно е по-широк. Въпреки хронично
влошеното си здравословно състояние и длъжностното си качество, подс.Ц. е
предприел очевидно неправомерно и застрашаващо него и неограничен кръг
лица поведение, като при проверката е изтъкнал служебното си положение.
Не е незначително и показанието на концентрация на алкохол.
В обобщение се налага извод, че при провеждане на
първоинстанционното съдебно производство решаващият съд правилно е
приложил материалния закон, в съблюдаване на процесуалните правила. Ето
защо, апелативният съд напълно споделя решаващите изводи на Софийски
градски съд, въз основа на които е постановена атакуваната присъда.
Относно индивидуализацията на наказанието:
С оглед възприетата правна квалификация по чл. 343б, ал.1 от НК на
деянието, осъществено от подс. Ц., градският съд е отмерил наказанието
„лишаване от свобода“ в нормативните предели. За това престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и
кумулативно наказание глоба в размер от двеста до хиляда лева. Съдът в
първата инстанция е определил наказание лишаване от свобода в размер на
една година и шест месеца, като на основание чл.66 , ал.1 от НПК е отложил
12
изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, както и
наложил наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Също така, първият съд е
приложил императивната норма на чл. 343г от НК и е постановил лишаване
на подсъдимия Ц. от правото да управлява МПС за срок от две години,
считано от влизане в сила на присъдата.
При произнасянето си относно наказанието, градският съд е
изложил обстойни мотиви, както относно вида и размера на кумулативно
предвидените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“, така и относно
срока за изтърпяване на наказанието лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7 от
НК. Въззивният съд в настоящия съдебен състав следва да изрази несъгласие
с тези мотиви в частта им относно критериите, въз основа на които е
определен размера на наказанието лишаване от свобода. При законово
определен минимум една година и максимален размер три години, съдът в
първата инстанция е счел, че наказание ЛС за срок от една година и шест
месеца е близо до средния размер, при констатиран според СГС баланс на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Определеният срок
на наказанието в действителност е между средния размер и минимума и по
мнение на въззивния съд, може да бъде обоснован с констатиран превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства. Също така, САС не може да
сподели становището на първия съд, че при определяне размера на
наказанието не следва концентрацията на алкохол - 1,53 на хиляда да се
съпоставя с границата на наказателната отговорност - 1,2 на хиляда, визирана
в чл.343б, ал.1 от НК, а с границата, над която шофирането след употреба на
алкохол е наказуемо по административен ред съгласно Закона за движението
по пътищата и правилника за прилагането му - 0,5 на хиляда, т.е. повече от
три пъти над разрешеното. Настоящият въззивен състав счита, че тежестта на
престъплението следва да се съпоставя с долната граница /в конкретния
случай- показанията на измервателния уред/, които законодателят е поставил
в НК като условие за ангажиране на наказателна отговорност. При прилагане
на този подход се отчита, че концентрацията на алкохол в издишания въздух
надвишава инкриминиращия деянието праг само с 0,32 промила, което за
въззивната инстанция е аргумент в обратен смисъл. При възприемане на
тезата, защитена от първия съд би се стигнало до извод, че всякога, без
изключение, при извършване на престъпление по чл.343б от НК по
отношение на дееца би следвало да се отчита отегчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото и при установената минимална инкриминираща
концентрация от 1,2 промила същата превишава два пъти и половина
определения по ЗДвП праг на административнонаказателна отговорност от
0,5 промила. Въззивният съдебен състав убедено счита, че не такава е била
волята на законодателя при формулиране на нормата на чл.343б, ал.1 от НК.
Въпреки така изложените мотиви, които формират извод за превес
на смекчаващите отговорността на подс.Ц. обстоятелства, САС намира, че
изменение на присъдата в частта относно размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ не се налага. От една страна, размерът на
определеното наказание ЛС от една година и шест месеца е точно между
минималния и средния размер на наказанието предвидено за това
13
престъпление, което кореспондира с констатациите на въззивната инстанция
за лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Такива са:
трудовата ангажираност на подсъдимия, семейният му статус, чистото му
съдебно минало след настъпила реабилитация, ангажирането му с обществена
дейност, хронично влошеното здравословно състояние. Отегчаващи
отговорността на подс. Ц. са обстоятелствата относно парадирането му с
длъжностното му качество на заместник-областен управител с очакване да
получи привилегировано третиране при извършено от него нарушение /или
избягване на отговорност/, както и в по-малка степен - информацията относно
допуснати предходни нарушения по ЗДвП /поради отдалечеността им във
времето/. При отчитането на тези фактори наказанието от 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода определено от първия съд, като краен резултат се явява
адекватно да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
САС се солидаризира напълно и с аргументите на първата
инстанция относно наличието, в конкретния случай, на основание за
прилагане на института на условното освобождаване от изтърпяване на
наказанието по отношение на подсъдимия Ц.. За да се постигне целеният
личен поправителен ефект, не се налага той да бъде изолиран от обществото
за изтърпяване на наказанието в пенитенциарно заведение, напротив –
очакваният резултат би бил по-скоро отрицателен. Това е така, тъй като
подсъдимият е лице с изградени социални връзки и трудови навици. Той би
бил по-полезен за себе си, семейството и обществото, ако осъществява
обичайната си трудова дейност и развива общественополезна активност през
определения 3-годишен изпитателен срок, под угрозата за ефективно
изтърпяване на наказанието при извършване на ново правонарушение. В тази
насока градският съд убедително се е аргументирал и въззивният съдебен
състав напълно споделя мотивите на присъдата.
Наложеното в едно с наказанието „лишаване от свобода“ наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева САС намира за справедливо отмерено.
Действително, определен е максимален размер на глобата, което само
привидно не съответства на изложените преди изводи за превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Въззивният съд
счита, че законодателното предвиждане за кумулативно налагане на двете
наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ предпоставя задължение за
решаващия съд да прецени съвкупното, съчетано въздействие на двете
наказателни санкции и да съобрази размер на глобата, който засилва и
затвърждава предупредително-възпиращия и поправително-възпитателен
ефект от наказанието, с отчитане личностните особености на конкретния
подсъдим. В настоящия случай първият съд правилно е преценил, че с оглед
добрия социален, служебен и имуществен статус на подсъдимия, по-нисък
размер на налаганата глоба не би предизвикал целения резултат. Въззивният
съд намира, че с двете кумулативно наложени наказания в посочените
размери би се постигнал общ поправителен резултат. Ето защо и не се налага
изменение на присъдата в частта относно наказанията.
Изложеното по-горе изцяло важи и за продължителността на
наложеното от СГС наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
14
Срокът от две години, считано от влизане в сила на присъдата /с приспадане
на времето, през което подс.Ц. е бил лишен по административен ред от това
право/, в никакъв случай не е несправедливо дълъг. В мотивите си
решаващият първостепенен съдебен състав е подчертал значимостта на
наложеното ограничение за управление на МПС за осъзнаването на стореното
от подсъдимия и за препятстването му занапред да нарушава законовите
правила. Отношенията, свързани с безопасността на транспорта намират
широк обществен отзвук и към тези престъпления е изградена остра
негативна реакция.
.По изложените съображения, въззивният съд намира, че
проверяваната първоинстанционна присъда, по отношение на вида и размера
на наложените наказания, въпреки различното разбиране на въззивната
инстанция относно критериите за индивидуализацията, се явява правилна
като краен резултат и не се налага нейното изменяване в тази част.
В обобщение, Софийски апелативен съд, 7-ми наказателен състав,
при извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда в
настоящата инстанция, не установява да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон,
обосноваващи основания за исканата от подсъдимия и неговия защитник
отмяна на атакувания съдебен акт, поради което въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставени без уважение, а присъдата на
Софийски градски съд, НО, 1 състав да бъде изцяло потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т.6 от
НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 260031 от 05.03.2021 г.
постановена по НОХД № 820/2020 г. на Софийски градски съд, НО, 1 състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15