№ 18
гр. Ямбол , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ЗАД"АРМЕЕЦ" гр.София, с
ЕИК-********* против Решение №260012/08.01.2021 г. по гр.д. №1409/2020 г. по описа на
ЯРС, с което въззивникът е осъден да заплати на „ТЕТБРЮЛЕ 2"ООД гр.Ямбол, с ЕИК-
********* сумата от 7761,24 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
предявяване на иска, както и разноски в размер на 1390,45 лв. /С Определение от 14.04.2021
г., постановено по възз.гр.д. №63/2021 г. по описа на ЯОС, съдът е прекратил
производството по възз.гр.д.№63/2021 г. и е върнал делото на ЯРС за отстраняване на
допуснатата в решението на ЯРС очевидна фактическа грешка, съгл. указанията, дадени в
обстоятелствената част на определението. С решение №260191/20.04.2021 г. по гр.д.
№1409/2020 г. ЯРС е извършил поправка, на допуснатите в диспозитива на Решение
№260012/08.01.2021 г. очевидни фактически грешки и с писмо вх.№829/14.05.2021 г. е
изпратил делото в ЯОС за произнасяне по въззивната жалба на ЗАД "АРМЕЕЦ" гр.София./.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Сочи се, че се касае за събитие с неизяснен характер, настъпило по данни на
свидетели на 04.12.2019 г., при което бил увреден процесния автомобил. Твърди се, че за
соченото събитие, първоинстанционният съд неправилно преценил фактите и
обстоятелствата, относими по делото и стигнал до неправилният и необоснован извод, че
събитието от 04.12.2019 г. било настъпило в резултат на изрично предвиден и покрит риск
по смисъла на общите условия н застрахователния договор, както и че представителите на
ищеца не били допуснали нарушение на същите, което да обуслови правото на
застрахователя да откаже изплащане на обезщетение На следващо място, се твърди, че в
случай, че се приемело, че претенцията на ищцовото дружество е основателна, съдът
неправилно бил определил размера на дължимото обезщетение. В хода на производството
по обезпечаване на доказателства по ч. гр. д. №99/2020 г. по описа на ЯРС, било установено,
че процесиите вреди възлизали на 4449 лв. по средни пазарни цени. Т.е. отговорността на
застрахователя се простирала само до действително претърпяната вреда, или до средната
стойност за която може да бъде отстранена вредата и всяко заплащане на обезщетение над
тази сума не била в отговорност на застрахователя и водело до неоснователно обогатяване
1
на застрахованото лице. Претендира се отмяна на решението, и отхвърляне на иска, както и
присъждане на разноски по делото в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се
приеме претенцията за основателна, се претендира намаляне на дължимото обезщетение до
4449 лв., какъвто бил размера на вредата, установен в производството.
В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че
атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните
изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се по
подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното
решение, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмено становище жалбата се
поддържа.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна
и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от представените пред ЯРС писмени доказателства се
установява, че между „ТЕТБРЮЛЕ 2"ООД гр.Ямбол, в качеството му на пълномощник на
„Сожелист България" ЕООД, собственик на товарен автомобил „Лексус" с рег. №
СВ8205ВА, е бил сключен договор за застраховка „Каско", за който е била издадена
застрахователна полица № 0307К6009792726, със срок на действие 03.02.2019 г. - 02.02.2020
г., правото на застрахователно обезщетение по който е било прехвърлено на ищцовото
дружество с Договор за цесия от 13.03.2020 г., и че ответникът е бил уведомен за това
прехвърляне.
От събраните пред ЯРС гласни доказателства /показанията на св. А.К. и св. Т.Т./ се
установява, че през м.декември 2019 г., около 19.00-20.00 часа, застрахованият автомобил
бил паркиран от свидетеля К. в зоната на магазин „Практикер", на 15-20 метра от входа на
магазина. След половин час, когато излезли от магазина видели, че вратите на автомобила
били надрани, а огледалото от страната на шофьора било счупено и паднало. Шофьорската
врата била смачкана Било тъмно и паркинга бил пълен с коли. Свидетелят К. решил на
следващия ден да уведоми застрахователя - „Армеец". На следващия ден „Армеец"
направили оглед. Впоследствие му се обадил представител на дружеството, който му казал,
че от ръководството не приемали щетата, тъй като не били убедени, че този вид механично
увреждане е причинено от друг автомобил. По-късно получили официално писмо.
Във връзка със щетата пред ЯРС са били представени: заявление за плащане на
обезщетение за вреди на МПС към полица № 0307К6009792726 от 05.12.2019 г.; Заключение
по щета от 05.12.2019 г.; Протокол № ********** от 29.01.2019 г.; Свидетелство за
регистрация на МПС част I с № *********, Писмо с изх. № Л-38/03.01.2020 г. относно
преписка за щета № 97019030100203 към полица № 0307К6009792726.
От заключението на вещото лице, по приетата с Определение №421/2020 г. по
ч.гр.дело №99/2020 г. в производство по обезпечение на доказателства САТЕ, е видно, че по
време на огледа са констатирани значителни щети по левите странични състави на
автомобила. Лявото огледало за обратно виждане било разрушено; предна лява вратабила
деформирана, като вертикалната и плоскост била обемно деформирана в посока надлъжната
ос; долната фронтална част на задна лява врата била деформирана и частично разкъсана.
Приложената посока на увреждане било отпред-назад и отвън-навътре, т.е. към надлъжната
ос на автомобила. Следите били с прохлузно-задирен характер. Минималната стойност на
причинената щета на лек автомобил Lexus NX300N, рег.№ СВ8205ВА - била определена от
ВЛ-це на 4449 лв.
От заключението на изслушаната пред ЯРС по гр.д. №1409/2020 г. САТЕ, е видно,
2
че в резултат на полученото увреждане на процесния автомобил, е разрушено странично
ляво огледало за обратно виждане, деформирана е вертикалната повърхност на предна лява
врата със следи от обемно прохлузване по цялата и повърхнина. Долната част на задна лява
врата, която кореспондира със средна лява колона е деформирана с частично разкъсване в
посока отпред назад. Уврежданията върху левите странични състави на автомобила били
причинени от твърди предмети с остри ръбове. Върху деформираните и прохлузни
елементи на автомобила не се забелязвало „нагнетена" боя от друг автомобил, която би
останала при контакт с боядисани части от него. Това не изключвало възможността
контактът да бъде осъществен с елементи от МПС, които не са боядисани. ВЛ-це е посочило
също, че следи от чужда боя биха могли да не бъдат отложени върху процесния автомобил
при контакт с друго ППС: Ако контактът се е осъществил със задните състави
специализиран товарен автомобил, част от елементите на който не са боядисани. Например
задните състави на платформа на репатриращи автомобили /пътна помощ/ или друг товарен
или специализиран автомобил; Когато контактът се е осъществил с товар, който е бил извън
габаритните размери на ППС. Според ВЛ-це, въпросът, относно техническата гледна на
механизма на настъпван? на увреждането на процесния автомобил Лексус не бил
еднозначен. Характерът на деформациите и прохлузванията, обособени основно в предна
лява врата, без оставени следи по преден ляв калник задна лява врата, сочат наличие на
движение по крива с определен радиус или под определен ъгъл. Ударът бил с посока
отпред-назад спрямо автомобила, с последващо спиране в момента, в който втория обект е
достигнал до предния край на задна лява врата. Ако не имало спиране -в този момент,
прохлузването би продължило и по протежение на задната лява врата, имайки предвид
дълбочината на деформацията в нейния преден край. Видно от заключението, от техническа
гледна точка механизмът на възникване на увреждането би могъл да се получи по няколко
начина: Лекият автомобил Лексус е бил паркиран, а друг неизвестен автомобил е бил в
процес на движение назад по крива или под ъгъл в непосредствена близост до него и е
настъпил удар между двата обекта в посока отпред-назад спрямо Лексус; Неизвестният
автомобил е бил в спряло положение, а лекият автомобил Лексус се е движил напред по
крива или под ъгъл в непосредствена близост и тогава е настъпил удар с последващо
спиране; Не е изключен вариант на удар в неподвижно препятствие с последващо спиране.
В последните два случая, скоростта на движение би била от нисък порядък /за да може да
спре автомобилът в рамките на опасната си зона, която е от порядъка на широчината на
предна врата, при приемането, че водачът е реагирал за спиране при първия контакт/ и
уврежданията не биха били с такава интензивност. Не бил приемлив вариант, при който
двата автомобила са се движили насрещно един спрямо друг под известен ъгъл, тъй като те
не биха имали възможност да спрат за такова кратко време. Според ВЛ-це, от техническа
гледна точка, по-вероятен бил механизъм на възникване на увреждането в лявата странична
част на автомобил Лексус, при удар от друго превозно средство, чиито краен заден габарит
извършва движение по крива или под ъгъл. При този случай, началният контакт
кореспондира с позицията на лявото странично огледало и вертикалната повърхност на
предна лява врата под него, а краят на контакта достига до предната част на задна лява
врата. Вероятно автомобилът се е движил със скорост от много нисък порядък /не повече от
1 м/с/ , която да му позволи да спре в рамките на широчината на предна лява врата /около
1,20 м./. Самият характер на деформациите сочила, че те са били причинени от остри и
твърди ръбести предмети, каквито биха могли да бъдат от под на каросерия, край на броня
без овал по края, извънгабаритен товар или други елементи от МПС, които са били с голяма
маса и скорост на движение от нисък порядък.
От страна на ищеца е представена Фактура №**********/13.04.2020 г. на стойност
7761,24 лв. издадена от "КАЛЕ АУТО"ООД гр.Сливен, касаеща извършения ремонт на
застрахованото МПС.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционния съд, правилно е разгледал предявеният иск, като го е
квалифицирал с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, при
3
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение.
Предпоставките за уважаване на иска са на първо място да е доказано налице
валидно застрахователно правоотношение- обстоятелство, което се установи безспорно по
делото и не се оспорва от страните. Доказано е от събраните по делото гласни доказателства
и заключението на изслушаната пред ЯРС САТЕ и настъпването на застрахователното
събитие и претърпени от застрахованото лице имуществени вреди в резултат на настъпилия
застрахователен риск.
Както правилно е посочил първоинстанционния съд не се установи по делото да е
налице хипотезата на изключен риск по чл. 14.8 от Общите условия, т.е. да е налице заблуда
на застрахователя, чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за
застрахователното събитие. Не са направени доказателствени искания, включително и пред
въззивната инсталация за установяване на такива обстоятелства.
При това положение застрахователят дължи на застрахованото лице обезщетение за
увреденото имущество.
По отношение на размера на обезщетението: Неоснователно е възражението на
застрахователя, че съдът неправилно бил определил размера на дължимото обезщетение на
7761,24 лв. посочена във Фактура №**********/13.04.2020 г. издадена от "КАЛЕ
АУТО"ООД гр.Сливен.
Съгласно чл.71 от Общите условия /представени с отговора на ИМ от ответника/,
при частична щета на застраховано МПС, което към датата на началото на застраховката е
на възраст до 4 години, считано от датата на първата регистрация, застрахователното
обезщетение се определя по начин избран от застрахования, измежду начините посочени от
чл.71.1 до чл. 71.4. Съгл. чл.71.1 като начин е посочен и "по представени оригинални
фактури от оторизиран от производителя на съответната марка сервиз в РБ", а съгл. чл.71.2
като начин е посочен и "по представени оригинални фактури от сервиз, предложен от
застрахователя". Процесният автомобил е с датата на първата регистрация м.11.2015г., т.е. е
бил на възраст до 4 години към датата на началото на застраховката /03.02.2019г./. В случая
видно от Заявление за плащане на обезщетение за вреди на МПС към полица
№0307К6009792726 от 05.12.2019 г., застрахования е избрал, като начин на обезщетение:
"Ремонт в доверен сервиз на ЗАД "АРМЕЕЦ"- КАЛЕ АУТО". "КАЛЕ АУТО"ООД гр.Сливен
е доверен сервиз на ЗАД "АРМЕЕЦ" и е официален сервиз на Тойота и Лексус /видно от
справка в сайта на ЗАД "АРМЕЕЦ" - https://armeec.bg/bg/contacts/teritorial_distributions?
td_categories%5B4%5D=4®ion=73/. При това положение, правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че размерът на вредите, следва да се определи въз основа на
стойността за ремонт на автомобила, посочена във фактура № **********/13.03.2020 г., т.е.
в размер на 7761,24 лв.
Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 700лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260012/08.01.2021 г. постановено по гр.д.
№1409/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА ЗАД "АРМЕЕЦ" гр.София, с ЕИК-********* да заплати на
4
„ТЕТБРЮЛЕ 2"ООД гр.Ямбол, с ЕИК-********* сумата 700 лв.- разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5