№ 137
гр. П., 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20215220201969 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
серия Г № 0031243, издаден от ОД на МВР П., с който на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на основание чл.638, ал.4,
вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му в
противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила
и се моли да бъде отменен. Твърди се и, че ел. фиш е издаден в нарушение на принципа non
bis in idem. Ангажират се писмени доказателства.
В съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на
дружеството-жалбоподател.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено
становище от процесуален представител се иска потвърждаване на издадения ел. фиш.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на ответната страна
и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
С обжалвания електронен фиш е наложена имуществена санкция за това, че на
1
12.06.2020 г. в 13:35 часа на АМ „Т.“, км. 59 с посока на движение към гр. П., е заснето с
АТСС (TWIN CAM) № SD2D0027 да се движи МПС – товарен автомобил „М.С.“ с рег. №
*****, собственост на „Д.“ ЕООД, като ЮЛ, което притежава МПС, регистрирано в Р
България и неспряно от движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за него.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално
допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:
В конкретния случай административното наказание на дружеството-жалбоподател е
наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление. Електронният фиш съгласно
чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от
ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш,
тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания.
При издаването на фиша не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обуславят неговата отмяна, за което се настоява в жалбата. Фишът съдържа всички
необходими реквизити, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число
посочване на териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, с конкретно посочване на пътя, пътната отсечка от този път, датата, точния
час на извършване на нарушението, марката и регистрационния номер на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, описание на нарушението,
нарушените законни разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката или мястото на
доброволното заплащане. При описанието на нарушението се сочи, че е налице движение
на МПС по АМ „Т.“ в посока гр. П. и нарушението е установено по време на движение на
МПС – тоест несъмнено е дори при липсата на отразено „управление“, че се касае именно за
такова по отношение на автомобил, собственост на юридическо лице, без сключен договор
за ЗЗГО, което е нарушение именно на посочените в ЕФ разпоредби на чл.483, ал. 1, т. 1 от
КЗ.
2
Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. В конкретния случай няма спор, че МПС с рег. № ***** е собственост на „Д.“
ЕООД. Няма спор и че не е спряно от движение. При това положение правилно е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател за неизпълнение на вмененото по
закон задължение, след като на процесната дата и час посредством автоматизирана система,
която е одобрен тип средство за измерване, е установено, че автомобилът се е движил по
АМ „Т.“. Нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест.
Неоснователни се явяват възраженията в жалбата. В конкретния случай
административното наказание на дружеството-жалбоподател е наложено с електронен фиш,
каквато възможност е предвидена в КЗ. Съгласно ал.4 на чл.638 КЗ: „Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика
на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“. В
случая управление е установено по безспорен начин на 12.06.2020 г. в 13:35 часа на АМ
„Т.“, км. 59 с посока на движение към гр. П.. Това управление се доказва от събраните по
делото доказателства.
В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с мобилна
радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен надлежен
протокол по чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, приложима с оглед препращането на ЗДвП (към който препраща
КЗ). В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на
нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който
автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола.
Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС-то с неговия
регистрационен номер, както и мястото на контрол - на територията на област П. с начало
сектор „Пътна полиция“, АМ „Т.“, път I-8, път II-37 и край отново сектор „Пътна полиция“.
Отразени са и броя на установени нарушения по КЗ – 10, а от приложената справка е видно,
че между тях е и процесното.
При издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Обжалваният ЕФ съдържа
всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно
се установява осъществен състав на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка с
оглед субекта на нарушението - юридическо лице – собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението, правилно е определен и видът на санкцията – имуществена
санкция. Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ.
3
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, чрез налагане на
предвидената имуществена санкция в абсолютно определен в закона размер. В КЗ изрично е
предвидена „имуществена санкция“ за собственик - юридическото лице при несключен
застрахователен договор за задължителна застраховка. Фактът, че се налага „имуществена
санкция“, като е посочено ЮЛ - собственик, ясно сочи, че за процесното извършено
нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ е ангажирана отговорността
именно на ЮЛ, без значение на това кой точно е управлявал МПС-то. Горното е безспорно
видно от текста на разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ, където е посочено, че чл.189, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата не се прилага, тъй като в тези случаи не е предвидена
възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което да е управлявало, в
резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателно-отговорно
лице при нарушение на чл. 638, ал. 4 от КЗ винаги е само и единствено собственикът на
МПС. В случая тази разпоредба е точно спазена. Според настоящия състав на съда
правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 КЗ и на волята на законодателя е да се
ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за дадено МПС на собственика му в случаите, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. Този извод се
обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен
път в „Гаранционния фонд“, т. е. установяването на този факт не е поставен на преценката
на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като
същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи. От страна на дружеството-
жалбоподател не са представени доказателства, опровергаващи този извод, поради което е
безспорно установено извършено нарушение на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с член
чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 КЗ. В случая е без значение, че дружеството е
сключило подобна застраховка след процесната дата или, че поради грешка в
счетоводството първоначално сключената е била невалидна. Важното е, че към датата на
нарушението, липсата на ЗЗ „ГО“ е безспорна.
В тази връзка неоснователни са и доводите за нарушение на принципа non bis in idem.
Процесният ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. С въпросната
разпоредба е предвиден специален ред за установяване на нарушения с АТСС. Текстът на
последната визира случаите, когато с АТСС е установено управление на МПС, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, т.е. изпълнителното деяние на нарушението в тези случаи е „управление“ на
МПС, а несключената застраховка е елемент от фактическия състав на нарушението.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ , като санкцията му е била наложена на основание
чл.638, ал.4. Няма спор, че на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ се ангажира
административно-наказателна отговорност на собственика на МПС, който не е изпълнил
4
задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност“, установено в чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, а на основание чл.638, ал.3 от КЗ се ангажира отговорността на лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Точно такъв е и конкретният случай – с процесния фиш е ангажирана
отговорността на дружеството-жалбоподател (ЮЛ) като собственик на МПС, а с
приложеното към жалбата НП – отговорността на лицето Й.К. (ФЛ) като водач на същото
МПС. Без значение е, че в случая физическото лице - водач е и управител на наказаното
ЮЛ. Налице е ангажиране на отговорността на различни правни субекти и за различни
(самостоятелни) нарушения. В този ред на мисли отговорността на собственика по ал.1 на
чл.638 е абсолютна, а по ал.3 - само по отношение на лице, което е водач. Но тъй като в тези
случаи нарушителят следва да бъде установен категорично от наказващ орган, редът за
ангажиране на административно-наказателната му отговорност е посочен в чл.647, ал.1 и 2
от КЗ чрез съставяне на АУАН и НП. За нарушението обаче по чл.638, ал.4 от КЗ, редът е
различен. Той е регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ, отговорността се ангажира с издаване на
ЕФ при е установено управление на МПС със АТСС, за което не е сключен задължителен
договор за ЗЗГО. Не случайно в този случай, тъй като съобразно чл.647, ал.4 от КЗ ЕФ се
издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител, отговорност ще носи
собственикът на моторното превозно средство, независимо кой е управлявал (бил той
собственик или ползвател), съгласно чл.638, ал.4 от КЗ. Съвсем ясно и недвусмислено е
било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за който той е
препратил само към реда и условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за
издаване на ЕФ. И мотив, че волята е именно такава, са изричните решения да се
санкционира на това основание само собственика (чиято отговорност е абсолютна) и в тази
връзка да не се прилага чл.189, ал.5 от ЗДвП, която предвижда възможността за деклариране
на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за
управление. Но поради това, че отговорността на собственика е абсолютна, то неговото
нарушение е именно бездействието да сключи задължителната застраховка, което е въведено
в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка волята на законодателя е още по-ясна, като е
предвидил възможност за всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор, но не и задължение за това, което
задължение е абсолютно единствено за собственика.
В заключение фишът е издаден при установено управление на процесното МПС, за
което няма спор и е установена липсата на посочения застрахователен договор. При тези
данни е осъществен състава на административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането, който вменява в задължение на всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение да сключи Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. По делото не се спори, а и се доказва, че товарният автомобил, заснет с
мобилната радарна система, е собственост на дружеството-жалбоподател.
5
Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш е издаден съобразно изискванията на закона и не са налице основания за
неговата отмяна поради допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед гореизложеното съдът счита, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на
ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които
представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да
се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на едно
съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния
представител на ответника и изготвянето само на писмен отговор.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд
П., XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция серия Г № 0031243, издаден от ОД на МВР П., с който на „Д.“ ЕООД, ЕИК
********* за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на основание
чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Б.,
община Р., област П., ул. „П.С.“ № 36, да заплати на ОД на МВР П., сумата от 80 (осемдесет)
лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд П. пред Административен съд П.
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6