№ 2389
гр. Варна, 12.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501078 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
1/ по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“,
бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. срещу Решение
№ 416 от 14.02.2024г., постановено по гр.д.№ 8567 по описа на ВРС за 2023г.,
в частта, в която са отхвърлени предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД ЕИК ********* срещу Д. Ж. К. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има
подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение
на парично задължение № 2474/02.05.2023г., издадена по частно гражданско
дело № 5337/2023 г., по описа на ВРС
1. за сумата от 1 765.55 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит Стандарт № **********, изменен с Анекс №1, №2
и №3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г. до окончателното
изплащане на задължението
2. за сумата от 1 229.30 лева, представляваща договорена възнаградителна
1
лихва за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
3. за сумата от 120.25 лева – законна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 16.11.2022г.
4. за сумата от 45.17 лева – законна лихва за забава върху договорната
лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
2/ Частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г. на „ ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* срещу Определение №
4532/16.04.2024г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за
изменение на решението в частта за разноските, на осн.чл. 248 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на
съда, че Договор за потребителски кредит Стандарт № ********** е
недействителен. Настоява се, че разходите на потребителя за допълнителните
услуги Фаст и Флекси не представляват част от общите разходи по кредита по
смисъла на №1, т.1 от ДР на ЗПК, съотв. не следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. Сочи се, че обстоятелството дали предвидените в
договора допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" следва да бъдат включени
в ГПР е въпрос относими към действителността на тази клауза, а не към
договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на
чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Същата е в смисъл, че вземанията, които следва да се
включат в ГПР, но не са включени и с тях ГПР е над 50 % са недействителни.
Съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи,
които са били обявени за нищожни по чл. 5, надвзетите средства над прага по
ал. 4 се удържат при последващи плащания. Настоява се, че дори и да се
приеме, че уговорката за предоставяне на допълнителен пакет услуги е
нищожна, не може да се приеме, че поради това кредитното правоотношение
между страните също се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита се, че с оглед дължимостта на договорната лихва,
сумата, платена по нея не следва да се прихваща с дължимата сума от
главницата, като от платената главница следва да се приспадне само
платеното по допълнителните услуги.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и уважаване на иска с присъждане на сторените разноски в заповедното
и исковото производство.
2
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
В частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г . „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* сочи, че липсват доводи на
първоинстанционния съд относно размера на разноските, не се обсъждат
съответствието им с материалния интерес, броя не предявените искове и/или
фактическата и правна сложност на спора. Счита се неправилен извода, че
размера на разноските не е прекомерен, доколкото същият бил определен в
съответствие с материалния интерес, броя на предявените искове и
фактическата и правна сложност на спора.
Позовава се на касационна практика, обективирана в Определение № 29
от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о. ТК, в съответствие, с
която когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове,
интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Счита се,
че присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на ответника по
заповедното производство е неоснователно и ощетяващо ищцовата страна.
Ответникът по частната жалба депозира отговор, в който счита
обжалваното определение за правилно и постановено в съответствие с
материално и процесуалните норми и съдебната практика. Настоява за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Страните не са направили искания по доказателствата.
По доказателствата : С определение № 12039 от 06.10.2023г. по гр.д. №
8567/2023г. на ВРС, съдът, на осн. чл. 146, ал.2 от ГПК, е указал на ищеца, че
не сочи доказателства, необходими за установяване точния размер на
претендираните суми. До приключване на първото (и единствено) съдебно
заседание ищецът не е ангажирал такива. В изпълнение на задължението да се
произнесе по исковата претенция, както относно неговата основателност, така
и по отношение на размера, на осн.чл.162 от ГПК, настоящият състав следва
да упражни правомощието си да вземе заключението на вещо лице, като
назначи ССчЕ.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
3
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
1./ Въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“,
бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. срещу Решение
№ 416 от 14.02.2024г., постановено по гр.д.№ 8567 по описа на ВРС за 2023г.,
в частта, в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД ЕИК ********* срещу Д. Ж. К. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има
подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение
на парично задължение № 2474/02.05.2023г., издадена по частно гражданско
дело № 5337/2023 г., по описа на ВРС
1. за сумата от 1 765.55 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит Стандарт № **********, изменен с Анекс №1, №2
и №3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г. до окончателното
изплащане на задължението
2. за сумата от 1 229.30 лева, представляваща договорена възнаградителна
лихва за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
3. за сумата от 120.25 лева – законна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
4. за сумата от 45.17 лева – законна лихва за забава върху договорната
лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
2/ Частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г. на „ ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* срещу Определение № 4532/16.04.2024г.
по гр.д. № 8567/2023г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на
дружеството за изменение на решението в частта за разноските, на осн.чл. 248
от ГПК.
4
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и направи съответната справка в
счетоводството на ищеца да даде заключение, като посочи :
1. Кой е крайният срок за погасяване на задължението по кредита при
отчитане на клаузите по договора и измененията с подписаните анекси.
2. Какви суми са заплатени за погасяване на задълженията, произтичащи от
договора и как са разпределяни по пера от кредитора.
3. Да се посочи какъв би бил размера на погасената главница и договорна
възнаградителна лихва, съответно на дължимата, но неплатена главница
и договорна възнаградителна лихва, ако всички внесени суми от
кредитополучателя се отнесат за погасяването само на главница и
възнаградителна лихва (т.е. без погасяване на задължения по услуги
Фаст и Флекси)
5. При условието по т.3 да се изчисли размера на законната лихва за забава
върху главницата за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г. и на законна
лихва за забава върху договорната лихва за периода от 16.11.2022г. до
27.04.2023г.
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер
на 300 лева, платими от въззивника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с
ЕИК ********* в едноседмичен срок от съобщаването на настоящото
определение.
НАЗВАЧАВА ЗА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б.Б. от гр.Варна, на която да се
съобщи след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1055/2019 год. на ВОС
за 03.07.2024г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
На въззивника да се връчи препис от отговорите на въззиваемия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5