Р Е Ш Е Н И Е
№3209/16.7.2020г.
гр. Варна,16.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ
–ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесет и юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20 391 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба депозирана
от ищцовото дружество „Ю.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, * против ответника ЕТ
„А.Д.”, ЕИК *,със седалище и адрес на управление:***,
*.
Ищцовото ООД основава
исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:
„Ю.” ООД твърди, че е титуляр на права в качеството си на
преарендодател по Договор за преаренда от 05.07.2016г. Правата си по цитирания
договор „Ю.” ООД придобило посредством превоприемство въз основа на договор за
прехвърляне на търговското предприятие от страна на ЕТ „М. А. - Ю.- Ю. К.”,
който договор бил вписан по партидите на отчуждителя и правоприемника в TP АВ. Задължение на ответника съгласно цитирания договор за преаренда било
да заплаща годишна рента в размер на 60 лв./дка с авансов падеж не по-късно от
01.09. на текущата стопанска година.За стопанската 2018/19 г. ответникът заплатил
уговорената рента за цялата земя с изключение на имот № *с площ от 36.169 дка,
посочен под номер 51 в изброителната част на имотите, предмет на преарендата.
Имотът се намирал в м. „*”, в землището
на с. *.Годишната рента, която
ответникът дължал за този имот, била в размер на 2170.14 лв. и с настъпил падеж на 02.09.2018 г.Освен
посочената главница по рентата за този имот, ответникът дължал и обезщетение за забавата, считано от 02.09.2018 до
04.01.2019 г., което обезщетение било в размер на 75.35 лв. Нито една от
посочените суми,твърди ищцовото ООД не била заплатена.С
оглед горните твърдения и тъй като в полза на ищцовото търговско дружество на 06.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1798/19 г. по
описа на PC - Варна. ГО, 20 състав,
била издадена заповед за изпълнение № 904 за посочените суми и в срок от
длъжника ЕТ „А. - С. Д.” постъпило възражение против тази заповед,ищцовото ООД предявява
обективно съединените си специални установителни искове.
Искането, с което е сезиран съда е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че ЕТ „А. - С. Д.”, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** дължи на „Ю.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:*** сумите: 2170.14 лв.
/незаплатена рента за стопанската 2018/19 г. за имот - нива № *с площ от 36.169 дка в м. *, землище на с. */ и 75.35 лв. /мораторна лихва върху главницата за периода 02.09.18 г.
- 04.01.19 г./ по Договор за преаренда на земеделска земя от 05.07.16 г. с
нотариална заверка на подписите peг. № * г. на Нотариус В.
М., вписан в СВ гр. Козлодуй с вх.рег. № * г. в СВ гр.
Козлодуй, за които суми на 06.02.2019 г. е издадена Заповед за изпълнение № 904
по ч.гр.д. № 1798/19 г. по описа на PC Варна, ГО, 20 състав.
Обективирано е и искане за присъждане в полза на ищцовата
страна на сторените съдебно деловодни разноски в настоящото производство по
обективно съединените установителни искове, като в подкрепа на твърденията си
ищцовата страна е направила доказателствени искания.
Така предявените ОСИ
исковият съд е квалифицирал по чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът едноличен търговец е депозирал
писмен отговор на исковата молба /както пред РС *, така и пред ВРС/.В рамките на срока определен в разпореждане от дата №1689/15.01.2020 постановено по настоящото дело/след препращане
на исковото производство от РС *, изрично заявява ответника, че поддържа
депозирания отговор на исковата молба по гр.д. №2928/2019 год. по
описа на Районен съд гр.* във връзка с
депозираната искова молба от страна на „Ю.”ООД *** представлявано от Управителя
М. К. А..Твърди се в отговора на искова молба, че ЕТ „А.Д.”*** със съобщение
получено на 02.10.2019 год. бил уведомен за образувано и висящо гр.д.
№2928/2019 год. по описа на Районен съд гр.* с ищец „Ю.”ООД *** и предявени
обективно съединени искове, с искане да се признае за установено, по отношение
на ответника че ET”А. - С. Д.” гр.Варна дължи на „Ю.” ООД обща сума в размер на 2245.49
лв./ представляваща неизплатена рента за стопански година 2018/2019 год. - 2170.14лв.,
както и 75.35лв. /мораторна лихва върху главницата за периода от
01.09.2018 год. до 04.01.2019 год.За подробно
описаната претенция е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
1798/2019 год. по описа на PC-Варна, ГО, 20 състав.Срещу издадената описана
по-горе Заповед за изпълнение било депозирано възражение от страна на длъжника
в заповедното дело и ответник по настоящите искове.С отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът е изложил както пред РС *,
така и пред РС Варна становището си относно допустимостта, основателността на
предявените искове и представените доказателства, както и възраженията си.1.
На основание чл.105 от ГПК във връзка с чл.119 ал.4 ГПК пред РС * е било направено възражение за неподсъдност на висящото дело пред
РС-*, с оглед обстоятелството, видно и посоченото от самия ищец, както и от
Търговския регистър ЕТ „А.Д.” е със седалище и адрес на управление:***.Видно от л. 101 от гр.д. 2928/ 2019 г. РС
* е приел възражението на ответника за основателно поради което и с
нарочно определение исковото производство е препратено на местно компетентния
съд РС Варна.(Възражението на ответника е било
надлежно заявено пред първоначално сезирания РС * и подкрепено с правни доводи
посредством препращане към съдебна практика на ВКС а именно Определение № 571/11.10.2010 г. по гр. дело
№ 519/2010 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о.,постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т.
2 от ГПК.).Твърденията на
ответника по същество са следните:Според ответника било видно от
обстоятелствената част на исковата молба какви са твърденията на ищеца, като в
основни линии са цитирани.Ответникът счита, че така
предявените искове са вероятно допустими, но неоснователни и недоказани с
оглед представените с исковата молба документи и отправени твърдения, поради
което ги оспорва, като моли исковият съд да ги отхвърли ведно с произтичащите
от това правни последици. Неоснователността на главния иск, касаещ
заплащане на рента за сочената стопанска година, автоматично водел и до
неоснователност на акцесорният такъв, касаещ претендирана сума като мораторна лихва
за допуснато закъснение.Ответникът счита, че не дължи
плащане на ищеца по отношение на имот № *с
площ от 36.169 дка в землището на с. *, местност * Общ.*, Обл.*, ЕКАТТЕ:*,
поради обстоятелството, че същия имот бил държавна собственост, участвал в обявена и проведена тръжна
процедура и по отношение на него бил
налице действащ договор с лицето Н. Г. В. - земеделски производител, който от своя страна за стопанската
2018/2019 год. сключил
договор с ответника, чрез който прехвърлил правото си на ползване на
земеделските имоти в с.*, включително и процесния имот № *с площ от 36.169
дка, като във връзка със създаденото правоотношение било извършено и
преводно нареждане по банков път с дата 30.10.2018 год.Описаното
по-горе правоотношение с действителния носител на правно основание по отношение
на имот № *с площ от 36.169 дка, сочи ответника, че възникнало в
следствие изпратено уведомително писмо от ОДЗ-*, ОСЗ-Козлодуй с изх.№545 от
17.08.2017 год. с което ответникът бил
уведомен че същия /имот/, като част от договора за преаренда от
05.07.2016 год. сключен с ищеца е собственост на ДПФ е бил обект на търг за
отдаване под наем или аренда и по тази причина не се признава като правно
основание за ползване от името на ЕТ”А.Д.”, като бил
посочен и договора на спечелилия процедурата, негов ползвател.Горното
обстоятелство, заявява ответника, че било известно и на ищеца – „Ю.” ООД като
страна по договора - преарендодател, като в тази връзка издадената за
съответната стопанска година 2018/2019 фактура №0090 от 03.09.2018 год.
била за 633.782 дка и сума в
размер на 38026.92 лв., а не както е по силата на сключения договор - за
759.405 дка и сума в размер на 45 564.30 лв. От действието на договора,
съответно от дължимото заплащане за осъществено ползване сочи ответника, че
били изключени имоти, които оставали извън правното основание за ползване,
включително и процесния № *с площ от 36.169 дка, като в допълнение
ищецът издал допълнително кредитно известие по фактурата № 0116
от 13.09.2018 год. с което
допълнително изключил от ползване съответно от плащане още 47.706
дка на стойност 2 862.36 лв. По този начин страните по договора, подчертава
ответникът, били постигнали съгласие, да не се заплаща сумата за процесния
имот, за претендирания период в исковата молба.Отделно
от горното, ответникът намира, че от описаната в отговора на искова молба
фактическа обстановка, подкрепена с убедителни писмени доказателства било
видно, че твърдението направено в исковата молба: „За стопанската…ответника
заплати уговорената рента за цялата земя с изключение на ..имот
№ *с площ от 36.169 дка „ не отговаряло на обективната действителност.
Напротив - от представените доказателства било видно по безспорен начин, че
страните за стопанската 2018/2019 год. договорили конкретно ползването на всеки един от имотите
поотделно, като това довело до формиране
на точен размер на декари и суми за плащане и
ответникът изпълнил задължението, точно и в размера определен от ищеца
по смисъла на издадената фактура, по която безспорно бил изключен имот № *с
площ от 36.169 дка. Поради гореизложеното ответникът обобщава, че липсва
основание за претендирано заплащане на рента, съответно мораторна лихва за
закъснение.Ответникът изрично е заявил, че не се
противопоставя да бъдат допуснати и приети сочените от ищеца писмени
доказателства, като релевантни за висящия спор, с изключение на „нотариална
покана” с нот.заверка на подписите от 07.11.2018 год., по отношение на
която липсвали доказателства за връчването й на ответника. С
отговора на исковата молба ответникът представя и справка от системата ИКАР, от
която било видно, че процесния недвижим имот, а именно „НИВА с площ от 36.169
дка, находяща с в землището с. *, община * съставляващ имот № *е собственост на
Министерство на земеделието и храните, по отношение на който има сключен
договор за наем с лицето Н. Г. В.. С отговора на искова молба е
направено и възражение, че ищеца по настоящето дело „Ю.” ООД, ***, не е
собственик на „НИВА с площ от 36.169 дка, находяща с в землището с. *, община *
съставляващ имот № *. По отношение представената като писмено
доказателство назована като „нотариална- покана” заявява ответника, че оспорва
твърдението, че му е връчвана.В подкрепа на
възраженията си ответникът е направил доказателствени
искания. Изрично е обективирано искане на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, да бъдат присъдени на ЕТ”А.Д.”*** и направените разноски
по делото.
В проведеното открито съдебно
заседание от дата 19.06.2020 г. ищцовото дружество представлявано от адвокат Л.от
АК * желае ВРС да уважи предявените обективно съединени искове
за главница и мораторна лихва против ответния ЕТ, ведно с присъждане на
сторените от търговското дружество деловодните разноски в процеса. Подробни
доводи за установителните искове,сочи адв.Л.че са изложени в обстоятелствената
част на исковата молба. Във връзка с хонорара на ответната страна, тъй като
същата е направила възражение за прекомерност (дори без да е
видяла хонорара, още непредставен), адв. Л.заявява, че прави възражение за прекомерност на техния хонорар,
който, ако била действаща Наредбата за адвокатските възнаграждения в
неотменените си части към момента, не би бил прекомерен, защото щял да е около
20 % отгоре, но в случая съобразно цената на иска и действащата част от тази
Наредба хонорарът бил видимо прекомерен, поради което прави възражение.В същото съдебно заседание представител на
отвения ЕТ не се явява, но депозира писмена молба –становище, приобщено на
л.45-ти по делото в което по същество счита предявените искове за неоснователни
и недоказани Желае присъждане на разноските по делото ,като прави и
възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК .Правните доводи за
неоснователност и недоказаност на иска ответникът –ЕТ, чрез упълномощения
процесуален представител адвокат от ПАК Г.Г.е изложил в писмени бележки
приобщени на л. 48 - -49 по делото .
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщеното към материалите по исковото
произвоство заповедно производство се доказват твърденията на ищцовото
дружество затова, че по негово заявление е било образувано и водено заповедно
производство, инициирало настоящото исково.Видно от материалите
по частно гр.дело № 1798/2019 г.,по описа на РС
Варна, ХХ-ти състав, цитираното дело е образувано
въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с
вх.номер на заявлението 8681/05.02.2019 г. В т. 9 от заявлението заявителят
е посочил, че претендира издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист съгл.чл.
418 ГПК за сумата от 2 170,14лева
,лихва 75,35 лева за периода 02.09.2018 г.-04.01.2019 г. като е уточнено , че
паричните вземания се претендират като неплатено арендно плащане по Договор за
преаренда с вх.№ /г., т./,акт №/,надлежно вписан в СВ Козлодуй , само в ЧАСТТА по
отношение на имот № *с площ от 36,169 дка в местността * по КВС на село * ,
обл.* ,ЕКАТТЕ *,под номер / вДоговора . В т.14 от заявлението /
л. 5-ти от заповедното дело / се съдържат и допълнителни изявления затова,че длъжникът е извършил плащане по
договора за преаренда за стопанската 2018/19 с изключение на имот
№ *- 36,169 дка под предлог,че имота
имал нов собственик , на длъжника била изпратена нот.покана на 07.11.2018 г.
,но до момента на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК плащане не било
постъпило.
На л-7 – 12 по частното заповедно дело е приложен оригинала на договора за
преаренда от 5.7.2016г. с нот.заверка на
подписи, вписан в АВ СВ Козлодуй.
На л. 13-ти от заповедното дело е приложена нотариална покана от 7.11.2018
г.,обективираща твърденията на дружеството заявител в заповедното производство
и ищец в исковото от която покана се установява,че е бил предоставен на ЕТ три
дневен срок от получаване на поканата за плащането на годишната рента за
стопанската 2018/19 ЗА ИМОТ № *-НИВА с площ от 36,169 дка - сумата от 2 170,14 лв. Видно от гърба
на л. 13 –ти поканата е връчена на 07.11.2018 г. ,надлежно е удостоверен под
номер * от нот. В.–нот. с район
на действие РС * подписа на Ю. К. като представител на М. А. – Ю.–Ю. К. ЕТ ЕИК *.(данни и или доказателства поканата да е получена по
делото няма).Установява се още от л. 14 –ти от заповедното дело ,че на 3.10.2016г. е
бил сключен писмен договор за продажба на търговско предприятие ,като EТ М. А. –Ю.–Ю. К. продава на купувача „Ю. „ ООД търговското си предприятие
съгл.чл.15, ал.1 ТЗ.Договорът за продажба на търговско предприятие е
вписан в СВ Лом на 2.2.2017 г. като на
л.15-ти по делото е приложена справка от търговския регистър за Ю. ООД а на
л.16-ти и за ответника *.
Въз основа на Разпореждане № 5456/06.02.2019 г. издадено от ВРС ,ХХ – ти
състав по ч.гр.д.№ 1798 / 2019 г. заповедният съд е намерил,че заявлението по
чл.417 ГПК отговаря на изискванията за редовност като е разпоредено издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ и незабавно изпълнение.Видно от л.
19 –ти от заповедното дело със Заповед № 904/06.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ВРС ХХ-ти състав по
ч.гр.д.№ 1798/2019 г. е разпоредил: „ Длъжникът ЕТ „А. - С. Д.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на кредитора „Ю.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
следните суми: сумата 2170,14 лв. (две хиляди сто и седемдесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща дължимо арендно плащане за стопанската
2018-2019 г. за нива № *, с площ от 36,169 дка, находяща се в м-ст „*“ по КВС
на с. *, област *, дължима съобразно Договор за преаренда на земеделски земи от
05.07.2016 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 3110/01.07.2016 г. на
нотариус Б. К.с район на действие РС- Троян, рег. № * в НК и рег. № * г на нотариус В. В.с район на действие РС- *, рег. № 338 в НК, както и
сумата 75,35 лв. (седемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 02.09.2018 г. – 04.01.2019 г. Изрично е било вписано, че : „вземането произтича от следните
обстоятелства: Договор за преаренда на земеделски земи от 05.07.2016 г.
с нотариална заверка на подписите с рег. № * г. на нотариус Б. К.с район на
действие РС- Троян, рег. № * в НК и рег. № * г на нотариус В. В.с район на
действие РС- *, рег. № * в НК.“От отбелязването на гърба на същата заповед се
констатира,че е издаден Изпълнителен лист № 1005/6.2.2019 г. , получен на
23.04.2019 г.
Спор няма а и от л.29 и
сл. от заповедното дело се констатира,че длъжникът в срока по чл.414 ГПК е
възразил писмено против Заповедта по чл.417 ГПК , дадени са били указания на
заявителя и в срок заявителя е предявил ОСИ предмет на настоящото исково дело –
заведено на 22.7.2019 г. под номер
2928/2019 г. във Врачански районен съд,изпратено по подсъдност на РС Варна с Определение № 40 47/4.11.2019
г.Отделно от горното видно от Разпореждане № 23 956/4.6.2019 г.
заповедният съд е спря принудителното
изпълнение по ИД № 20191440400152/2019 по описа на СИС при РС Козлодуй на осн.
чл. 420 ГПК .
За пълното изясняване на фактическата страна по спора ,в изпълнение на
определение на ВРС по чл.190 ГПК по настоящото производство е приобщено заверено
за вярност с оригинала копие на договор за аренда на земеделска земя / л.57 -58/.Установява се
от вписаното в договора за аренда на
земеделска земя,че на дата 16.2.2015 г.
между М. А. като пълномощник на ЕТ М. А. – Ю.Ю. К. ЕИК *,арендатор и М. К. А. като пълномощник на Е. И. Д.ЕГН **********-арендодател
бил сключен договор за аренда , договор който е вписан в АВ СВ Козлодуй на
17.2.2015 г. Предмета на договора е разписан в раздел първи а именно нива *в
землището на с.*,с площ 36, 169 дка .Съгласно раздел четвърти от договора за аренда страните са се
съгласили годишното арендно плащане да
става по 25 лева на декар като паричната форма на арендно плащане се извършва в
края на стопанската година и т.4.1. в пари 904 лв. Срокът на договора е
визиран т.1 на раздел трети 10 ет
стопански години а в т.2 на същия раздел е посочен период на арендуване на
обекта от 1.10.2014 г. до 1.10.2024 г.
При сравнение на цитираното копие на договора за аренда от 16.2.2015 г. с
оригинала на договора за преаренда от 05.07.2016
г. / л.7 – 12 от заповедното производство / се установява,че на дата
5.7.2016 г.ЕТ М. А. Ю.– Ю. К. като преарендодател и * са сключили писмения
договор по силата на който
преарендодателя предоставя на преарендатора за временно и възмездно ползване
арендуваната си земя заедно с трайните вложения върху нея в землището на село * ,община * , обл.* ,
ЕКАТЕЕ * представляващи общо 54 ниви подробно
описани по номер, площ,местонахождение като
под номер 51 –ви / л.10/ е процесната нива от 36,169 дка с номер *по КВС
на землището на село *.Както бе посочено договорът е в писмена форма,
двустранно подписан,нотариално заверен и вписан в АВ СВ Козлодуй.От оригинала
на договора, на л.11 –ти от заповедното делото се установява,че срокът на този
договор за преаренда е три стопански години
считано от 1.10.2016 до 1.10.2019 г.а арендното плащане е разписано в
раздел четвърти : т.1 0 годишно арендно плащане по обекти ,описани в предмета
на договора в следните форми и размери: 2.парична форма на арендно плащане
–авансово в срок до 1.9.на всяка стопанска година по 60 лева на декар и 3. Общо
за арендуваните обекти по договора –
годишно арендно плащане в размер на 45 564,30 лева по банкова сметка ***,
след издаване на данъчна фактура .
Извън цитираните по-горе писмени доказателства по делото е допусната
необходимата за пълното изясняване на фактическата страна по спора съдебно
счетоводна експертиза.
Заключението по допусната ССчЕ е приобщено на листи от 51-ви до 55 –ти,изготвено
от вещото лице Р.С., неоспорено от страните .
ВРС кредитира напълно заключението на вещото лице С. като обективно и
компетентно дадено, като този извод се налага дори и само от запознаване с
обстоятелствената част на ССчЕ и посочените като проверени документи. В
подробното си заключение в.л. Р.С. на база събрания по делото доказателствен
материал и след справки в счетоводствата и на ищеца и на ответника достига до
извода,че в издадена фактура №
90/03.09.2018г. имот № *с площ 36, 169 дка е включен от ищецза като цената за арендата е определена на
2 170,14 лева и тази цена се получава като 36, 169 дка се умножат по 60
лева.Видно от л. 54 –ти , стр. 4 от ССчЕ
дължимата сума по посочения имот
№*е изключена от посочената фактура чрез издаване на кредитно известие $№ 116/
13.09.2018 г. към фактура № 90/03.09.2018г.От
т.3 на заключението на вещото лице се установява ,че фактура № 90/30.09.2018 г.
на стойност 38 026,92 лв. и кредитно известие № 116/ 13.09.2018 г. на стойност –
2 862,36 лв. са осчетоводени в счетодствата на ищеца и ответника .
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният
специален положителен установителен иск е с правно
основание чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86 ,ал.1 ЗЗД и с него
ищецът цели да установи и докаже, че ответникът му дължи сумите:
2170.14 лв. /незаплатена рента за
стопанската 2018/19 г. за имот - нива № *с площ от 36.169 дка в м. *, землище
на с. */ и 75.35 лв. /мораторна
лихва върху главницата за периода 02.09.18 г. - 04.01.19 г./ по Договор за
преаренда на земеделска земя от 05.07.16 г. с нотариална заверка на подписите peг. № * г. на Нотариус В. М., вписан в СВ
гр. Козлодуй с вх.рег. № * г. в СВ гр. Козлодуй, за които суми на 06.02.2019 г.
е издадена Заповед за изпълнение № 904 по ч.гр.д. № 1798/19 г. по описа на PC Варна, ГО, 20 състав. Така предявеният е процесуално допустим, тъй като при
евентуално положително за ищеца произнасяне на съда, издадената,
необезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК ще може да влезе в сила и вземането ще бъде установено със СПН. За
допустимостта на исковото производство, съдът съди въз основа на твърденията на
ищеца, залегнали в исковата молба, съответствието между фактически твърдения и
петитум и идентичността на основанието и размера на паричното вземане в
исковото производство и заповедното производство а именно – частното гр.дело №17 981/ 2019 по описа на РС Варна,ХХ–ти състав. Отделно
от горното няма спор между страните, че длъжникът е подал в срока по чл.414 ГПК
възражение,; спряно е било действието на
издадената Заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,издаден на осн. чл.418 ГПК,
както и че заповедният съд е дал указание на заявителя (ищец в
исковото производство) да предяви настоящия
иск,съгласно чл.415 ГПК.Няма спор и че искът е предявен в рамките на
преклузивния срок, поради което и съдът извежда извод за допустимост на
производството по настоящото гр.дело.
Приемайки иска за допустим,съдът дължи произнасяне
по същество.При
произнасянето си по същество на спора,съдът съобразява разпределената
доказателствена тежест, твърденията и възраженията на страните, доказателствата
по делото и относимата към казуса задължителна и константна съдебна практика .
С проекта за доклад по делото,обявен за
окончателен без възражения на страните съдът е разпределил тежестта на
доказване. Указано е било на ищеца, че носи доказателствената тежест за следните твърдяни факти, от
които сочи, че произтича вземането му: да установи и докаже, че по негово заявление е
било образувано частно гражданско дело ,издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение в полза на заявителя, против длъжника за исковите суми, че
заповедта за изпълнение е била опредена в срока по чл. 414 ГПК и че специалните
положителни установителни искове са предявени в срока по чл. 415 ГПК с предмет
установяване съществуването на паричните вземания за които в полза на ищеца е
била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.По
същество ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи и
докаже основанието и размерите на специалните положителни установителни искове,
така както са били посочени още в заповедното производство, съобразявайки
спецификата на положителните установителни искове по чл. 422 ГПК – пълен
идентитет между размери и основания на парични вземания, заявени пред
заповедния съд с тези пред исковия.В конкретното
исково производство ищецът е следвало да докаже наличието на твърдяната валидна облигационна
връзка между ищцовото ООД и ответника ЕТ, предмета на тази
връзка; твърдението си, че е
изправна страна по договора за аренда на земеделска земя, че е предоставил
правото на ползване върху процесния недвижим имот находящ се в село * на
ответника, задължението на ответника за заплащане на насрещна парична престация
за ползването на земеделската земя, размера на това задължение, срокът за
заплащане за съответната стопанска година. В тежест на ищеца е било да установи ,че ответникът въпреки отправена
покана не е платил исковите суми – както за главница така и за следващите се от
забавата лихви. В тежест на същата страна е било да докаже и
твърденията си за изпадане на ответника в забава, началния момент на настъпване
на забавата.Исковият съд е
възложил в тежест на ответника, да установи наведените от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици -т.е. всички наведени в отговора на искова молба подробно
описани по-горе възражения въз основа на които да се изведе извода,че процесния
имот находящ се в с. * не е бил за конкретната стопанска година част от договор
за аренда между страните или ако ищецът докаже обратното – че ответникът в срок
е изпълнил задълженията си за плащане към ищеца.В
тежест на ответника е било и да установи и докаже възражението си че не е получавал
покана за доброволно изпълнение ,но едва след като ищецът заяви дали твърди,че
такава покана е получавана.С доклада по
делото съдът е приел за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че в на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, че
по заявление на ищцовото дружество пред РС Варна е било образувано частно
гражданско дело против длъжника, по което е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение в полза на ищеца и против
ответника за сумите и основанията посочени в заявлението.
Спорния по делото
въпрос се свежда до това дали за имот № *в землището на село *, община *
ответникът дължи плащане на ищеца на исковата сума както за главница, така и за
лихви. От всички приобщени по
делото писмени доказателства, вкл. и представените по заповедното производство
се установява, че е бил сключен надлежен договор за преаренда на земеделска земя от 05.07.2016 г. като под номер 51
е посочен и процесния имот.Ищецът е бил задължен да представи
доказателства като е изпълнил частично това свое задължение – представен е в
заверено за вярност с оригнала копие на първоначалния договор за аренда , но не
и исканите данни от МЗ, което съдът следва да цени съгласно чл.161 ГПК . Видно
е ,че договор е имало сключен между преарендодател и преандатор, като първият е
предоставил срещу възмездно ползване 54 ниви в с.* със срок на договора до
1.10.2019 г. , като цени,срок и начин на плащане са вписани в самия
договор.Спор по тези въпроси няма между страните.
Факт е обаче, че след издаване на заповедта по чл.417 и
получаване на ПДИ длъжникът в заповедното производство е представил доказателства
които ищецът не е коментирал .
Сред писмените доказателства ангажирани от ответника в
срока по чл.13 ГПК / л. 84 -98 от делото на РС * / са уведомително писмо на МЗХГ от 17.8.17 г.в което се съдържат
данни затова,че процесния имот е собственост на държавен поземлен фонд и е бил
обект на търг за отдаване под наем или аренда на свободни земеделски земи от
ДПФ в обл.*.
Към уведомителното писмо е било приложено и копие на
договор с вх.№ 14 0096/1.8.2016 г./ .
Предварителен договор от дата 27.7.2018 г. е приложен
като заверено копие на л.85-86 от същото дело.От копието на този договор се
установява, че е сключен между Н. В.и *
на 27.7.2018г./.Приложеното на следващия л. 88 –ми заверено за вярност с
оригинала копие на преводно нареждане удостоверява плащане от * към Н.В.и от
същото се вижда, че на дата 30.10.2018 г. е извършено плащане на сумата от
4266,63лв. с вписано основание „НАЕМ ЗЕМЯ 2018/19“ .
Тези обективни факти по делото,промяната в собствеността
на процесната нива, сключване на предварителен договор между ответника с трето
на спора лице и най –вече приложените копия на самата фактура от 3.9.2018 г. и
на кредитно известие от дата 13.09.2019 г. / л.81,82 от делото на РС * /
анализирани в съвкупност със обективното заключение на в.л.С. налагат извода,че
самият ищец след издаване на данъчната фактура на 3.9.2018 г. е издал и осчетоводил кредитно известие № 116
/13.9.2018 г. за сумата от 2 862,36 лева. Установеното и от заключението
на в.л. е че е издадено към първоначалната фактура кредитно известие,налага
единствения извод, че при редовно водена счетоводна отчетност при ищеца сумата
претендирана като непратена арендна вноска за процесната нива е недължима,дори
и по счетоводни записвания.
Ето защо при наличието на ангажирани достатъчно и
убедителни писмени доказателства от страна на ответника за недължимост на
исковата сума дори и само поради издаване на кредитно известие от страна на
ищеца, съдът намира,че искът е останал недоказан и по основание и по размер. Именно този извод
се налага и от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ,която не е и
оспорена от страните .
При така изложеното по-горе ВРС отхвърля предявените
искове изцяло и като неоснователни и като недоказани.
При този изход на
спора съдът следва да се произнесе по въпроса за отговорността за разноските , но
само в исковото производство.
Видно от приложения на л. 47 –ми по делото списък по чл.
8 ГПК ответникът претендира възстановяване на съдебно деловодни разноски в размерна 700 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и 120 лева за депозит за ССчЕ.
С протоколно определение постановено в откритото съдебно
заседание съдът е възложил в тежест на ответника на осн. чл. 78, ал.6 ГПК да
доплати още 80 лева за ССчЕ, но към момента тази сума не е внесена и за нея
съдът ще следва да се произнесе допълнително.
Видно от приложения на л. 47 –ми по делото списък по чл.
80 ГПК ответникът претендира възстановяване на съдебно деловодни разноски в размерна 700 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и 120 лева за депозит за ССчЕ . С протоколно
определение постановено в откритото съдебно заседание съдът е възложил в тежест
на ответника на осн. чл. 78, ал.6 ГПК да доплати още 80лева за ССчЕ, но към
момента тази сума не е внесена и за нея съдът ще следва да се произнесе
допълнително ,т.к. липсват данни преписът от определението по чл.78 ,ал.6 ГПК
да е получен от ответника.Внесения депозит от 120 лева за допусната ССчЕ в
размер на 120 лева съдът присъжда изцяло в полза на ответника и в тежест на
ищеца.По отношение на сумата от 700 лева претендирана като платено в брой
адвокатско възнаграждение ищецът е направил възражение по чл. 78,ал.5 ГПК по
което съдът дължи произнасяне. Видно от л. 80-ти от делото на РС * при
депозиране на отговора на искова молба ответникът е представил договор за
правна защита и съдействие № ********** от дата 31.10.2019 г. Към 31.10.2019г.
не са били в сила измененията в Наредба 1 /2004г. с които считано от 15-ти май
2020 г. размерите на адвокатските възнаграждения са значително по-ниски
.Въпреки това при предявените ОСИ с цена от 2170.14 лв. и 75.35 лв. ВРС при пресмятане на минимума на адвокатско
възнаграждение по действалата към 2019 г. Наредба 1/2004 г. намира,че
възнаграждението не е прекомерно . Минималното възнаграждение по първия иск се
образува като сбора от 300 + 7 % за горницата над 1000 лв. = 382 лева а по
втория иск възлиза на 300 лева .Сборът от 382 лева и 300 лева е равен на 682
лева,като платения в брой хонорар е 700 лева или с точно с 18 лева над
минимума- сума,която не може да обоснове извод за прекомерност както с оглед
характера на иска, така и с оглед цените на двата иска и осъщественото по
делото процесуално представителство . Ето защо и РС Варна присъжда в полза на
ответника сумата от 120 лева + 700 лв. = 820 лева съдебно -деловодни разноски,
сторени в настоящото производство на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените
обективно кумулативто съединени специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „Ю.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** против ответника ЕТ „А. - С. Д.”, ЕИК * със седалище и адрес на управление:*** с ИСКАНЕ да
бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ЕТ „А. - С. Д.”,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
дължи на „Ю.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумите: 2170.14 лв. /незаплатена рента за
стопанската 2018/19 г. за имот - нива № *с площ от 36.169 дка в м. *, землище
на с. */ и 75.35 лв. /мораторна
лихва върху главницата за периода 02.09.18 г. - 04.01.19 г./ по Договор за
преаренда на земеделска земя от 05.07.16 г. с нотариална заверка на
подписите peг. № * г. на Нотариус В. М., вписан в СВ гр.
Козлодуй с вх.рег. № * г. в СВ гр. Козлодуй, за които суми на 06.02.2019 г. е
издадена Заповед за изпълнение № 904 по ч.гр.д. № 1798/19 г. по описа на PC Варна, ГО, 20 състав., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ , на осн. чл. 422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 ГПК и чл. 86,ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА„Ю.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „А. - С. Д.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***
СУМАТА от общо 820,00 лева (осемстотин и двадесет лева ) сторените
от ответника в исковото производство пред
настоящата инстанция съдебно - деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: