Решение по дело №361/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 212
Дата: 30 май 2025 г. (в сила от 19 юни 2025 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20251720200361
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Перник, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720200361 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН .
С наказателно постановление № 24-1158-001877 от 16.07.2024г..,
издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА при ОДМВР ПЕРНИК,
С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, на С. М. П., с ЕГН **********, адрес
*************, като жалбата е подадена чрез пълномощник: адв. Г. Т. - ПАК,
като повереник, за вменено нарушение на чл.5 ап. 3 т.1 от ЗДвП и на
основание чл.174, ал.2, вр.чл.174, ал.1 от ЗДвП, са му били наложени следните
наказания- глоба в размер на 2000лв., лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца
В жалбата са изтъкнати доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП, като се моли за неговата отмяна. Посочено е, че
Наказателното постановление е незаконосъобразано и изготвено при
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, неправилно
приложение на материалноправни норми, довели и до ограничаване правото
на защита на санкционираното лице. Твърди се, че фактическата обстановка е
неясно описано и това пряко засягало правото на защита, предвидената
законодателно възможност да се упражни в началния стадий на
административнонаказателното производство, но и с реципрочно задължение
на АНО точно в това отношение. Моли НП да бъде отменено. Претендира
разноски по делото.
В съдебното производство жалбоподателят поддържа позицията си.
Пълномощникът му - адв. Т. излага конкретни доводи в подкрепа на
наведените в жалбата възражения и пледира за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт, алтернативно за намаляване на наложеното
1
наказание. Оспорва се процесуалната годност на изготвената експертна
справка по делото, като изготвена не в съответствие с разпоредбите на НПК.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
По делото в проведените съдебни заседания са били събрани
допълнителни гласни и писмени доказателства, посредством първо разпита на
свидетелите- А. В. А., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Перник, актосъставител и свидетеля по акта- св.А. Р.
М., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Перник, като допълнително в последното заседание са били събрани
и гласни доказателства посредством разпита на св. К. К. П., на длъжност
ординатор в СПО при МБАЛ “Рахила Ангелова“-гр.Перник, изготвил
протокола за медицинско изследване на лицето, след отиването в СПО “Рахила
Ангелова“-гр.Перник, за даване кръв за изследване. Между показанията на
разпитаните свидетели, относно обстоятелствата, за които са били разпитани,
не се наблюдават противоречия, като съдът кредитира заявеното от тях,
досежно обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 03.07.2024 г. полицейските служители –А. В. А., на длъжност
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник,
актосъставител и свидетеля по акта- св.А. Р. М., на длъжност младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, били на
работа като изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил,
на територията на ОДМВР -Перник, когато около в 10:17 часа, в ГР.ПЕРНИК
на УЛ.СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ спряли лек автомобил, АЛФА РОМЕО
156, *************, като Водач на лекия автомобил установили именно
жалбоподателя - С. М. П., за рутинна проверка, като същият лъхал на алкохол
и сам признал пред тях, че предната вечер е изпил 3-4 ракии, като след
извършена проверка за употребата на алкохол с АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 С
ФАБРИЧЕН НОМЕР ARNJ - 0036 уредът в 10.23часа И НОМЕР НА ПРОБА
02533 отчел РЕЗУЛТАТ ОТ 0.85 ПРОМИЛА НА ХИЛЯДА АЛКОХОЛ В
ИЗДИШАЛИЯ въздух, като на водача бил издаден и талон за мед. Изследване
№065930. Водачът в указания час отишъл в Спешното отделение на МБАЛ
РАХИЛА АНГЕЛОВА, където по негови данни св. К. К. П., на длъжност
ординатор в СПО при МБАЛ “Рахила Ангелова“-гр.Перник, изготвил
протокола за медицинско изследване на лицето, където също е посочено, че
лицето е посочило, пред лекаря, че е изпил 3-4 ракии, и на лицето, което
подписало също и този протокол, му била взета кръв за изследване, на която
впоследствие било извършено експертно изследване и видно от ЕКСПЕРТНА
СПРАВКА № 300/09.07,24Г. СЕ УСТАНОВИЛО- 1.02 ПРОМИЛА НАЛИЧИЕ
НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА. След извършена справка било установено, че
лицето е извършило нарушението и в условията на повторност, като с влязло
в сила НП № 22-1158-002797/22Г. НА 08-03.23Г. бил санкциониран за същото
нарушение. / св. А.- „...Бяхме назначени в наряд, който обслужваше
територията на Първо и Второ РУ гр.Перник и бяхме с автопатрул. По
контрола на пътно движение бяхме застанали за превантивна проверка и
2
въпросният водач - жалбоподателят го проверихме за употреба на алкохол.
Направихме му рутинна проверка на пътен възел Хумни дол до бл.93.
Водачът беше сам и управляваше автомобил „Алфа Ромео“. Не си спомням аз
или колегата го изпробва за алкохол. Отчете 0.85 промила алкохол на 1000 в
издишаният въздух. Каза, че е пил 2-3-4 ракии рано предната вечер, не е било
през нощта, преди 24ч. е било. Ние му издадохме талон, който написа
колегата А. М. , и му казахме до 30-35 мин. да отиде да даде кръв, ако желае.
Ние с колегата тъкмо отидохме да се сменяваме и се обадиха, че има лице,
което е отишло да дава кръв. До колкото си спомням жалбоподателят даде
кръв за изследване. Не знам колко е излязло на кръвта.... Фактът, че започва
да им съхне устата рано сутрин на хората, които са пили, и затова го
проверихме за алкохол...“ и св. М.- „.... Спомням си, че имаше ситуация и след
направена справка от нас, имаше други установени алкохоли, хващани през
2017 г. и през 2022 г. мисля, че беше. Върната му е книжката. Бяхме
направили справка при дежурния да видим дали не е в спорност нещо, но той
ни каза, че няма проблем. След което му издадохме нашите документи и се
оттеглихме от там. Дадохме му талон за кръв и същия мисля, че е дал
кръв...: Аз съм издал талона. Дал съм 30 минути на лицето, за да отиде до
ЦСМП за даване на кръв. Същият е дал кръв. Дрегерът отчете резултат,
който съм вписал в талона - 0.85 промила..“, като показанията на двамата
полицейски служители са напълно еднопосочни и сочат и че пред тях, видно
от казаното от актосъставителя, жалбоподателят е посочил, че предната
вечер е изпил 2-3-4 ракии, като и св.К. К. П.-„..Запознах се с протокола.
Алгоритъма, когато полицията следва да доведе лице за даване на кръв е
следният: лицето, което ще дава пробата или се довежда или само идва и ние
се обаждаме имаме пряка връзка с МВР - Перник и пращат екип. Вече в
присъствието на екипа се взема кръв по стандартен начин. Този протокол се
касае за С. М. П.. Аз съм го изготвил. Аз съм го подписал. Бил съм на работа
на процесният ден 03.07.2024 г. Лицето се е явило за даване на проба за
алкохол. Не си спомням как се е явил дали с полиция или сам е дошъл.
Въпросите са бланкови по шаблона и в случая в т. 4 пише 3-4, а в т.4 ракия.
Това го заяви лицето лично, че е изпило3-4 чаши ракии и се подписа на гърба
на протокола. Много време е минало и нямам спомен за самото лице, но съм
зачеркнал това, което е заявило лицето по негови данни. Той даде кръв, това
е номера за протокола. Ако не беше дал, щеше да пише, че се отказва. Тези
цифри 194576 са от талона за изследване, които полицията му е издала...“,
като съдът кредитира показанията и на този свидетел освен алгоритъма на
изследването и вписаните обстоятелства, и че и в протокола за медц
изследване лицето е посочило, че е изпило 3-4 ракии, поради което и
неточното изписване в акта „3/4“ ракии, първо не е част от
съставомерността на нарушението, като е допълнение към вписаното и
второ се установява, че се е имало предвид 3-4 ракии, което е относимо и
видно и от резултатите, отчетени от дрегера и от експертното
изследване.
На жалбоподателя е бил, съставен от св.А. В. А. акт за установяване
на административно нарушение № GA1164388, от 03.07.2024 г. , дословно
възпроизведен в НП, като в същото е посочено, че -С. М. П., на 03.07.2024 г. в
10:17 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ като Водач на
лек автомобил, АЛФА РОМЕО 156, *************, при обстоятелства: ГРАД
ПЕРНИК ПО УЛИЦА СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ С ПОСОКА НА
ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛ. ЮРИЙ ГАГАРИН КЪМ УЛИЦА СОФИЙСКО ШОСЕ
3
УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ АЛФА РОМЕО 156 С РЕГИСТРАЦИОНЕН
НОМЕР *************, СОБСТВЕНОСТ НА В. К.А П.А, С ЕГН **********
И ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА НА ПВ-ХУМНИ ДОЛ СРЕЩУ БЛ.93
СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ ВОДАЧА УПРАВЛЯВА МПС С КОНЦЕНТРАЦИЯ НА
АЛКОХОЛ,УСТАНОВЕНО ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД С ТЕХНИЧЕСКО
СРЕДСТВО АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 С ФАБРИЧЕН НОМЕР ARNJ - 0036
КАТО УРЕДА В 10.23часа И НОМЕР НА ПРОБА 02533 отчела РЕЗУЛТАТ ОТ
0.85 ПРОМИЛА НА ХИЛЯДА АЛКОХОЛ В ИЗДИШАЛИЯ от водача въздух,
като същият заявил на проверяващите, че е изпил предната вечер 3-4
ДОМАШНИ РАКИЙ.ИЗДАДЕН му е бил и ТАЛОН ЗА МЕДИЦИНСКО
065930.ВИДНО ОТ ЕКСПЕРТНА СПРАВКА № 300/09.07,24Г. се установило
1.02 ПРОМИЛА НАЛИЧИЕ НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА. НАРУШЕНИЕТО е
посочено, че е било извършено ПОВТОРНО С ВЛЯЗЛО В СИЛА НП №22-
1158-002797/22Г. НА 08-03.23Г., като е посочено, че 1. ПОВТОРНО
УПРАВЛЯВА МПС, ТРАМВАЙ ИЛИ САМОХОДНА МАШИНА С
КОНЦЕНТРАЦИЯ НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА НАД 0.5 НА ХИЛЯДА ДО 1.2
НА ХИЛЯДА ВКЛЮЧИТЕЛНО., с което виновно е нарушил/а чл.5 ап. 3 т.1 от
ЗДвП; С издаденото наказателно постановление № 24-1158-001877 от
16.07.2024г.., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА при
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на С. М. П., с ЕГН
**********, адрес *************, за вменено нарушение на чл.5 ап. 3 т.1 от
ЗДвП и на основание чл.174, ал.2, вр.чл.174, ал.1 от ЗДвП, са му били
наложени следните наказания- глоба в размер на 2000лв., лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца
По доказателствата:
Съдът прие за установена изложената фактическа обстановка на база
събрания и кредитиран писмен и глА. доказателствен материал, като тук
следва да се посочи, във връзка с основните оспорвания, наведени от
защитата, че съдът кредитира показанията на тримата разпитани свидетели
двама от които и полицейски служители, като обективни достоверни и
съответни на представения по делото и изискан и допълнително писмен
доказателствен материал, а именно: заверено копие от НП № 24-1158-
001877/16.07.2024г., Копие от ЗППАМ № 24-1158-000248/03.07.24г., Копие на
НП № 22-1158-002797/12.09.2022г., Копие на АУАН серия GA, №
1164388/03.07.2024г., Копие от протокол за медицинско изследване, Копие от
талон за медицинско изследване №0194576., Копие от експертна справка №
300/09.07.24г., Копие на заповед №8121 з-1632/2021 г. на МВР, представени в
преписката и допълнително изискани и приобщени от съда по делото: справка
картон на водач - 2 листа; заверено копие на НП № 22-1158-
002797/12.09.2022г., представени по делото с писмо с рег. № 8806/11.04.2025 г.
от ОДВМВР-Перник, сектор „ПП“, подписано от Началник на СПП при
ОДМВР-Перник Г. В., ведно с приложените Справка картон на водач и
заверено копие на НП № 22-1158-002797/12.09.2022 г. по описа на СПП при
ОДМВР-Перник, общо три листа, находящи се на стр.29-32 от делото. Съдът
не констатира противоречия между така събрания и кредитиран
доказателствен материал, като намира, че същият еднозначно описва приетата
за установена фактическа обстановка по делото и се дава отговор и на
възраженията на защита, които съдът намира за неоснователни, като досежно
стойността като доказателства на експертната справка, съдът ще изложи по-
долу доводи в акта си.
4
Тук следва да се посочи и че в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
възражения не са постъпили.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се
явява частично основателна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з - 1632/2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
Мястото на извършване на нарушението е ясно означено – „..ГРАД
ПЕРНИК ПО УЛИЦА СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ С ПОСОКА НА
ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛ. ЮРИЙ ГАГАРИН КЪМ УЛИЦА СОФИЙСКО ШОСЕ
УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ АЛФА РОМЕО 156 С РЕГИСТРАЦИОНЕН
НОМЕР ************* СОБСТВЕНОСТ НА В. К.А П.А С ЕГН **********
И ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА НА ПВ-ХУМНИ ДОЛ СРЕЩУ БЛ.93
СЕ УСТАНОВИ..“, тоест ясно е установено мястото на нарушението и
проверката, резултатът от отчетения резултат от техническото средство и
впоследствие и даването на кръв в болницата от лицето, и резултатът от
експертното изследване.
По същество:
На жалбоподателя е вменено, че на посочените дата и час, в
съответния пътен участък е управлявал превозното си средство под
въздействието на алкохол, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП-ал.3 -На
водача на пътно превозно средство е забранено:т1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; /като е двете
стойности и от дрегера, и от справката, попадат в посочената стойност/ По
делото не оспорва и годността и техническата изправност на средството за
измерване, с което е установена концентрацията на алкохол, като същото е и
доказано от събраните по делото доказателства, оспорва се годността на
експертната справка и в частност дали същата като резултат може да се
приеме, като не била изготвена във формата и вида на експертиза, и по
правилата на НПК. Това възражение на защитата, съдът намира за
неоснователно, по следните съображения: виж Р Е Ш Е Н И Е № 275
от 16.10.2020 година на Старозагорският административен съд, по КАН дело
5
№ 255 по описа за 2020г, където е посочено че - Съгласно последно текста
на чл.3а от Наредба №1 установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест… Доводите, свързани с констатациите на
заключението на назначената във въззивното производство съдебно
медицинска експертиза следва да се коментират дотолкова, доколкото да се
отчете, че една част от стойностите на извършените със заключенията
изчисления по формулата на Видмарк (количеството на консумирания
алкохол) са изведени изцяло от субективните възприятия на един от
свидетелите по делото – Г.В., а за друга (телесното тегло на употребилия
алкохол и приетата с алкохола храна) – липсват каквито и да било обективни
данни по делото. Това изключва възможността за кредитиране на приетото
с експертизата, че към 22:30 часа концентрацията на алкохол в кръвта на
касатора е била значително под 0,50 промила. Поради това твърденията за
недоказаност на точното определяне съдържанието на алкохол в кръвта,
при наличие на извършена проверка с годно техническо средство, се явяват
неоснователни. Следва да се отбележи също, че разпоредбата на чл.174, ал.4
от ЗДвП изрично предвижда, че редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. В тази наредба възможност за допускане на експертиза,
която да установява стойности по писмени данни и по метода Видмарк не е
предвидена…“ и РЕШЕНИЕ № 46 от 22.02.2017 г. По КАНД № 6 по описа на
съда за 2017 на Адм съд -Перник, постановено по сходен казус, където е
посочено, че -Възраженията на нарушителя са по отношение на
формата, в която е обективирана извършената химическа експертиза,
а не с валидност на резултата от извършеното химическо изследване.
Наредба30/27.06.2001г. въвежда правила относно реда за установяване
употребата на алкохол от водачите на МПС, като именно там е
регламентирано „установяването с медицинско изследване“, което се
явява обективен елемент от състава на процесното административно
нарушение, който ред следва да е спазен. В тази връзка протоколът по чл.
17 от Наредбата е писмено доказателствено средство, по вид -
официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК във вр. с чл. 85 от
ЗАНН, необходимо и допустимо в административнонаказателните
производства, както и в производствата пред съда. Съдържанието на
протокола е определено, съгласно Приложение №3 от Наредбата. Видно е
от съдържанието на приложената по делото експертна справка,
независимо от това, че не е обективирана в Протокол по образец, т. нар.
експертна справка има същото съдържание, каквото се изисква към
Протокола, съгласно образец №3, а именно: номер, дата, химик,
6
специализирана лаборатория, извършено химическо изследване, лице, от
което е иззета кръвната пробата с неговите данни, лице, изпратило
пробата за изследване, състояние на пробата, метод на изследване,
заключение, извършил изследването. Предвид това в случая не е налице
основание за съмнение в спазването на специалните разпоредби на
наредбата относно начина на обективиране на резултатите от
извършваните изследвания. В случая няма основание приложената
експертна справка да бъде изключена от кръга на доказателствата,
установяващи концентрацията на алкохол в кръвта на водача само на
основание неспазена форма. Самото изследване е било законосъобразно
извършено, като проведено по правилата на Наредбата, а действията и
заключенията си експертът е потвърдил в хода на съдебното следствие пред
районния съд (арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 на ЗАНН). Това е
достатъчно основание наред и с отчетената концентрация на алкохол в
кръвта посредством използваното техническо средство дрегер, отчело
0.69‰ промила да се приеме, че водача е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда…“, като съдът напълно споделя
становищата застъпени в цитираните решения, като намира
възраженията на защитата в този смисъл за неоснователни. Водещо е
съдържанието на документа, а не начина, по който същият е вписан като
заглавие, като съдът дава вяра на извода в изведен в експертната справка
досежно установената концентрация на алкохол.
Следва да се посочи, че съдът намира, че освен основният
фактически състав на вменето нарушение, е доказано по делото и че същото е
било извършено повторно от жалбоподателя, като е представено от АНО,
видно от цитираното по-горе доказателствена съвкупност, процесното НП,
влязло в сила на 8.3.2023 г, като тези факти са били надлежни описани в НП,
като срещу същите лицето е имало възможност да се защитава, като тези
обстоятелства относно влизане в сила на процесното НП са видни и от
представената справка водач по делото. В ТОЗИ СМИСЪЛ ВИЖ-Решение №
58 от 7.01.2025 г. на СРС по а. н. д. № 14259/2023 г.-Съгласно нормата на § 6,
т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. В процесния случай, видно от справка-картон на
водача, че жалбоподателят е бил бил санкциониран за извършено нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е влязло в сила на 8.03.2023 г. НП
Настоящото деяние е извършено на 3.07.2024 г., т. е. преди изтичането на
двугодишния срок. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно
наказващия орган е ангажирал административно - наказателната отговорност
на жалбоподателя за осъщественото от него нарушение.Разпоредбата на чл.
174, ал. 2 от ЗДвП предвижда, когато нарушението по ал. 1 е извършено
повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и
глоба от 1000 до 2000 лв. С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя е наложена глоба в максимален размер от 2000, 00 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24
месеца, което е също към максимален размер, без да бъдат посочени
конкретни мотиви за това. Съдът счита, че така наложените наказания са
неоснователно завишени като размер, поради което същите следва да бъдат
7
намалени до минимално предвидените в закона, които отговарят на характера
и тежестта на извършеното нарушение. Съдът намира, че така
индивидуализирани наказанията изпълват критериите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от
ЗАНН и ще допринесат за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на постановлението.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да
разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира
защитата си.По изложените съображения съдът счита, че атакуваното
наказателно постановление в частта относно нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП следва да бъде изменено досежно размера на наложените наказания.
В този смисъл виж-Решение № 194 от 20.11.2024 г. на РС - Ихтиман по а. н.
д. № 319/2024 г.-„ В административнонаказателното производство съдът е
длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на
допустими и относими доказателства, както и приложимия материален
закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от
административен орган наказателни постановления като не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в акта или в наказателното постановление.При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на административно
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.Наличието на
алкохол в кръвта на водача е било установено по надлежния ред, като
стриктно е съблюдавана процедурата, уредена в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техните аналози. Видно от
материалите по делото полицейските служители са предоставили на водача
талон за даване на кръв за химическо изследване, придружен със съответния
брой стикери и указание, вписано в талона, къде и кога следва да се яви
водачът за даване на кръвна проба..“.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в
конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства по безспорен
и несъмнен начин се установи, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявала МПС.От субективна страна, деянието е извършено при форма на
вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици – управлявал е МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата.Жалбоподателят е имал и съзнанието
затова, че вече е наказван за такова нарушение.
Обстоятелството, че в АУАН не е отразено, че нарушението е
извършено в условията на повторност, не съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като не ограничава правото на защита на санкционираното
8
лице е знаел за предходното си административно наказание за същото
нарушение, както и откога датира то. В НП АНО е описал защо приема, че е
налице обективния признак "повторност" с точно посочване на санкционния
акт и дата на влизането в сила. Дори и да се приеме за пропуск непосочването
в АУАН, че нарушението е извършено повторно, то по арг. от чл. 53, ал. 2
ЗАНН, НП е законосъобразно издадено.Действително, при цифровото
изписване на правната квалификация на деянието административно
наказващият орган, правейки привръзката на санкционната норма на чл. 174,
ал. 2 ЗДвП с първата алинея не е изписал, коя от двете хипотези, визирани в т.
1 или в т. 2 ЗДвП, е нарушена. Този пропуск безспорно представлява
нарушение, но не такова, което да ограничи правото на санкционираното лица
да разбере в извършването на какво деяние е обвинено и на кое основание е
санкционирано. Горният извод е верен, защото в АУАН и в НП ясно текстово е
изписано установеното количество алкохол в кръвта на водача, както и
границите, предвидени в закона, като пропускът от АНО да посочи, че съшото
попада и в коя хипотеза на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, не е ограничил по никакъв
начин правото на защита на санкционираното лице.
По наказанието:
Съгласно чл. 174, ал. 2 ЗДвП Когато нарушението по ал. 1 е
извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три
години и глоба от 1000 до 2000 лв. По –горе съдът изложи доводи, защо смята,
че наказанието следва да се редуцира до законовия минимум, каквото е и
алтернативното искане на защита, като следва да намали наказанията на респ
глоба 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, в
какъвто смисъл и НП следва да бъде изменено.
В допълнение само следва да се посочи, че за така констатираното
нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно чл. 189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон
е неприложима тази разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В допълнение, нарушението
разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този
вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай,
като управлението на МПС, а в случая тежкотоварно такова, под влияние на
алкохол е поведение със значителна обществена опасност за всички участници
в движението по пътищата.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН,
право на разноски възниква съразмерно за всяка една от страните, като такова
искане и доказателства за сторени разноски е отправено само от
жалбопадателя, като видно от договор за правна защита и съдействие същият
е заплатил в брой на адв. Т. сумата от 500 лв – стр 33 от делото, което е близко
до законовия минимум по Наредбата предвид и защитата по повче от едно
наложени наказания и проведените съдебни заседания, по който защитникът
се е явявал, порази което и съдът не намира, че следва допълнително да го
намалява във връзка с възражението на АНО в придружителното писмо, като
съобразно изхода на спора на жалбоподателя се следва разноски в размер на
250 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т.4, вр. Ал.7, т.
т.2 и ал. 1, вр. Чл.58д,т.1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1158-001877 от
16.07.2024г.., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА при
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, С КОЕТО НА на С.
М. П., с ЕГН **********, адрес *************, като жалбата е подадена чрез
пълномощник: адв. Г. Т. - ПАК, за вменено нарушение на чл.5 ап. 3 т.1 от
ЗДвП и на основание чл.174, ал.2, вр.чл.174, ал.1 от ЗДвП, са му били
наложени следните наказания- глоба в размер на 2000лв., лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца, като НАМАЛЯВА размера на така
наложените наказания, както следва глоба в размер на 1000 лв и лишаване от
право да управлява МПС да срок от 1 /една/ година.
ОСЪЖДА ОДМВР ПЕРНИК ДА ЗАПЛАТИ НА С. М. П., с ЕГН
**********, адрес *************, СУМАТА ОТ 250 лева- разноски за
адвокатски възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10