Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 04.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на първи февруари през
две хиляди и двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №1235
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД от „П.И.Б.„ АД ЕИК ******срещу “Х.Б.Д.Ж.“
ЕАД ЕИК ******.
ИЩЕЦЪТ с исковата молба твърди, че
ответника е имал сключен с трето лице /ARWEX/ договор от 02.06.2007г. за лизинг,
с който третото лице е поело задължение при условията на лизинг да достави на
ответника лизингополучател второкласни пътнически
вагони втора употреба. Твърди, че вагоните са доставени и приети от ответника
при условията на лизинг без възражения Твърди, че общата стойност на вагоните
възлизала на 10 045 000.00 лева без ДДС, която е следвало да се
заплати на 120 равни месечни вноски,
платими на 30 число на съответния месец, съгласно погасителен план.
Твърди, че с договор за продажба на вземания от
10.07.2007г.дружеството лизингодател е прехвърлило на
ищеца ПИБ АД паричните си вземания към лизингополучателя.
Цесията е съобщена на ответното дружество на 01.11.2007г.. Твърди сключване на
допълнителни споразумения за уреждане плащането на вноските. Твърди, че
ответника е изпълнявал редовно задълженията си и е заплащал към ищеца месечните
вноски до м. март 2014г., след което преустановява плащането им. Твърди
неизпълнение на задълженията на ответника да заплати месечните вноски от
м.април 2014г. до м.декември 2017г. включващи 46 месечни вноски. Оставащата
дължима сума е 4 451 471.20
лв.. С исковата молба претендира плащане на 1 месечна вноска, тази за
30.06.2014г. в размер на 93 617 евро .
Излага съображения за действителност както на договора
за доставка на второкласните вагони втора употреба, така и на договора за
прехвърляне на вземанията по договора за доставка.
Моли ответната страна да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 93 617 евро, вноска за м.06.2014г.с падеж
1.07.2014г.съобразно обобщен погасителен план към договор ЮД -57 от
02.06.2007г. и цесия от 10.07.2007г. .
Моли да се заплати върху главницата и законната лихва от предявяване на
исковата молба до изплащане на главницата. Претендира и направените разноски.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва исковите претенции изцяло. Не оспорва договора за доставка на
второкласни пътнически вагони, както й извършената
цесия. Не оспорва факта на заплащане на месечните вноски до март 2014 г..
Оспорва дължимостта на претендираната
вноска. Твърди, че има преюдициален спор по т.д. 2763
от 2014г. на VІ – 9 св. на СГС във връзка с връщане на досега платеното и
нищожност, както на договора за доставка на вагоните, така и на цесията. И в настоящото производство излага
съображенията си за нищожност на договора за доставка на второкласни пътнически
вагони , както и на цесията на вземанията по него. Излага доводи, че договора
за доставка на второкласни пътнически вагони е нищожен тъй като е сключен без проведена
процедура по ЗОП и е сключен в нарушение на забраната за сключване на договор
по чл.39, ал.3 ЗОП. Намира, че предмета на сключения договор е различен от
предмета на откритата обществена поръчка, въз основа на която е сключен
договора. Обществената поръчка е с предмет доставка на вагони при условията на
финансов лизинг, а е сключен договор за продажба с разсрочено плащане.
Обществената поръчка е за доставка на купейни вагони,
а са закупени комбинирани вагони. Договорената цена с Арвекс надвишава
осигурените финансови ресурси и в нарушение на чл.37 ЗОП е договорена цена
надвишаваща оферираната от Арвекс в хода на
преговорите. Договорно е място на доставка вместо в Р България в Р Германия.
Това е довело до завишаване стойността на поръчката с 695 900 евро.
Твърди нищожност на цесията предвид, че чрез нея се
нарушава чл.43,ал.1 ЗОП /отм./. Чрез нея се е осигурила възможност на ищцовата банка да финансира процесната
сделка в нарушение на закона, тъй като не е проведена поръчка за избор на
финансираща институция и няма и разрешение на Министъра на транспорта за това.
Договора за прехвърляне на вземане е осъществена в противоречие с чл.99,ал.1 от ЗЗД, тъй като към датата на цесията вземане не е съществувало. Наред с това
цесията е и в нарушение на чл.21 от договора за доставка на вагони. Договора за
прехвърляне на вземане е нищожен и поради липса на предмет, поради невъзможен
предмет, доколкото имаме нищожност на самия договор за доставка на вагони.
Прави възражение за изтекла погасителна 3 годишна давност по чл.111,б.В от ЗЗД,
както за главницата така и за лихвите, доколкото намира, че се касае за периодично
вземане каквото е претендираното вземане за вноската
и от момента на изискуемостта му 1.07.2014г. до датата на исковата молба са
изтекли повече от три години.
Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.Претендират
направените разноски.
Съдът, като взе в
предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното
производство доказателства намира следното :
По делото е представен сключения на
02.06.2007г. между ARWEX AG, швейцарско дружество, в качеството му
на лизингодател
и Български държавни железници
ЕАД , в качеството му на лизингополучател договор №
ЮД – 57/ 2007г.. Договорът е сключен на основание чл.41,ал.1 от ЗОП и Решение №
38 от 30.05.2006г. на БДЖ ЕАД за
обявяване на процедура за възлагане на обществена поръчка, Решение № 4 от
09.03.2007г. за продължаване на процедурата и Решение № 12 от 28.03.2007г. на
изпълнителния директор на БДЖ ЕАД за избор на изпълнител.
Предмета на договора посочен в чл.1 и
чл.2 включва доставката при условията на лизинг до 100 броя второкласни пътнически
вагони втора употреба, от които до 90 броя второкласни безкупейни
и до 10 броя второкласни купейни вагони, съгласно
техническите условия на лизингополучателя. Условията
на доставка, стойността на вагоните и начина на плащане са подробно уговорени с
договора.
Лизингодателя ARWEX AG e продал вземането си по договора за
лизинг с договор от 10.07.2007г. на ищеца П.И.Б. АД срещу уговорената цена на
доставката на цялото количество вагони намалена с 20 % представляващи дължимия по договора аванс, или
срещу цената от 8 036 000 евро без ДДС, за която сума банката купува
вземането. Вземането преминава върху цесионера заедно
с изтекли или бъдещи лихви, такси, комисионни, разноски . Към него е приложен и
погасителния план по първоначалния договор.
Между страните няма спор, че тези два
договора са сключени. Спори се относно тяхната действителност, съответно
породили ли са уговорените с тях права и задължения. Като резултат от това се
спори дължи ли ответната страна заплащане на месечните лизингови вноски,
съответно дължи ли ответника на ищеца исковата сума, представляваща размера на
вноската за м.юни.2014г..
Както ответника е посочил, преди
завеждане на исковата молба по която е образувано настоящото дело, е предявен и
в хода на настоящото дело е бил висящ спор пред VІ-9 състав на СГС , по т.д. № 2763 от 2014г., във връзка с което настоящото
дело е било спряно и възобновено след влизане в сила на постановеното по това
дело съдебно решение № 1492 от 18.08.2016г..
Искът по това дело е с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД
за връщане на заплатените за периода 07.05.2009г. до 06. март 2014г. на вноски суми
по договора ЮД – 57 от 2007г., и договора за прехвърляне на вземанията по този
договор от 10.07.2007г., а именно в общ размер сумата от 5 523 403 евро. Спорът се е
основавал на твърдяната недействителност и на двата договора от 2007г., поради
което е поискано връщането на даденото като получено без основание и съдът им
го е присъдил. В решаващите мотиви на съдебните актове на СГС и САС/ решението
след повторното разглеждане на спора/ е прието за безспорно установено, че и
двата договора са нищожни. Доколкото по
настоящото дело договорите, които са били предмет на изследване по преюдициалния спор, са основанието на претендираното
вземане, то съдът намира, че е обвързан от тези съдебни актове по преюдициалния спор и следва да се приеме и се споделят
техните мотиви за недействителността на тези договори. Не би могло от едно и
също основание да произтичат различни резултати. Не би могло договорите в едни
съдебни актове да са недействителни, а в други действителни и от тях да
произтичат различни права и задължения в
различните съдебни спорове. Не би могло задълженията по едни и същи договори в
различни спорове, съответно в различни съдебни актове да се приемат веднъж за
невъзникнали, а в други за породили действие и съответно възникнали. Предвид на
това настоящия състав изцяло приема изводите на СГС VІ-9 състав изложени в
решаващите му мотиви във влязлото в сила решение № 1492 от 18.08.2016г. по
т.д.2763 от 2014г., както и в мотивите на потвърдителната
част от решението на САС- решение №2269 от 03.11.2017 г. по в.т.д.№6169/2016 г. на САС., и
определението на ВКС № 42 от 31.01.22г. , че както договора за доставка на
второкласни вагони ЮД - 57, така и договора за прехвърляне на вземания и двата
от 2007г. са нищожни.
Настоящия състав споделя изводите в
горепосочените съдебни актове по преюдициалния спор,
че процесният договор е сключен без провеждане на
процедура по закона за обществените поръчки в редакцията му към юни 2007г..
Липсата на процедура води до нарушение на чл.120а, ал.1 от ЗОП (отм.) в приложимата
редакция изм. ДВ.бр.37 от 05.05.2006г. - в сила от
01.07.2006г.. Съобразно действието на правните норми по време, действителността
на договора се преценява според закона, който е бил в сила по време на неговото
сключване, като порокът на нищожния договор не отпада с последващо
изменение на закона, с изключение на хипотеза, при която законодателят е придал
обратна сила на новия закон с цел да санира
сключените преди влизането му в сила изначално нищожни договори.
В случая процесната процедура за обществена поръчка е
открита от възложителя/ищец с решение №37 от 30.05.2006г. и е прекратена с
решение №2 от 24.01.2007г.. Почти два месеца след това с решение № 4 от 09.03.2007г., възложителя е
отменил решението си за прекратяване на процедурата по ОП и е продължил
първоначалната процедура. Тази отмяна от страна на възложителя на практика води
само до участие на швейцарската фирма и по същество без да е налице процедура
по провеждане на обществена поръчка. Съгласно чл.120, ал.1 ЗОП (отм.), в редакцията на ДВ
бр.28/06.04.2004г., всеки кандидат в процедура по обществена поръчка е можел да
предяви иск пред районния съд за отмяна на решенията на възложителя по чл.39,
ал.1 от закона, когато: решението е било взето в нарушение на закона;
класираните кандидати, съответно определеният изпълнител не отговарят на
изискванията; не са спазени критериите за оценка на офертите. При действието на
тази редакция на закона, възложителят няма право сам да отмени решението си за
прекратяване на процедурата по обявената обществена поръчка. С нарушаване на
императивните законови разпоредби на ЗОП и сключване на договора без проведена
обществена поръчка между АРВЕКС и БДЖ ЕАД е сключен един нищожен договор.
Цесията, чрез която се прехвърлят вземания по един договор е действителна ако
има действителен предмет, а в конкретния случай това не е така. Прехвърлят се
вземания по нищожен договор, вземания които не може да се приеме, че са
възникнали в тази хипотеза, поради което и договора за прехвърляне на
вземанията по нищожния договор се явява такъв сключен при липса на предмет.
Това влече нищожност на самия договор за прехвърляне на вземания от
10.07.2007г., поради липса на предмет-чл.26,ал.2 ЗЗД.
Следва извод, че след като основанията на
които ищецът претендира вземанията – договора за доставка на второкласни
пътнически вагони втора употреба и цесията на вземанията по този договор са
нищожни, то съответно вземането на ответника дължимо към 30.06.2014г. не е
възникнало и претенцията за сумата от 93 617 евро се явява неоснователна.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за законната лихва с оглед изхода на
спора по главницата. И двата иска следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни, без съда да обсъждат останалите наведени основания, както и
събраните доказателства във връзка с тях, като неотносими.
С оглед изхода на спора ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответната страна всички направени по делото разноски,
които съгласно представения списък по чл.80 ГПК възлизат в размер на 6 000
лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***
иск с пр.осн.чл.99 вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на главница в размер на
93 617 евро, представляваща вноска с падеж 30.06.2014 г.,съобразно чл. 4.4 от
договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг
от 02.06.2007 г. и приложение №2 и приложение №3 към него, съответно с падеж
01.07.2014 г., съобразно окончателния обобщен погасителен план към договор ЮД
57/02.06.2007 г. за доставка на пътнически вагони между Arwex
AG и „БДЖ“ ЕАД с кредитор по цесия от
10.07.2007 г. „П.и.б.“ АД, която вноска е част от цялата неплатена част от
вноските в размер на 4 451 471.20 евро, както и акцесорната
претенция за законна лихва върху претендираната
месечна вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „П.И.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата 6 000 лева,
представляващи разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :