№ 103
Гр. Силистра, 6 декември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на шести
ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д № 61 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 и чл. 135, ал. 3 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ)
Производството
е образувано по жалба на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Силистра, представлявана от директора – Р.М., против Заповед №
РД-04-100/23.02.2023 г. на кмета на Община Дулово.
В жалбата са изтъкнати доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 АПК. Посочено е, че липсват мотиви относно фигуриращото в заповедта основание
за издаването ѝ по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Изтъква се, че другото
посочено основание – чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ също не е налице, защото няма
разминаване между регулационната и кадастралната граница между двата
имота. Твърди се, че липсва фактическа
грешка, която може да бъде отстранена съгласно чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ.
Твърди се, че актът не е бил съобщен надлежно на РДПБЗН-Силистра, а е бил
връчен на РСПБЗН-Дулово, която няма самостоятелна правосубектност. Твърди се,
че оспореният акт, с който се преуреждат границите на УПИ III – публична
държавна собственост, по съществото си представлява разпореждане с имота, което
е недопустимо съгласно ч. 7, ал. 1 от ЗДС и в тази връзка се релевира нищожност
на заповедта. По изтъкнатите съображения се моли за отмяна на оспорената
заповед или за обявявавено ѝ за нищожна, както и за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от заинтересованата страна В.А.Я..
Ответният
административен орган – Кмета на Община Дулово, е представил писмен отговор,
съдържащ доводи за неоснователност на жалбата, въз основа на които счита, че
същата следва да бъде отхвърлена.
Като
заинтересовали страни в процеса са конституирани и призовани ОДМВР-Силистра, „Енерго-про-Мрежи“ АД с ЕИК *********, Община
Дулово, Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (чл. 31, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК), РПК „Наркооп“ гр.
Дулово, БУЛСТАТ *********, В.А.Я. с ЕГН
– ********** ***, „Кредимакс“ ЕООД с ЕИК ********** и „Кредимакс БГ“ с ЕИК *********.
Постъпило
е писмено становище от Държавата, чрез упълномощения представител – Областния
управител на област Силистра, в което се навеждат съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди нарушение на
изискването на чл. 26 АПК, липса на материални предпоставки за издаването на
акта, както и липса на съгласие на всички собственици на имоти, засегнати от
предложението за изменение на ПУП.
Областната
дирекция на МВР-Силистра, действаща чрез процесуалния си представител юриск. В.
А., изразява становище, че жалбата е основателна и моли за уважаването ѝ
и за присъждане на направените по делото разноски.
В.А.Я.,
действащ чрез адв. И. А., счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето
ѝ, както и за присъждане на разноските по делото.
Въз
основа на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно
от приложения Акт № 2682–МВР за публична държавна собственост, съставен на 26.02.2015
г., е обстоятелството, че жалбоподателят РДПБЗН-Силистра и заинтересованата
страна ОДМВР-Силистра споделят правата
на управление върху поземлен имот с идентификатор 24030.501.285 с площ от 2021
кв. м по плана на гр. Дулово, както и върху построените в имота административни
сгради. За поземления имот е отреден УПИ III „За МВР и пожарна“ в кв. 17, одобрен
със Заповед № 13 от 10.01.1989 г.
Видно
от приложената в преписката скица на съседния поземлен имот с идентификатор
24030.501.324 (л. 38 и 39) и изисканата извадка от кадастралния регистър на
недвижимите имоти е обстоятелството, че негови собственици са Община–Дулово,
притежаваща 1188/1230 ид. ч. от правото на собственост, и Държавата,
предоставила права на управление на „Енерго-про Мрежи“ АД върху 42 кв. м площ. Върху
този имот въз основа на отстъпено право на строеж са изградени постройки, като
видно от нотариални актове № 115 / 2021 г., вписан в СП под № 152 /2021 г., и
89 /2018 г., вписан в СП под № 141/2018 г. (л. 33-35) е обстоятелството, че заинтересованото
лице В.Я. е придобил по силата на покупко-продажба собствеността върху втория и
третия етаж от построената в имота сграда с идентификатор 24030.501.324.1, като
етажите са обособени като самостоятелни имоти с идентификатори 24030.501.324.1.6
и 24030.501.324.1.4. Права върху сгради в имота въз основа на отстъпено право
на строеж притежават също РПК Наркооп гр. Дулово, „Кредимакс“ ЕООД с ЕИК
********** и „Кредимакс БГ“ с ЕИК *********. За поземлен имот с идентификатор 24030.501.324
по регулационния план на гр. Дулово от 1989 г. е отреден УПИ II „За ДСК и ДЗИ“
в кв. 17.
Производството
по издаването на оспорената заповед е инициирано по заявления по чл. 135, ал. 3
от ЗУТ от В.А.Я.,*** и „Кредимакс“ ЕООД. Заявление е подала и Община Дулово (л.
21), като очевидно в случая е налице желание за служебно иницииране на
производство по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, предприето в неудачна форма, респ. без
правни последици. Мотиви към заявлението е изложил единствено В.Я., посочвайки,
че в последната регулация от 1989 г. е допусната грешка в отразяването на
границата между УПИ II
и УПИ III,
която по плана от 1973 г. е била правилно отразена, като в резултат на грешката
липсва отстояние от 3 м между сградата с идентификатор 24030.501.324.1 и
границата на урегулирания поземлен имот,
като обслужващите сградата 2 броя шахти тип „английски двор“ и външното ел.
табло остават в съседния имот.
С
процесната Заповед № РД-04-100/23.02.2023 г. на кмета на Община Дулово на
основание чл. 135, ал. 3 и ал. 4, т. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 и
чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗУТ е ОДОБРЕНО задание за проектиране и
скица–предложение за изменение на действащия план на град Дулово за урегулиран
поземлен имот II „за ДСК и ДЗИ“ и урегулиран поземлен имот III „за МВР и
пожарна“ в квартал 17 по плана на гр. Дулово и е РАЗРЕШЕНО изработването проект
за изменение на ПУП-план за регулация за двата поземлени имота с цел
отстраняване на явна фактическа грешка и коригиране на имотните и
регулационните им граници. В мотивите на заповедта е посочено, че е допусната
явна фактическа грешка при одобряването на рег. план на гр. Дулово със Заповед
№ 13 от 10.01.1989 г., в частта относно границата между двата имота, като в
предходния план, одобрен през 1973 г., границата между тогавашните поземлени
имоти № 246 и № 250 е била права и е минавала на около 3 м от триетажната
сграда със сегашен идентификатор 24030.501.324.1, в която заявителите
притежават самостоятелни обекти. При одобряването на сега действащия план през
1989 г. без основание се променя имотната граница като минава по очертанията на
посочената триетажна сграда и по този начин вентилационните шахти тип
„английски двор“ остават в съседния УПИ, който е държавна собственост, и достъпът
до тях и тяхното обслужване става чрез преминаване в чуждия имот. За решаването на проблема се предвижда
обособяването на имот с проектен идентификатор 24030.501.9403 с площ от 42 кв.м
от площта на УПИ III, който с одобряването на проекта за изменение се придаде
към УПИ II и по този начин вентилационните шахти към триетажната сграда няма да
попадат в съседния имот държавна собственост.
Видно
от оспорената заповед, същата съдържа две разпореждания, а именно: с едното се
разрешава изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, а с другата част е одобрено
предоставено задание за проектиране и скица-предложение за изменението. Тези
две разпоредителни части на заповедта имат различни основания, различни
последици и режим на правна регламентация по приложимия ЗУТ.
Заповедта,
в частта за даденото разрешение за изработване на проект за изменение на вече
одобрен ПУП – ПР, намира основанието си в чл. 135 от ЗУТ. Процедурата,
регламентирана от цитираната разпоредба, предхожда тази по одобряване на
проекта за изменение на ПУП. В хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ кметът на
общината издава заповед, с която разрешава или отказва изработване на проект на
изменение на вече одобрен ПУП. Процедурата е предварителна и започва по
заявление на лицата по чл. 131 от ЗУТ или служебно - ал. 5 на чл. 135 от ЗУТ
допуска служебно да бъде наредено да бъде изработен проект за изменение на ПУП.
Следователно, заповедта в посочената част е с характеристиките на позитивен акт
по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, който е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1
от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол (в този смисъл Решение № 11901 от
07.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2097 /2016 г.).
Настоящото
производство е инициирано от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1
от ЗУТ, тъй като изменението на регулационната линия между двата съседни имота
УПИ II и УПИ III засяга и двата имота, а по отношение на УПИ III на РДПБЗН-Силистра са предоставени
права на управление. Заповедта, в
съответствие на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, е разгласена по реда на чл. 124б от
закона– поставено е обявление на определеното за това място в сградата на
общината, което е публикувано и на интернет страницата ѝ на адрес: https://dulovo.bg/sites/default/files/attachments/ccf_000115.pdf.
Що се касае до обстоятелството, че съобщението за заповедта е изпратено на РСПБЗН-Дулово,
вместо на РДПБЗН-Силистра, то от него за жалбоподателя не са настъпили
вредоносни последици, тъй като е успял своевременно да упражни правото си на
жалба.
Заповедта,
в коментираната ѝ част, е издадена от компетентния за това орган, в
съответствие на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Не може да бъде споделено оплакването на
жалбоподателя, че заповедта представлява разпореждане с имот публична държавна
собственост, тъй като част от имота се предоставя на общината, поради което е
нищожна поради липса на компетентност. Предмет на заповедта е даване на
разрешение за изработване на проект за промяна на ПУП относно границата между
два урегулирани поземлени имота, застроени с административни сгради, и не касае
извършване на разпоредителни действия, нито на този етап има въздейства върху
площта на имота, какъвто ефект би имала заповедта за изменение на ПУП. Целеното
в последствие изменение в ПУП не свързано с промяна на предназначението на
урегулирани поземлени имоти – собственост на държавата или общините, отредени за обекти на образованието,
науката, здравеопазването или културата, както и за спортни обекти и съоръжения,
за да е приложима предвидената в чл.
134, ал. 9 от ЗУТ съгласувателна процедура, нито се касае до изменение на ПУП
по отношение на специален обект, свързан с отбраната и сигурността на страната, за да е необходимо разрешението за
изработване на проект за промяна на ПУП да се дава от друг орган.
Заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма и настоящата инстанция не констатира в производството да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
съставляващи основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на акта (по-горе се
коментира, че съобщаването на акта на Районната служба ПБЗН-Дулово, а не на Регионалната
дирекция в Силистра не е съществено нарушение и има връзка с влизането в сила
на заповедта, респ. с възможността да бъде оспорена, от която възможност
жалбоподателят се е възползвал).
Самото
административно производство е започнало по инициатива на лица, които са
собственици на обекти в постройка, изградена въз основа на отстъпено право на
строеж, като придобитото от тях вещно право върху чужда вещ (земята) е
ограничено по своя обем до терена, зает от постройката – арг. от чл. 64 от ЗС.
В случая обаче част от обслужващите сградата с идентификатор 24030.501.324.1 вентилационни
шахти попадат в спорната ивица между двата поземлени имота и промяната се търси
именно във връзка с обезпечаването на безпроблемното ползване на сградата,
поради което настоящата инстанция приема, че производството е инициирано от
легитимирани лица по чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
В
предварителната процедура по чл. 135 ЗУТ, при която се разрешава изработването
на проект за изменение на ПУП, е необходимо да е представена скица –
предложение, съласно ал. 2 от нормата. В случая това условие е налице -
скица-предложение фигурира в преписката (л. 27).
Третото
условие, което следва да е изпълнено, е закрепено в разпоредбата на чл. 135,
ал. 4, т. 1 от ЗУТ, която изисква да бъде взето становището на главния
архитект. Главният архитект на Община Дулово е дал своето положително становище
относно исканото разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР и
то е било съобразено от ответния орган при постановяването на оспорената
заповед.
На
следващо място е необходимо да се обсъди материалната законосъобразност на
оспорения акт. Противно на поддържаното в жалбата,
обстоятелствата, че основанията за изменение на ПУП не съществуват обективно,
не са мотивирани и не е било налице
съгласие на всички засегнати от промяната лица по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, не съставляват
нарушение на материалния закон. В преобладаващата практика на ВАС се възприема
виждането, че издаването на мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е процедура,
предхождаща одобряването на ПУП, а наличието или липсата на някое от
основанията по чл. 134 ЗУТ следва да бъде
преценявано с изработването на проекта за изменение. Поради тази причина в
заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ не е необходимо да се
посочва и правното основание, на което впоследствие, след получаване на
разрешението, ще бъде процедирано изменението. Поради това конкретното правно
основание за изменението следва да се посочи и да бъдат представени
доказателства за наличието му едва на следващия етап, а именно при изработване
и одобряване на изменението на ПУП, но не и на етапа на разрешаване за
изработването (решение № 12199 от 12.11.2021 г. на ВАС по адм. д. №6911/2021
г., решение № 1929 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9293/2020 г., II о., решение № 12095 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. №
6132/2021 г., II о., решение № 9737/25.06.2019 г. по адм. д. № 217/2019
г., II о. и др.).
От
приетата по делото експертиза и обясненията на вещото лице в открито съдебно
заседание на 06.11.2023 г. се установява, че е налице разминаване между
отбелязаната дворищнорегулационна линия между двата поземлени имота по плана от
1989 г. и по плана от 1973 г. Уточнява, че в сега действащата кадастрална карта
границата между поземлени имоти с идентификатори 24030.501.285 и 24030.501.324
съответства на вътрешната регулационна линия между УПИ II „За ДСК и ДЗИ“
и УПИ III „За МВР и пожарна“ в квартал 17 по плана на гр. Дулово от 1989 г., но
не съответства на заснетата кадастрална граница между имотите по кадастралния и
регулационния план за кв. 17, одобрен със Заповед № 3673 / 22.05.1973 г. Тези
констатации обаче за наличие на грешка в кадастралната основа, послужила за
изработване на регулационния план през 1989 г. и пренесена в кадастралната
карта, респ. съществуването на основание за изменение на ПУП-ПР по чл. 134, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, както и спазването на условието по чл. 134а, ал. 1 ЗУТ, следва
да бъдат обсъдени при издаване на окончателната заповед за одобряване или за
отказ от изменение на ПУП. В този предварителен етап, който се подготвя
същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, правното
основание за исканото изменение по чл. 134 и спазването на задължителните
условия по чл. 134а ЗУТ не са задължителен елемент.
Според
вещото лице разрешението за изработване на проект за изменението на ПУП-ПР е
съобразено с правилата и нормативите за устройство на територията, като
конкретно съответства на разпоредбата на
чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и отговаря на изискванията на Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони.
В
заключение следва да се каже, че предварителната процедура по чл. 135 от ЗУТ във
връзка с издаване на мотивирано предписание, съответно при отказа да се издаде
такова, административният орган няма задължение да изследва по същество
наличието на материалноправните предпоставки за разрешаване промяната в плана.
Проверката на съда се свежда до това налице ли е искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ или служебно задание по ал. 5 на разпоредбата, представена ли е скица –
предложение по ал. 2 на разпоредбата, както и се прави преценка за съответствие
на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с
ОУП на населеното място, ако такъв е наличен (в случая не е). Всички тези
условия в случая за налице, поради което оспорената заповед в частта ѝ, в
която се разрешава изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП –
изменение на регулационен план, е законосъобразна.
По-горе
съдът изложи становище, че оспорената заповед съдържа две разпореждания. С
второто от тях е одобрено задание за проектиране и скица–предложение за
изменение на действащия план на град Дулово за урегулиран поземлен имот II „за
ДСК и ДЗИ“ и урегулиран поземлен имот III „за МВР и пожарна“ в квартал 17 по
плана на гр. Дулово. Относими към това разпореждане са изложените мотиви в
заповедта относно обособяването на имот с проектен идентификатор 24030.501.9403
с площ от 42 кв.м от площта на УПИ III, който с одобряването на проекта за
изменение се придаде към УПИ II, както и приложените към заявлението задание за
изработване на изменение на регулационния план и скицата – проект. Макар
досежно това разпореждане да не е посочено правно основание в нарушение на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, по своето съдържание и последици заповедта в тази част
представлява акт по чл. 136, ал. 1 вр. чл. 124б, ал. 1 и чл. 124а, ал. 2 и 7 от ЗУТ, които има отношение към втората фаза на производството – тази по
одобряване на изменението на ПУП, а не към разглежданата по даване на
разрешение за изработване на проект за изменението. Актовете от тази категория,
с които са упражнени правомощия по чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ, са изрично обявени
от закона за неподлежащи на оспорване – чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ. На това
основание оспорването срещу заповедта в тази й част се явява недопустимо и производството
пред съда подлежи на частично прекратяване.
С
оглед изхода на делото – отхвърляне на жалбата в едната част като неоснователна
и прекратяване на производството в другата поради недопустимост, на заинтересованата
страна В.А.Я. следва да се присъдят разноски в общ размер на 1700 лева, които
са формирани от разноските за експертизата 500 лева (платени вместо ответника,
който не представи доказателства за изпълнение на вмененото му задължение) и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Възражението на
жалбоподателя за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиденият минимум за
защита за дела по ЗУТ и ЗКИР е в размер на 1250 лева, т. е.платеното
възнаграждение е под минимума.
Поради
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Силистра, представлявана от директора – Р.М., против Заповед №
РД-04-100/23.02.2023 г. на кмета на Община Дулово, в частта ѝ, в която се
разрешава изработване на проект за изменение на действащия план на град Дулово
за урегулиран поземлен имот II „за ДСК и ДЗИ“ и урегулиран поземлен имот III
„за МВР и пожарна“ в квартал 17 по плана на гр. Дулово.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Силистра, представлявана от директора – Р.М., против Заповед №
РД-04-100/23.02.2023 г. на кмета на Община Дулово, в частта ѝ, в която се
одобрява задание за проектиране и скица–предложение за изменение на действащия
план на град Дулово за урегулиран поземлен имот II „за ДСК и ДЗИ“ и урегулиран
поземлен имот III „за МВР и пожарна“ в квартал 17 по плана на гр. Дулово, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Силистра,
представлявана от директора – Р.М., да заплати на В.А.Я. с ЕГН – ********** *** разноски по делото в размер на 1700. 00
(хиляда и седемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: