ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229
гр. София, 21.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А. Т. М.
като разгледа докладваното от А. Т. М. Частно наказателно дело №
20221110215060 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от Р. И. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С*, ул.
„К****црез адв. М. срещу постановление на Софийска районна прокуратура от 13.06.2022г.,
с което на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено частично
наказателното производство по ДП № 3825/2016г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. №
47148/2016г. по описа на СРП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното постановление. Подържа, че не е извършено обективно и всестранно
разследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Сочи, че в
постановлението липсва пълен и подробен анализ на доказателствения материал. Допълва,
че в обжалвания акт не са изложени ясни мотиви, които обуславят частично прекратяване на
наказателното производство. Намира, че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя,
както и направените доказателствени искания. Счита, че събраните в хода на разследването
доказателства обуславят извод за извършено престъпление, за което излага подробни
доводи. Моли за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото в СРП за
продължаване на разследването.
Съдът след като се запозна с доводите на жалбоподателя, постановлението за прекратяване
на наказателното производство и доказателствения материал, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, което се явява пострадал от престъплението.
Депозирана е в рамките на законоустановения 7-дневен срок съгласно императивната
разпоредба на чл. 243, ал. 3 от НПК, поради което е процесуално допустима.
1
Наказателното производство по ДП № 3825/2016г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 47148/2016г. по описа на СРП е образувано на 14.12.2016г. за извършено престъпление
по чл. 213а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК. Производството е образувано с постановление за
образуване на досъдебно производство на прокурора въз основа на подаден сигнал за
извършено престъпление. В хода на досъдебното производство в процесуалното качество на
обвиняем е привлечен Б. М. Д. за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от НК.
Разследването е приключило и досъдебното производство е изпратено в Софийска районна
прокуратура със заключително мнение на водещия разследването за частично прекратяване
на наказателното производство на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК за
престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК, като прокурорът е приел, че
производството следва да продължи да се води за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като
с Постановление от 13.06.2022г. наблюдаващият прокурор е приел, че производството
следва да продължи за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, за което има данни да е
осъществено от обв. Д., и е прекратил частично наказателното производство по отношение
на обвинението за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК. Постановлението е
получено от пострадалия на 12.08.2022г., а от обвиняемия на 17.08.2022г., видно от
приложените разписки по делото.
Преди съдът да провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, е
необходимо да се увери, че са налице процесуалните предпоставки да стори това, т. е. да е
налице жалба, изходяща от лице имащо качеството на обвиняем, пострадал или ощетено
юридическо лице и жалбата да е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване. В конкретния
случай жалбата срещу постановлението на СРП за частично прекратяване, макар и подадена
от легитимирано лице, имащо подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяната
на атакувания акт на прокурор при СРП, е подадена срещу акт неподлежащ на обжалване
пред съд. Това е така, тъй като произнасянето на съда в рамките на правомощията му по чл.
243, ал. 5 от НПК допускат съдебен контрол единствено над актове на прокурора, с които се
слага край на наказателното производство изцяло или относно отделни деяния, свързани с
повдигнатото обвинение, както и относно лица привлечени като съучастници за същите
деяния. Съставеното от прокурора постановление, не попада в обхвата на чл. 243, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК, в който са посочени възможностите за осъществяване на съдебен контрол,
тъй като не са налице случаите визирани в чл. 24, ал.1 от НПК.
Всъщност, частичното прекратяване на наказателното производство въз основа на
релевираното от прокурора основание по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е по отношение на
повдигнатото и съотв. предявено конкретно обвинение на конкретно лице. В случая,
доколкото прокурора е приел, въз основа установените факти и обстоятелства, че е налице
деяние, но същото следва да получи друга, различна от приетата от него правна
квалификация на престъплението, предмет на воденото разследане, то и сътв. не е
необходимо да е налице ПЧП, предвид, че в конкретния случай, в хода на воденото
разследване, е реализиран и института на изменение на обвинението, във връзка с който е
налице задължителна практика на ВКС, която изключва частичното прекратяване по
2
различните правни квалификации на едно и също деяние и спрямо едно и също лице,
определяни в хода на досъдебното производство, защото те са израз на осъществяване на
института на изменение на обвинението на досъдебното производство, водещ до
продължаващо развитие на делото по последното обвинение.
В конкретния случай се касае за изменение на правната квалифкация на извършеното
деяние, предмет на провежданото разследване - на фазата на досъдебното производство.
Наказателното производство продължава да се води за извършено спрямо пострадалия Р. Ц.
деяние, но с правна квалификация по чл. 216, ал.1 от НК. Следователно наблюдаващият
прокурор по същество не е приел да са налични реабилитиращите основания за прекратяване
на наказателното производство по отношение на цялостната възприета и описана в
постановлението за прекратяване деятелност на обв. Д. спрямо пострадалия Ц.. Т.е в случая
не е налице прекратяване на наказателното производство относно самото деяние, а на
същото при идентичност на фактите и обстоятелствата е придадена различна правна
квалификация.
Оспорваното постановление, според което се заявява, че се ангажира отговорността на обв.
Д. за осъществено престъпно деяние по чл. 216, ал. 1 от НК, а не за такова по чл. 213а, ал. 2,
т. 3, вр. ал. 1 от НК, практически не прегражда пътя на наказателното преследване.
Правомощията на прокурора да си служи както с института на изменение на обвинението,
така и да преценява правната квалификация на предмета на воденото разследване – каквато
е и настоящата хипотеза не попадат под съдебна ревизия, като упражняването им не налага
и произнасяне с нарочно постановление. От друга страна -наличието на последното, съвсем
не означава, че то е обжалваемо пред съд, въпросът за което еднозначно разрешен и по
тълкувателен път с ТР № 2/2002 г. на ВКС.
С оглед посоченото, съдът намира, че доколкото прокурорския акт не подлежи на съдебен
контрол, то и настоящия съд не е компетентен да се произнесе относно законосъобразността
на обжалваното постановление в частта му, относно частичното прекратяване на
наказателното производство. Без значение в случая е обстоятелството, че в заключителната
част на постановлението е посочено, че то подлежи на обжалване в 7 мо дневен срок от
получаването му пред СРС, НО. В случаи като настоящия лицата, засегнати от определено
деяние, разполагат единствено с възможността, визирана в чл. 200 от НПК - да обжалват
актовете на прокурора пред по-горестоящия прокурор, но не и с правото на жалба по реда
на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата на пострадалия следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, а съдебното производство по делото
прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. И. Ц., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
3
гр. С**, ул. „К****, чрез адв. М. срещу постановление на Софийска районна прокуратура от
13.06.2022г., с което на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено
частично наказателното производство по ДП № 3825/2016г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.
пр. № 47148/2016г. по описа на СРП.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 15060/2022г. по описа на СРС, НО, 105
състав.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7-мо дневен
срок от получаване на съобщенията от страните по реда на глава 22 от НПК.
Препис да се изпрати на жалбоподателя чрез неговия повереник и на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4