Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
15.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова
и с участието на Росица Георгиева – прокурор
в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 206 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Д.С.Л. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №
283/ 12.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 283/2020 г. по описа на РС – Момчилград.
Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспореното
решение поради противоречие с материалноправни
разпоредби и процесуални правила. Твърди се, че първоинстанционният
съд не е обсъдил фактите, че административнонаказаващият
орган е допуснал съществени процесуални нарушения. Като такива са посочени
липса на реквизити в АУАН и НП, изискуеми в разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57
от ЗАНН, а именно – неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. В АУАН и НП не били конкретизирани обстоятелствата, с
които санкционираното лице не е съобразило скоростта си на движение, и които са
станали пряка и непосредствена причина за настъпването на ПТП. Иска се да се
отмени оспореното решение и наказателното постановление. Претендират се
деловодни разноски.
В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответникът – Началник
група в РУ – Момчилград, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 283/2020
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е основателна по съображения.
РС – Момчилград е
потвърдил наказателно постановление № 20-0303-000434/
05.10.2020 г., издадено от началник-група в РУ - Момчилград, с което на Д.С.Л. с
ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение
по пътищата, на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от
ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
РС –
Момчилград е изложил мотиви, че от събраните доказателства е установено по категоричен
начин, че жалбоподателят е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия
скорост, вследствие на която водачът е загубил контрол на автомобила си и е причинил
ПТП с материални щети – блъснал е с колата си движещо се по пътното платно
животно, чиято собственост по делото не е установена. Приел е за установено, че
е доказано описаното в наказателното постановление нарушение по – управление на
МПС със несъобразена скорост.
В
решението е посочено, че за наличието на управление на МПС с несъобразена скорост
се съди именно по крайният резултат- предизвиканото ПТП. РС – Момчилград е
приел, че разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да се
движат с такава скорост, която да им позволи да спрат управляваното от тях МПС
при създадена опасност за движението или пред предвидимо препятствие по пътя.
Тъй като жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение да се движи със
съобразена скорост, е настъпило ПТП с вредоносен резултат – сблъсък с животно,
което е загинало.
Оспореното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
В
производството пред РС – Момчилград е установена следната фактическа
обстановка:
След
обаждане от Д.Л. и съобщение за ПТП, на място са били изпратени дежурни
полицейски служители в РУ – Момчилград. Същите установили, че на 08.09.2020 г.,
около *** часа, в ***, улица „***“, жалбоподателят
е управлявал личния си лек автомобил "Фолксваген" с рег.№ *** и се
блъснал в животно на пътя (кон), вследствие на което настъпило ПТП, при което
са пострадали водачът и животното. Водачът е бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство, като резултатът бил нулев.
В
съставения АУАН, № **/ *** г. и издаденото наказателно постановление е
записано, че поради движение с несъобразена скорост, на прав участък от пътя, Д.С.Л.
губи контрол над автомобила и се блъска в животно (кон). Описаното е определено
като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
От
доказателствата, събрани в производството по а.н.д. № 283/ 2020 г. на РС –
Момчилград не се установява, че касаторът Д.Л. се е
движил с несъобразена скорост. В съставения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, № ***/ *** г. липсва подобна констатация. Съответно – в план-схема
към този констативен протокол не е отразено наличието на спирачен път на
автомобила, като индиция за движение с несъобразена
скорост.
На
следващо място, в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е предвидено изискване към
водачите на МПС, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. В случая появата на животно, в 23.50 часа, на неосветена улица в ***,
не може да се приеме, че е предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Това е така, защото ПТП е станало на улица в град – общински център, по
която е обичайно да не се движат животни. Също така, няма доказателства на тази
улица да е бил поставен пътен знак А21, указващ възможността от внезапно
навлизане на домашни животни върху платното за движение, за да се приеме, че
водачът е бил длъжен да съобрази скоростта на управлявания лек автомобил с този
пътен знак.
Поради
изложените съображения оспореното решение е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния закон. Спорът следва да се реши по същество с отмяна
на наказателното постановление, тъй като делото е изяснено от фактическа
страна.
При този изход на
спора е основателно искането в касационната жалба за присъждане на деловодни
разноски. В производството пред РС – Момчилград е бил представен ДПЗС от 01.11.2020
г., в който е отбелязано, че е заплатено в брой 400 лв. адвокатско
възнаграждение. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за
възстановяване на направените деловодни разноски същите следва да се заплатят
от ответника по касация – ОДМВР – Кърджали, на основание чл.143, ал.1 от АПК,
във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от
ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 283/ 12.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 283/2020г. по
описа на РС – Момчилград, вместо което постановява:
Отменя наказателно постановление
№ 20-0303-000434/ 05.10.2020 г., издадено от началник-група в РУ - Момчилград,
с което на Д.С.Л. с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.20, ал.2 от
Закона за движение по пътищата, на основание чл.179, ал.2, предл.1-во
от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Осъжда ОДМВР – Кърджали да заплати на Д.С.Л. с ЕГН **********
и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 400 лв. ( четиристотин лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.