№ 157
гр. Ловеч, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200140 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 11-2100031 от 24.01.2022 г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” - Ловеч е наложено на “*************“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.Ловеч, ул.”**************, ЕИК *********, представлявано от
управителя Т. Н. К., административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с
чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.62,
ал.1 от КТ.
Недоволни от постановлението останали от дружеството-жалбоподател, които чрез
управителя Т.К. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. Изтъкват, че при
съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са били допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка счита, че постановлението е издадено в
противоречие с материалния закон, в условията на евентуалност е нищожно или маловажно
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Сочат, че отразените в обстоятелствената част на НП и
АУАН констатации не съответстват на действителната фактическа обстановка. Подробно в
жалбата се анализират разпоредбите на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ, като се акцентира на
обстоятелството, че между дружеството и лицето Д. П. Д. е бил сключен договор за
изработка от 25.11.2021 г., с който е било уговорено между страните постигането на
определен резултат, а не е била престирана работна сила. Въз основа на това се изтъква, че
отношенията между дружеството и Д. Д. са били облигационни, а не трудовоправни и
съответно не е било извършено нарушение на трудовото законодателство. На следващо
място в жалбата са изложени доводи относно противоречие между фактическото описание
на нарушението и дадената му правна квалификация, което според жалбоподателя е довело
до нарушаване правото му на защита, тъй като не е имал възможност да разбере какво точно
1
нарушение му се вменява, че е извършил. В тази връзка счита, че дори и да се приеме от
фактическа страна, че е било налице трудово правоотношение с Д., то правилната правна
квалификация на нарушението е тази по чл.61, ал.1 от КТ. Изтъква тези обстоятелства, като
самостоятелно правно основание за отмяна на атакуваното НП. Моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно издадено.
В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател не изпраща
представител и не изразява становище в допълнение към заявеното с жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Деков,
който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление, като законосъобразно издадено. Претендира присъждането на 100 лева
юрисконсулстко възнаграждение. Представя писмени бележки, в които подробно излага
аргументите си за законосъобразност на обжалваното НП, като акцентира, че по случая са
били установени всички елементи сочещи за наличието на трудово правоотношение. Сочи,
че предписанието по чл.405а от КТ не е било обжалвано.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите К. Ив.
П. и Ем. Н. Ив., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът
установи следната фактическа обстановка :
На 08.12.2021 г., в 13:35 часа, инспектори при Дирекция „ИТ" със седалище гр.Ловеч
– свидетелите К. Ив. П. и Ем. Н. Ив., както и инспекторът Ц. И. Ц. извършили проверка на
строителен обект, представляващ „Прилагане на мерки за енергийна ефективност на
многофамилна жилищна сграда“, намиращ се в гр.Ловеч, *************, бл.***.
Изпълнител на строително монтажните работи бил „*************" ЕООД - гр.Ловеч с
управител Т.К.. За проверката, с уведомление по чл.26, ал.1 от АПК /л.8/ бил уведомен
управителя на дружеството Т.К.. В обекта бил заварен да работи лицето Д. П. Д., ЕГН :
**********, който полагал външна топлоизолация. Д. попълнил и подписал декларация
/л.10/, в която посочил, че работи в проверявания обект от 03.12.2021 г., като майстор и в
деня на проверката е започнал работа в 08:00 часа, с работно време до 17:00 часа. Посочил е
и че е уговорил възнаграждение в размер на 650,00 лева.
Проверката била документирана с протокол за оглед изх.№ 11-С-17-127 от 08.12.2021
г. /л.9/ и видно от същия на обекта освен Д. Д. били заварени да извършват стоително-
монтажни работи още осем лица.
На 10.12.2021 г. в ДИТ Ловеч бил представен граждански договор от 03.12.2021 г.
/л.12-13/, сключен между „*************“ ЕООД и Д. П. Д., в който било договорено Д., в
качеството му на изпълнител да извърши външна топлоизолация на жилищен блок № *** в
ж.к.„***********“ в гр.Ловеч, както и договорено възнаграждение в размер на 650,00 лева.
На 16.12.2021 г. свидетелят Ц. Ц. издал постановление за обявяване съществуването
на трудово правоотношение изх.№ ИЗХ21083855/16.12.2021 г. /л.16/, както и дал
предписание по чл.405а, ал.4 от КТ спрямо „*************“ ЕООД, да предложи на Д. П. Д.
сключването на трудов договор /л.17/. Предписанието било връчено на управителя на
2
дружеството Т.К. на 20.12.2021 г. /л.18/.
От така установеното при двете проверки (на място в обекта и по документи), от
ДИТ Ловеч приели, че на 08.12.2021 г. Д. П. Д. е полагал труд на работна площадка,
осигурена от „*************" ЕООД - гр.Ловеч, в определено от дружеството работно
време, съобразно създадена организация на работа, под контрол на дружеството, с негови
средства и материали, като риска от извършваната работа също е бил за сметка на
дружеството. Поради това са били налице условия за съществуване на трудово
правоотношение и е следвало за предоставената от Д. Д. работна сила да бъде сключен
писмен трудов договор, преди да постъпи на работа.
С оглед на тези констатации, от ДИТ Ловеч приели, че са били налице условия за
съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от Д. П. Д.
работна сила, с него е трябвало да има сключен писмен трудов договор.
На 10.12.2021 г. свидетелят Е.И. съставил акт за установяване на административно
нарушение № 11-2100031 на „*************" ЕООД - гр.Ловеч, в присъствието на
управителя на дружеството – Т. Н. К.. В акта И. описал изложените по-горе обстоятелства и
приел, че дружеството, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на
трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов договор с лицето Д. П. Д., за
предоставената от него работна сила в експлоатирания от дружеството строителен обект в
гр.Ловеч. Актосъставителят И. квалифицирал описаното като нарушение на разпоредбата на
чл.62, ал.1 от КТ.
Като свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта се подписала
К.П..
По така съставения акт, представляващият дружеството Т.К. не е вписал възражение.
Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството да са
представили писмени възражения.
На 24.01.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 11-
2100031, в което наказващият орган изцяло възприел описаните от актосъставителя
обстоятелства по случая и приел, че нарушението на трудовото законодателство се състои в
това, че в качеството си на работодател, дружеството не е сключило писмен трудов договор
с лицето Д. П. Д. за предоставяната от него работна сила като „строителен работник", в
експлоатирания от дружеството строителен обект, представляващ „Прилагане на мерки за
енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда“, намиращ се в гр.Ловеч,
*************, бл.***, преди датата на постъпване на работа на лицето - 08.12.2021 година.
Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.62, ал.1 от КТ и наложил на
дружеството предвидената в чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В обжалваното постановление е отбелязано също така и че определената
имуществена санкция е съобразена с тежестта на извършеното нарушение, както и с
3
обстоятелството, че „*************“ ЕООД до този момент не е допускало подобни
нарушения.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от
заповеди №№ ЧР-877/07.07.2017 г. и З-0058/11.02.2014 г. /л.21-22/ и въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено съгласно разпоредбите на КТ лице.
Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на показанията на
свидетелите К. Ив. П. и Ем. Н. Ив., които съдът кредитира като обективни, последователни
и логически свързани, още повече, че се подкрепят и от ангажираните по делото писмени
доказателства. А и жалбоподателя не ангажира доказателства, които да ги опровергават или
разколебават. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ сочи, че предоставянето на работна сила се
урежда само като трудово правоотношение, посочената в АУАН и НП като нарушена норма
на чл.62, ал.1 от КТ е императивна и гласи, че трудовият договор трябва да бъде сключен в
писмена форма и то преди постъпването му на работа. По делото с категоричност се
установява факта, че към датата на проверката (08.12.2021 г.) лицето Д. Д. е нямал сключен
трудов договор с дружеството-жалбоподател. При това положение се налага и извода, че Д.
е престирал труд без трудов договор, респективно той да е бил сключен преди започване на
работата му на 08.12.2021 година. Събраните по делото писмени доказателства еднозначно
сочат, че именно от тази дата той е започнал да престира работна сила, тъй като тогава е
работел в обекта на жалбоподателя. Видно от свидетелските показания, както и от
писмените доказателства, които съдът кредитира изцяло, Д. се е намирал на „работно място”
по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т.4 от ДР на КТ, изпълнявал е трудови
задължения, в частност функциите на работник полагащ външна топлоизолация, в обект
експлоатиран от жалбоподателя. Имал е също така определено работно време, както и
договорено заплащане. Всички тези безспорно установени обстоятелства по случая, се
препокриват с представяне на работна сила по смисъла на КТ. Ето защо, съдът намира, че
както актосъставителят, така и наказващият орган, правилно са възприели установената по
случая фактическа обстановка и правилно са квалифицирали обстоятелствата като
нарушение на разпоредбите на чл.62, ал.1 от КТ и възраженията на жалбоподателя в тази
връзка не могат да бъдат споделени. Представеният в хода на документалната проверка
граждански договор от 03.12.2021 г. /л.12-13/ не доказва твърденията на жалбоподателя за
наличието на гражданскоправни отношения между него и Д., в частност сключен договор за
изработка. Същият е типов, за което обстоятелство сочи и че в много от клаузите му са
дадени различни варианти за договорка (напр. в чл.7, ал.1, чл.8 от договора), без обаче
реално страните по договора да са конкретизирали на кой вариант в случая са се спрели. Не
е уточнено също така какви точно дейности по изграждането на външната топлоизолация
следва да извърши Д. Д. в качеството му на изпълнител по договора. Безспорно е
4
установено и че Д. Д. е използвал на територията на строителния обект и предоставените от
дружеството средства за работа. В тази връзка, начинът по който се заплаща извършената
работа не представлява самостоятелен критерии, който определя характера на
правоотношението. Аргумент за това е разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ, която дава
възможност на страните да уговарят срокове за заплащане, както и нормата на чл.247 от КТ,
която пък дава възможност заплащането на труда да става според времетраенето на работата
или според изработеното. В случая, от представеният граждански договор, извършваната от
Д. работа не е била определена по обем и като краен резултат, а като дейност – „да извърши
външна топлоизолация“. Липсват представени от жалбоподателя доказателства за
уговарянето на какъвто и да било качествен критерии на уговорената работа.
Краткотрайността на извършваната работа също не може да бъде критерии за наличието на
облигационно правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от КТ изрично е
уредена възможността за сключване на срочни трудови договори за определен срок, който
не може да бъде дълъг повече от 3 години, но в същото време няма ограничение за
минималната му продължителност. В подобна насока е и разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 от
КТ, която урежда възможността за сключване на трудови договори за завършване на
определена работа. Нормата на чл.70 от КТ пък предвижда сключването на срочен договор
със срок за изпитване.
Всичко изложено до тук навежда на извода, че въпросният граждански договор е
проформа и съставен след проверката на 08.12.2021 г., с цел да се прикрие съществуващо
трудово правоотношение. Ако жалбоподателят е желаел да наеме Д. Д. за краткотрайна
работа, то той е следвало да ползва един от вариантите за срочен трудов договор, който КТ
предоставя. Не без значение и е фактът, че освен Д., да извършват същата дейност са били
заварени още осем лица. Ето защо, настоящият съдебен състав не го кредитира като годно
доказателство, установяващо твърдените от жалбоподателя обстоятелства за наличието на
гражданско правоотношение между него и лицето Д. Д..
Предвид на изложеното, съдът прие за напълно доказано от обективна страна
нарушението на посочената в обжалваното НП норма от КТ.
Настоящият съдебен състав намира и че правилно е установен субекта на
нарушението, предвид разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, която сочи, че в предвидените
от съответния закон случаи, на юридическите лица се налагат имуществени санкции за
неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Именно
такова неизпълнение е констатирано в разглеждания случай. В тази връзка следва да се
посочи, че изцяло в компетенциите на административнонаказващия орган е преценката коя
отговорност да ангажира, тази на дружеството или на виновното длъжностно лице.
Ето защо, правилно наказващият орган е привлякъл към
административнонаказателна отговорност дружеството-жалбоподател, при условията на
чл.414, ал.3 от КТ, в качеството му работодател. Наложена имуществена санкция е в размер
на предвидения от закона минимум от 1 500 лева, като е съобразено, че нарушението е
първо за жалбоподателя.
5
Въпреки, че възражения в този смисъл не са наведени, следва да бъде уточнено, че
категорично не може да бъде приложена и съответно обсъждано приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Не може да става въпрос и за приложението на
привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Тя така е и озаглавена в КТ – „Отговорност
за маловажно нарушение”. Но в ал.2 на чл.415в от КТ изрично е посочено кои нарушения не
могат да бъдат разглеждани като маловажни и между тях попада и нарушаването на
разпоредбите на чл.62, ал.1 и чл.61, ал.1 от КТ. Законодателят е преценил, че дори и да са
налице обективни признаци за маловажност, то тези нарушения на трудовото
законодателство са в такава степен тежки, че не могат да бъдат санкционирани с по-нисък
размер на глоба или имуществена санкция или пък само с устно или писмено
предупреждение, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нормата на чл.415в,
ал.2 от КТ се явява специална по отношение на чл.28 от ЗАНН и като такава, правилно е
наказващия орган е съобразил именно нея и не е приложил по-леко наказуемия състав на
чл.415в, ал.1 от КТ.
Предвид на тези съображения съдът счита, че не са налице основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Същото е законосъобразно издадено, при спазен
материален и процесуален закон, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Ловеч да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет, по предложение на НБПП. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по настоящето дело е
протекло в две редовни съдебни заседания, с непродължителен разпит на двама свидетели.
Поради тези съображения съдът намира, че на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
гр.Ловеч следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-2100031 от
24.01.2022 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, с
което е наложено на “*************” ЕООД, със седалище и адрес на управление със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”**************, ЕИК *********,
представлявано от управителя Т. Н. К., административно наказание на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за
6
нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “*************” ЕООД, със седалище и адрес на управление със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”**************, ЕИК *********,
представлявано от управителя Т. Н. К., да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” със
седалище гр.Ловеч, представлявана от директора, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7