Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2295
гр. Пловдив, 13.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5766/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ц.И.С.,
ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19- 0438- 000204 от 02.07.2019г.,
издадено от Началника на 03- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, с което на Ц.И.С.,
ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното от фактическа
страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на процесната дата.
Жалбоподателят поддържа, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на
светофарната уредба, като едва след това, сигнализацията е преминала от жълта към
червена. Акцентира върху обстоятелството, че спрелите го служители при ОД на
МВР, са се намирали на повече от 300м. от кръстовището, на което е била
монтирана светофарната уредба. Предвид това, те не са имали възможност да
възприемат непосредствено при какъв сигнал на светофарната уредба е преминал
жалбоподателят. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, явява се упълномощеният му процесуален
представител- адв. С.. Поддържа се така подадената жалба. Излага се становище
по същество на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН. Както АУАН, така и атакуваното наказателно постановление са
съставени от материално, териториално и темпорално компетентни органи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН,
в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу
него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от С..
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са установени на 01.06.2019г.,
на която дата е съставен и АУАН, а обжалваното НП е издадено на 02.07.2019г.
По фактите:
В процесните АУАН и НП е възприета
следната фактическа обстановка: на 01.06.2019г., около 14.00ч. в гр. Пловдив,
жалбоподателят С. управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А6 Олроуд Куатро”,
рег. № ********, лична собственост. Придвиждайки се с посочения автомобил,
жалбоподателят С. достигнал до кръстовището на ул. „Васил Левски“ № 151 и
обръщалото за автобуси от мрежата на градския транспорт в гр. Пловдив. По това
време, монтираната на кръстовището и функционираща светофарна уредба, подала
червен /забранителен/ сигнал за придвижващия се с лекия автомобил жалбоподател. Последният възприел
подадения червен сигнал от светофарната уредба, но преценил, че не следва да се
съобрази с него и продължил движението си. Това било възприето от В. и Ч.(служители
при ОД на МВР). Те подали съответен сигнал и спрели управлявания от
жалбоподателя автомобил. Впоследствие, в сградата на 03- то РУ при ОД на МВР-
Пловдив, за така извършеното нарушение, св. Я. съставил на жалбоподателя АУАН
бл. № 899085 от 01.06.1019г. Посоченият АУАН бил предявен на жалбоподателя,
като последният се запознал със съдържанието му и го подписал, като посочил, че
има възражения във връзка с процесния случай.
Съдът, след като прецени приобщените по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, счита че е налице
основание да се подложи на съмнение така приетата от наказващия орган
фактическа обстановка. Така, в рамките на проведеното съдебно следствие в
настоящата инстанция, бяха разпитани св. В. / л. 8 гръб/ и св. Б. /л. 9/. На
процесната дата и двамата са се намирали в управлявания от жалбоподателя лек
автомобил и са разполагали с възможност ясно и непосредствено да възприемат
случилото се. Посочените свидетели са категорични, че жалбоподателят е навлязъл
в кръстовището при зелен сигнал на светофарната уредба, като патрулният
автомобил, който ги е спрял за проверка се е намирал на 300- 400 м. след
кръстовището. Съдът кредитира изцяло изложеното от св. В.и св. Б. като счита,
че техните показания са обективни, логически последователни и безпротиворечиви.
Действително, те са познати на жалбоподателя, но показанията им са дадени под
страх от наказателна отговорност и за съда липса каквото и да било основание да
се съмнява в тях и да счита, че те са тенденциозни и заинтересовани.
При така изложеното от свидетелите, то не може да се изведе
категорично заключение, че жалбоподателят С. е навлязъл в кръстовището при
забранителен / червен/ сигнал на светофарната уредба. Явно е, че служителите
при ОД на МВР, спрели управлявания от жалбоподателя автомобил, не са имали ясен
изглед към кръстовището, а още по- малко към монтираната там светофарна уредба
и сменящата се сигнализация. Те са се намирали на около 400 м. от кръстовището,
като същевременно, както в АУАН, така и в НП не е упоменато служителите при ОД
на МВР да се ползвали техническо средство, увеличаващо полето на видимост на
човешкото око.
Показанията, дадени от св. Я. / актосъставител, л. 8-гръб/,
допринасят за изясняване единствено на фактите, свързани с процедурата по
съставяне на АУАН. Свидетелят Я. не е присъствал при извършването на твърдяното
в АУАН и НП нарушение, предвид което е производен източник на информация,
досежно развилите се на процесната дата събития ( в АУАН е възпроизвел
отразеното в докладна записка, изготвена от Ч.). Именно предвид това, съдът
кредитира показанията на св. В. и св. Б.и базира фактическите си изводи на
информацията, поднесена от тях.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема,
че от фактическа страна, жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на ул. „Васил
Левски“ № 151 и обръщалото за автобуси от мрежата на градския транспорт в гр.
Пловдив, на зелен / позволяващ преминаването/ сигнал на светофарната уредба.
По правните
аспекти на нарушението по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП:
При
така изяснената фактическа обстановка, то се установява, че от обективна
страна, жалбоподателят не е осъществил съставомерните признаци на административно
нарушение по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма,
участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Посредством горепосочените способи, до знанието на водачите
на МПС достигат едностранни властнически нареждания, с които правните субекти-
техни адресати, следва да се съобразяват и да привеждат поведението си в
съответствие с тях.
В
конкретния случай, жалбоподателят, достигайки кръстовището на ул. „Васил
Левски“ № 151 и обръщалото за автобуси от мрежата на градския транспорт в гр.
Пловдив, ясно е възприел подадения от светофарната уредба зелен светлинен сигнал
( позволяващ навлизането и преминаването на кръстовището- чл. 31, ал. 7, т. 3
ППЗДвП). Предвид това, съвсем законосъобразно той е преценил, че следва да
навлезе в кръстовището и да го премине. Следва да се посочи, че в процесния
случай е ирелевантно дали впоследствие,
след като жалбоподателят е навлязъл в кръстовището, сигнализацията е преминала
към жълта, а оттам и към червена. Всъщност, дори и да се приеме, че е било
налице подобно стечение на обстоятелствата, то следваната от жалбоподателя линия
на поведение би била съответна с разписаното в чл. 31, ал. 7, т. 4, изр. 3- то
ППЗДвП, дефиниращ значението на подаден жълт сигнал от светофарната уредба- „при
подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да
го освободят“. Предвид това, дори и във втората разгледана хипотеза,
поведението на жалбоподателя не би било съставомерно.
Съобразно
гореизложеното, доколкото бе установено, че процесното нарушение не следва да
бъде вменено на жалбоподателя, то атакуваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 19- 0438- 000204 от 02.07.2019г., издадено от Началника на 03- то РУ при ОД
на МВР- Пловдив, с което на Ц.И.С., ЕГН **********, за нарушаване състава на
чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, му е наложена глоба в
размер на 100 /сто/ лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на
касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала.
Т.к.