Решение по дело №14120/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№

 

 

гр. София, 08.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 14120 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на ответника К.С.Р., чрез надлежно упълномощен представител, срещу съдебно решение № 165122 от 09.09.2020г., постановено по гр. дело № 59449/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 92 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло. В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа липса на извършени действия от жалбоподателя спрямо малолетното му дете и майката, които да представляват домашно насилие. Счита, че искането за защита и на малолетното дете е подадено извън преклузивния срок. Твърди, че съдът е нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като в окончателния си доклад не посочил, че производството се води и от името на малолетния Х. Р.. Жалбоподателят иска да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН. Сочи наличие на противоречие в свидетелските показания на лицата, доведени от молителката и липса на мотиви в решението на съда защо не дава вяра на тези, доведени от ответника. Акцентира върху неправилното разбиране на съда относно събитията от 07.10.2019 г., когато не жалбоподателят, а майката на детето е упражнила насилие върху него. Не сочи нови и относими към спора доказателства. Представя писмени бележки по съществото на спора, като в условията на евентуалност иска съдебното решение да се отмени по отношение на детето Х. К. Р. и да се обезсили издадената заповед по отношение на него.

В открито съдебно заседание въззивникът К.С.Р., чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания иска да се уважи жалбата и се отмени решението на първата инстанция. Не претендира разноски по делото и не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страни Г.И.Б., чрез упълномощен представител, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Оспорва твърдението, че на 07.10.2019 г. е извършила насилие над детето си, в какъвто смисъл бил и крайният акт по гр. дело № 58371/2019 г. на СРС, 117 състав. Не сочи доказателства.

В открито съдебно заседание въззиваемата лично и чрез представителя поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира за оставяне без уважение на въззивната жалба. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият Х. К. Р. не е представил отговор на въззивната жалба. Не сочи доказателства.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в обжалваното решение.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Възражението за недопустимост на съдебното решение също е неоснователно.

Първоинстанционното решение е правилно.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Г.И.Б., в която се твърди, че от съвместното ѝ съжителство без брак с ответника К.С.Р. имат малолетен син Х. К. Р., върху когото упражняването на родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. В молбата са посочени три дати, за които се твърди да е извършено домашно насилие от ответника. На 26.09.2019 г. ответникът търсил молителката и отправял заплахи, с които се опитвал да я принуди да ѝ предаде детето, въпреки че този ден не бил определен за лични отношения с него. В хода на деня пред блока на молителката тя видяла няколко непознати за нея лица придружавани от бащата на детето, което усилило страха ѝ. На 27.09.2019 г. ответникът и неговата майка обикаляли улиците около блока ѝ. На 30.09.2019 г. бащата на детето го извел принудително от училището без това да е денят определен за лични отношения с него. При опит на молителката да се свърже с ответника, той започнал да я заплашва с влиятелни роднини и евентуално посегателство върху нея. Изложени са твърдения, че на 07.10.2019 г., вземайки детето от училище, на стълбите пред учебното заведение молителката била пресрещната от ответника и негови роднини и ѝ били отправени нови заплахи, които я мотивирали да потърси съдействие от органите на МВР, а след престой в РУ, наложен от необходимостта да се дадат обяснения по случая, молителката и детето си тръгнали, но пред входа на институцията ответникът, баща му, майка му и баба му обградили молителката и детето. Ответникът хванал молителката и започнал да я дърпа, като я съборил на земята заедно с детето и всички, включително и ответникът, започнали да я ритат. Ответникът издърпал детето и побягнал с него в неизвестна посока.

В уточнителна молба от 18.10.2019 г. молителката е посочила, че подава молбата от свое име и от името на малолетния си син Х. К. Р. и е посочила лицата срещу които иска защита.

На 22.10.2019г. е издадена заповед за незабавна защита, като на ответника е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г.И.Б. и малолетното дете Х. К. Р..

Ответникът – въззивник в настоящото производство, чрез процесуалния си представител, е оспорил истинността на изложените в молбата обстоятелства и твърдения.

По делото са представени документи от СДВР на МВР, приети като доказателства, касаещи подадените сигнали от молителката по повод инцидентите, описани в сезиращата съда молба.

С определение № 251122/22.10.2019 г., в производството по гр. дело № 59449/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, е направен доклад по делото, в който е посочено, че молбата за защита от домашно насилие е подадена от Г.И.Б. – лично и в качеството на законна представителка и майка на малолетния Х. К. Р.. В проведеното открито съдебно заседание от 04.03.2020 г., докладът на съда е приет от страните без възражения.

С оглед на изложените твърдения във въззивната жалба и за пълнота следва да се добави, че възраженията на въззивника са неоснователни. Възраженията касаят неправилна преценка на събраните доказателства от районния съд, респ. необоснованост на решението и неправилни правни изводи въз основа на доказателствата по делото, както и частична недопустимост на съдебното решение.

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

По делото не е спорно, че молителката Г.И.Б. и ответника К.С.Р. са били във фактическо съпружеско съжителство и от тази връзка е роден малолетния Х. К. Р..

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели. От свидетелските показания на Р.П.В.– семейна приятелка на страните, доведена от молителката, се установява, че през м. октомври 2019 г. ответникът причаквал молителката пред местоработата, което будело страх в нея, а на 26.09.2019г. молителката получила заплахи от ответника, който казвал, че ако детето в този ден не му бъде върнато, ще ѝ се случат много лоши неща, че знае какво се е случило с колите и какво ще ѝ се случи на нея. От показанията на свидетелката се установява, че е възприела лично разговорите на страните, тъй като телефонът на молителката бил с включен високоговорител, а телефонните позвънявания на ответника продължили до около 22.00 ч. На 07.10.2019 г. свидетелката лично възприела, че молителката се обадила по телефона на ответника и му казала, че ще вземе детето от училище, защото ѝ се пада според споразумението между тях, но ответникът ѝ заявил, че ако тя отиде да вземе детето, това ще е последното нещо, което ще направи.

От показанията на В.К.А.Н.– майка на молителката се установява, че на 07.10.2019 г. около обяд пред 02 РУ - СДВР били ответникът и негови роднини, които нападнали молителката. Към 18.00 ч. молителката Г.И.Б. и детето излезли и ответникът с неговите роднини я съборили на земята, ритали я, взели детето от ръцете ѝ. На 26.09.2019 г. бащата на ответника ритал колата на майката на молителката. От страх молителката пренощувала при брат си. На 27.09.2019 г. следобед ответникът заедно с майка си били в бял автомобил с транзитни номера пред блока на молителката. Като видели майка ѝ, те си тръгнали. Свидетелката чувала ответникът да заявявал, че е безнаказан, защото леля му е прокурор, а майка си представял като съдия, като впоследствие това се оказало неистина.

Изслушани са и показанията на свидетелите, доведени от ответника: В.И.Б.– баба на ответника, от чиито показания не се установяват релевантни за спора факти. Според показанията на свидетелката В.М.В.– майка на ответника, на 26.09.2019 г. детето е проявило нежелание да бъде отведено от майка си. Съдът, при преценката на свидетелските показания и на основание чл. 172 от ГПК, не кредитира показанията на свидетелката В., че на 07.10.2019 г. майката буйствала и детето си тръгнало със свидетелката, тъй като ги счита за пристрастни в полза на ответника и не кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал.

Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че са неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, както и за постановяване на решението за защита спрямо малолетния Х. К. Р. без той да е изразил валидно желание.

Предметът на въззивната жалба е относно преценката на първоинстационния съд за наличието на домашно насилие при посочените в молбата обстоятелства, както и относно правилната преценка на гласните доказателства относно извода за установяване на насилието. Твърдян порок е и постановяване на недопустимо решение за защита спрямо малолетния молител Х. К. Р., тъй като не е сезирал съда за защита от ответника.

Изложените от жалбоподателя възражения относно допустимостта на решението по отношение на малолетния му син са неоснователни. Между страните не се спори, че родителските права върху малолетното дете Х. К. Р. са възложени на майката Г.И.Б. вследствие утвърденото с решение № 215821/12.09.2019 г. по гр. дело № 22703/2019 г., на Софийски районен съд, 37 състав, постигнато между тях споразумение.

По отношение на малолетните лица съдопроизводствените действия от тяхно име се извършват чрез законните им представители – арг. от чл. 28, ал. 4 от ГПК. Молбата за защита от домашно насилие подадена пред СРС на 17.10.2019 г. обхваща фактология за периода от 26.09.2019 г. до 07.10.2019 г. Преклузивният срок за релевирането им пред районния съд е един месец. Видно от доказателствата по делото този срок е спазен, а обстоятелството, че един ден след подаване на молбата, а именно на 18.10.2019 г. е направено уточнение с конкретизиране, че същата се подава и от малолетното дете Х. К. Р., чрез неговата майка, не опорочава съдебното производство.

Същият извод се налага и при преценка допустимостта на възраженията в жалбата относно доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд. Определение № 251122 от 22.10.2019 г., постановено от първата инстанция, отразява вярно адресантите на молбата – Г.И.Б. в лично качество и действащия чрез нея малолетен Х. К. Р.. Действително в проведеното открито съдебно заседание, при обявяването за окончателен на доклада по делото, не е посочен като молител и малолетното дете, но това не е довело до съществено процесуално нарушение, тъй като защитата на страните е по обстоятелствата в молбата, а и до ответника са изпратени всички книжа, включително и пояснителната молба от 18.10.2019 г. В този смисъл въззивната инстанция приема, че макар и да е допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, като не е вписан в съдебния протокол и малолетния молител Х. К. Р., който в съдебното производство е бил валидно представляван от своята майка и законна представителка, това нарушение не е съществено, тъй като не е увредило правото на защита на ответника.

Неоснователни са и възраженията на ответника по съществото на спора. Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище – арг. от чл. 2, ал. 1 от Закон за защита от домашното насилие. Проявените спрямо молителката действия на насилие от ответника са от психическо, емоционално и физическо естество. От съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства съдът обосновава извод, че молителката е била поставяна в положението да търпи заплахи с цел изнудване от ответника относно предаване на малолетното им дете на бащата във време, което не е било определено за лични отношения. Заплахите попадат в хипотезите на психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН. Молителката е понесла и недопустимо физическо въздействие от ответника, характеризиращо се безспорно като физическо насилие. Наред с допустимите от ГПК доказателства пред съда, в чл. 13 от ЗЗДН се допълва, че такива могат да бъдат протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане“, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; документите, издадени от доставчици на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги, както и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В разглежданата жалба се възразява срещу преценката на съда относно гласните доказателства, събрани от първата инстанция, чрез разпита на трима от свидетелите - двама посочени от ответника и един от молителката. Настоящият въззивен състав възприема мотивите на първата инстанция защо не следва да се кредитират показанията на майката и бабата на ответника, а именно поради качеството им на участници в конфликтните ситуации между страните, дали повод за иницииране на съдебното производство. Преценката на съда не се ограничава само и единствено до гласните доказателства, а обхваща и писмените такива, съдържащи се в делото. Следва, че първостепенният съд не е допуснал соченото от въззивника процесуално нарушение.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, първоинстанционното решение следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).

По разноските съдът приема следното:

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът К.С.Р. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 12.50 лв.

Въззиваемата страна претендира разноски и съдът дължи произнасяне. Действително направените разноски от Г.И.Б. са в размер на 400 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им въз основа на бланков договор за правна защита и съдействие № 910639 от 08.10.2020г. на САК, които съдът възлага в тежест на въззивника.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 165122 от 31.07.2020г., постановено по гражданско дело № 59449/2019г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав.

ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН ********** и адрес: гр. София, кв. „Б.“, ул. „***********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 14120/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН ********** и адрес: гр. София, кв. „Б.“, ул. „***********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на Г.И.Б., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева – разноски по въззивно гр. дело № 14120/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                 2.