Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 72
гр.Кюстендил, 19.04.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 15 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на А.С.Т. *** срещу Решение за изплащане на финансова помощ № 10/04/1/0/01865/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/6099 от 22.12.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” в частта, с която от оторизираната сума по договор № 10/04/1/0/01865 от 12.04.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. от ПРСР 2014-2020г., е прихваната /приспадната/ сума в размер на 17 594,74лв. Релевирани са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Твърденията са за липса на фактически и правни основания /мотиви/ за постановяване на акта. Извън горното, оспорващият отрича приложимостта на възможните хипотези за прихващане, предвидени в чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, в чл.19, §2 и §3 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, поради отсъствие на предвидените в правните норми материалноправни предпоставки. Отрича се приложимостта и на реда по чл.170, ал.1 от ДОПК поради неустановеност на изискуемо и ликвидно вземане на ДФЗ. Прави се искане за отмяна на административния акт в оспорената му част.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалните си представители юрк Д. П. и ст. юрк Я. К., заявяват писмени становища за оспорване на жалбата и искат нейното отхвърляне. Приема се, че не съществуват основания за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона при постановяването му. С молба с изх. № 01-6500/6099 от 07.03.2022г., юрк П. излага съображения относими към фактическите и правни основания за прихващане на процесната сума. Горното е мотивирано с предпоставките по чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията във вр. с чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията и наличието на недопустими за подпомагане площи /наддекларирани площи/ по заявление с УИН 10/290520/70954, подадено от жалбоподателя по схеми за обвързано подпомагане, а именно: по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан – СЗ-ДККП), по схема за обвързано подпомагане за картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ) и по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши- СЗ-МЗДП). Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, прие за установено следното: Процесното Решение за изплащане на финансова помощ № 10/04/1/0/01865/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/6099 от 22.12.2021г. е издадено от Б. А. - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” по заявка за плащане на А.С.Т. по договор № 10/04/1/0/01865 от 12.04.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020г.
С решението, на осн. чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и
чл.47, ал.1, т.3 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР
за периода 2014-2020г., е одобрено изплащането на финансова помощ на
жалбоподателя в размер на 234 769,92лв. за описаните дейности и
активи; извършено е прихващане
/приспадане/ на сумата 17 594, 74лв.,
съставляваща санкция за бъдещи
периоди на ДДП. Предмет на оспорване по делото е
частта от решението, с която е предвидено прихващане на
процесната сума.
По т.ІІ от решението е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 0,01лв. в резултат на извършени административни проверки, като тази част на акта не е предмет на жалбата.
Решението е съобщено на оспорващия на 29.12.2021г. по пощата с известие за доставяне, а жалбата е подадена на 11.01.2022г.
Видно от
материалите към административната преписка, жалбоподателят като
регистриран
земеделски производител с УРН 573755, е предявил пред ДФЗ-РА посочената по-горе заявка за плащане на 16.07.2021г., видно от която е
поискал финансова помощ в размер на 234 769,92лв. съобразно сключения договор по проект № 10/04/1/0/01865. Във връзка с
подадената заявка, органът е попълнил Форма за наблюдение и оценка на проекти,
видно от която целта на проекта е
внедряване на нови продукти, процеси и технологии и обновяване на наличните
производствени материали и/или
нематериални активи, а разходите, включени в проекта са за закупуване на машини, съоръжения,
оборудване и специализиран транспорт, както и за
материали за създаване на люцерна на обща стойност 392 467,35лв. без ДДС
съобразно представени фактури и платежни нареждания.
Органът е представил Общо заявление за подпомагане с вх. № 19036704/02.05.2019г. и заявление за подпомагане от 13.05.2019г., подадени от А.С.Т., с които са заявени за подпомагане следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗДП, схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан – СЗ-ДККП), схема за обвързано подпомагане за картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ), схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), ПНДП, Мярка 11, подмярка 13.1/НР1 и подмярка 13.2/НР2.
Оспорващият е приложил към жалбата, Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/3503 от 08.10.2021г., изд. от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който е определено публично държавно вземане по отношение на А.С.Т. в размер на 20 420,09лв., представляваща недължимо платена сума по схемата за обвързано подпомагане за картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ) за кампания 2020г. Видно от жалбата, издадения АУПДВ е оспорен пред съда като е образувано адм. дело № 362/2021г. по описа на Административен съд – Кюстендил. След служебна справка в деловодната система на съда, производството по делото е висящо.
Във връзка с
компетентността на издателя на оспореното решение, по делото са представени: Протокол № 178 от заседанието на УС на ДФЗ,
състояло се на 10.06.2021г., с решението
по т.7 от който за заместник изпълнителен директор на
ДФЗ е избрана Боряна Сашова Алексова и
заповед № ОЗ-РД/1734 от 18.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с
която на Б. С. А. са делегирани правомощия да
издава решения за отказ/изплащане на
финансова помощ по подадени заявки във връзка с договори за предоставяне на финансова помощ по
всички мерки по ПРСР / т.1.7/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в предвидения от закона срок по чл.149, ал.1 АПК, от адресата на издаденото решение, което представлява индивидуален административен акт, който в оспорената си част пряко засяга имуществените права и интереси на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган. Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността й и я представлява. Държавният фонд „Земеделие" е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република
България за прилагане на ОСП на ЕС /чл.11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/, а
Разплащателната агенция, съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки. В разпоредбата
на чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на
законовата норма на чл.20а, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, е предвидена възможност за изпълнителния директор
да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения на
заместник-изпълнителните директори. В случая със
Заповед № ОЗ-РД/1734 от
18.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на Б. А. -
заместник изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани
правомощия да издава решения за отказ/изплащане на финансова помощ
по подадени заявки във връзка с договори
за предоставяне на финансова помощ по всички мерки по ПРСР /т.1.7/. Следва, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган в
кръга на делегираните му правомощия, поради което е валиден административен
акт. Страните не спорят по компетентността.
Решението на органа е издадено в предвидената от закона
писмена форма, но в оспорената му част - без задължителни реквизити от
съдържанието си и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Налице са отменителните основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4
от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на
същия в частта, предмет на жалбата, сочи
на липса на фактически и правни
основания за издаването му, с оглед на което наведените от жалбоподателя оплаквания за
липса на мотиви, са основателни.
Органът не е посочил фактите, от които черпи упражненото
право на прихващане, както и нормативната разпоредба, в която това право е предвидено. Отсъствието
на визираните задължителни реквизити на решението в обжалваната му част възпрепятства
заявителя при упражняване на правото му на защита, както и съдебната преценка
за приложението на материалния закон. Фактическите обстоятелства и правното основание за извършеното прихващане от оторизирани
суми за финансово подпомагане на земеделския
производител, не се съдържат в акта.
Горната констатация за порок на решението в оспорената му
част, съдът обосновава след проверка на
съдържанието му. Според мотивите на
органа, извършеното прихващане в размер на 17 594,74лв. съставлява санкция за бъдещи периоди на ДДП. В този смисъл са единствените съображения в решението, което сочи на отсъствие на
конкретни факти и нормативно основание, обосноваващи прихващането на процесната
сума. Неясни са източникът, начинът на формиране и приложимото право във връзка със сочените
санкции за бъдещи периоди на ДДП, актът който ги установява и коя
е приложената в случая хипотеза за прихващането. Органът
е посочил като правно основание за издаване на решението разпоредбата на
чл.47, ал1, т.3 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР
за периода 2014-2020г. В същата е установено правомощието на РА да одобрява или
мотивирано да отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след
извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по
документи между одобрената и реално
извършената инвестиция, т.е. нормата не
съдържа регламентация относима към прихващанията и приспаданията на суми, а и въвежда
ограничение на обхвата на дължимия анализ само за съответствие между одобрената
и извършена инвестиция. С последното се
изключва правната възможност за редуциране на оторизираната при горните критерии сума, със задължения или
санкции, произтичащи от друга мярка, схема за подпомагане или проект. Такава
възможност не е предвидена изобщо в цитираната от органа Наредба № 9/2015г. Видно
е, че в решението няма
конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на произхода на
прихванатата сума и нейната изискуемост.
Волята на
административния орган е неясна и от документацията, предхождаща и съпътстваща
издаването на оспорения акт, която документация е приложена към
административната преписка. Заявката за плащане на жалбоподателя и формата за
наблюдение и оценка на проекта на компетентната администрация при ответника,
имат съдържание, съответстващо на изискванията на относимата Наредба № 9/2015г., и нанесените от заявителя данни според одобрения проект по сключения с ДФЗ договор,
респ. констатациите на органа във връзка
подпомаганите дейности, целите и
разходите по проекта ведно с
документите, които ги доказват. Видно е, че фактически обстоятелства и правни разпоредби за извършеното прихващане
на суми, не са изложени.
Извън горното, в
документите по преписката липсва информация
за наличие на изискуеми, т.е. подлежащи на изпълнение, задължения на
жалбоподателя във връзка с други схеми и мерките за финансово подпомагане. Установяването и конкретизирането на основанията
за извършеното прихващане от процесуалния представител на ДФ „Земеделие“ в съдебното производство, чрез заявеното становище от юрк Петрова в молбата с изх. №
01-6500/6099 от 07.03.2022г., е процесуално недопустимо средство за
отстраняване и саниране на допуснатото
съществено нарушение на изискванията за форма и на
административнопроизводствените правила от издателя на административния акт, поради
което съдът не дължи проверка по същество на визираните допълнително твърдения.
Крайният извод от изложеното е
за липса на фактическо и правно основание за извършеното прихващане с
издаденото решение. Налице са основанията за
незаконосъобразност по чл.146, т.2 и т.3
от АПК на акта в оспорената му част.
Извън горното, за пълнота на изложението и във връзка с тезата на страните, изводите на съда са следните:
Вземанията на ДФЗ, включително във връзка с наложени санкции за бъдещ период, са публични държавни вземания по см. на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК и за изпълнението им се изисква издаване на акт за публично държавно вземане / арг. чл.165 от ДОПК/. В случая, оспорващият представя АУПДВ за недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ) за кампания 2020г., който се оспорва пред съда, т.е. установеното с него вземане на ДФЗ не е изискуемо и ликвидно за да бъде годен предмет на прихващане. Не са налице материалноправните предпоставки за прихващане от оторизираните суми на санкции за бъдещ период.
Идентични правни изводи за отсъствие на основание за прихващането следват и от анализа на правната норма на чл.28 от Регламент (ЕС) № 908/2014 на Комисията, която сочи в приложеното по делото становище пълномощникът на ответника. Съгласно разпоредбата, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Налице е препращане към националното законодателство, т.е. към цитираните правила на ДОПК относно реда за установяване и събиране на вземанията на ДФЗ, които в случая не са осъществени.
С оглед на изложеното, е дължимо решение за отмяна на решението на зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в оспорената му част.
Предвид изхода по спора, на ответника
не се следват деловодни разноски.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение за изплащане на финансова помощ № 10/04/1/0/01865/3/01/03/01 с изх. № 01-6500/6099 от 22.12.2021г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” в частта, с която от оторизираната сума по договор № 10/04/1/0/01865 от 12.04.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. от ПРСР 2014-2020г. на А.С.Т. ***, е прихваната /приспадната/ сума в размер на 17 594,74лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: