О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 260198 Година, 2020 Град
Бургас
Бургаският окръжен съд…..……..………… граждански
състав …………………………..
На двадесет и пети август ..………………………......
Година две хиляди и двадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар …………..……………………..………………………………………………..………
Прокурор
………………………………..………………………………………….……..……….
като разгледа докладваното от …….....……. Р.
Калиманова …………………………….
гражданско дело № …..… 903 .....…. по описа
за ………. 2020………. година.
Производството
по настоящото дело е образувано по исковите претенции на ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК
*********, със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Комсомолска“
№11, представлявано от Янаки Димитров Досев чрез процесуалните му пълномощници,
със съдебен адрес ***, Булстат *********, с адрес град Несебър, ул. „Еделвайс“
№10, представлявана от Кмета на същата Николай Кирилов Димитров за приемане за
установено по отношение на ответната страна, че ищецът е собственик на сграда
„Рибен павилион №7“, представляващ сграда за обществено хранене със застроена
площ от 50 кв. м., с идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия,
с конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции,
етажност: 1 етаж, година на построяване: 2004 година, с граници на имота:
51500.501.450, с административен адрес град Несебър, ул. „Крайбрежна“ №1,
получена като дял от договор за съвместна дейност от 06.02.2004 година. При
условията на евентуалност се поддържа установителен иск за правото на
собственост върху така описаната сграда на основание изтекла в полза на ищеца
придобивна давност. Също при условията на евентуалност се поддържа от ищеца и осъдителен
иск против посочения от него ответник за заплащане на сумата от 50000 лева,
представляваща направени от него подобрения в така описания имот и за
признаване право на задържане на последния до заплащане от страна на ответника
на стойността на претендираните подобрения. Отправено също така и искане да
бъдат присъдени на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски. В
подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ищецът в
исковата си молба твърди, че на 06.02.2004 година с Община Несебър и още 18
други лица създали гражданско дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, като
сключили „Договор за съвместна дейност“. Вследствие на дейността на
гражданското дружество той придобил собствеността върху сграда „Рибен павилион
№ 7“, представляваща сграда за обществено хранене със застроена площ от 50 кв.
м., с идентификатор № 51500.501.353.2 по ККР на град Несебър.
Съгласно
уговорките в договора за гражданско дружество, страните поели задължението да
обединят усилията си за изграждането на
конкретно посочени в чл. 1 от договора обекти. Постигнато било съгласие
дейностите да се извършват от името и за сметка на съдружниците, при запазване
на тяхната организационна, икономическа и юридическа самостоятелност. Дружеството
било учредено с краен срок - до изграждането на обектите и приемането им с
разрешение за ползване, като съгласно чл. 18, т. „б“ то се прекратявало с
постигане на целите му. Ответникът поел задължение да внесе в собственост на
гражданското дружество свой собствен недвижим имот и да предостави проекти за
изграждането на обектите по договора, а останалите съдружници поели
задължението да финансират и изградят обектите, предмет на договора за своя
сметка. Било предвидено още, че имуществото на дружеството се състои от вноски,
внесени в пари или в други вещи и имоти, както и придобитото от дейността му,
като внесените пари и заместими вещи, както и такива, които се унищожават чрез
употреба ставали обща собственост на съдружниците; останалите вещи се считали за
общо ползване, като внеслият ги съдружник запазвал правата върху тях. С
договора било уговорено също така, че след прекратяване на дружеството
собствеността върху земята и върху обектите по чл. 1, б „б“, „в“, „г“ и „д“
остава в полза на общината, а обектите по б. „а“ се предоставяли за ползване на
останалите съдружниците за срок от петнадесет години, заедно с прилежащите към
тях територии, като за ищеца било посочено, че получава павилион № 7.
Всички
съдружници с изключение на извън ответника изпълнили поетите от тях задължения,
като в частност ищецът внесъл първоначална вноска от 20000 лева, както и други
парични средства за изграждането на обектите, предмет на договора. Финансирането
не се ограничило само до степен на „груб строеж“, както било посочено в
договора, а до окончателното им изграждане и издаването на разрешения за
въвеждане в експлоатация. Последните били издадени на 16.08.2004 година,
19.08.2004 година и 16.09.2004 година. От това следвало, целите на договора за
съвместна дейност били постигнати, поради което дружеството било прекратено на
16.09.2004 година. Според ищеца, гражданското дружество било прекратено и на
основание чл. 363 от ЗЗД, тъй като двама от участниците не били регистрирани в
търговския регистър и на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР били заличени в
съдебния регистър, считано от 01.01.2012 година, а друг участник бил починал,
без да била ясна точната дата на това събитие.
След
прекратяване на дружеството, на 03.12.2005 година, бившите съдружници се
събрали и съставили протокол, подписите под който не били заверявани пред
нотариус. По-късно се появил протокол с нотариална заверка на подписите, който бил
вписан в Служба по вписванията - град Несебър, без да са налице основания за
това.
Сочи се,
правото на собственост на ищеца върху процесния павилион № 7 възникнало въз
основа на договора за съвместна дейност от 06.02.2004 година. В той тази връзка
се позовава на разпоредбите на чл. 9 и 10 от същия. От тяхното съдържание е изведен
извода, че внесените пари и недвижими имоти били станали обща собственост на
съдружниците в гражданското дружество, както и придобитото от дейността му,
включително обектите по чл. 1 от договора.
При
излизане от дружеството всеки съдружник можел да иска своя дял от общата
собственост. В процесния случай това право възникнало с неговото прекратяване
на 16.09.2004 година. В допълнение се сочи, че датата на прекратяване на
дружеството можела да бъде и по-ранна в случай, че смъртта на единия от
съдружниците - физическо лице била настъпила преди посочената дата. По
отношение на размера на дяловете се излагат съображения, че съгласно закона,
ако не било уговорено друго, те били равни. В тази връзка ищецът се позовава на
разпоредбата на чл. 11, т.“а“ и т. „б“ от договора за съвместна дейност и чл.
360 от ЗЗД, като счита, че в дружествения договор дяловете на съдружниците не
били изчислени правилно, тъй като по отношение на ответника била остойностена и
записана цялата стойност на неговата вноска, докато за останалите съдружници
това не било сторено, а били посочени само авансовите им вноски от по 20000
лева. Твърди нищожност на клаузата чл. 15, изр. 1-во от договора като
противоречаща на императивната разпоредба на чл. 360, изр. 2-ро от ЗЗД.
В
резултата на анализ на уговорката в чл. 13 от дружествения договор ищецът е заключил,
че съдружниците уговорили ответната община да придобие всички обекти, описани в
чл. 1 от договора, с изключение на тези по б „а“. Последните следвало да бъдат
получени в собственост от останалите съдружници. Уговорката за бъдещо
„безвъзмездно ползване“ на изградените павилиони ищецът също за нищожна на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД поради невъзможен предмет, тъй като
тя касаела все още не възникнала вещ. Сочи се още, че за да се отдавала от
някого вещ за безвъзмездно ползване, то той трябвало да е неин собственик, а в
случая изграденото в едно гражданско дружество ставало обща собственост на
съдружниците, поради което не можело един от съсобствениците да отдава за
ползване имот, който сам не притежава. Все в тази връзка се изтърква и това, че
съгласно чл. 39 от ЗОС, правото на безвъзмездно ползване върху имоти-частна
общинска собственост се учредявало след провеждането на публичен търг или
публично оповестен конкурс, въз основа на решение на Общинския съвет, взето с
мнозинство от 2/3 от общия брой на съветниците, като срокът за ползване не
можел да бъде по-дълъг от 10 години. Законът предвиждал възможност за
учредяване на безвъзмездно ползване
върху имоти-частна общинска собственост на определени в него лица и без
провеждането на посочените процедури, като в този случай решението се вземало с
мнозинство от половината от общия брой на съветниците. Аналогична разпоредба се
съдържала и в Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество - чл. 54 от същата. Поради императивния характер на посочените
разпоредби, уговорката в чл. 13 от договора за съвместна дейност била абсолютно
нищожна. Според ищеца, тази клауза имала своето значение единствено в смисъл на
ползване на общата вещ до прекратяване на дружеството. Заявява се, че печалбите
и загубите в една гражданско дружество се разпределяли съразмерно с
дружествения дял, поради което уговорката ответника да внесе в дружеството
недвижимия имот само за ползване, както и да получи в собственост всички
обекти, изградени от съвместната дейност била недействителна. Следвало да се
приеме, че всички павилиони били разпределени и съответно останали в
собственост на съдружниците, а не им били предоставени за ползване.
Посоченото
по-горе не се променяло и от съставения и подписан Протокол № 6/03.12.2005 година.
В тази връзка се сочи, че към датата на съставяне на протокола гражданското
дружество вече не съществувало, тъй като било прекратено на 16.09.2004 година -
с постигане на целта си. Учреденото на
06.02.2004 година гражданско дружество било без наименование, докато в
протокола от 03.12.2005 година било посочено гражданско дружество с такова „Пристанище
Юг“, докато съдружниците на прекратеното дружество не били вземали решение за
наименоването му по този или друг начин. По отношение на отразените в протокола
изявления на Кмета на община Несебър се заявява, че за същите важало изложеното
за клаузата на чл. 13 от договора за съвместна дейност, като са преповторени
разсъжденията относно императивния характер на разпоредбите на чл. 39 от ЗОС и
чл. 54 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество. В тази връзка се поддържа от ищеца, че клаузата на т. 2.2 от
Протокола не била породила действие, тъй като била нищожна поради противоречие
със закона. Протоколът, обаче удостоверявал, че към датата на съставянето му
лицата, изброени в т. 2.4 владеели както построените павилиони, така и рибна
борса, инфраструктура, тоалетна и трафопост. От друга страна се посочва, че
обективираното изявление по т. 2 от решенията за прекратяване на дружеството
нямало правни последици, тъй като дружеството било вече прекратено по силата на чл. 363, б. „а“ от ЗЗД и чл. 4 от договора и за това не е било нужно решение на съдружниците. По
отношение на т. 2.1 от Протокола се излагат съображения, че същата няма правни
последици, още по-малко вещноправни такива, тъй като съставянето на акт за
общинска собственост нямало правопораждащо действие и не създавало, нито
изменяло или погасявало правото на собственост на общината върху имоти. Наред с
това се твърди, че към момента на обективиране на изявлението по тази точка,
подписалите протокола страни не били съдружници, а именно в такова качество те били
подписали документа. Според ищеца, въпросното изявление още веднъж
потвърждавало, че бившите съдружници били станали собственици на изградените
павилиони. В заключение се заявява, че не били налице предпоставките за
вписване на процесния протокол в Службата по вписванията, тъй като с него не се
създавали, изменяли или прекратявали вещни права, които подлежали на вписване,
поради което вписването се явявало незаконосъобразно.
Като
основание за придобиване на собствеността върху процесния павилион № 7 ищецът изтъква
и изтекла в негова полза придобивна давност. В тази връзка заявява, че завладял
имота и упражнявал фактическа власт като собственик веднага след издаване на
удостоверението за въвеждане на последния в експлоатация. Твърди, че бил
добросъвестен владелец, поради което в случая била приложима разпоредбата на
чл. 79 във връзка с чл. 70 от ЗЗД. Заявява, че бил извършил подобрения в имота,
упражнявал собственическите си права и заплащал редовно дължимите данъци и
такси за имота. Манифестирал собственическите си права като правил изявления
пред приятели, туристи, включително пред ответника, че бил собственик на спорния
павилион и отхвърлял всякакви претенции към него, поради което бил придобил
собствеността в резултат на непрекъснато, несмущавано и спокойно владение
повече от 10 години. Счита, че не може да му бъде противопоставена клаузата на
чл. 13 от договора за съвместна дейност поради нейната нищожност, с която той
бил наясно още при подписване на договора, както и при подписване на протокола
от 03.12.2005 година.
На
следващо място се навеждат твърдения за направени подобрения върху процесния
имот. В тази връзка се отправя искане, в случай на неуважаване на претенцията
му за собственост, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата, с която се
била увеличила стойността на имота към датата на постановяване на съдебното
решение, която сума според ищеца възлизала на 50000 лева. Сочи, че бил
добросъвестен владелец, който смятал, че е собственик на имота и бил влагал
парични средства не само за завършването му до груб строеж, съгласно договора
за съвместна дейност, а до цялостното му завършване и пускането му в действие с
удостоверение за въвеждане в експлоатация.
По
отношение на актовете за общинска собственост, легитимиращи Община Несебър като
собственик изтъква, че същите нямат правопораждащо действие. Ищецът твърди, че
при извършена от него справка в имотния регистър към Агенция по вписванията бил
открил, че на 18.02.2020 година били вписани два акта за общинска собственост,
имащи отношение към процесния имот, а именно АЧОС № 6599/17.02.2020 година - за
ПИ с площ от 786 кв. м., с адрес: град Несебър, ул. „Крайбрежна“ № 1 и АЧОС№
6601/17.02.2020 година - за сграда „Рибен павилион № 7“, представляваща
процесния имот.
За актувания
поземлен имот се заявява, че не било посочено точното правно основание, въз
основа на което била възникнала собствеността на общината, поради което
следвало да се изключи удостоверителната му сила по чл. 5, ал. 2 от ЗОС. В
допълнение се сочи, че не били вписани по-рано съставените актове за имота,
посочени в т. 8 от АЧОС № 6599/17.02.2020 година. Наред с изложеното се твърди,
че собствеността на ответника върху поземления имот била недоказана, тъй като
по данни на ищеца имот с номер 701 с площ от 408 кв. м., който бил част от УПИ I
-
9040,701 в кв. 105 по плана на град Несебър (внесения от Общината в
гражданското дружество имот), бил придобит по силата на приватизационен договор
от 1999 година от 15 физически лица, а впоследствие бил внесен в дружество
„Черноморски риболов- Несебър“ АД. Поради това, към момента на внасяне на УПИ I
-
9040,701 в кв. 105 по плана на град Несебър в гражданското дружество, той е бил
съсобствен между общината и това търговско дружество. В тази връзка се сочи, че
и разрешението за строеж на процесния павилион № 7 било издадено на Община
Несебър и „Черноморски риболов- Несебър“ АД заедно, като в него бил посочен и
договор за приватизационна продажба от 25.02.1999 година.
За АЧОС
№ 6601 от 17.02.2020 година, съставен за процесната сграда се излагат
аналогични съображения относно неговата материално удостоверителна сила, като
ищецът заявява че противопоставял собственическите си права на констатираното в
т. 3 от акта. Сочи също, че при справка в имотния регистър се установила, че по-
рано съставените актове за този имот не били вписани, поради което не можели да
му бъдат противопоставени.
Ответната
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен
отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея искови
претенции. Сочи се в него, че ищецът извеждал правото си на собственост в
резултат на неправилно тълкуване на представените с исковата молба документи,
поради което исковете се явявали неоснователни.
Оспорени
са фактите, с които от страна на ищеца е обоснован предявеният установителен
иск за придобито право на собственост върху процесния павилион № 7 по силата на
дялово участие на ищеца в договора за съвместна дейност от 06.02.2004 година.
Не е оспорен факта, че на 06.02.2004 година между страните бил сключен договор
за съвместна дейност, който бил такъв за гражданско дружество и за който се
прилагали правилата на чл. 357 - чл. 364 от ЗЗД. Счита, обаче за неправилно
направеното от ищеца тълкуване на клаузите на този договор и излага своите
съображения за това.
На първо
място сочи, че ищецът не бил взел предвид разпоредбата на чл. 10, изр. 2-ро от
договора за гражданско дружество, която предвиждала, че вещите извън пари,
заместими вещи и такива, които се унищожават чрез употреба, се считат за общо
ползване, като внеслият ги съдружник запазвал правото си на собственост върху
тях. Акцентира върху обстоятелството, че в договора нямало изрична уговорка,
съгласно която имотът да се счита за обща собственост на съдружниците, а за
общо ползване, каквато била и разпоредбата на чл. 358, ал. 2 от ЗЗД. Нямало
логика той да внесе като обща собственост имота в дружеството и след това при
прекратяването му тя да бъдела възложена пак на него. Подчертава, че поземленият
имот не бил въведен като предмет на делото.
За
неправилно е счетено и обвързването на дела с размера на направената вноска. В
тази връзка се сочи, че за разлика от капиталовите търговски дружества, при
гражданските такива не било налице изискване да се посочи паричния размер на
дела или акцията, по която стойност те се придобивали. При гражданското
дружество те се уговаряли от съдружниците, като при липса на такава уговорка се
прилагала разпоредбата чл. 359, ал. 2 от ЗЗД. В настоящият случай била налице
уговорка за размера на дяловете на всеки съдружник в дружеството, за което
всеки един от тях бил направил валидно волеизявление.
Оспорва
се и твърдението на ищеца, че съгласно договора, обектите по чл. 1, б „а“ е
следвало да бъдат изградени до груб строеж. В тази връзка се позовава на разпоредбата
на чл. 4 от договора, според която дружеството се прекратявало след въвеждане в
експлоатация на обектите. Разпоредбата на чл. 11 от договора следвало да се
тълкува в смисъл, че първоначалната вноска щяла да бъде за изграждане на
павилионите до груб строеж, а не, че при тази степен на завършеност се постигала
целта и дружеството се прекратявало.
Неправилно
според ответника било тълкуването на ищеца както на договора за съвместна
дейност, така и на решенията обективирани в Протокол № 6/03.12.2005 година. Не
е оспорено обстоятелството, че по силата на закона всичко придобито за
дружеството е обща собственост на съдружниците, но поземленият имот не бил
станал тяхна собственост, а и разрешението за строеж и ползване било издадено
на името на Община Несебър. Сочи се още, че за бъде едно лице собственик на
строеж, следвало да е собственик на земята или да му е било учредено право на
строеж. В случая гражданското дружество не било собственик на земята, нито на
ищеца му било учредявано право на строеж за процесния павилион. Съгласно чл. 13
от договора и Протокол № 6/03.12.2005 година, волята на съдружниците била за
сметка на дяловите си вноски в извършените строежи, съдружниците с изключение
на ответника да получат правото да ползват обектите безвъзмездно за срок от 15
години. Според ответника, в случая била налице хипотезата на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, каквото било разбирането на всички останали съдружници, които след
изтичане на посочения срок били предали владението върху обектите на общината.
На
следващо място, ако не бъдат споделени горните доводи, е въведено от ответника възражение, че договора за
съвместна дейност бил сключен в противоречие и при заобикаляне на закона,
съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 2-ро от ЗЗД. В тази връзка се позовава на
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗОС в редакцията му към момента на сключване
на договора, който регламентирал изрично видовете сделки, които можели да бъдат
сключвани с имоти общинска собственост. В следващите текстове било посочено, че
разпоредителните сделки се извършвали чрез търг или конкурс,освен в изрично
посочени случаи. Уговорените в договора права и задължения по своя характер
попадали в хипотезата на чл. 37, ал. 2 от ЗОС в редакцията към 06.02.2004 година
и по-точно учредено право на строеж с определен срок, като след изтичане на срока,
за който било учредено, построеният обект преминавал безвъзмездно в собственост
на общината. За обектите без стопанско предназначение се сочи, че дейностите по
изграждането им следвало да бъдат извършени, за да можело да бъдат ползвани
обектите със стопанско предназначение. Изведен е извод, че договора за
съвместна дейност бил сключен в противоречие с чл. 37, ал. 1 във връзка с ал. 2
от ЗОС в редакцията към 06.02.2004 година.
Поддържа
се нататък, че ако не била налице
нищожност на договора поради противоречие със закона, то същият бил нищожен
поради заобикалянето му. В тази връзка се сочи, че със заповед № 738/26.08.2003
година на Кмета на община Несебър бил открит конкурс за учредяване право на
строеж и изграждане на постройки в процесния поземлен имот, който конкурс бил
прекратен със последваща заповед от 09.12.2003 година. Около два месеца по-късно
бил сключен процесния договор за съвместна дейност, който бил със същия предмет
като открития и прекратен конкурс. В този двумесечен срок били приети две решения
на общинския съвет, чиято цел била конкретно определени лица да ползват правата
по все още неприключилия конкурс за учредяване право на строеж за изграждане на
едноетажни обслужващи постройки в процесния недвижим имот. Така с правомерни
средства се постигал неправомерен резултат.
Като
неоснователен е счетен евентуално заявения от ищеца иск за приемане за
установено, че е придобил правото на собственост върху павилион № 7 на
основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Не оспорва, че ищецът
продължително време упражнявал фактическа власт върху имота, но това било въз
основа на договора за съвместна дейност, който ответникът считал за нищожен.
Оспорено е наличието на предпоставките за давностно владение и по-специално имота
да е бил владян от ищеца като свой и това да е било явно. В тази връзка
заявява, че ищецът не бил отправял волеизявления до него, нито бил предприел
действия, с които да е показал, че счита обекта като свой. Ищецът бил подавал
заявления за категоризация на обекта. В удостоверенията и заповедите за
категоризация било записано, че собственик на процесния павилион е Община
Несебър, а ищецът не бил правил възражения и не бил оспорвал по друг начин
собствеността му. Позовава се и на разпоредбата на § 1 от ЗС, съгласно която
собствеността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост спирала да тече до 31.12.2022 година, считано от 31.05.2006 година.
За
неоснователен е счетен и евентуално предявеният иск за заплащане на сумата от
50000 лева за направени от ищеца подобрения в имота в качеството му на
добросъвестен владелец. За липсата на добросъвестност у ищеца се сочи
изявлението му, че още от самото сключване на договора за съвместна дейност,
той бил наясно с нищожността на уговорката и това, че тя не произвеждала правно
действие.
При
съобразяване на така изложеното по-горе, съдът намира, че предявените от ищеца
искове с правно основание чл. 108 от ЗС, а при условията на евентуалност чл. 79
от ЗС и чл. 72 от ЗС са допустими и не съществува пречка да бъдат разгледани по
същество. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна
подсъдност. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия
момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства,
които след проверка за възникването им да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска.
Съдът намира, че представените от ищеца с исковата му
молба писмени доказателства са допустими и относими към правния спор, поради
което и като такива същите следва да бъдат приети по делото.
Не следва да бъде допускана поисканата съдебно-икономическа
експертиза, тъй като поставените към нея въпроси нямат отношение към предмета
на делото - правото на собственост върху процесния павилион и направените в
него подобрения. Поставените въпроси касаят дяловото участие на съдружниците и
направените от тях вноски във връзка с дейността му, а ищецът не е въвел като
предмет на делото такива претенции.
Допустимо и основателно е искането за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените
от ищеца въпроси с изключение на въпроси
№№1 и 2, тъй като те се отнасят до правото на собственост на поземления имот, в
който е изграден процесния павилион, той не е предмет на делото. Съдът указва,
че за да отговори на поставените му въпроси, вещото лице следва да се запознае
и вземе предвид документацията посочена в т. 4.4 и т. 4.4 от доказателствените
искания на ищеца (на стр. 18 от делото).
Поискано е от ищцовата страна допускане на трима
свидетели в режим на довеждане, като са посочени фактите и обстоятелствата,
които ще бъдат доказвани чрез разпита им. Горното искане следва да бъде
уважено, като на ищеца бъдат допуснати двама свидетели за установяване на твърденията
му.
Частично следва да бъдат уважени исканията на ищеца за
задължаване на ответника да представи находящи се у него доказателства, които
са от значение за спора. Не следва да бъде уважено искането за задължаване на
ответника да представи решение на Общински съвет и проект за договор към него,
както и АЧОС № 482/29.06.1998 година, тъй като същите са представени с отговора
на исковата молба. На основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде задължен да представи Актове за общинска собственост №№ 2305/09.12.2005 година
и 1917/23.03.2004 година. Без уважение следва да се остави и искането за
представяне на цялата строителна документация и КСС за строителството на павилионите,
включително процесния, тъй като съдът е указал на вещото лице да се запознае с
посочените документи и да ги съобрази при изпълнение на поставените му задачи. Като
насочени към събиране на неотносими към спора доказателства искането за
задължаване на ответника да представи цялостното движение на сметката, открита
за целите на договора следва да бъде оставено без уважение.
Искането за задължаване на третото лице неучастващо по
делото лице „Трансстрой - Варна“ АД да представи находящи се у него книжа и
документи, свързани със строителството на процесния павилион не следва да бъде
уважавано, тъй като строителната документация за процесния обект следва да бъде
съхранявана в общината, за което на вещото лице са дадени указания от съда.
Неоснователно е и искането за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди от Агенция по
приватизация с договор за приватизационна продажба, касаеща парцел от 7100
кв.м., който е част от имот № 701, участващ в УПИ I-9040,701 в кв. 105 по плана на град
Несебър, тъй като нито поземления имот, нито дяловото участие на съдружниците
са предмет на спора.
По доказателствените искания на ответника, направени с
отговора на исковата молба, както и по приемане на представените със същия
писмени доказателства съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след като даде
възможност на ищеца да се запознае и да вземе отношение по тях.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При съобразяване на посоченото по-горе
правно основание досежно предявените искови претенции, в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
процесния имот на соченото основание - в резултат на разпределяне на
резултатите от дейността на гражданско дружество, създадено с договор за
съвместна дейност от 06.02.2004 година, съответно на изтекла в негова полза 10-годишна
придобивна давност. По отношение на предявеният евентуален иск за направените
от него подобрения в имота, ищецът следва да докаже, че е извършил
описаните в молбата му от 08.05.2020 година такива в имота, както и че вследствие
на тях е увеличена стойността на имота, а също и размера на
увеличението към датата на съдебното решение. Това следва да бъде направено от
него при условията на пълно и главно доказване. Ответникът следва да установи
всички наведени от него с отговора на исковата молба възражения и твърдения, включително
за нищожност на процесния договор на сочените основания.
Ето
защо, по горните съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от ЕТ „Янаки Досев“ ЕИК *********, със седалище град
Несебър и адрес на управление ул. „Комсомолска“ №11, представлявано от Янаки
Димитров Досев чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес ***,
Булстат *********, с адрес град Несебър, ул. „Еделвайс“ №10, представлявана от
Кмета на същата Николай Кирилов Димитров искови претенции за приемане за
установено по отношение на ответната страна, че ищецът е собственик на сграда
„Рибен павилион №7“, представляващ сграда за обществено хранене със застроена
площ от 50 кв. м., с идентификатор № 51500.501.353.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на Община Несебър, с предназначение: сграда за търговия,
с конструкция: масивна с носещи стени и стоманобетонни подови конструкции,
етажност: 1 етаж, година на построяване: 2004 година, с граници на имота:
51500.501.450, с административен адрес град Несебър, ул. „Крайбрежна“ №1,
получена като дял от договор за съвместна дейност от 06.02.2004 година, като при
условията на евентуалност се поддържа установителен иск за правото на
собственост върху така описаната сграда на основание изтекла в полза на ищеца
придобивна давност, а при условията на евентуалност - и осъдителен иск за
заплащане на сумата от 50000 лева, представляваща направени от него подобрения
в така описания имот и за признаване право на задържане на последния до
заплащане от страна на ответника на стойността на претендираните подобрения, като
и за заплащане на сторените от него съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА
представените от ищеца с исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане двама
свидетели на ищеца за установяване на посочените от него в исковата молба
фактически обстоятелства, като в останалата му част ОСТАВЯ без уважение това
искане.
ДОПУСКА
извършването на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде
отговор на поставените от ищеца въпроси, находящи се на л. 18 от кориците на делото,
с изключение на въпроси №№ 1 и 2, след внасяне на депозит от 350 лева, вносим
от ищеца по сметка на Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от
уведомлението за това.
НАЗНАЧАВА
за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза С.С.Р., на която да
бъде съобщено за възложената и задача, както и за датата и часа на съдебното
заседание, като и УКАЗВА, че за да отговори на поставените и въпроси, следва да
се запознае и вземе предвид документацията посочена в т. 4.4 и т. 4.4 от
доказателствените искания на ищеца (на стр. 18 от делото).
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца да бъде
допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която да
даде отговор на въпросите, поставени от него с исковата му молба.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ищеца да бъде задължен ответника да
представи решение на Общински съвет и проект за договор към него, АЧОС №
482/29.06.1998 година, цялата строителна документация и КСС за строителството
на павилионите, включително процесния, както и цялостното движение на сметката,
открита за целите на договора за гражданско дружество от 06.02.2004 година.
ЗАДЪЛЖАВА
община Несебър да представи по делото заверени копия на Актове
за общинска собственост №№ 2305/09.12.2005 година и 1917/23.03.2004 година.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ищеца да бъде задължено третото
неучастващо по делото лице „Трансстрой - Варна“ АД да представи находящи се у
него книжа и документи, свързани със строителството на процесния павилион.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ищеца да му бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди от Агенция по приватизация с
договор за приватизационна продажба, касаеща парцел от 7100 кв. м., който е
част от имот № 701, участващ в УПИ I-9040,701 в кв. 105 по плана на град Несебър.
ОБЯВЯВА,
че по направените от ответната страна с отговора на исковата молба искания,
както и по приемането на представените със същия писмени доказателства ще се
произнесе в рамките на откритото съдебно заседание, след като предостави
възможност на ищеца да се запознае и да вземе отношение по тях.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2020 година - 14.40
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: