Решение по дело №1008/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

 

Образувано е по жалба на А. Н. М.М., действащ със знанието и съгласието на своята майка З. Х. Х., в качеството и на законен представител, против Решение № 2743/27.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Неправилно било прието, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. Позовава се на чл. 3 ЕКПЧ и чл. 5 от Квалификационната директива. Твърди, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение №2743/27.03.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят А. Н. М. М., непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на З. Х. Х. /майка/ и законен представител, редовно призован за днешното съдебно заседание, се явява лично, придружен от своята майка и се представлява от процесуалният си представител адв. А. Н. Н.

Жалбоподателят А. Н. М. М. при изслушването си в съдебно заседание твърди, че е избягал от войната. Когато бил малък единият му вуйчо бил военен, само че бил със старата власт, с Б. А.. Убит е от новата власт, която е била тогава опозиция. После отвлекли баща му и пред очите му бил убит. Затова от страх от тази война решили да избягат с майка си в България, защото България била мирна държава. Твърди, че срещу него и майка му не е имало физическо насилие, но всички ги било страх. Искал да остане в България с майка си, защото била мирна държава и нямало страх.

Адвокат А. Н. Н. моли да има предвид принципната политика и принципните положения на нашия Върховен административен съд при даване убежище на бежанците, като се позовава на Решение № 12469/07.12.2021 г. на ВАС по АД№ 6610/2021 г., на Решение № 6169/08.06.2023 г. по АД№ 4725/2023 г. на ВАС, на Решение № 1878/20.02.2023 г. по АД№ 8939/2022 г. на ВАС. Моли при постановяване на решението, да се имат предвид и човешките принципи, заложени като такива в Християнското учение. В този връзка цитира П. Ф., който в официално висше посещение в Америка заявил: „Нека да виждаме емигрантите като човешки същества, а не като числа. Към тях е хубаво да се отнасяме и да бъдат третирани със същото състрадание, с което ние искаме да се отнасят към нас, ако не дай Боже се наложи ние да сме в тяхната позиция“. Моли при постановяване на решението да се имат предвид принципите залегнали в чл.9, ал.8 от ЗУБ, който давали правната възможност да бъде даден хуманитарен статут на бежанеца, дори да не отговаря на всички формални изисквания на ЗУБ. Позовава се на последователната позиция на българските съдилища, конкретно на ВАС, относно предоставянето на хуманитарен статут на бежанеца по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ, а именно, че хуманитарен статут се предоставя временно, докато отпаднат условията за неговото предоставяне и за да бъде предоставен хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства имащи отношение лично към него, за времето и мястото в С. А. Р., когато се е наложило и причините, поради които се е наложило да напусне [държава]. Моли при постановяване на решението да съдът да има предвид и принципните постановки на ВКБООН, относно обработката на молбите, конкретно за убежище на сирийски граждани, предвид конкретната обстановка в Република [държава] и към настоящия момент, съгласно преписките и докладите. И също така, моли да се има предвид призива на Върховния комисар на бежанците, който казва: „Погледни на бежанците с други очи“. В тази връзка, моли да се уважи жалбата на А. Н. М. М..

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.12.2024г. и на 16.12.2024г. А. Н. М. М. от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като А. Н. /собствено/ М. /бащино/ М. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], [държава], адрес – [населено място], [ЛНЧ], етническа принадлежност – *, религия: *, семейно положение – *, *, владее * език.

На 16.12.2024г. в присъствието на преводач на жалбоподателя са били предоставени и той е запознат с указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата която ще се следва и, за правата и задълженията на чужденеца, подал молба за закрила в Р.България. Указанията са преведени на жалбоподателя и той се е подписал в присъствието на преводач, заявявайки, че е запознат с правилата.

На последната дата е информиран и за задълженията на чужденците , настанени в центрове на ДАБ, като отново това е станало в присъствие на преводач и текста е бил преведен на жалбоподателя, като той се е подписал, че е запознат с него.

Със заповед №ЗД/Д-Х-Х-1358/20.12.2024г. на Директора на ДПС – Харманли е определен социален работник – Д. К., да участва в производството, при изслушването на детето. Изготвен е и социален доклад.

На 12.02.2025г. е било проведено интервю с А. Н. М. М. в присъствието на преводач от * език, социален работник и родителя З. Х. Х./майка/. А. Н. М. М. потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. В Германия имал вуйчо, който имал предоставен статут. В България бил със своята майка З. Х. Х.. Нямял документи. Твърди, че е роден и живял в [населено място], където живял до напускането на [държава]. Бил мюсюлманин – сунит. Напуснал [държава], нелегално в края на 2024г. и преминал в Турция заедно с майка си, където останал 10 дни. Преминал в България нелегално на 20.11.2024г. , с майка си и още седем човека. Вървели два дни , след което с кола стигнали до [населено място]. Там живели в апартамент, няколко дни и се предали на полицията. Освен в България не е подавал молба за закрила в друга държава. Не бил [семейно положение], като видно от регистрационния лист в [държава] останали баба му и дядо му. Баща му заедно с братовчед си тръгнал за пазар и не се върнал. Б. задържани от С. С. армия. Баща му бил починал, като разбрали това през 2020г. Твърди, че през 2024г. чичо му дошъл и искал да го вземе да живее при него. Той не бил съгласен, но тогава чичо му заплашил майка му, че той ще изчезне като баща си. Икономическото положение било лошо и всичко било много скъпо. Затова напуснали [държава]. Той лично и семейството му не са били засегнати от войната.Той лично не бил арестуван и осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. Не съобщава да е бил търсен за военна служба. Не сочи да е заплашван той или семейството му, както и да е упражнявано насилие върху него и семейството му. Би се върнал в [държава], ако нещата се нормализират. Искал да има спокойствие. Искал да получи закрила в България. Твърди, че в [държава] е живял мирно и спокойно и не е имал други проблеми, освен чичо си, който искал да го вземе да живее при него.

На 06.02.2025г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като А. Н. М. М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Постъпило е и становище до Председателят на ДАБ при МС с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По подробно изложени съображения и предвид справки от 14.03.2025г., на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република с Решение № 2743/27.03.2025г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Н. М. М.. Решението е връчено на адресата му на 09.04.2025г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А. Н. М. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето А. Н. М. М., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, че няма какво да добави към казаното, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/. В протокола освен подпис на преводача, фигурират подписи на майката, на непълнолетния и на социален работник, които удостоверяват присъствието им по време на интервюто и запознаването на детето с протокола.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя А. Н. М.М. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - А. Н. М. М., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. В тази връзка съдът намира, че стриктно са спазени процесуалните изисквания при провеждането на административното производство и по издаването на обжалваното решение. Административния орган е спазил стриктно правата на непълнолетния, като е осигурил социален работник, който да участва в производството, както е осигурено и участието на родителя, който е и законен представител и придружаващ детето.

В този смисъл съдът счита, че при пореждане на производството е спазен най-добрия интерес на детето.

Чл. 6а от ЗУБ изрично предвижда, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като е посочено също, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. По смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ, "най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето.

Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закон за закрила на детето, "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ – в Глава първа, Общи положения, води до извод, че същата намира приложение към всички уредени в закона производства. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца, да спазват и стриктно да изпълняват императивните норми на Закон за закрила на детето, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила.

Чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето предвижда задължително изслушване на детето във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат негови права или интереси, при условие, че то е навършило [възраст] възраст и това не би навредило на неговите интереси. В ал. 2 се посочва, че когато детето не е навършило [възраст] възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие, като решението за изслушване се мотивира. От разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закон за закрила на детето е видно, че на изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист, като в ал. 5 е регламентирано, че съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето. В чл. 15, ал. 6 от Закон за закрила на детето изрично се сочи, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

В конкретния случай съдът приема, че административният орган е изпълнил стриктно задълженията си произтичащи от разпоредбите на Закон за закрила на детето.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А. Н. М. М. не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не е бил осъждан или задържан. Спрямо него и близките му не е упражнявано насилие. Тоест според съда не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход, както правилно е приел в решението си и административния орган.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е [държава] заради поради това, че вуйчо му искал да го вземе да живее при него. Иначе живеел мирно в родината си и не е имал други притеснения и проблеми. Освен това твърди, че другите причини за напускане на [държава], са лошото икономшчискж положение и високите цени, като въпреки това, видно от изявлението му и от приложението към регистрационния лист част от семейството му, баба, дядо и чичо е останало да живее в [държава]. Напускането на [държава], а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Самият чужденец твърди, че освен желанието на чичо му да живее с него, той е напуснал страната поради лошото икономическо положение и високи цени. Тоест търси се начин за по-добър живот, по-добри условия на съществуване и развитие, което не е свързано с условията за предоставяне както на статут на бежанец, така и на хуманитерен такъв. Твърди, че той лично не бил арестуван и осъждан. Не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не е имал проблеми с официалните власти в страната. Тоест според съда, както вече бе отбелязано по-горе, целта е постигане на по-добро икономическо положение и възможност за по-добра работа и живот. Това обаче са причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на А. Н. М. М., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. С оглед твърдението на молителя, че няма желание за завръщане в [държава], което е в противовес на отношенията между деца и техните близки, доколкото част от семейството му е останало да живее в [държава], и то възрастни хора, които биха имали нужда от помощта на близките си в случая на внука си и неговата майка, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Освен всичко това няма никакви данни, а и той не твърди, да е търсен от армията за да бъде мобилизиран или принуден да участва в военни действия.

Не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо А. Н. М. М. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван и осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение в страната по произход [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като се анализира степента на индивидуална опасност в провинция Халеб.

Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ относно провинция Халеб, въпреки че съдът не намира, че такива са сочените от жалбоподателя за осъществени през 2024г. Преди да замине той не сочи да е имал проблеми и да е правен опит да бъде въвлечен във военни действия в района където живеел, а и липсват доказателства, от които да се установи, че такива са се осъществили безспорно. Вземайки предвид възможността лицето да получи закрила, достъп до друга част на държавата, като сигурно и законно пътува, то се формира извод, че оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност не представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото част от семейството му остава да живее в [държава]. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо А. Н. М. М., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Сред последните новини за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. /М. ал Б./ и формиране на състава му. Има и информация, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Джолани е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, [интернет адрес] и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], поради което и Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, [интернет адрес] и др./. Има новини за образувани опашки по границата между Турция и [държава] от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно [държава] е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. други/ за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в [държава], вкл. Италия, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя.

Горното се потвърждава и от справката ползвана от администретивния орган при постановяване на оспореното решение, а именно МД-02-159/14.03.25г. изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която се установява, че представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия. На 21 декември 2024 г. Сирийският вестник Al Watan съобщава, че най-малко 34 000 бивши членове на режима на А. са подали заявления за уреждане на статута си в центровете в осем провинции, като най-малко 20 000 от тези кандидати произхождат от "крепостите" на бившия режим в провинциите Латакия и Тартус. На лице са данни за амнистия на бившите военни сили на Б. А., които уреждат отношенията си с новата власт. Липсват данни след 2024г. за принудително мобилизиране на лица в сирийската армия и кюрдската армия. Напротив налице са данни, че армията се оттегля от населените места и сигурността се предоставя на полицията.

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 7 март 2025 г. се посочва, че по данни на. Комисариата към 6 март 2025 г. около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г. Цифрите се основават на триангудация на външни и вътрешни източници за [държава] и включват бежанци, регистрирани от ВКБООН и други сирийци, завръщащи се от Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет, както и лица извън посочения регион, които също се завръщат, г Според ново широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери, един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна [държава], възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото.

Според изчисления на ВКБООН от 6 март 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., 303 400 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни държави. Освен това, считано от 27 ноември 2024 г. и въз основа на най-новите данни на ВКБООН и ОСНА от 26 февруари 2025 г., 885 294 вътрешно разселени лица (BPJI) са се завърнали по домовете си. По отношение на вътрешното разселване, широкомащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН, REACH и Клъстера за координация и управление на лагери показва, че един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна [държава], възнамеряват да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото. Проучването, проведено в 514 места за вътрешно разселени лица, подчертава, че намеренията за връщане са особено силни в *, като бившите фронтови зони в * и * (*) са основните дестинации.

Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Нещо повече от представените за съдебно заседание изготвената от ДАБ справка, МД-02-200/08.04.2025г., се установява развитие в интеграцията на различните воюващи групи в [държава]: Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство и армията. На 13 март 2025 г. временният президент на [държава], А. ал Шараа, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период. Обявява също и преходно правителство, назначавайки 23-ма министри в нов разширен и приобщаваш кабинет, за което съобщават и световните медии. Кабинетът, обявен на 29 март 2025 г., включва лидери и представители на различни общности и различни религии в това число и една жена г-жа Х. К., член на християнското малцинство в [държава] и дългогодишен противник на Б. А.. Тоест се върви към стабилизиране на вътрешните отношения в [държава] и постепенното изграждане на новите органи на държавата.

В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) се посочва, че считано от 8 декември 2024 г., към 27 март 2025 г.,- 371 900 сирийци са се завърнали обратно в [държава] от съседни страни. С тези лица общият брой на хората, преминали обратно в [държава] от началото на 2024 г., възлиза на 732 700 души. Както и през предходните седмици, повечето бежанци се завръщат от Ливан и в по-ниска степен от Турция, Йордания, Ирак и Египет. Същевременно, според последните данни от работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27 ноември 2024 г. насам около 926 000 вътрешно разселени лица (BPJI) също са се завърнали в районите си на произход в [държава].

Освен това към 03.04.2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че считано от 08.12.2024г., около 372550 сирийци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, към 27 март на 2025г. 1.05 милиона вътрешноразселени лица са се завърнали по домовите си, като остават още 674000 вътрешно разселени.

Тоест видно от горните данни една от най-предпочитаните за завръщане от страна на бежанците е именно провинцията в която живее жалбоподателя – Халеб.

Или от ден на ден ситуацията в [държава] се подобрява макар и с много бавни темпове. Или от горното съдът прави извод, че въпреки липсата на категорична стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден, което е напълно естествена последица от осъществилите се събития, което би предизвикало безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото семейството му, неговите родители братя и сестри остава да живеят в [държава]. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо А. Н. М. М., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Въпреки че административният орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за А. Н. М. М. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че Турция, през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

Следва да се добави и, че А. Н. М. М. доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

Отделно от това, жалбоподателят, макар и да не твърди, че не е търсен за да бъде мобилизиран, то той не е бежанец по смисъла на глава V от цитирания Наръчник. Същият не сочи други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, за да се приеме, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. Нещо повече излага най-вече данни за икономически причини по които е напуснал [държава].

Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки данните от общодостъпни източници и до колкото му е служебно известна, промяната в политическата и икономическата обстановка в [държава] от началото на месец декември 2024г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион сирийски бежанци в страната през първите шест месеца на 2025г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

В случая горните изводи на съда не се промянят от представеното в съдебно заседание писмено доказателство – извадка от семеен регистър, от който е видно, че бащата на детето е починал през 2020г.

За пълнота следва да се отбележи, че макар и административния орган в решението си да е изложил съвсем кратки мотиви относно най-добър интерес на детето, то това не е съществено процесуално нарушение. Освен това както вече бе посочено по-горе изцяло са обезпечени правата на непълнолетния в процеса и неговите интереси.

В тази връзка до колкото жалбоподателят е непълнолетен и е лице от уязвима група, правилно е съдът в решението си да изследван неговият най-добър интерес. Съдът намира, че в най-добър интерес на детето е то да бъде със своето семейство – близките си, които в случая съгласно извадката от семеен регистър и приложението към регистрационен лист, впо-голямата си част се намират в [държава]. Следва да се има предвид и че при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки трябва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображенията, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В административното производство са събрани доказателства, а и не се оспорва от молителя, че поддържа връзка със семейството си, както и че подаването на молбата е резултат от задържането му от българските власти. Спрямо неговите роднини няма данни да са налице насилие и репресии, т.е. той би продължил да живее спокойно и да се развива там в семейна среда. Събраните по делото доказателства, в това число и социалните доклади по делото, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на молителя на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява в система от специфични мерки, съпътстващи производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. Най-добрия интерес на детето се преценя в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето /ЗЗДет/. Принципът за висшия интерес на детето е установен в Конвенцията на ООН за правата на детето и е от основополагащо значение. Съгласно Конвенцията най-добрият интерес на детето е основна грижа на неговите родители. Настоящият случай относно непълнолетното дете следва да бъде разгледан и с оглед принципа за запазване целостта на семейството, като принципа за висшия интерес на детето изисква то да бъде със своите близки, баба, дядо и т.н. тук следва да се има предвид и тълкуването дадено в някои решения на СЕС, относно това, че по отношение на семейството следва да се гледа по разширено и към него да се включват, братя сестри, братовчеди, баба, дядо и др. близки. Предвид на посочените факти следва извода, че в най-добрия интерес на детето е то да бъде със своето семейство в [държава]. Сред своите приятели в средата в която е раснал седемнадесет години. Да живее при условията, порядките и нравите на своите близки, в родината си. Липсват каквито и да са основателни мотиви, че непълнолетният кандидат за закрила не би се адаптирал към живота в родината си, още повече, че той не сочи никакви проблеми в живото си в [държава], освен лошото икономическо положение. Не са налице обстоятелства и информация, които да навеждат за негативни последици по отношение на детето при промяна на обстоятелствата. Няма вероятност и основания да се смята, че при завръщането му в [държава], за кандидата за закрила има някаква опасност или ще му бъде причинена вреда. Не може да се направи предположение за бъдещ риск за живота на непълнолетният при завръщането родината му.

Тук следва да се посочи и факта изложен в социалния доклад изготвен по делото, а именно, че жалбоподателят не е довършил дванадесети клас в родината си. Освен това в България не посещава училище, и не ходи на курсове в центъра в който се намира. Всичко това е още един мотив за съда да приеме, че най-добрия интерес за детето е да се завърне в [държава], за да е със цялото си семейство и да продължи образованието си, тъй като престойт му в България, по-скоро му влияе негативно.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на А. Н. М. М., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. М. М., [държава], против Решение № 2743/27.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.