№ 19444
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110119226 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба на **** срещу ***.
Ищецът твърди, че на 03.10.2021 г. в гр. ***, около 17.45 ч. лек автомобил „***“ с ДК
№ *** се е движил по ул. „***“ с посока Колеж по туризъм в отсечката между улиците „***“
и „***“, пред № 25. В същото време от гараж на нивото на тротоара, перпендикулярно на
улицата, излязъл на заден ход автомобил *** с ДК № ***, в резултат на което настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, документирано с Двустранен протокол за ПТП от
03.10.2021 г. Твърди, че причина за настъпване на произшествието е противоправното и
виновно поведение на водача на лек автомобил *** с ДК № ***, който не преценил правилно
пътната обстановка, като се движил на заден ход, без да се убеди, че пътят е свободен и има
условия за маневрата. Посочва, че лек автомобил „***“ с ДК№ *** бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС” в *** с полица № 0306X0666699 със срок от
17.08.2021 г. до 16.08.2021 г. Твърди, че към датата на застрахователното събитие автомобил
*** с ДК № *** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
при Застрахователно акционерно дружество *** с полица BG/30/120003190653. Посочва, че
в резултат на гореописаното ПТП, на 05.10.2021 г. в *** е било подадено Заявление за
изплащане на обезщетение за вреди по застраховка „Каско на МПС” с искане за
обезщетяване на нанесените вреди на собственика на застрахования по застраховка „Каско”
автомобил и била образувана преписка по щета № 26021030104670. Стойността на
вложените части и материали и калкулирания труд за извършения ремонт на автомобил
марка „***“ с ДК№ *** възлизала на сумата от 4862,33 лева съгласно Доклад по щета по
преписка от 05.01.2022 г. Сочи, че сумата за извършената ремонтна услуга е била заплатена
от ***, видно от платежно нареждане с № П 27248360 от 07.02.2022 г. Твърди, че е изпратил
регресна покана до ответника, която било получена на 21.02.2022 г., придружена с цялата
ликвидационна преписка, като ответното дружество било поканено да заплати сумата в
размер на 4877,33 лв., но в отговор на поканата ответното дружество възразило, че не са
налице основания за уважаване на регресната покана. Твърди, че ответникът изпаднал в
1
забава за плащане на главното вземане и дължи обезщетение за забава в размер на 383,41 лв.
за периода от 21.03.2022г. до 28.12.2022г. Твърди, че за вземанията била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71299/2022г. по описа на СРС, 145 състав, срещу
която длъжникът възразил, поради което моли дължимостта на вземанията да бъде
установена в настоящото производство. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответното дружество, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Ответникът оспорва механизма на
настъпилото ПТП, както и че същото е настъпило по вина на водача на автомобил *** с ДК
№ ***. Оспорва настъпилите вреди на застрахования при ищеца автомобил да са в причинна
връзка с настъпилото ПТП, както и размера на изплатеното застрахователно обезщетение.
Счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „***“.
Твърди, че към момента на ПТП МПС *** е било паркирано, като с едната си половина било
на тротоара, а с другата - в гаража, без в него да има водач и без да стърчи/навлиза в пътната
лента. Твърди, че водачът на л.а. „***“ е признал вината си в подписaния между водачите
двустранен констативен протокол. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на застрахования при ищеца лек автомобил поради нарушение на чл. 20
ЗДвП. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за
производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: живот и
здраве“ дължи на ищеца **** сумата от 4877,33 лева., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, за причинените
вреди на лек автомобил „***“ с ДК№ ***, в резултат на ПТП от 03.10.2021г., настъпило в гр.
*** по вина на водача на автомобил *** с ДК № ***, чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.12.2022г. до окончателното изплащане
на вземането както и сумата от 383,41 лв., представляваща обезщетение за забава плащането
на главницата за периода 21.03.2022 г. до 28.12.2022г., за които суми била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 71299/2022 г. по описа на 145 състав, Софийски районен съд.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ е да
докаже, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане,
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
да докаже наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава за плащането му и
размера на дължимото обезщетение за забава.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземанията на ищеца чрез плащане, а по възражението за съпричиняване - твърденията си,
че водачът лек автомобил „***“ е нарушил правилата на чл. 20 от Закона за движението по
пътищата, както и твърденията си, че към момента на ПТП автомобил *** е бил паркиран,
като с едната си половина бил на тротоара, а с другата – в гаража, без в него да има водач и
без да стърчи/навлиза в пътната лента.
2
От представената по делото застрахователна полица по застраховки „Каско“ и
„Злополука" № 0306X0666699 (л.13) се установява, че лек автомобил „***“ с ДК№ *** е бил
застрахован в *** със срок от 17.08.2021 г. до 16.08.2021 г.
От представената справка от Гаранционния фонд от 19.10.2021 г. се установява, че
МПС с № *** е имало активна застраховка гражданска отговорност с период на покритие
към 17.11.2020 г. до 16.11.2020 г. към ***.
Спорен между страните е механизма на настъпилото ПТП. Във връзка с него по делото
са събрани писмени доказателства, гласни доказателствени средства и е приета съдебно-
техническа експертиза. От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП
се установява, че на 03.10.2021 г. в гр. ***, около 17.45 ч. е настъпило ПТП между лек
автомобил „***“ с ДК№ *** и автомобил *** с № *** е настъпило ПТП. В двустранния
констативен протокол като виновен за настъпилото ПТП се е признал водачът на лек
автомобил „***“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели – двамата водачи
на автомобилите при настъпилото ПТП. Свидетелят О. М. Д. посочва, че си спомня за
настъпилото ПТП, при което управлявал лек автомобил „***“. Твърди, че бил ударен от
кола, която излизала на заден ход от гараж, която кола била ***. Посочва, че улицата била
тясна, като се движил с около 20 к./ч. Другият автомобил, на практика, е бил на пътното
платно, като задните му гуми били на бордюра на тротоара. Спомня си, че между страните
бил налице спор относно вината за настъпилото ПТП, тъй дошлите полицаи го накарали да
се признае за виновен, тъй като другият автомобил бил в покой. Посочва, че предната част
на другия автомобил била в гаража, като не бил сигурен дали в автомобила е имало водач,
доколкото в гаража било тъмно, а от гаража е излязъл другият свидетел.
Свидетелят П. С. М. посочва, че също си спомня за процесното ПТП, при което бил
извън колата си. Посочва, че при изкарване на колата от гаража му бил изкарал половината
си кола извън гаража, като бил на авариен режим, а колата не излизала на пътното платно.
Споделя, че слязъл от колата и връщайки се към гаража настъпило процесното ПТП. Сочи,
че водач на другия автомобил е бил другият свидетел по делото. Твърди, че другият водач
признал вината си и дори го придружил до застрахователното дружество. Посочва, че колата
му била изцяло в покой, като двигателят бил изключен. По неговите спомени колата не е
излизала от пътното платно, а е била 20-30 см. навътре.
Като доказателство по делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице, посочва, след анализ на
събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания, не може да се
определи еднозначен механизъм на настъпване на ПТП, с оглед на което е предложил два
възможни варианта за настъпването му, всеки от които съответства на посочения от двамата
свидетели различен механизъм на произшествието.
Съгласно свидетелските показания на свидетеля О. М. Д. - водач на лек автомобил „
***“, вещото лице определя следния механизъм: на 03.10.2021 г., около 17:45 часа, водачът
на лек автомобил *** с рег.№ *** предприема маневра за движение на заден ход за излизане
от гараж на ул. „***“ № 25, като не пропуска и реализира ПТП движещия се по ул. „***“ с
посока от ул. „***“ към ул. „***“, лек автомобил „***“, с рег.№ ***.
Механизъм на процесното ПТП, съгласно свидетелски показания на П. С. М. – водач
на лек автомобил *** е следният: на 03.10.2021 г., около 17:45 часа, лек автомобил „***“, с
рег.№ *** се движи по ул. „***“ с посока от ул. „***“ към ул. „***“ и срещу № 25, водачът
реализира ПТП с паркирания на аварийни светлини разположен с предната си част в
гаражна клетка и задната част върху тротоара, перпендикулярно на пътното платно, лек
автомобил *** с рег.№ ***.
Вещото лице посочва, че водачът на лек автомобил ***, с рег.№ *** е имал възможност
3
да предотврати процесното ПТП, ако беше пропуснал движещия се по ул. „***“ лек
автомобил „***“, с рег.№ ***, след което завърши безпрепятствено маневрата на заден ход.
Ако лек автомобил ***, с рег.№ *** е бил в състояние на покой върху тротоара, без да
излиза на пътното платно, то водачът на лек автомобил „***“, с рег.№ *** е имал
възможност да предотврати настъпване на процесното ПТП, като запази траекторията си на
движение върху пътното платно на ул. „***“.
В открито съдебно заседание, вещото лице посочва повторно, че от така събраните
доказателства по делото не би могло да се определи дали лек автомобил ***, с рег.№ *** е
бил в състояние на покой.
В настоящия случай е налице противоречие в свидетелските показания относно
механизма на настъпилото ПТП, като същият не може да се определи еднозначно и при
съвкупния анализ на останалите събрани по делото доказателства, включително
изслушаната съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно разпределената доказателствена
тежест ищецът следва в условията на главно и пълно доказване да установи, че процесното
ПТП е настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП. Съдът
намира, че в случая такова доказване не е проведено от ищеца, а именно, че ПТП-то е
настъпило по вина на водача на лек автомобил ***, с рег.№ ***. Напротив, в останалите
събрани по делото доказателства се съдържат индиции, от които следва извод, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „***“, с рег.№ ***. Това е
така, доколкото между показанията на свидетелите е налице противоречие, но тези на
свидетеля П. С. М. се подкрепят в по-голяма степен от събраните писмени доказателства,
доколкото в двустранния констативен протокол, който е подписан от двете страни, водачът
О. М. Д. е признал своята вина, като изрично се е подписал, че е виновен за настъпилото
ПТП, каквато водачът, разпит като свидетел, посочва, че е била и констатацията на
извиканите на място органи на КАТ. С оглед изложеното съдът намира, че доказателствата,
ангажирани за насрещно доказване, разколебават в достатъчна степен възможността да се
направи извод за вина на застрахования при ответника водач.
При това положение и при прилагане на неблагоприятните последици от
разпределението на доказателствена тежест, предявеният иск следва да се приеме за
недоказан и да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен и искът за акцесорното вземане за обезщетение за забава, който е обусловен от
съществуването на главното вземане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претедирал и
доказал извършването на разноски в размер на 400 лв. – депозит за съдебно-автотехническа
експертиза и в размер на 50 лв. – депозит за свидетел. Ответникът е бил представляван в
производството от юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя с оглед фактическата и правна сложност на
делото на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП на сумата от 100 лв. Или разноските за
производството на ответника са в общ размер на 550 лв., които следва да му се присъдят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град:
4
*** срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
***, ЕИК *** дължи на ****, ЕИК *** сумата от 4877,33 лева., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, за
причинените вреди на лек автомобил „***“ с ДК№ ***, в резултат на ПТП от 03.10.2021г.,
настъпило в гр. *** по вина на водача на автомобил *** с ДК № ***, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, и сумата от 383,41 лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода 21.03.2022 г. до
28.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
71299/2022 г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА от ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град *** да заплати
на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 550 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5