Решение по дело №1908/2020 на Районен съд - Стара Загора

            Р Е Ш Е Н И Е

 

№                    16.**.2020 година      град С.З.

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд           ОСМИ наказателен състав

На петнадесети октомври             Година: 2020

В публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател: МИЛЕНА РИБЧЕВА

                     Съдебни заседатели:

 

Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА

Прокурор:

разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева

а.н.дело № 1908 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, съобрази:

 

    Обжалвано е НП (наказателно постановление) № **-****** от 17.07.2020 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.С.З..

     Жалбоподателят ”Български пощи” ЕАД, с ЕИК 1213961** твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа направеното с жалбата искане.

     Въззиваемата страна Дирекция ”Инспекция по труда” град С.З. счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

     С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № **-****** от 22.**.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (“Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 4** и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите“), във връзка с чл.414, ал.1 от КТ – Кодекс на труда (”Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 15** до 15 **0 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1**0 до 10 **0 лв.”) за нарушение на чл.143, ал.2 от КТ (”Извънредният труд е забранен”), изразяващо се в това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на обект: Разменно сортировъчен център град С.З., кв.“Голеш“ № 2, стопанисван от “Български пощи“ ЕАД се установи, че Ж.Ив.М., на длъжност “сортировач, поща/пощенски пратки/“ полага извънреден труд от **.30 часа до 07.05 часа на 10.**.2020 год.  

В случая между страните няма спор, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че между дружеството-жалбоподател, от една страна – като работодател и Ж.Ив.М., от друга страна – като работник е налице сключен трудов договор № **/12.03.2020 год., като същият е полагат труд в обекта съобразно график за работа за месец юни 2020 год. – за времето от 09.**.2020 год. до 10.**.2020 год.

Спорът между страните е в това дали към момента на проверката лицето Ж.Ив.М. е извършвало трудова дейност в проверявания търговски обект, в нарушение на намерения в обекта график за работа в каквато насока са показанията на актосъставителката Р.Т.В. и свидетелите по акта Д.Б.Г. и Б.Б.Г., кореспондиращи с данните в декларацията на Ж.Ив.М. по 402, ал.1, т.3 от КТ, или не, каквото е версията на жалбоподателя, намираща подкрепа в показанията на свидетелите З.Ил. Т. и на Ж.Ив.М.. В случая свидетелите В. и Г. имат личен интерес от потвърждаването на отразеното в АУАН, не само защото първият от тях е бил актосъставител, а вторият – свидетел по акта, но и защото са служители на въззиваемата страна и като такива се явяват подчинени на наказващия орган. Подобен интерес, но в обратна насока, има и св.Т. – мениджър РСЦ към жалбоподателя, както и самия Ж.М., полагащ труд и отразил същия в саморъчно попълнената от него декларация. Ето защо съдът изцяло кредитира с доверие показанията на свидетелите Т. и Маринов, намиращи при това подкрепа и в представената от жалбоподателя Заповед на главен изпълнителен директор от 07.02.2019 год.(л.13 от делото) с посочено работно време за служба “Колетна екпедиция“ за трета смяна и списък за дежурства в “КЕ“ РСЦ С.З., както и приложение № 1 към правилника за вътрешния трудов ред в “Български пощи“ ЕОД с посочена работно време за трета смяна в РСЦ С.З., служба “Колетна експедиция“ от 19.30 часа до 07.30 часа (л.47 от делото). Вярно е, че св.Маринов лично е попълнил декларацията си по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е отразил като начало на работното му време 18,30 часа, а като край – **,30 часа, но това обстоятелство изрично беше опровергано от самия него с мотива, че се е объркал, като на показанията му в тази им част следва да бъде дадена вяра, понеже се потвърждават от отразеното в трудовия му договор работно време, където последното е посочено не с начален и краен час, а сумарно и с представения в оригинал списък на дежурства за посочената в НП дата и смяна.    

     При тези данни съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е бил санкциониран с обжалваното НП. Не може и да не бъде отчетено обстоятелството, че в издаденото наказателно постановление  администртивно наказаващия орген не е посочил коректно и датата на извършване на твърдяното нарушение. В тази връзка наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – Закон за административните нарушения и наказания, тъй като от описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, не може да се направи категоричен и недвусмислен извод за какво точно е санкциониран жалбоподателя. Респективно, от съдържанието на издаденото наказателно постановление не става ясно кога точно е било извършено нарушението, още повече, че датата на извършването му не е изрично посочена от наказващия орган, а следва да бъде извеждана от описанието на нарушението и обстоятелствата на извършването му. В тази насока, междувпрочем, следва да се отбележи, че ако наказващият орган беше изпълнил задължението си да посочи изрично датата на извършване на нарушението, това би позволило въз основа на изложените в наказателното постановление факти да се направи и обоснован извод за какво точно е санкциониран жалбоподателя. 

     Допуснатото нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН опорочава издаденото наказателно постановление до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му и на формално основание.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение на представлявалия ги представител в размер на 1** лева.

     Водим от горните мотиви, съдът  

     

                        Р  Е  Ш  И :

 

     ОТМЕНЯВА наказателно постановление № **-****** от 17.07.2020 год. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” град С.З., като незаконосъобразно.

 

     ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ “ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” гр.С.З. да заплати на “Български пощи” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ПК:1090 31 Академик Стефан Младенов 1, с ЕИК 1213961** сумата в размер на 1**.** (сто) лева, представляваща направени разноски по а.н.дело № 1908/2020 год. по описа на Старозагорския районен съд.  

 

     Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: