Р Е Ш Е Н И Е № 262055
21.07.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13715/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на исков спор.
Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против С.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание в чл. 79 и 86 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 149 от Закона за енергетиката.
Исковете
са допустими.
Ищецът
твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя
топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Пловдив.
По силата на договор при общи условия
между него и ответника, доставил на последния
топлоенергия
на стойност 310.04 лева за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., Енергията
била доставена чрез отделянето й от сградната инсталация в имота на
ответника и била определена като
количество в съответствие с методиката
по чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването. Останала обаче неплатена в сроковете, договерени
в общите условия.Затова ищеца иска да
бъде осъден ответника да му заплати 310.04 лева – главница като стойност на
доставената топлоенергия , и обезщетение за забава в размер от 61.46 лева, за периода от 03.01.2018г. –
20.10.2020г., както и законната лихва
върху пълния размер на главницата от момента на подаването на исковата молба-
21.10.2020г., до окончателно й
заплащане. Иска и да му се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че нямал
качеството на потребител на услугата, искът бил недоказан, а недоказан тъй като
се базирал на изходящи от ищеца частни документи. Ответникът не бил и
собственик на имота, и по тази причина не бил и ползвател на доставената от
ищеца топлинна енергия. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят
на ответника сторените по делото разноски .
Вещото лице по проведената техническа
експертиза дава заключение, че топлоенергията
е доставена до имота на ответника ( отдадена от сградната инсталация), и
правилно изчислена като количество при спазването на изискванията на
специалната методика към чл. 61 ал. от Наредба № 16-334. Вещото лице по
счетоводната експертиза дава заключение
, че доставените количества ТЕ са правилно остойностени и за тях са
издадени съответните фактури.
Предвид казаното от страните по фактите и
ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази:
Не се отрича качеството на ответника на един
от съсобствениците на имота, представляващ
самостоятелен обект на кадастъра – жилище в ….Горното личи от копието от
декларация по чл. 14 от ЗМДТ.Тази декларация е подадена от наследодателя на
ответника като собственик, нещо, което на свои ред личи от представеното
удостоверение за наследници. Затова съдът
приема, че П., за когото има и разкрита при ищеца партида, е страна –
потребител на доставяна по договор при общи условия топлоенергия, след като имота е топлоснабден
от действаща абонатна станция ( вж. заключението по СТЕ). Тоест, по отношение
на ответната страна е възникнало задължението да плати доставеното, тъй като
има договор по смисъла на чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката.
Исковете
са основателни.
Разноските се възлагат в тежест на
ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда С.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 310.04 лева – главница, стойност на доставена до неговия имот на адреса му топлоенергия за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от момента на подаването на исковата молба- 21.10.2020г., до окончателно й заплащане, обезщетение за забава в размер от 61.46 лева за периода от 03.01.2018г. – 20.10.2020г., както и разноски по спора в размер от 825 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП