№ 282
гр. Перник, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20221700100596 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: *** чрез адвокат Д.Д. от САК срещу Прокуратура на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от главния прокурор
на Р. България, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 500 000,00 (петстотин
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на незаконно повдигнато обвинение и произтеклите от него последици,
продължило повече от шест години, ведно със законната лихва върху сумата от
500 000 лева, считано от 18.09.2019 г. (датата на постановяване на окончателното
решение) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 204 000 щатски
долара за периода от 19.08.2013 г. до 14.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 18.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените по настоящото дело
разноски.
В исковата молба се сочи, че на 17.08.2013 г. Б. М. Н. е привлечен като обвиняем
в престъпление по чл.321, ал.3. т.2 вр.ал.2 от ПК с взета мярка за неотклонение
„задържане под стража" за 72 часа. Впоследствие мярката за неотклонение, взета по
отношение на Б. Н. е изменена в „домашен адрес", но след протест на прокурор е
променена, като от 16.08.2013 г. до 07.04.2014 г. обвиняемия е с взета мярка за
неотклонение „задържане под стража".
С постановления от 30.01.2014 г. и от 18.02.2014 г., постановено по НОХД №
265/2013 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ по пр. пр. № 279/2013
г. обвиненията спрямо Н. са променени. В Специализирания наказателен съд е внесен
обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 321. ал. 3. т. 2 вр. ал. 2 от НК, както
и за престъпление по чл. 339а, ал. 1 от НК.
С присъда от 11.05.2017 г., постановена по НОХД № 761/2014 г. на
Специализирания наказателен съд Б. Н. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 321. ал. 3. т. 2 вр. ал. 2. вр. с чл. 2, ал. 1 от НК, за което при
условията на чл. 55. ал. 1. т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години, постановено за изтърпяване при първоначален „строг“ режим. На
основание чл. 304 от НК е признат за невинен за участие в група, която да е
извършвала престъпления, както и по обвинението за извършване на престъпление по
чл. 339а, ал.1 от НК. Постановената от Специализирания наказателен съд присъда е
1
протестирана пред Апелативен специализиран наказателен съд, като с Решение № 53
от 07.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 24/2018 г. първоинстанционната присъда е
отменена, в частта в която Н. е признат за виновен, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 6
от НК наказателното производство е прекратено. С решение № 149 от 18.09.2019г.,
постановено по н.д. № 490/2019 г. по описа на Върховен касационен съд е отменено
въззивно решение № 53 от 07.09.2019 г. на Апелативния специализиран съд само в
частта, в която Н. е обвинен за извършване на престъпление по чл. 321 от НК при
наличието на квалифициращ признак „групата да е създадена с користна цел" като е
оправдан. В останалите му части ВКС е оставило в сила въззивно решение № 53 от
07.02.2019г. на Апелативния специализиран съд.
Ищецът уточнява в исковата си молба, че от привличането му в качеството на
обвиняем до влизането в сила на крайния съдебен акт, с който е бил признат за
невиновен е минал период от над шест години. През този период е търпял негативни
изживявания, във връзка с повдигнатите му обвинения за извършването на тежки
престъпления по смисъла на НК, за които счита, че следва да бъде обезщетен от
ответника. Твърди, че по времето, през което е било водено наказателното
производство са му били нанесени значителни вредни последици - страх от осъждане,
влошаване на здравословното състояние, силен стрес, депресия, безсъние. В
продължение твърди, че отделянето от семейството му по време на неговото
задържането е довело до загуба на емоционалната връзка с дъщеря му, която не успява
да възстанови и до настоящия момент. Сочи, че към днешна дата все още сънува
кошмари, а здравословното му състояние вследствие на преживения стрес продължава
да се влошава. Ищецът твърди, че от началото на наказателното производство се е
страхувал и за емоционалното и здравословно състояние на родителите му, което се е
влошило, тъй като те много се притеснявали и стресирали от повдигнатите обвинения,
които били силно медийно отразени, а градът, където живеел - Радомир е малък град и
всички се познавали. Сочи, че здравословното състояние на родителите му се влошило
много – те били силно притеснени, вдигали високо кръвно, изпадали в депресия.
Заявява, че силно притеснена за него била и баба му, която починала само няколко дни
след задържането му, но поради взетата му мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, той не е успял да отиде на погребението й.
С исковата молба ищецът твърди, че повдигнатото му обвинение и
продължителният период на воденото наказателно производство му се отразили
изключително негативно. Сочи, че при извършен медицински преглед през декември
2013 г. е установена сериозна съдова патология, като предписанията са били за
оперативно лечение, но въпреки това взетата му мярка за неотклонение не била
променена до 07.04.2014 г. След изменението на мярката Б. Н. се подложил на
различни медицински прегледи поради влошаване на здравословното състояние.
Диагностициран е с различни заболявания, включително рак. Поради изложените
съображения ищецът смята, че претърпените от него значителни неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, като
размера на тези вреди оценява на 500 000 лева.
С исковата молба се прави искане за обезщетение и за причинени имуществени
вреди в размер на 204 000 щатски долара, представляващи пропуснати ползи в размер
на 2 400 щатски долара месечно за периода от 19.08.2013г. до 14.09.2020г., ведно със
законната лихва от 18.09.2019 г.,поради незаконно повдигнатото му обвинение.
С исковата молба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, както и за изискване на НОХД № 761/2014 г.
по описа на Специализиран наказателен съд.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
2
по основание и размер така предявената искова претенция. Ответникът намира, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с
икономическия стандарт в страната и не е съобразено с критерия за справедливост,
дефиниран в чл. 52 ЗЗД. Сочи, че паричното обезщетение за морални вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо
от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Счита, че в настоящия
случай от материалите по делото безспорно се налага извод, че за обвинението по чл.
339а, ал. 1от НК ищецът е оправдан още с първоинстанционната присъда от 11.05.2017
г. по НОХД № 761/2014 г. Отбелязва, че прекратяването на наказателното
производство срещу ищеца за престъплението по чл. 321 НК на основание чл.24, ал.1,
т.6 НПК, не следва да се приравнява по последици на постановена оправдателна
присъда. Прекратяването на това основание, не е сред изрично изброените хипотези на
ЗОДОВ, в които може да се ангажира отговорността на държавата в лицето на
правозащитните й органи. На следващо място се излагат съображения, че с оглед
сложността на делото от фактическа и правна страна, наказателното производство в
досъдебна и съдебна фаза /на три инстанции/, е приключило в разумен срок /ищецът
бил привлечен като обвиняем на 17.08.2013 г., обвинителният акт внесен в съда на
17.06.2014 г., наказателното производство приключило окончателно срещу ищеца на
18.09.2019 г./ В продължение сочи, че обвиняеми /подсъдими/ по делото са били още
11 лица, чието процесуално поведение и това на процесуалните им представители в
хода на наказателното производство също са от значение за неговата продължителност.
Ответната страна намира, че приложената медицинска документация не доказва
причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца с процесните
обвинения. Счита, че ищецът не е доказал твърдените негативни последици и това, че
те са резултат от обвиненията по чл. 321 и чл. 339а от НК.
Относно исковата молба в частта отнасяща се за претенцията за обезщетение на
имуществени вреди в размер на 204 000 щатски долара, ответникът смята същата за
нередовна. На първо място сочи, че претенцията е за вреди от деликт, а не от
неизпълнение на договорно отношение, поради което следва да е в български лева, а не
в чуждестранна валута. На следващо място отбелязва, че липсва конкретизация от
какво произтича месечния доход в размер на 2 400 щатски долара, поради което счита,
че исковата молба следва да остане без движение до отстраняване на посочените
нередовности. Ответника отбелязва, че ишецът не е ангажирал доказателства към
момента на задържането си - 16.08.2013г. в какви правоотношения се е намирал с
дружеството Sycamore Mining Company, със седалище в град Хартум, въз основа на
какъв акт са били уредени правоотношенията, с какви клаузи, срок, начин на
формиране на месечния доход в съответната валута, при неизпълнение на
задълженията на някоя от страните какви са последиците. Сочи, че приложените в
превод към исковата молба документи от 01.08.2021 г., изхождащи от посоченото
дружество не съдържат данни за посочените факти. В допълнение към писмения си
отговор, представителят на Прокуратурата посочва, че относно претендираната
законна лихва е налице изтекла 3 – годишна давност. Сочи, че исковата молба е
депозирана в съда на 10.10.2022 г. и претенциите за законна лихва за периода
18.09.2019 г. 10.10.2019 г. са неоснователни.
В заключение държавното обвинение счита, че искането на ищеца за разпит на
двама свидетели следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са посочени
техните имена и конкретните обстоятелства, които ще се установяват чрез разпита на
всеки един. Прокурорът счита, че исковата молба не отговаря на законовите
изисквания, тъй като в нея не се съдържа единния граждански номер на ищеца, както и
не е посочена банкова сметка на ищеца или друг вид плащане.
3
В писмения отговор се релевира възражение за подсъдност на спора, като се сочи,
че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес на увредения. Сочи се, че в настоящия случай от материалите по
делото безспорно се установява, че мястото на евентуалното увреждане не е на
територията на гр. Перник, а е на територията на гр. София, както и че съдебния адрес
на ищеца е в гр. София.
С писмения отговор се представя писмено доказателство – справка за съдимост на
ищеца, с молба да бъде прието по делото.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК на
редовността на исковата молба, както и на другите искания и възражения на
страните намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съдът намира предявената искова претенция за процесуално допустима.
Досежно релевираното възражение за подсъдност на спора, съдът намира същото
за неоснователно. Съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. В настоящия случай, ищецът е решил
да се ползва от втората предоставена алтернатива, а именно: да предяви иска си по
своя настоящ адрес, който, видно както от посоченото в исковата молба е в гр.
Радомир. Поради това съдът намира, че е местно компетентен да разгледа повдигнатия
спор.
Относно доказателствените искания на ищеца, съдът намира същите за
основателни, като допустими, необходими и относими. Следва да бъдат допуснати до
разпит двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца, като на
последния бъде указано, в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, да посочи имената на същите и кой за кои факти ще свидетелства.
Следва да бъде изискано и НОХД № 761/2014г. по описа на Специализиран
наказателен съд (понастоящем – СГС).
Следва да бъдат приети и приложени като доказателства по делото представените
от страните писмени доказателства, доколкото същите са допустими и относими към
предмета на спора.
С оглед горното и на основание чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.04.2023
година от 13,00 часа, за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаването на настоящото
определение да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ал. 4
ГПК като посочи банкова сметка или друг начин на плащане, в случай на уважаване на
исковите претенции. УКАЗВА на ищците, че при неотстраняване на констатираната
нередовност, исковата молба ще бъде оставена без движение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен от страна на ищеца е осъдителен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от
4
ЗОДОВ, с който се иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата от от 500 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконно повдигнато обвинение и произтеклите от него последици, продължило
повече от шест години, ведно със законната лихва върху сумата от 500 000 лева,
считано от 18.09.2019 г. (датата на постановяване на окончателното решение) до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 204 000 щатски долара за
периода от 19.08.2013 г. до 14.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
18.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените по настоящото дело
разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
Ищецът претендира обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от
повдигане и поддържане на обвинения за престъпление, по което е оправдан с влязла в
сила присъда.
- права и обстоятелства, които не се оспорват и не се нуждаят от доказване
– ответникът не оспорва всички факти, изложени в исковата молба, относно
хронологията на образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство.
- разпределение на доказателствената тежест – в доказателствената тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване привличането му като
по обвиняем, впоследствие и подсъдим, по посоченото наказателно производство,
както и че в резултат на повдигането и поддържането на обвинението е претърпял
описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, в т.ч. техния вид и
характер.
Ответникът следва да докаже възраженията си, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – Ищецът не сочи
доказателства за психическото, емоционалното и здравословното си състояние преди
повдигане на обвинението, както и за психическото и емоционалното си състояние
след приключване на наказателното производство. Не сочи и доказателства,
установяващи, че твърдените неимуществени вреди са в резултат именно на воденото
наказателно производство, посочено в исковата молба.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане на страната на
ищеца, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на определението да
посочи имената на свидетелите с писмена молба с препис за ответника. УКАЗВА на
ищеца, че при недовеждане на свидетел в съдебното заседание без доказателства за
основателни причини, съответния свидетел ще бъде заличен като такъв.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски градски съд (с оглед настъпилите законодателни
промени) НОХД № 761/2014 г., по описа на Специализиран наказателен съд.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
5
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ
като ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба
дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
ПРЕПИС от настоящето определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6