№ 2635
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20231110144246 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът "СВ" АД излага в исковата молба, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника
за плащане на сумата от 1334,62лева главница, стойността на незаплатени
задължения за предоставена услуга по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 15.10.2016г. до 20.06.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното плащане. Ответникът депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение. В тази връзка са предявени настоящите
искове за установяване вземането на ищеца за потребена и незаплатена вода от
ответника.
Ответникът А. Д. Б., чрез назначения особен представител, представя
писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на иска
поради недоказано съществуване на облигационно правоотношение между
страните. Оспорва доставката на договорените услуги и възразява за частично
погасяване на вземанията по давност.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
1
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
В производството по предявения положителен установителен иск в
тежест на ищеца е да докаже, че съществува задължението за плащане на
процесната сума.
С определението от 11.01.2023г. е указано на ищеца, че по предявения
положителен установителен иск в негова тежест е да докаже, че ответникът
му дължи процесната сума. Ищецът твърди, че с ответникът са обвързани от
договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води, сключен при общи условия, по който той е изправна страна.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца.
С посочената разпоредба изчерпателно са посочени лицата, които могат
да бъдат страна в облигационно правоотношение с предприятието – доставчик
на питейна вода, като от значение е притежаването на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на вещното
право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът и
титулярът на правото възниква облигационното правоотношение. Следва да
се има предвид, че предмет на делото не е спор за собственост, поради което
ищецът не следва да представя единствено и само валиден документ за
собственост, съгласно чл. 18 ЗЗД, за да докаже твърдението си, че ответникът
е страна по договора за продажба на питейна вода.
По делото е представено извлечение Агенция по вписвания , Служба по
вписванията, от която е видно, че са налице вписвания по партидата на А. Б.,
2
като собственик на водоснабдения имот с адрес.гр.София, бул.“Б“№ вх ет ап е
вписана възбрана в т.2 от извлечението, за задължения на ответника. Няма
данни в извлечението да са извършвани разпоредителни действия по
отношение на този имот, поради което следва да се приеме за доказано, че
през процесния период ответникът е собственик на описания в исковата молба
недвижим имот.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че
недвижимият имот е водоснабден , доставяните ВиК услуги са измервани в
водомери, които са надлежно сертифицирани , като размерът на задълженията
е в съответствие с доставените количества.
Размерът на вземането на ответника по партида, открита за този имот,
се установява от заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована, от която се
установява, че непогасените задължения на ответника са в размер на
1005,42лева. Предвид изложеното съдът приема за установено вземането на
ищеца до посочения размер.
Относно възражението за погасяване на вземането по давност съдът
приема следното:
С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по
описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по
реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” З,Д. Посоченото решение представлява
задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР
№ 1/2009г. Съдът приема, че мотивите на горепосоченото решение са
приложими и спрямо задълженията за водоснабдителни и канализационни
услуги, които представляват повтарящи се през определен период от време
задължения с посочен падеж. В чл.31, ал.2 от Общите условия е предвидено,
че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях Ви К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. От
заключението на вещото лице се установява, че процесните вземания са
обективирани във фактури №**********/31.05.2022г. и
3
№**********/27.06.2022г.и са за сумата от 837,85лева без ДДС и 1005,42лева
без ДДС.
Следователно след изтичане на 30 дни от датата на фактуриране
задължението за плащане на сумата по фактурата е станало изискуемо в 30-
дневен срок от издаване на фактури, като до датата на подаване заявлението
по чл.410 от ГПК на 28.10.2022г. вземането не е погасено по давност, в който
смисъл е и заклчюението на ССЕ.
Следователно възражението за погасяване по давност е неоснователно,
като искът следва да се уважи за сумата от 1005,42лева и да се отхвърли до
пълния предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в исковото и заповедното
производство. Представени са доказателства за направени разноски в исковото
производство в размер на 926,69лева и 126,69 в заповедното –общо
1053,38лева, от които следва да се присъдят 790,00лева съобразно с уважената
част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "СВ" АД с ЕИК***
срещу А. Д. Б. с ЕГН ********** установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, че А. Д. Б. с
ЕГН ********** дължи на "СВ" АД сумата от 1005.42лева главница,
стойността на незаплатени задължения за предоставена услуга по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
15.10.2016г. до 20.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
28.10.2022г. , за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№58636/2022г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА А. Д. Б. с ЕГН ********** да заплати на "СВ" АД с ЕИК***
на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 790, 00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5