Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. Пловдив,
02 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХI състав, в открито съдебно заседание
на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора ПЕТЪР
ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 3124 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във
връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания / ЗАНН /.
Образувано е по касационна жалба от Д.М.Ф.,
ЕГН **********, чрез адв.А.Д.-пълномощник, срещу Решение № 260126 от
18.10.2021г., постановено по АНД № 104/2021г. по описа на Районен съд
–Асеновград, III н.състав. С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-0239-000778/05.08.2020г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на касатора, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1,
пр.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административни
наказания -”ГЛОБА” в размер на 3000 лева и 12
месеца „лишаване от право да управлява МПС” за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
От жалбата могат де се извлекат
касационни основания, изразяващи се в допуснати нарушения на процесуалните правила
във фазата на първоинстанционното съдебно производство, довели съответно до
постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Аргументи се излагат
против възприетото от районния съд, че деянието е осъществено и доказано.
Искането е да се отмени решението на РС-Асеновград и да бъде отменено НП.
Претендират се разноски.
Ответникът по касация – РУ на МВР Асеновград, редовно
призован, не взема становище по касационна жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет на въззивно обжалване е било Наказателно
постановление № 20-0239-000778/05.08.2020г. издадено от Началник РУ към ОДМВР
Пловдив, РУ Асеновград, с което на Д.М.Ф., ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1,
пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания -”ГЛОБА” в размер на 3000
лева и 12 месеца „лишаване от право да управлява МПС” за нарушение по чл.104Б,
т.2 от ЗДвП.
Районният съд
е установил от фактическата страна релеватните за спора факти, които не следва
да се повтарят.
Приел от правна страна, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят да опорочаване на
административнонаказателното производство, както и да ограничават правото на
защита на наказаното лице по отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Обсъдил е съвкупно събрания доказателствен материал, вкл. свидетелските
показания, и е направил правните си изводи, че съставът на административното
нарушение е реализиран и от обективна и субективна страна, понеже водачът
умишлено е потеглил рязко, като е извършил по-рязка маневра, с поднасяне на
задницата на автомобила, която не е необходима с оглед позволените от закона
цели, с които се използва пътното платно. На
следващо място е намерил, че в случая нарушението, извършено от Ф., с оглед
неговите обективни характеристики, не следва да се квалифицира като маловажен
случай по чл. 28, б. А от ЗАНН. По тези съображения РС-Асеновград е потвърдил
наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен
водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване,
като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища
и на обособените за тази цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2
от ЗДвП, наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. С оглед
цялостния контрол за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и
въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е въвел разпоредбата
на чл. 104б от ЗДвП, за превенция на такива случаи, като настоящия, при които
водачи на автомобили извършват подобни "маневри" в населените места и
по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в
движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и
големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1
от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно
предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12
месеца.
По отношение възражението на жалбоподателя, че не е
доказано умишлено деяние от негова страна, следва да се отчете, че законът
санкционира не само умишлени, но и непредпазливи деяния, съставляващи
административни нарушения/чл. 7 от ЗАНН/. Тъй като Д.Ф., видно от Справка
нарушител/водач, е правоспособен водач и придобитата правоспособност означава
знание относно това как се борави със системите на автомобила, то субективната
страна следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един
недопустим начин е боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила,
неоправдано с други препятствия. В конкретния случай умишленото подаване на газ
и завъртането на задната част на автомобила с въртене на гуми в никакъв случай
не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. По делото липсват
доказателства, отнасящи се до техническото състояние на автомобила, от които да
бъде направен извод за наличието на техническа неизправност и оттам за
необходимостта да бъде подавана газ на същия с цел смяна на предавките му. В
настоящия случай и актосъставителят, и административнонаказващият орган за
описали обективната страна на деянието, а именно: "извършва резки маневри,
преднамерено изважда МПС извън контрол до загуба на сцепление на задните
гуми-извършва дрифт",т.е. в обстоятелствената част на Акта и на НП е
индивидуализирано нарушението, вменено на Ф..
Касационната инстанция намира, че вмененото на
касатора деяние се явява и доказано от събраните по делото доказателства. В
тази връзка следва да се посочи въпреки, че М. И. – актосъставител, не е
свидетел на твърдяното нарушение, като е съставил акта въз основа на Докладна
записка рег. № УРИ 239р-11138/19.05.2020г. от другите двама свидетели – Б. Т. и Д.
И. не е нарушил процедурата по налагане на административното
наказание в неговата начална фаза. Свидетелите Т. и И. по
времето и на мястото на извършване на твърдяното нарушение, са били на работа и
са очевидци, присъствали при установяване на нарушението и съответно са били
призовани и разпитани като свидетели в хода на производството пред районния
съд. При това положение административното обвинение против касатора,
осъществено със съставения му АУАН, се основава на показанията на свидетелите
Б.Т. и Д.И. , които в разпита си пред
АРС са обяснили подробно и изчерпателно фактите във връзка с нарушението така,
както са възприети от тях.
По отношение на възражението, че паркингът не е път
отворен за обществено ползване настоящата инстанция, намира, същото за
неоснователно. По принцип законът говори за пътища, отворени за обществено
ползване, което на практика означава всички пътища, а не само пътищата от
републиканската пътна мрежа. За да е налице яснота по отношение какво законът
има предвид за "път", е посочено, че по смисъла на § 6, т. 1, от
ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В случая
контролните органи са приели, че деянието е реализирано на паркинга на магазин
"Кауфланд", ул. „Х.Д.Стоилов“ № 1 в гр. Асеновград, където касаторът
е управлявал превозното средство. Безспорно този паркинг е предназначен или
обикновено ползван за движение на превозни средства, поради което разкрива
белезите на "път" по смисъла на ЗДвП. От друга страна, чл. 2, ал. 1
от Закона за движение по пътищата сочи, че отворени за обществено ползване са
пътищата, условията за използване на които са еднакви за всички участници в
движението. Следователно, по смисъла на закона в този обхват попадат и всички
т. нар. черни пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или
съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено и че може да се
използва от пътни превозни средства и пешеходци, което несъмнено е и цитираният
паркинг пред магазин "Кауфланд", гр.Асеновград. В случая по делото на
АРС (л.49 до л.59 и л.67 до л. 70) са представени доказателства, че мястото на
извършване на нарушението е било обозначено като път, който е отворен за
обществено ползване от търговското дружество, чиято дейност паркингът обслужва.
Следователно няма съмнение, че касаторът
е управлявал моторното превозно средство на път, който е отворен за обществено
ползване и попада в обхвата на приложението на Закона за движението пътищата.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не
са налице касационните основания по чл.348 НПК, решението е законосъобразно и
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Ето защо Пловдивският административен
съд, ХХI к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260126 от
18.10.2021г., постановено по АНД № 104/2021г. по описа на Районен съд
–Асеновград, III н.състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: