Номер 152023.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502374 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
депозирана от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез
адв. л., срещу Решение № 3207 от 16.07.2020 г., постановено по гр.д. № 19018/2019 г. по
описа на ВРС, 50-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено, че К. М. С. , ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул.
„Владислав Варненчик" № 258, сумата от: 8 002,02 лева, представляваща корекция по
силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ се в гр.
Генерал Тошево, ул. „Асен Златаров“ № 14 клиентски № **********, абонатен №
********** през периода 01.12.2017г. до 30.11.2018г., но неотчетена и неплатена
електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/22.10.2019г., на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК. Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Излага се, че са
налице основание за начисляване на допълнително количество енергия, доколкото при
извършена по установен ред техническа проверка е констатирано неправомерно неотчитане
по визуализираните регистри на реално доставено и потребено количество енергия. Твърди,
че са налице основанията по чл.50 ПИКЕЕ и във връзка и с чл.200 ЗЗД се дължи
заплащането на стойността на доставената и потребена еленергия. Моли за отмяна на
решението и отхвърляне на предявения установителен иск. Претендират се и разноски.
Доказателствени искания в жалбата не са направени. Направено е в евентуалност
възражение за прекомерност.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Красимир
Станев, с който жалбата се оспорва. Претендират се разноски, като е представен списък за
извършени такива и доказателства. Направено е и възражение за прекомерност в
евентуалност.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
1
Ищецът Красимир Станев при проверка на текущите си задължения е установил, че
има задължение в размер на 8 002,02лв. за обект с клиентски № ********** и абонатен №
********** с адрес на потребление в обект, находящ се в гр. Генерал Тошево, ул. „Асен
Златаров“ № 14. Сумата му е начислена след съставен от служители на
„Електроразпределение север“ Констативен протокол, на база на който му е начислена
допълнителната сума за периода от 01.12.2017г. - 30.11.2018г., за което е издадена фактура
от дата 22.10.2019г. Ищцовата страна заявява,че не е манипулирала СТИ, и не е ползвала
енергията, която й е била начислена. Не е уведомявана, че ще бъде извършена проверка на
електромера измерващ изразходваната ел.енергия и не е присъствал на такава. Свидетелите,
посочени в протокола, не са присъствали на проверката, а само формално са подписали
протокола.
Оспорва начина, методиката и основанието на гореописаната фактура от 22.10.2019г.
за сумата от 8 002,02 лв., по което е начислена сумата по посочената партида. Твърди, че
всички начислени по партидата суми за периодични месечни сметки са изцяло изплатени в
съответните срокове, въпреки,че доставчикът на ел.енергия не е представил на ищеца
конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията
и Правилата за измерване СТИ на процесния адрес. Оспорва констативен протокол, въз
основа на който е начислена процесната сума, като сочи, че ответната страна следва да
ангажира доказателства, че протоколът е съставен от компетентни лица, оправомощени
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, които да имат правомощия да извършват проверки
и са надлежно упълномощени от Министъра на икономиката и енергетиката или от
Председателя на ДКЕВР, да осъществяват подобни проверки съгласно чл.78,ал.1 вр. чл.80,
ал.1 от ЗЕ.
Твърди се, че ответникът следва да докаже, че начисленото количество ел.енергия е
доставено на ищеца, поради което той дължи заплащането й. Сочи се, че ел.енергията е
движима вещ и в тази връзка се подчинява на общите правила за договора за продажба и в
частност на договора за търговска продажба-съотвено купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги. Твърди, че СТИ може да бъде манипулиран дистанционно именно
от служители на ответното дружество. Твърди, че СТИ не е предоставено за проверка БИМ в
състоянието и при показателите, при които е демонтирано.Моли да бъде прието за
установено, че не дължи процесната сума.
Ответникът в дадения срок по чл.131 от ГПК е изразил становище по спора в отговор
на исковата молба. Твърди, че е налице правно основание за възникването на оспорваното
материално право-предмет на отрицателния установителен иск, а именно вземането на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД към ищеца за потребена ел.енергия на стойност 8 002,02 лв.
Сочи, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена ел.енергия
от абоната в размер на и се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200,ал.1,
предл.1 от ЗЗД. Не се оспорва, че между ищцата и ответното дружество съществува валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка за
изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес.
Сочи се, че за извършената проверка е съставен КП от 30.11.2018 г. При проверката
са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3.
има показания в размер на 41914 кВТч. Потребената ел.енергия в регистър 1.8.3. не е
визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Процесният
електромер е демонтиран и заменен с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба. Извършената проверка на електромера, на неговата цялост и
функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Експертизата е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
2
Регионален отдел-Варна. За извършената експертиза е съставен КП. На 21.10.2019г. „ЕРП
Север“ АД съставя Становище за начисляване на ел.енергия и конкретизира размера на
оспореното вземане. Моли и за присъждане на сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца и ответника договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е
потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на
дружеството ответник за описания в исковата молба обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. Генерал Тошево, ул. „Асен Златаров“ № 14, с клиентски № ********** и абонатен
№ **********.
Видно от приложения по делото Констативен протокол за техническа проверка от
30.11.2018г. е, че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са
извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца. При
проверката са констатирани показания на СТИ, подробно описани в протокола, както
следва: в регистър 1.8.1. са отчетени 3018 кВТч, в регистър 1.8.2. - 8406 кВТч, в регистър
1.8.3. има показания в размер на 41914 кВТч , в регистър 1.8.0 -00000. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов електромер, като подмененият електромер е поставен в
индивидуална опаковка, пломбирана с пломба. Констативният протокол е съставен и
подписан от двама служители на „Електроразпределение Север“ АД , както и от родственик
ищеца.
Видно е, че е изготвен Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 2424/16.10.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към Български
институт по метрология, от който се установява, че не са налице механични повреди и СТИ
отговаря на изискванията за точност при измерване, но не съответства на техническите
характеристики за правилно отчитане, поради софтуерна манипулация в тарифната му схема
за отчитане.
Въз основа на съставения констативен протокол за извършената проверка на абоната
било изготвено становище за начисление на неточно измерена ел. енергия за период от
01.12.2017г. до 30.11.2018г., която е остойностена във фактура **********/22.10.2019г. в
размер на 8002,02 лева. Посочено е , че корекцията е извършена на основание софтуерно
прочитане на паметта на СТИ , при което е установено точното количество неотчетена
ел.енергия.
Представена е фактура **********/22.10.2019г с получател ищеца Красимир Станев
за начисляване на сумата от 8002,02 лв. от ответното дружество, представляваща
незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление.
Видно от приетия по делото Констативен протокол за монтаж на СТИ от 13.02.2015
г., в процесния обект на потребление е подменено СТИ , с показания, както следва: нощна
тарифа 000000 квтч и дневна тарифа 000000 квтч, като протоколът е подписан от двама
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД и потребителя в процесния обект. Показания по
3
другите тарифи не са отбелязани.
Съгласно заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа
експертиза, става ясно, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през
2014г., когато е произведен, като метрологичната му годност е шест години. Вещото лице
посочва, че при нормално изпълнена схема на присъединяване на абонат към ел.
разпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото количество потребявана ел. енергия от
абоната да преминава през измервателната схема на СТИ. Сочи, че отчетените количества
електроенергия в тарифа Т3 в размер на 41914 кВТч са преминали и регистрирани в
процесния СТИ, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея по заводска настройка.
Установена е намеса в тарифната схема на електромера. Процесната намеса е софтуерна и се
изразява в препрограмиране на процесора на СТИ, при което се въвежда и трета тарифа, в
която се отчита част от потребената ел. енергия, но не се визуализира на дисплея и
съответно не се отчита при инкасиране, и не се заплаща. Процесното СТИ не е от типа
„смарт“ и не е включено в системата за дистанционен отчет. Поради това и не може да се
отрази от кой момент се отчита в скрития регистър. Твърди, че СТИ има специфика, че
сумарният регистър сборува само енергията по видимите тарифи.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната
сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел.
енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от
м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело
№ 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и вод но регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров,
„Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47
и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и
начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа
енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо
това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ –
4
ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите
на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде
установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на
корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия,
както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката.
Изложеното мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ
към настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на
ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в
чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и
обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ
следва, че корекционните процедури следва да са предвидени именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ
на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните процедури
/принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени
именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според
които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете
разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че корекционните процедури /принципите, условията,
редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната
ел. енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и
безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми,
задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но
и условията, редът и принципите за извършване на корекциите на сметки. Към настоящия
момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на
корекционните процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието
на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване,
липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за
5
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е приложение на
общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между
доставчиците и потребителите на ел.енергия се регулират от специален закон- ЗЕ. Поради
това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства-
свидетелски показания напр., да бъде установяван факта на констатираното неточно
измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения
напр., съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници на
грешката. Няма как и общите закони да намерят приложение в отношения, които се
регулират по специален ред и в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР,
има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия
закон. Освен това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено-
както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в
ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване
на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи
методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и
може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната
ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците
да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника.
Затова и сумата от 1 035,46 лева, начислена на соченото основание, е недължима от абоната,
с оглед на което и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен,
като бъде прието за установено, че ищецът Красимир Станев не дължи начислената на
посоченото основание сума. По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски
в размер на 960 лв., заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения списък и
договора за правна защита и съдействие, имащ характера и на разписка за заплатената сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3207 от 16.07.2020 г., постановено по гр.д. №
19018/2019 г. по описа на ВРС, 50-ти състав.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на К. М. С. , ЕГН **********, от гр. Варна, м-ст „Прибой“ ул. „28-ма“, сума в
размер на 960 /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7