№ 11814
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110157356 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че срещу него
се водело изп. д. № ... на ЧСИ Б.. Това изп. дело било образувано по издаден в полза на
ответника изпълнителен лист за следните суми: 851.45 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода 01.06.2013 г. до 30 април 2015 г., ведно със законната лихва от 08.07.2016
г. до изплащане на вземането, сумата от 127.19 лв. лихва за забава за периода 31.07.2013 г.
до 29.06.2016 г., 325 лв. разноски. Твърди, че не дължи посочените суми, тъй като
възможността за принудително събиране задълженията била погасена поради изтичане на
давност.
Ответникът „фирма” ЕАД оспорва предявените искове. Твърди обстоятелства,
обуславящи прекъсване на давността.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и
правна страна:
1
Предявените претенции се основават на твърдението на ищцата, че процесните
вземания са погасени по давност. Съобразно общоприетото становище в правната теория и
съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се
разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава
установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая давността е била
прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10, приложимо към
настоящия казус, се казва, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, като обявява Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд за изгубило сила. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
предвижда хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие
то настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на
това основание е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на
изпълнително действие, като тук следва да имат предвид същинските изпълнителни
действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок
осъществява основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната
разпоредба. Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично
уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в мотивите на
тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. "перемпция", прекратяването на производството настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови или не акт за прекратяване
на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Съгласно дадените от ВКС
разяснения прекъсват давността само действия, (независимо от това дали прилаганото им е
поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са такива изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
От представения по делото изпълнителен лист се установява, че същият е издаден
на 01.12.2016 г. в полза на ответника въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37643/16 г., по описа на СРС, 120 с-в за сумата 851.45 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. до 30 април 2015 г.,
ведно със законната лихва от 8.07.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 127.19 лв.
лихва за забава за периода 31.07.2013 г. до 29.06.2016 г., 325 лв. разноски .
Процесните вземания за заплащане на цената на доставена топлинна енергия
представляват „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, за които е
приложима тригодишна погасителна давност. В този смисъл е тълкуването на посочената
разпоредба, дадено с ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, имащо задължителен характер
за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Както е изяснено в посоченото ТР понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
2
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, а в мотивите на ТР изрично
е посочено, че такъв характер имат и вземанията за доставка на комунални услуги – ел.
енергия, топлинна енергия, водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др.
От друга страна доколкото в случая изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение, то актът се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исков процес, като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява действие по принудително изпълнение, поради което с
подаването му давността за вземанията не се прекъсва. По делото не се доказва оспорените
вземания да са били установени със съдебно решение, напротив – видно е, че
изпълнителният лист е бил издаден въз основа на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради което по отношение на тях е неприложима
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок / арг. ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
От приложеното по настоящото производство копие на изпълнително дело №
20178580400399 пък е видно, че молбата за образуване на изпълнително дело е от дата
17.01.2017 г. Също се установява, че действително е било предприето изпълнително
действие на дата 15.01.2019., а именно молба на взискателя за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника и запор на трудово възнаграждение на същия. След това
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. "д" ГПК (отм.), с постановление от 16.12.2021 г., а нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие-15.01.2019 г., съобразно гореизложеното. Действително се
установява, че взискателят е инициирал ново изпълнително дело при ЧСИ Б. през 2022 г., но
към този момент давността е изтекла.
Предявеният иск следва да бъде уважен.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. фирма, срещу „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, искове с
правно основание чл.439, вр.чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл. 439, вр. чл.
124, ал.1 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД, че Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
фирма не дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, следните суми: 851.45
лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. до 30 април 2015 г.,
ведно със законната лихва от 8.07.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 127.19 лв.
лихва за забава за периода 31.07.2013 г. до 29.06.2016 г., 325 лв. разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от дата 01.12.2016 г. по ч. гр. д. № 37643/16 г., по описа на СРС,
120 с-в.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. адрес, да заплати на „Е. Г. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. фирма, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
352.15 лв., разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4