Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-1 състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при
секретаря Весела Станчева, разгледа гражданско дело № 13118 по описа за 2017г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на производството е предявен от А.И.М. против „А.С.М. Б.“ ООД гр.София иск по
реда на чл.415, ал.1 ГПК за установяване вземането за сумата 500 000 евро по
запис на заповед от 20.06.2011г., за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по гр.д. № 22906/2017г. по описа на СРС, 143 състав.
Ищецът
основава вземането си на издаден от ответника запис на заповед, с който се
задължил да му заплати сумата от 500 000евро на 11.04.2014г. Плащане не
било осъществено на падежа, поради което подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК. Сочи, че записът съдържа всички предвидени в
чл.535 ТЗ реквизити, редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, което не е и удовлетворено.
Ответникът
оспорва иска с възражения, че не дължи сумата, тъй като записът е издаден за
обезпечение на несъществуващо каузално правоотношение между издателя и
поемателя; менителничното задължение е поето от ищеца от името на ответното
дружество в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 7 от дружествения договор на „А.С.М.
Б.“ ООД; всички задължения на ответното дружество към ищеца са погасени като
последица от изявление на ищеца в нотариално заверена декларация от
21.07.2016г., както и вземането по менителничния ефект е погасено по давност.
В
отговор на възраженията на ответника за липса на каузално правоотношение по
процесния запис на заповед от името на ищеца с молба от 30.01.2018г. /стр.56-57/
са заявени твърдения, че записът е издаден за обезпечаване на задължение на
ответното дружество за връщане на сумата 500 000 евро на ищеца, внесена от
него по сметка на дружеството с платежен документ от 20.06.2011г.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира
следното:
Процесният
запис на заповед от 20.06.2011г. е приет като писмено доказателство по делото и
обективира изявление от името на „А.С.М. Б.“ ООД, подписано от ищеца А.М. в
качеството му на управител на дружеството. Според съдържанието на документа дружеството
се задължава безусловно и неотменимо да заплати на ищеца или на негова заповед
сумата 500 000 евро на падежа 11.04.2014г. Записът на заповед обективира и
удостоверително изявление, също подписано от ищеца в качеството му на управител
на ответното дружество, че е представен за плащане на 11.04.2014г.
Не
се спори по делото, а и се установява по реда на чл.23, ал.5, вр. чл.34, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ от вписванията по партидата на ответното дружество, че ищецът е бил
негов управител в периода 13.03.2009г.- 21.07.2014г. и съдружник в периода
13.03.2009г.-09.06.2015г.
В
качеството му на управител на „А.С.М. Б.“ ООД в посочения период ищецът има
представителна власт да задължава дружеството с изявления от негово име,
включително по правоотношения със самия ищец, както и да поема задължения от
името на дружеството към ищеца по менителнични ефекти, но за разлика от
изявленията на управителя с последици за правоотношения между дружеството и
трети лица, по отношение на които ТР № 3/15.1.2013г. по тълк.д. № 3/2013г. на
ВКС, ОСГТК изключва приложението на правилата на закона и устройствения акт на
дружеството относно предпоставките за извършване на такива изявления,
правоотношенията между дружеството и ищеца, възникнали като последица от
изявления на ищеца в качеството му на управител на дружеството, представляват
вътрешни отношения, които са регулирани и от въпросните правила на закона и
учредителния акт /изрично в този смисъл мотивите на цитираното тълкувателно
решение/. Това предпоставя, че в отношенията с ответното дружество ищецът е
обвързан и от правилото на чл.15, ал.2, т.7 от дружествения договор, според
което вземането на решения за сключване на кредити е в изрично възложена
компетентност на общото събрание на дружеството.
Тъй
като ищецът твърди, че каузалното правоотношение, за чието обезпечение е
издаден процесният запис на заповед, представлява заемно правоотношение между
ищеца и дружеството в негова тежест е да установи предпоставките за възникване
на това правоотношение /т.17 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ВКС, ОСГТК/, което в случая означава и изпълнение на изискването на цитираната
клауза от дружествения договор.
Доказателства,
но и твърдения за взето решение от общото събрание на ответното дружество за
сключване на заем с ищеца не са наведени и ангажирани в производството по
делото, което при последици на доказателствена тежест по чл.154, ал. 1 ГПК е
достатъчно да обуслови неоснователност на предявения иск. По-същественото в
случая е, че събраните доказателства не установяват, а с противопоставима на
ответника доказателствена сила опровергават твърденията относно основанието за
получаване на сумата 500 000 евро от ответното дружество, за която е
издадена представената по делото вносна бележка от 20.06.2011г. Действително от
съдържанието й се установява, че сумата е внесена по сметка на ответното
дружеството именно от ищеца, но само по себе си това обстоятелство не може да
обуслови извод, че сумата представлява заем, предоставен от ищеца на
дружеството, както и извод, че внесената сума представлява парични средства на
ищеца, а не парични средства, получени от него в качеството му на управител на
дружеството, които са внесени по сметката на дружеството именно в изпълнение на
отчетните задължения на управителя. Събраните по делото доказателства
установяват второто обстоятелства, а именно, че сумата 500 000 евро,
внесена от ищеца по сметка на дружеството на 20.06.2011г., представлява кредит,
предоставен на дружеството от трето за процеса лице -С.Б..
Горният
извод следва и само от съдържанието на приетата като писмено доказателство декларация
по чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № 27/13.03.2014г. /стр. 66-67/, подписана именно
от ищеца, поради което и с противопоставима по отношение на него
доказателствена сила, но също и от заключението на изслушаната счетоводна
експертиза по делото, от което се установява, че според записите в
счетоводството на ответника, включително в годишните финансови отчети на
дружеството, съставени в периода, в който ищецът е единствен управител на
дружеството, основанието за постъпване по сметката на дружеството на процесната
сума 500 000 евро с банковата операция, за която е издадена процесната
вносна бележка от 20.06.2011г., представлява кредит, предоставен на дружеството
от С.Б..
По
изложените съображения съдът приема, че ищецът не е кредитор на ответното
дружеството по каузалното правоотношение, в чието обезпечение твърди да е бил издаден
записа на заповед, което съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г.
на ВКС, ОСГТК, предпоставя отхвърляне на предявения иск за установяване
дължимостта на вземането по менителничния ефект.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение от 450лв., определено в съответствие с
чл.37 ЗПр.П вр. чл.78, ал.8 ГПК.
Водим
от горното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.М., ЕГН **********, с адрес ***,
ж.к.*********, иск за признаване за установено по реда на чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 ГПК, че „А.С.М. Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ж.к.*********, бул.*********, дължи сумата 500 000 евро по
запис на заповед от 20.06.2011г., за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по гр.д. № 22906/2017г. по описа на СРС, 143 състав.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*********, да заплати на
„А.С.М. Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.*********,
бул. *********, разноски по делото от 450лв. на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: