Р Е Ш Е Н И Е №260147/24.3.2021г.
гр. Ямбол, 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на първи март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря П. А. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3287/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „Кредитреформ
България" ЕООД - гр.София, представлявано от Р. В. - управител, срещу М.А.П. ***. В нея се твърди, че
на 15.01.2016 г. между
„4финанс" ЕООД (с търговска марка „***”) и ответника е сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, по силата на който му е отпусната сума в размер на 350 лв., със срок на връщане до 14.02.2016г. Страните са уговорили
сумата да бъде преведена в „Изипей”, извършено от „4финанс" ЕООД на 15.01.2016 г. На падежа длъжникът
не е изпълнил задълженията си по договора за кредит. Съгласно клаузите на договора,
„4финанс" ЕООД е започнало да начислява наказателна лихва, формирана от надбавяне на основния лихвен процент-10,01% към договорния. Дължимата
лихва е 496,37 лв., която ищецът не претендира по делото. На 23.11.2018 г. „4финанс" ЕООД е сключил с „Кредитреформ България" ЕООД
Договор за прехвърляне на вземания № *** г., по силата на който е прехвърлило на
цесионера вземанията си по договора за кредит. Съгласно чл. 26 от Договора за прехвърляне
на вземания „4финанс" ЕООД е упълномощило „Кредитреформ България"
ЕООД да уведоми длъжника от името на цедента, за прехвърлянето на вземанията.
До длъжника е изпратено уведомление, като писмовната пратка е върната, поради
преместване на получателя от адреса. Поради това уведомлението е приложено съм
исковата молба. От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца главница в размер на 350 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Иска се присъждане и на
разноските. Предявена е и евентуалната претенция, основаваща се на
неоснователно получаване на сумата от ответника.
В с.з. ищецът не изпраща
представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв. В с.з. не се
явява.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за кредит № *** г. между
„4финанс" ЕООД (с търговска марка „***”) и ответника, сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, за сумата
от 350 лв., която да бъде получена чрез „Изипей”, със срок на връщане до 14.02.2016 г. Представени са Общите условия, за които е удостоверено в договора за
кредит, че са получени от длъжника и е съгласен с тях.
Представена е Разписка за извършено
плащане от 15.01.2016 г. -
за превод към „Изипей” на сумата от 350 лв. в полза на ответника като получател. Разписката е генерирана от „е.Рау.вg”.
Съгласно Договор
за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., сключен между „4финанс" ЕООД и ищеца, и списък към договора вземането към ответника е цедирано на
ищеца, за което е направен опит ответникът бъде уведомен с писмо, но според
Известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД от *** г. получателят се е
преместил. Уведомлението е връчено с исковата молба. Ищецът е упълномощен да
съобщи цесията с Пълномощно от *** г.
В писмо изх.№ *** г. на „Изипей” АД до ЯРС е
посочено, че документът за получаване на сумата от 350 лв. от ответника не може
да бъде представен, тъй като е изтекъл законоустановеният срок за съхраняването
му.
Съдът приема за установено от правна
страна следното:
Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Тъй като предпоставките за допустимост
на искането са налице, съдът следва да го разгледа. Разпоредбата на чл. 239 ал.1 гласи, че съдът постановява неприсъствено решение,
когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства. Ал.2 разпорежда, че неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В случая на
ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. Същевременно исковете са вероятно
основателни и следва да бъдат уважени.
Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240 и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Вземанията на ищеца произтичат от
договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието
сключване е допустимо по силата чл.6 от ЗПФУР. Съгласно последния, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, "финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с
лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги. Чл.18
ал.1 от закона изисква доставчикът
на финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация
на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Според ал.2 за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления-Законът за
електронния документ и електронния подпис. Ал.3
урежда, че преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В случая искът може да се приеме за
вероятно основателен с оглед на представените доказателства. Представен е на
хартиен носител сключен по електронен път договор за кредит. Начинът на сключването
му е описан в общите условия. Касае се за електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според разпоредбата на
чл.3, в редакция към датата на сключване на процесния договор, електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята
за спазена, ако е съставен електронен документ. Съгласно чл. 184 ал.1 от ГПК електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При
поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Представения заверен от страната
препис на хартиен носител не е бил оспорен и не е поискано представянето му на
електронен носител. В Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о., на ВКС по чл. 290 от ГПК, е прието, че възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му и ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание. Поради това преписът има значението на носител,
обективиращ частни, подписани от страните документи, които съгласно чл.180
ГПК, се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. Доколкото обективираните в документите
изявления са с неблагоприятно за страната съдържание, те
имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, за които
електронните документи са създадени. Изхождайки от практиката на ВКС съдът намира в
настоящия случай, че с представения заверен препис е доказано сключването на
договора за кредит. Същото се отнася до общите условия и разписката за
преведена сума, която не е оспорена. Релевантно е, че ответникът е изпаднал в забава за връщане на кредита в пълен
размер с изтичането на падежа. Не е
установено плащане на задълженията от длъжника. Следователно дължи връщане на
заетата сума. Поради това искът следва да бъде уважен.
Тъй като не е осъществено условието
за произнасяне но евентуалния иск, съдът не дължи произнасяне по него.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК (платена
ДТ от 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.).
Водим
от горното ЯРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.А.П. ***, ЕГН **********, да заплати на
„Кредитреформ България" ЕООД - гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, с ЕИК ***, главница в размер на 350 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба-09.12.2020 г. до окончателното плащане, както и направените разноски в размер на 200 лв..
Решението не
подлежи на обжалване.
Препис от решението-на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: