ОПРЕДЕЛЕНИЕ
НОМЕР град А.
А.ки районен съд, 4-ти наказателен състав
На 21.02 / двадесет и първи ФЕВРУАРИ / 2020 година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар ………………………………..
Прокурор ………………………………..,
Като разгледа докладваното
от Председателя Дучева
Частно наказателно
дело № 77 по описа за
2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 244, ал.5 НПК.
Производството
е образувано по Жалба на Х.И.Х., адрес: ***, с която оспорва, като
незаконосъобразно Постановление от 10.02.2020г на прокурор от РП-А., с което е
прекратено наказателното производство по ДП №237-ЗМ-163/2016г по описа на РУ-А.,
на основание чл.243, ал.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК.
ДП е
образувано за извършено престъпление по чл.290, ал.1 НК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност
и необоснованост на акта на прокурора, наред с довод да е неправилен изводът му
за осъществено основанието за прекратяване, във фактическия състав по чл.24, ал.1,
т.1 НПК, обосновано с непълнота и формално по подхода си проведеното разследване и дейността по
събиране на доказателства, без да се извършени всички необходими действия за
правилното, всестранно и пълноценно разкриване на обективната истина, останало
извън вниманието на прокурора – неуказал и разпоредил осъществяването им. Изложени
са твърдения, че неправилно наблюдаващият делото прокурор е преценил
доказателствата. Твърди се , че са налице разпоредителни сделки с имущество, с които
прокурора е бил длъжен да се съобрази. Също така се излага, че наличието /
липсата на средства е трябвало да бъде извод на прокурора, а не на назначено по
делото ВЛ.
С тези
аргументи, се претендира отмяната на обжалваното Постановление за прекратяване на
наказателното производство и връщане делото
на прокурора с конкретни указания.
Съдът извършвайки служебна проверка относно
процесуална допустимост на жалбата установи следното: Депозираната
жалба, с входящ номер на РС-А. № 1023 от
13.02.2020г., несъмнено е постъпила в срока за обжалване, броен от датата на
съобщаване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство
/видно от приложената по делото разписка за връчването му същото е връчено на
жалбоподателя на 12.02.2020г /. Жалбата е подадена в преклузивният процесуален
срок по чл.243, ал.4 НПК.
Жалбата срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство
на друго основание се явява процесуално недопустима. И това е така,
защото е подадена от лице, което не е носител на правото на жалба по смисъла на
чл.243,ал.4 НПК и следователно не е процесуално легитимирано да обжалва, за
което съдът излага следните правни съображения:
Пострадалият от престъплението е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, на което закона предоставя определени права в досъдебната фаза на наказателния процес, които са насочени единствено към обслужване на бъдещото му участие като страна в съдебната фаза на процеса - частен обвинител или граждански ищец. Такова е правото по чл.243,ал.4 НПК на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Видно от Постановление от 16.06.2016г на РП-А. (л.2 ДП), с което е образувано ДП, същото е образувано за това, „че след като е осъден по гр.дело №17/2012 по описа на РС-А. да заплати сума от 10 000лева с влязъл в сила съдебен акт в едногодишен срок от влизане в сила на акта не изпълнил задължението си към кредитора, въпреки наличието на парични средства или имущество“-престъпление по чл.293а НК.
Съставът на престъплението по чл.293а НК е формален и няма пострадало лице. Този род престъпления са насочени срещу правосъдието /за което сочи и систематичното им място в НК/, а не срещу конкретно лице, конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. В случая деянието по чл. 293а от НК е едно от престъпленията срещу правосъдието, от групата на онези, които имат за свой подродов обект правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт / чл. 293а – чл. 300 от НК/, тъй като е посегателство, което възпрепятства изпълнението на вече взето от съда решение. В случая това неизпълнение затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите. Безспорно е, че то е формално умишлено престъпление, защото съставът не свързва възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат. Счита се, че с факта на осъществяване на деянието е достигната необходимата степен на обществена опасност, за да се приложи наказателна репресия. Престъплението по чл. 293а от НК не е резултатно (Решение № 91 от 10.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1975/2014 г., I н. о., НК). Тълкуването на чл. 74 и чл. 84 НПК сочи, че лицата могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т. е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди при формалните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления. С оглед този специфичен обект на престъпленията против правосъдието, като пострадал от това престъпление не може да бъде определено физическо лице.
Ето защо жалбоподателката няма самостоятелни права в процеса като на пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респективно от съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. При липсата на пострадал от престъплението по чл. 293а от НК и съответно липсата на това качество от жалбоподателката, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. В този смисъл е и съдебната практика - Определение № 34 от 26.01.2015 г. на ОС - Бургас по в. ч. н. д. № 51/2015 г.; Определение по ВНЧД № 1091/2012 г. на Окръжен съд гр. Бургас; Определение от 13.10.2014 г. по ВНЧД № 1229/2014 г. на Окръжен съд гр. Варна; Определение № 149/26.09.2012 г. по ВНЧД № 337/2012 г. на Окръжен съд гр. Ямбол и др.
Следва да се посочи обаче, че липсата на възможност за проверка на постановлението по реда на чл. 243, ал. 4-5 от НПК, чрез т. нар "съдебен контрол" не съставлява пречка и не отнема възможността за проверка на същото по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК или чл. 200 и сл. от НПК, а именно чрез обжалване пред по-горестоящата прокуратура / вж. Решение № 508/26.11.2012г по н. д. № 1798/2012г на III н. о. на ВКС/. В този смисъл правилността на прекратяването на производството, от което жалбоподателката счита, че е претърпяла вреди, не е безконтролно и не е в противоречие с принципите, вложени в ЕКПЧ, но редът за защита, съгласно изложените по-горе съображения не би могъл да бъде търсеният с жалбата съдебен контрол.
Настоящият съдебен състав, счита че жалбоподателя не е носител на активна процесуална легитимация за подаване на жалбата, която да е годна да сезира съда за произнасяне. Предвид изложеното и само на това основание настоящата жалбата, подадена от Х.И.Х., адрес: ***, чрез адв.С.К., е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на Х.И.Х., адрес: ***, чрез адв.С.К., срещу Постановление от 10.02.2020г на прокурор от РП-А., с което е прекратено наказателното производство по ДП №237-ЗМ-163/2016г по описа на РУ-А..
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 77/2020 г. по описа на РС-А..
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя на посочения съдебен адрес.
Препис от определението да се изпрати в РП-А..
След влизане на определението в сила ДП да бъде върнато в РП-А..
Районен
съдия: