Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
29.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на
тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик
т.д. № 453 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 95, ал. 1
от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Н.Т. твърди,
че е гражданин на ФР Германия,
професионален фотограф от Берлин, автор на уеб сайт за професионални фотографии
„Sumfinity“, на който публикува свои авторски снимки. Той е
създал снимката „Залив на Котор/„Панорамата на Котор“, снимана в Черна гора.
Фотографията е била разгласена през декември 2018г. в авторския сайт на ищеца,
в албума „Черна гора”. Ищецът е бил посочен като автор на фотографията.
Ответникът е туроператор, регистриран с лиценз за
извършване на туроператорска дейност РК-07-33/17.06.2009г., и използва
сайта https:// oceantravel.bg
във връзка със своята търговска дейност.
В този си качество предлага екскурзии до Черна гора в различни формати, които
се провеждат периодично и се рекламират на сайта. Освен реклама ответникът
публикува на сайта и публични оферти, които могат да бъдат приети от
потребителите чрез електронни средства, а договорът може да бъде сключен от
разстояние. Към публичните оферти се прилагат фотографии, чието очевидно
предназначение е да онагледят обекти от маршрута на съответните пътувания.
С помощта на специализиран софтуер ищецът открил, че
ответникът използва в търговската си дейност без лиценз и без разрешение
неговата авторска фотография. Ответникът не е отбелязал кой е авторът на
фотографията и какъв е източникът, откъдето я е придобил.
По-конкретно на
20.07.2019г. ищецът установява използването на снимката „Залив на
Котор/„Панорамата на Котор“ от ответника на неговия сайта, разположена на два
линка. Това може да се установи и при
ползване на интернет архиватор, за което ищецът излага подробни
съображения. Снимката е използвана за визуализиране на оферти до споменатата
дестинация. Фотографията фигурира на сайта на ответника и към 02.10.2019г., за
което свидетелства нотариално заверен препис от електронен документ. Може
обосновано да се предположи, че фотографията е използвана и в промеждутъка
между 20.07.2019г. и 02.10.2019г.
Съгласно чл. 95 от ЗАПСП ответникът дължи на ищеца
обезщетение за всички вреди - имуществени (загуби и пропуснати ползи) и
неимуществени, които са настъпили в следствие на нарушението. С действията си, посочени от ищеца за периода от 20.07.2019г. до
02.10.2019г., ответникът е нарушил
правата на ищеца по чл. 18, ал. 1 , вр. ал. 2, т. 1-3 и 6 и чл. 19 от ЗАПСП,
както и правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ начин като автор на
произведението – чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП.
По-конкретно
ищецът претендира сумата от 1 171. 70 лева пропуснати ползи от законното му
право да получи възнаграждение за творчеството и труда си, като по този начин е
пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на лицензионно
възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на снимката. Ищецът е
гражданин на ФР Германия и практикува професията си на територията на тази
страна. Средните цени, срещу които немските фотографи предоставят ползването на
своите произведения се обобщават в ежегоден сборник на Съюза на професионалните
търговци на фотографии – най-влиятелната съсловна организация и
най-авторитетния източник на информация за пазарните цени в бранша.
Съгласно „Осреднени цени за продажба на
фотографии“ фотографията с оглед начина й и целта на ползване би се оценила на
600 евро или 1 171. 70 лева, съответно
он лайн употреба от 20.07.2019г. до 02.10.2019г., до три месеца – 150 евро, он
лайн магазин +50% - 75 евро, употреба на два езика +50% - 75 евро, общо 300
евро, и липса на посочване на източника + 100% - допълнително 300 евро.
Ищецът претендира и изтекла лихва за забава върху
сумата от 1 171. 70 лева в размер на 72. 91 лева от 20.07.2019г., датата на
извършване на нарушението, до 28.02.2020г., датата на исковата молба.
Задължението за обезвреда е изискуемо веднага след извършването на деликта, а
обезщетението е в парична форма и като такова при забава на ответника се дължи
законна лихва.
За да защити интереса си и да потърси доброволното му
уреждане с ответника, ищецът е използвал
адвокатски услуги и нотариални услуги, за които е платил 420 лева, която сума
ищецът също претендира като обезщетение. Разходите са били необходими, за да се
квалифицира нарушението, съгласно българското право, да се изготвят покани, да
се обезпечат по надлежния ред доказателствата във връзка с нарушението и да се
преговаря с нарушителя извънсъдебно.
Ищецът е приел тежко поредната кражба на труда си,
осъществена чрез настоящия случай. Фактът, че има хора, които не оценяват това,
което прави, го е накарало да се чувства унизен и подценен. Също така фактът,
че той е принуден постоянно да следи в интернет дали някой не му краде труда, е
изключително натоварващ за неговата психика и не му позволява да се почувства
като творец и артист. Ищецът оценява неимуществените си вреди под формата на
психически болки, страдания, стрес и дискомфорт на 1 000 лева, от които
претендира частично 500 лева.
В исковата молба ищецът излага и обстоятелства във
връзка с опитите да разреши доброволно спора. На 15.08.2019г. ответникът е бил
поканен да разреши спора по доброволен ред.
Ищецът няма данни кой точно служител, изпълнител,
помощник, мандатар или просто гестор е извършил публикуването в полза на
ответника, но фотографията е ползвана на неговия уебсайт, поради което ищецът
разчита на презумпцията на чл. 95г от ЗАПСП.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът „О.Т.“ ЕООД оспорва исковете като
неоснователни и недоказани по основание и размер по подробни съображения.
По-конкретно възразява, че ищецът не е носител на
авторско право върху фотографията. Ищецът не е представил релевантни
доказателства, че лично е създал процесната фотография, а само е изложил
твърдение, че я е публикувал на интернет сайта www.sumfinity.com. Не е доказано и че ищецът е собственик на интернет
страницата и е публикувал там фотографията. Той не е доказал авторството си и
по реда на законовата презумпция на чл. 6 от ЗАПСП. Ищецът не е изпълнил
задължението си да посочи своето име като автор върху фотографията.
Ответникът
оспорва още, че е извършил нарушението. Не се доказва, че интернет-страницата е
свързана с него. Следва да се има предвид, че в България е регистрирано и друго
дружество, чиято фирма е много близка до тази на ответника – „О.Т.” ЕООД, с ЕИК********.
Не е изключено това дружество или което и да е трето лице да са извършили
публикацията в интернет.
Ответникът оспорва твърдението, че за установяване на
нарушението може да се използва интернет архиватор. Това е недостоверно и
недопустимо. Няма гаранции, че информацията, която е налична на този
архиватор, е пълна, достоверна и не е
била манипулирана.
Категорично се възразява по предположението за
използване на фотографията в промеждутъка между 20.07.2019г. и 02.10.2019г.
Ищецът не е доказал по надлежен начин използването на фотографията през
претендирания от него период.
Оспорва се и размера на претендираното възнаграждение
за ползване на фотографията. Това, че ищецът живее и работи в друга държава, по
никакъв начин не следва да се отразява на делото. Следва да се приеме, че
нарушението е извършено в България и поради това евентуалното обезщетение би
било дължимо съгласно търговските обичаи и традиции в България. Няма основание
за прилагане на фотографните хонорари по сборника на немския „Съюз на
професионалните търговци на фотографии”. Конкретно се оспорват и перата, въз
основа на което е начислена сумата от 600 евро от ищеца.
Ответникът оспорва претендираната сума за адвокатски
услуги, която не е пряка и непосредствена последица от нарушението, дори да се
установи, че ответникът е допуснал извършването му. При размера на платената
сума и претендираната по делото главница се касае за грубо-недобросъвестно и
нелогично поведение. Ищецът не би заплатил тази сума при полагане на
елементарна грижа и предпазливост.
Оспорва се твърдението за причинени неимуществени
вреди. Видът на вредите и тяхното настъпване не е доказано по делото. Размерът
е завишен.
Като акцесорна се оспорва и претенцията за лихви,
която също е завишена.
Дори да се приеме, че е извършено използване на
произведението без съгласието на ищеца, то ответникът прави възражение, че на
основание чл. 24, ал. 1 ,т. 7 от ЗАПСП без съгласие на ищеца и заплащане на
възнаграждение е допустимо използването на процесната фотография, тъй като тя е
постоянно изложена на публично място (интернет) и използването се използва с
информационна цел. Публикуването на снимката в контекста на организирана
туристическа екскурзия до Котор има за цел единствено информирането на бъдещите
туристи какво има в този град, т.е. публикуването не е направено с комерсиална
цел.
Ответникът също претендира направените разноски.
От страните са представени и писмени защити.
По
предявените главни искове
Съдът като съобрази фактите и
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от
фактическа страна по делото следното:
Ищецът е немски гражданин, с постоянен адрес в
Германия, който упражнява дейност като фотограф професионално – като свое
занятие. При пътувания на различни места по света той прави фотографии, които
споделя включително на свой уеб сайт „Sumfinity“,
описвайки мястото и процеса, при който те са били създадени.
На този сайт, след прекарано време по новогодишни
празници в Котор, Черна гора, ищецът е качил създадена от него фотография на
мястото, обозначена като „Залив на Котор“ и „Панорамата на Котор“ – панорама на
пристанището в Адриатическо море, с околните планини, сградите в града, както и
църква и част от укрепление в близък план.
Посочените обстоятелствата се установяват от
представени по делото електронни документи – страници от уеб сайта „Sumfinity“.
Въпреки оспорването от ответника на авторството на
ищеца върху фотографията, възражението следва да се приеме необосновано –
обстоятелствата се установяват от представените по делото електронни документи
и няма други обстоятелства и доказателства, които да ги опровергават, съответно
да сочат на друго лице като автор. Не се установяват и по-различни
обстоятелства, при които ищецът е създал фотографията, освен като част от
фактически осъществявана от него дейност на фотограф.
Съгласно заключението на вещото лице по делото Ц.Т. -
професионален фотограф с дългогодишна практика, снимката на ищеца е пейзажна.
Макар да не би могла да бъде оценена като произведение с висока художествена
стойност, е потвърдено качеството й произведение на изкуството и резултат на
творческа дейност. В открито съдебно заседание, при приемане на заключението,
вещото лице е изяснило по-подробно техниката, ползвана при направата на
фотографията, което е било с
професионален фотоапарат и професионално. Касаело се е за съшити последователни
вертикални кадри в панорама, добре композиран кадър, без деформация на обекти,
с верен хоризонт и светлина, със заснета църква в „златното сечение“. Не се е имало механично копиране на градски
пейзаж. От вещото лице не е било отречено, че и при градски пейзаж би могло да
има творческо мислене и изразено майсторство на фотографа.
Ответникът е еднолично дружество с ограничена
отговорност, с предмет на дейност, съгласно вписванията с търговския регистър
при Агенция по вписванията, туроператорска дейност и туристическа агентска
дейност, съгласно Закона за туризма. То е лицензиран туроператор с рег. № ********и
предлага организирани екскурзии - туристически пакети, на сайта https:// oceantravel.bg, като е регистрирало и домейна на сайта.
Ползването на сайта се оспорва от ответника, но
обстоятелството следва да се приеме доказано на основание представените
електронни документи – преписи от страници на сайта, в който ответникът е
достатъчно индивидуализиран с наименованието си, адреса си на управление и
правноорганизационната си форма. Видно от представените общи условия, също
публикувани на сайта и представени от ищеца като електронен документ, те касаят
туроператор „О.Т.“ ЕООД, т.е. ответника.
Във връзка с предлагана екскурзия до Котор и за
онагледяване на пътуването „Хърватска и Будванска ривиера – по стъпките на
Юнеско“ на стойност 597 лева, на сайта е била качена фотографията на ищеца в
малък формат, ведно с фотографии и на други места от предлаганата екскурзия.
Това е било поне за времето от 20.07.2019г. до 02.10.2019г., от когато са
представени разпечатки на сайта. Публикацията на снимката е била без посочване
на името на ищеца, без негово разрешение и без да е заплащано възнаграждение.
За обстоятелствата се представят преписи от страниците
на сайта към посочените дати и при липсата на установяване, че предлагането на
екскурзията е било преустановено, съответно снимката свалена, по правилата на
опита и логическото мислене следва да се приеме, че това е било за целия
посочен период.
Неоснователно е
и възражението на ответника, че друго дружество - „О.Т.” ЕООД, с ЕИК********, а
не ответникът, е извършил публикацията. То е
недоказано. Липсват доказателства за такива обстоятелства, още повече,
че това дружество е с идентичен с този на ответника едноличен
собственик на капитала и представител и ако такива доказателства има, те би
трябвало да бъдат представени.
Не се установява по делото сайтът https:// oceantravel.bg да е съдържал съдържание на друг език освен
български. Действително, видно от преписа от електронните страници на сайта,
освен бутон с българското знаме има и такъв
със знамето на Великобритания, но не се установява бутонът да е активен
и сайтът да съдържа и английска версия. Такава разпечатка на чужд език липсва приложена от самия ищец. Логично е, ако е имало материали на чужд език, ищецът да ги
представи. Обстоятелството за двуезичност на сайта изрично се оспорва и от
ответника.
Това е по отношение и на качеството на сайта онлайн
магазин. Не се установява сайтът https:// oceantravel.bg
да има такава възможност и единствено чрез него, като електронно средство, да
могат да бъдат продавани и да са продавани туристически услуги.
Действително чрез сайта ответникът предлага
туристически пакети, подробно описани по дестинация, нощувки, превоз и т.н., за
които е посочена цена, но липсва бутон „количка“, т.е. възможност за заявяване
директно на покупка. В сайта, съгласно представените от ищеца преписи от
страниците му, има бутон „контакти“, на
който потребителите заявяват допълнително телефон и електронна поща за връзка,
но макар резервации да могат да се осъществяват и по този начин (освен на адрес
ана дружеството, по телефон и на електронна поща) съгласно общите условия за
организирано туристическо пътуване с обща цена, резервацията се счита валидна
след потвърждение от страна на туроператора, изпратено на адреса на потребителя
или електронния му адрес, т.е.
сключването на договорите е на място в офиса на ищеца, по телефон или чрез
електронна поща, но самият сайт не е достатъчен и не дава такава техническа
възможност.
По делото, по реда на чл. 95г, ал. 1 от ЗАПСП и въз
основа на поставени от ищеца въпроси, ответникът е посочил, че липсват
продадени от него туристически пакети за екскурзията. При този отговор и
липсата на други посочени и събрани доказателства за такива обстоятелства,
включително опровергаващи отговора на ответната страна, съдът приема, че по
делото не се установява конкретен приход за ответника от онагледения със
снимката на ищеца туристически пакет, съответно реализирана печалба.
Като фотограф ищецът предоставя ползването на своите
произведения за комерсиални цели срещу заплащане. Фактът е свързан с
упражняваната от ищеца дейност и не се опровергава от други обстоятелства и
доказателства по делото, включително от разпита на вещото лице, което, в крайна
сметка, не отрича фактическото обстоятелство, че просната фотография е
направена с професионален фотоапарат и професионално.
Предлагането
от ищеца, който е немски фотограф, е поне на цени, систематизирани в ежегоден
сборник на Съюза на професионалните търговци на фотографии, Фотографни
хонорари, таблица „Осреднени цени за продажба на фотографии“. Съществуването на
този сборник и приложимостта му в Германия по отношение на пазара на фотографии
е потвърдена и от вещото лице по делото, на което съществуването на сборника е
известно, както е потвърдено и че това е добра търговска практика, защитаваща
интересите на фотографите, но създаващ и яснота и предвидимост за
потребителите, каквото се цели да бъде и в България.
Вещото лице не е опровергало, а е потвърдило и принципните твърдения на ищеца относно
приложимата при ползване на подобна на процесната фотография цена по сборника, по начина, твърдян
от ищеца - онлайн употреба при ползването, двуезичен сайт, онлайн магазин и без посочване на източника,
но без самостоятелно да установява такива обстоятелства.
На
15.09.2019г. ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с
адвокатско дружество („Г. и Г.“) за оказване на правна помощ и съдействие във
връзка със засечено нарушение на авторски права чрез URL – включително сайта на ответника, откриване на нарушителя, правна
квалификация на нарушението, обезпечаване на доказателства, преговори,
представителство и подготовка за сключване на споразумение за доброволно
уреждане на спора във връзка с увреждане на авторските права, при
възнаграждение от 400 лева.
Направена е била заверка на нотариален документ с
платена такса от 20 лева при нотариус,
като са започнати действия за доброволно уреждане на спора.
За времето от 20.07.2019г. до 27.02.2020г.,
включително, върху сумата от 586. 75
лева са изтекли лихва за забава в размер на
36. 30 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за
периода. Съдът определя размера на
лихвата по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на данните за законната лихва в
сайта Balans.bg.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Пейзажната
фотография, предмет на делото,
като резултат на творческа дейност на ищеца и с качество произведение на
изкуството, е обект на авторско право по чл. 3, ал. 1, т. 7, вр. чл. 2 от ЗАПСП. Ищецът е автор по смисъла на чл. 5 от ЗАПСП и носител на предвидени в
закона абсолютни имуществени и
неимуществени права, включително правото да иска името му да бъде обозначено
при ползване на произведението (чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП), да го използва и
да разрешава използването му (чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП) и да получава възнаграждение за всеки вид
използване на произведението (чл. 19 от ЗАПСП).
Фотографията е била ползвана от ответника при
търговската му дейност на туроператор по чл. 61 и сл., вр. чл. 3, ал. 1 от
Закона за туризма - изготвяне и
продаване на туристически пакети, за
процесния период от 20.07.2019г. до
02.10.2019г. - за онагледяване в сайт на предлагана екскурзия до Котор (чл. 18,
ал. 2 от ЗАПСП).
Възпроизвеждането на произведението е било без
съгласие на ищеца, без да бъде упоменато авторството му върху фотографията и
без да му бъде платено възнаграждение, при което са били нарушени правата му на
автор по чл. 15, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19 от ЗАПСП. Действията на
ответника са неправомерни, обосноваващи ангажиране на отговорността му с дължимост
на обезщетение на ищеца - автор по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, в рамките на общите
правила относно непозволеното увреждане, при които отговорност може да носи и
юридическо лице (чл. 95г от ЗАПСП, вр. чл. 49 от ЗЗД).
Възраженията на ответника срещу авторството на ищеца,
извършеното от ответника нарушение и периода на ползване от него на
фотографията, съгласно възприетото от фактическа страна, са неоснователни.
Без значение е степента на художествена стойност на
фотографията, щом тя има качество произведение на изкуството и резултат на
творческа дейност, а съгласно възприетото от фактическа страна, процесната
фотография има такова качество. Не
се касае за механично копиране на
градски пейзаж, а проявено от ищеца творчество. ЗАПСП не прави разлика с оглед
различната художествена стойност на авторските произведения, нито такова
разделение би било съответно на европейското законодателство, включително
изискванията на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост,
целяща да сближи законодателните системи на държавите - членки, за да гарантира
висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния пазар. Достатъчно
е снимката да е авторско интелектуално творение, което отразява личността на
автора и да е проява на неговия свободен
творчески избор (дело С-145/10 на Съда
на ЕС), което по делото се установява.
На ищеца се дължи обезщетение за нарушеното му право
да получи възнаграждение за ползването на произведението, така както такова обезщетение се претендира по
делото.
То трябва да е
в размер поне на сумата, за която ищецът предлага произведенията си, но и на която в практиката си на фотограф,
при конкретните пазарни условия, би продал фотографията. В случая при
установеното от фактическа страна, че ищецът упражнява дейност като фотограф и е с гражданство и адрес в
Германия, приложими са цените по
ежегодния сборник на Съюза на професионалните търговци на фотографии,
като източник на информация за пазарните цени в бранша – 150 евро за онлайн
употреба – от 20.07.2019г. до 02.10.2019г., до три месеца, и при липса на
посочване на източника + 100% - допълнително 150 евро, общо 300 евро, съответно
на официалния курс на лева към еврото – 586. 75 лева. Възражението на
ответника, че следва да бъдат съобразявани средните пазарни цени в страната е
неоснователно, тъй като тези цени не биха могли да съразмерят имуществената
вреда на ищеца от нарушеното му право.
Съгласно възприетото от фактическа страна, не се установява
сайтът на ответника да е имал качеството електронен магазин – единствено и само
чрез него като електронно средство да е можело да се сключи договор с
потребителя на търговските услуги и туристическите пакети - продавани, съгласно
възприетото от фактическа страна, при което сума от 75 евро за онлайн магазин,
съгласно на сборника на Съюза на професионалните търговци на фотографии, не е
дължима.
Това е и по отношение на възможността на сайта да
представя информация на два езика, каквато възможност също не се установява, и
сума от още 75 евро като обезщетение също не може да бъде присъдена.
По това е възразил и ответникът и, както се посочи,
възражението е основателно. Вещото лице по делото не е давало конкретно
заключение за това има ли сайтът на ответника качество електронен магазин и на
какви езици са материалите в сайта, а
единствено е потвърдило съществуването на сборника, приложимостта му в Германия
и посочените от ищеца критерии, като
такива, формиращи възнаграждението.
Или на ищеца е дължима сумата от 586. 76 лева
обезщетение за лишаването му от възнаграждение като автор, а в останалата част
до пълния предявен размер от 1 171. 70 лева претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи следва да
бъде отхвърлена.
От страна на ищеца не са били посочени и представени
изрични доказателства за претърпени от него неимуществени вреди във връзка с
ползването на фотографското произведение от ответника, но това не обосновава
отхвърляне на претенцията. Следва да бъде присъдено обезщетение и за такива
вреди.
Съдът може да присъди обичайното обезщетение и без да
са налице други доказателства, освен относно основанието за възникване на
отговорността на ответника, въз основа
на правилата на опита и логиката – непосочването
на името на ищеца при възпроизвеждане на произведението сочи на липса на
признание, което логично води до накърняване на представата на ищеца за
собствената му ценност като творец, а ползването на фотографията без негово
съгласие и без да му се плати
възнаграждение логично води до негодувание и възмущение, т.е. налице са
негативни емоционални преживявания на ищеца. Поради това следва да бъде прието
дължимо обезщетение на ищеца по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и за претърпени от него
неимуществени вреди, допълнително, че липсата на присъдено обезщетение би било
в нарушение на чл. 95а, ал. 1 от ЗАПСП, предвиждащ присъждане на обезщетение и
когато иск по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП е установен по своето основание, но не и
по размер, както и на изискванията на посочената Директива 2004/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
Сумата на обезщетението следва да бъде присъдена в
размер поне на 500 лева, така както
претендира ищецът, което е съответно и на обстоятелствата по
делото. Публикуването на фотографията е
за осъществяване на търговската дейност на ответника, независимо че не се
установява реализирана печалба; без посочване на името на ищеца като автор; без
негово съгласие за възпроизвеждане на произведението; както и не е било заплатено
възнаграждение за ползването; ответникът не проявява уважение към ищеца като
автор и не зачита неговите права, а
оспорва художествените качества на процесната фотография, макар сам да я
е ползвал при търговската си дейност. Това, че ищецът настоява и търси правата
си като автор, издирвайки случаи, при което негови снимки се ползват във връзка
с осъществявана търговска дейност, без да бъде посочено името му, без
разрешение и без уговарянето на възнаграждение, и претендирайки обезщетение по
съдебен ред, не изключва негативни емоционални изживявания по повод на всеки
един случай на нарушение.
Или общо присъденото на ищеца обезщетение следва да е
1086. 75 лева.
Това обезщетение съответства на критериите по чл. 95,
ал. 3 от ЗАПСП, но и изпълнява функциите си да е справедливо, съгласно
изискването на чл. 95, ал. 4 от ЗАПСП, като въздейства възспиращо и
предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Ищецът
получава сума равна на пазарната цена на ползването на авторското си
произведение и обезщетение за неимуществени вреди, така както претендира, а
ответникът заплаща допълнителна сума над това, което би платил, ако бе
договарял с ищеца като автор на фотографията, дори да не посочва името му, но
без сумата да е прекомерна.
Обезщетение в определения размер е и в границите по
чл. 95а от ЗАПСП, дължимо дори ако няма данни за размера на исковете.
Размерът на обезщетението отговаря и на изискването на
Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, съответно
тълкуването по решение С-367/15 на СЕС -
при присъждане на обезщетение да се търси понесената действителна щета,
като обезщетението не е наказателно, а основано на обективен критерий.
Основателни, по разбиране на настоящия съдебен състав,
са възраженията на ответника за липсата
на необходимост от извършване на разноски за първоначална адвокатска помощ и
нотариални такси от ищеца, така както те са били направени и се претендират по
делото.
Разноски за обезпечение на доказателства са дължими
при проведено производство по чл. 207 от ГПК за обезпечение на доказателства с
участие на ответника, на когото доказателствата са противопоставими, с оглед окончателния изход на спора в
исковото производство, ако такова бъде водено
(чл. 209 от ГПК). Направените разноски от ищеца за нотариална такса и
адвокат (в частта на възнаграждението за
обезпечение) са били по негова инициатива, но не спомагат за защита на правата
му и нямат връзка с поведението на ответника в уреденото в ГПК обезпечително
производство, свързано с исковото, при което, и по аргумент от чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП, че обезщетяваните вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от
нарушението, свързано и с общите разпоредби на ЗЗД (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД), тези
претенции на ищеца следва да бъдат отхвърлени.
Същото е и за претенциите за адвокатско възнаграждение
в частта относно идентифицирането на нарушителя и нарушението – те следва да се
претендират като разноски в исковото производство по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Разрешението на съда не противоречи на посоченото
решение С-367/2015 на СЕС – да се вземат предвид извършените разноски от
притежателя на правата като например разходи за идентифициране и
проучване. Националното законодателство
съдържа процесуален ред за възстановяване на сумите, гарантиращ, че те са необходими, по причина на ответника и ще обезщетят ищеца,
а не са произволни, който ред ищецът
не е спазил.
Същевременно опитите за доброволно уреждане на спора,
за което също е било платено възнаграждение на адвокат от ищеца, са били по
негова преценка, те не предпоставят допустимостта на исковото производство по
националното законодателство или основателността на исковете, както и не са
предвидени в европейското законодателство като подлежащи на присъждане, и
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в тази част също следва да бъде
оставено за негова сметка.
При изложеното претенцията на ищеца за присъждане на
сума от 420 лева обезщетение за загуба
под формата на платено адвокатско възнаграждение и нотариална такса следва да
бъде отхвърлена
По делото не се касае за хипотеза по чл. 24, ал. 1, т.
7 от ЗАПСП, при което да не е било необходимо съгласие на ищеца за ползването и
без заплащане на възнаграждение и това възражение на ответника също е
неоснователно. Това е при използването на произведения, постоянно изложени на
улици, площади и други обществени места, без тяхното контактно копиране.
По
претенциите за лихви
Като
акцесорна основателна е претенцията на
ищеца за лихви за забава върху сумата от 586. 75 лева за времето от
20.07.2019г. до 27.02.2020г., включително, преди предявяване на исковата молба,
на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84
от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г. Съдът съобразява
характера на отговорността на ответника като такава по правилата на
непозволеното увреждане, при която покана за плащане не е необходима. Лихва е
дължима от началото на установеното ползване на процесната фотография – 36. 30
лева, по възприетото от фактическа страна.
По
материалното правоотношение, предмет на делото,
е приложим българският ЗАПСП. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КМЧП,
възнаграждението, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското
право и на правата, сродни на авторското, се уреждат от държавата, в която се
търси тяхната закрила, а съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗАПСП, законът се прилага и
за произведения, чиито автори са граждани на държавите-членки на Европейския
съюзи или лица, които имат постоянен адрес в такава държава, независимо от това
къде произведенията са били публикувани за първи път. Разпоредбите са съответни
на чл. 2, ал. 1 от КМЧП.
Безспорна е и компетентността на българския съд да
разгледа и разреши делото. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от КМЧП,
българските съдилища са компетентни по искове за авторски права и права, сродни
на авторското, когато закрилата се търси на територията на Република България.
Съдът разглежда делото по българското право (чл. 29 от КМЧП), т.е. по реда на
българския процесуален закон – ГПК.
Международната компетентност на българския съд по
делото следва и от общата разпоредба на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела – искове срещу лица, които имат местожителство в държава членка,
независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава
членка.
По
разноските
Ищецът е поискал присъждане на направените разноски по
списък по чл. 80 от ГПК – 133. 67 лева платена държавна такса, 300 лева
възнаграждение за вещо лице и 1 400 лева разноски за адвокат по договор за
правна защита и съдействие от 05.02.2020г.
Платеното възнаграждение е за процесуално представителство по настоящото
дело, за съставяне на молба за обезпечение и процесуално представителство при
подадената частна жалба.
За разноските за адвокат от ответника е възразено, че
са прекомерни (чл. 78, ал. 5 от ГПК).
Съдът намира възражението основателно.
При съобразяване на минималните размери на
адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т. 2, както и чл. 7, ал. 1, т. 7 и
чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, разноските за адвокат на ищеца са били 381. 52 лева плюс 200 лева плюс 305. 76 лева,
общо 887. 28 лева. С оглед крайния изход на делото се разпределят разноските за
водене на делото, но и за подаване на молбата за обезпечение, по аналогия с
тези по такава молба в производство по обезпечение на бъдещ иск, и за
процесуално представителство в частното въззивно производство по обжалване на
допуснатото обезпечение от ответника.
При това предвидено минимално възнаграждение платените
от ищеца 1 400 лева, почти два пъти повече, са прекомерни – несъответни на
фактическата и правна сложност на делото, което е приключило на две заседания,
без да са събирани много доказателства,
поради което разноските следва да бъдат
намалени на 1 000 лева, или на ищеца следва да се признаят разноски от общо 1
433. 67 лева (133. 67 лева за държавна
такса, 300 лева за вещо лице и 1000 лева за адвокат), от които, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, се присъждат 743. 82 лева съответно на уважената част от
исковете – уважени суми за 1 123. 05 лева, при претендирани 2 164. 61
лева.
Ответникът също
е поискал направените по делото разноски. Установява разноски за адвокат по
договор за правна защита и съдействие от 30.06.2020г. от 500 лева, по което не
е възразявано. С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
на страната са дължими разноски от 240. 59 лева (претендирани по делото
2 164. 61 лева и отхвърлени претенции за 1041. 56 лева).
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „О.Т.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Н.Т., роден на ***г., гражданин на Федерална република Германия, с
адрес Германия, гр. Берлин 13507, ул.“********, с посочен адрес по делото гр.
София, ул. “Цар ********– „Г. и Г.“, на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, сумата от 1 086. 75 лева (хиляда
осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) обезщетение за причинени
вреди поради нарушаване на авторското право на Н.Т. върху фотографията „Залив
на Котор/„Панорамата на Котор“, снимана в Черна гора, поставена на сайта https:// oceantravel.bg, без лиценз
или разрешение и без обозначаване на името на автора, за периода от
20.07.2019г. до 02.10.2019г., съответно
586. 75 лева имуществени вреди от пропуснати ползи и 500 лева неимуществени
вреди, последната сума предявена като частична от 1 000 лева, със
законната лихва върху сумата от 586. 75 лева за времето от 20.07.2019г. до
28.02.2020г. в размер на 36. 30 лева (тридесет и шест лева и тридесет
стотинки), на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 743. 83 лева (седемстотин четиридесет и три
лева и осемдесет и три стотинки) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 95, ал. 1
от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в останалата част – до пълния предявен
размер от 1 171. 70 лева обезщетение за пропуснати ползи; до пълния
предявен размер от 72. 91 лева изтекли
лихви и 420 лева обезщетение за загуба под формата на платено адвокатско
възнаграждение и нотариална такса.
ОСЪЖДА Н.Т., роден на ***г., гражданин на Федерална република Германия, с
адрес Германия, гр. Берлин 13507, ул.“********, с посочен адрес по делото гр.
София, ул. “Цар ********– „Г. и Г.“, да заплати на „О.Т.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 240. 59 лева (двеста и четиридесет лева и петдесет и девет стотинки)
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
.
Съдия: