№ 12503
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110141724 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Д. Р., с която е предявен иск
срещу „М.“ ЕООД. Препис от същата е редовно връчен на ответното дружество и в срок е
постъпил отговор. Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са искове с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ и чл. 224 КТ за заплащане
на ищеца на следните обезщетения от „М.“ ЕООД – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224 КТ за 16 работни дни общо за 2023 г. и 2024 г. в размер на 1267,30
лв., както и обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ в размер на 4 работни заплати – общо в размер
на 6353,31 лв. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ищецът излага, че трудовото му правоотношение с „М.“ ЕООД е прекратено считано
от 17.06.2024 г. със Заповед от същата дата /преправена на ръка на 14.06.2024 г./. Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 331, ал. 1 КТ със споразумение от 14.06.2024
г. Ищецът посочва, че съгласно заповедта за прекратяване на трудовия договор и
споразумението между него и работодателя му, последният дължи изплащането на следните
обезщетения: 1) обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ – в
размер на 1267,30 лв.; обезщетение дължимо по реда на чл. 331, ал. 2 КТ в размер на четири
работни заплати, общо в размер на 6353,31 лв.
Ответникът оспорва иска като твърди, че със заповед на управителя на „М.“ ЕООД от
14.06.2024 г. е прекратен трудовия договор на ищеца, заемащ длъжността снабдител –
доставчик. Заповедта и споразумението са вречени на работника на 17.06.2024 г. Ответникът
посочва, че срока за изплащане на обезщетението е един месец, съгласно разпоредбата на чл.
331, ал. 1 от КТ, в тази връзки твърди, че предявеният иск към датата на подаването му
срещу дружеството се явява неоснователен, тъй като исковата молба е подадена на
11.07.2024 година, т.е. преди изтичане на едномесечния срок за изплащане на
обезщетението. Ответникът твърди, че от фиша за работна заплата, генериран във
ведомостта на дружеството на 13.07.2024 г. дружеството е обработило за изплащане
възнаграждението на Е. Р.. Фишът доказва, че дължимата сума по чл. 331 и чл. 224 от КТ
след всички удръжки, осигуровки, данък и други е в размер на 6353,31 лева, а не 7620,61
лева. На следващо място ответникът сочи, че обезщетението на Е. Р. е платено видно от
приложеното платежно нареждане. Заплатена му е сума в размер на 2915,72 лева, като от
дължимата му сума 6353,31 лева е удържана сума в размер на 3993,28, съгласно т. 2, предл. 2
от Споразумение Nº 1 от 14.06.2024 г. - поради установени липсващи и неотчетени парични
1
средства на дружеството. Връчена му е и покана съгласно текста на споразумението. По
изложените съображения ответникът твърди, че иска се явява неоснователен по размер, тъй
като на ищеца му е изплатено обезщетение. Ответникът заявява, че действително, налице е
забава за изплащането му, дължаща се на срока на уведомление на работника, който е 14-
дневен. С оглед на горното ответникът моли съда да постанови решение, с което да приеме
иска като неоснователен, тъй като е подаден преди изтичане на срока по чл. 331 КТ. Моли
съда да установи, че искът е неоснователен по размер, твърдейки, че размера на
обезщетението е 6353,31 лв., а не 7620,61 лв. Моли съда да признае за установено, че
дължимото обезщетение по чл. 331 КТ във вр. чл. 224 КТ е платено изцяло на ищеца.
Ответникът моли да бъде прието възражение за прихващане срещу ищеца в случай, че съда
приеме иска за основателен по основание и размер.
Доказателствена тежест
По иска по чл. 224 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е съществувало трудово
правоотношение, което е било прекратено, като е без значение на какво основание;
наличието на неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на
трудовото правоотношение; че размерът на претенцията съответства на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже, че служителят е упражнил правото си да ползва
платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника обезщетение за неизползвания
такъв.
По иска по чл. 331 КТ:
В тежест на ищеца по настоящото производство е да докаже: съществувало между
страните трудово правоотношение; сключването на споразумение за прекратяване на
трудовия договор на служителя срещу заплащане на обезщетение; размерът на уговореното
обезщетение.
В тежест на ответника е и да докаже, че е заплатил претендираното обезщетение.
По възражението по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ
В тежест на ответното дружество е да докаже, че ищецът е причинил на ответното
дружество вреди, представляващи липси, изразяващи се в ниотчетени предадени на ищеца
парични средства за процесния период, както и размер на претендираното вземане.
В тежест на ищеца е, при установяване на тези факти, да докаже погасяване на дълга.
Безспорно е между страните, че:
Между ищеца и ответното дружество е съществувало валидно трудово
правоотношение за длъжността „Снабдител - доставчик“.
За длъжността, заемана от ищеца „Снабдител-доставчик“, на същия е възложено
осъществяването на отчетническа дейност;
Между страните е сключено споразумение от 14.06.2024 г. по чл. 331, ал. 1 КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 17.06.2024 г;
По силата на споразумението по чл. 331, ал. 1 КТ ответникът дължи на ищеца
обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ за 16 работни дни
2
в размер на 1267,30 лева;
По силата на споразумението по чл. 331, ал. 1 КТ ответникът дължи на ищеца
обезщетение па чл. 331, ал. 2 КТ в размер на четири месечни заплати в размер на
6353,31 лева;
На 13.08.2024 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от общо 2915,72
лева по споразумението по чл. 331 КТ от 14.06.2024 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Представените писмени доказателства следва да бъдат допуснати.
По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в ОСЗ след
изслушване становищата на страните.
Поради което Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания за първо ОСЗ.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от 13,30 ч., за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и от отговора.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ И ПО ТЕЛЕФОН за датата и часа на първо ОСЗ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3