МОТИВИ
към присъда № 98/01.03.2011 год. по НОХ дело №
29/2011 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора
Обвинението против подсъдимия И.Ч.И. е
за престъпление по чл. 115 от НК за това, че на 02.09.2010 год. в с. Б.К.,
общ. * Загора, умишлено умъртвил Д.Н. Д., ЕГН - ********** от гр. *** Загора.
По делото
бяха предявени граждански искове както следва:
От пострадалата
Д.Д.А., ЕГН – ********** /дъщеря на починалия Д.Н. Д./ за причинени неимуществени вреди от подсъдимия И.Ч.И. в размер на 150
000 лева, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане
02.09.2010 год. до окончателното изплащане на главницата, както и направените
по делото съдебни и деловодни разноски.
От пострадалата
Х.Д.Н., ЕГН – ********** /дъщеря на починалия Д.Н. Д./ за причинени неимуществени вреди от подсъдимия И.Ч.И. в размер на 150
000 лева, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане
02.09.2010 год. до окончателното изплащане на главницата, както и направените
по делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът счете,
че съвместното разглеждане на така предявените граждански искове с наказателното
производство не би затруднило последното, поради което същите бяха приети за
съвместно разглеждане и молителите бяха конституирани като граждански ищци и
частни обвинители, чрез повереника си адв. Е.С.
В съдебното заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на наказателното
производство доказателства и направените от подсъдимия И. самопризнания по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК поддържа първоначално повдигнатото обвинение, като
доказано по безспорен и категоричен начин. Счита, че подсъдимия И. следва да
бъде признат за виновен и наказан, като при определяне на наказанието, съдът
следва да се съобрази с нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като приложи
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК /в редакцията му след 09.04.2010 год. /ДВ,
бр. 26 от 06.04.2010 год./. Предлага на съда да определи наказание под средния
размер на предвиденото наказание лишаване от свобода, което след редуциране
съгласно изискванията на горния законов текст да бъде изтърпяно реално.
По отношение на предявените граждански искове счита,
че същите са доказани по несъмнен начин по основание и следва да бъдат уважени
в размер по справедливост, с оглед установената съдебна практика.
Адвокат С. заема становище, че подсъдимия следва да
понесе наказателна отговорност, като предлага на съда да определи наказание
лишаване от свобода в максималния размер предвиден от закона. Относно размера
на гражданските искове предоставя на съда да ги определи по справедливост.
Гражданските ищци и частни обвинители се
присъединяват към казаното от адв. С..
Подсъдимият И.Ч.И. се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява пред съда съгласие да не
се събират доказателства във връзка с тези факти, както и да се ползват всички
доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство.
Лично и чрез защитника си – адв. К. моли съда, да приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1
от НК, като му наложи наказание под средния
размер на предвиденото наказание лишаване от свобода.
От самопризнанието по чл. 371, т. 2
от НПК, направено от подсъдимият И. и от събраните в хода на наказателното
производство доказателства: справка за съдимост, протокол за оглед на
местопроизшествие - л. 17 – 19, фотоалбум - л. 20 - 30, протоколи за разпит на
свидетели – л. 45 - 64, съдебно - медицинска експертиза на труп № *** год. – л.
66 - 73, допълнителна съдебно медицинска експертиза по писмени данни № *** год.
л. 75 - 78, съдебно медицинска експертиза на живо лице № *** - л. 83, съдебно
психиатрично - психологична експертиза № *** год. - л. 86 – 90, протокол № ***
год. за извършена биологична експертиза – л. 94 - 96, протокол № *** год. на л.
99 – 100 за извършена дактилоскопна експертиза, протокол
№ **** год. за извършена дактилоскопна експертиза на
л. 102, протокол № **** год. за извършена съдебно медицинска експертиза на
веществени доказателства л. 104 - 107, свидетелство за съдимост – л. 109,
декларация семейно и материално положение и имотно състояние - л.110, препис
извлечение от акт за смърт № **** год., удостоверение за наследници № *** год.,
протокол за доброволно предаване л. 117 и останалите събрани в хода на досъдебното производство и приети по установения ред
писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Ч.И. и пострадалия Д.Н.
Д. *** и се познавали отдавна. Пострадалият Д. преди време бил председател на
земеделската кооперация в селото. В кооперацията работил преди около 5 години и
подсъдимия И., поради това той се обръщал към Д. с обръщението „началник”.
На 01.09.2010 год. подсъдимия И.
станал около 07:00 часа и отишъл да бере орехи от ореховите насаждения, находящи се в южния край на селото. Там останал до около
10:00 часа, след което отишъл в барчето, което се намирало на центъра на с. Б.К..
В барчето бил и пострадалия Д.. Последният попитал подсъдимия И. дали ще отиде
в дома му, за да пият по една ракия. Подсъдимият И. отговорил, че ще отиде, но по
– късно, след което се прибрал в къщи.
Около 17:00 часа подсъдимия И. отишъл
в дома на пострадалия Д.. Двамата седнали на масичката пред къщата в двора. Д.
напълнил едно канче от алпака (около 400 мл.) с
ракия, след което сипал ракия в две чаши – за него и за подсъдимия И.. Двамата
започнали да си говорят и да пият ракия. Говорили си затова, че подсъдимия няма
работа и когато го повикат ходи да бере тютюн. Пострадалият Д. споделил, че
отново иска да стане председател на кооперацията и че същия ден към обяд на
гости му бил свидетелят К.К. - бивш кмет на селото, с когото също се почерпили
с ракия.
На няколко пъти подсъдимият И.
поискал да си тръгва, но Д. го спирал да остане още малко. Двамата останали на
масата до 03:30 ч. на 02.09.2010 год., като изпили още пет канчета с ракия. По
време на разговора между двамата възникнала разправия при която подсъдимия И.
станал и ударил силно два пъти с юмрук в лицето пострадалия Д.. В резултат на
ударите пострадалия Д. паднал на земята до масата. Подсъдимият И. нанесъл още
няколко удара в тялото на Д. с крак, в областта на гърдите и гърба. В следствие
на нанесените удари, на пострадалия Д. му изхвръкнали зъбните протези и той не
могъл да стане от земята.
Подсъдимият И. видял, че пострадалият
не е в състояние да стане от земята, но не му помогнал, а само го псувал и
викал да става. Взел мобилния телефон на пострадалия Д., който се намирал на масата и от него се обадил на полицията,
като съобщил за нанесен побой над лице в с. Б.К., обл.
**** Загора.
Около 04:00 ч. подсъдимия И. се
обадил отново от мобилния телефон на пострадалия Д. на свидетелката Д.Д. – голямата
дъщеря на пострадалия Д.. На поставения му въпрос от свидетелката Д., защо й се
обажда от мобилния телефон на баща й, подсъдимия И. отговорил, че баща й спи и
нямало проблеми. Свидетелката Д. поискала да разговаря с баща си, подсъдимият й
обещал, като казал „ей, сега”, след което затворил телефона.
След получения сигнал за побой, около
03:50 часа на място бил изпратен полицейски патрул – свидетелите Т.П. и Д. И.
Те трябвало да осъществят среща с лицето, подало сигнала на центъра на селото.
Затова подсъдимия И. отишъл на центъра на с. Б. К., за да изчака пристигането
на полицейския патрул. Веднага след като се срещнали, св. П. попитал подсъдимия
какво се е случило, а последният отговорил, че някой е пребил шефа му, след
което тримата се отправили към къщата на пострадалия Д.. Там намерили пострадалия
Д. да лежи на земята в безпомощно състояние, като стенел и не бил контактен.
Свидетелят П. веднага се обадил в РУ ”Полиция”
– Стара Загора, като поискал на мястото да се изпрати линейка. Пострадалият Д. ***,
където по – късно починал.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно – медицинска
експертиза на труп № **** год. и допълнителна такава по писмени данни № ***
год., която съдът възприе като пълна, ясна и обоснована се установява, че пострадалия
Д.Н. Д. в резултат на нанесените удари е получил черепно – мозъчна травма – кръвонасядане на меките черепни покривки, кръвоизлив под
твърдата и в меките мозъчни обвивки. Вдишано стомашно съдържимо в белите
дробове. Оток на мозъка и белите дробове; гръдна травма – кръвонасядания
на гръдния кош, счупване на ребра двустранно, контузия на белите дробове, кръв
в двете гръдни кухини; коремна травма– разкъсвания на голямото було и дръжката
на тънките черва, кръвонасядане на капсулите на двата
бъбрека, кръв в коремната кухина; охлузвания, кръвонасядания
на крайниците и разкъсно –контузна
рана на лицето.
Тези травматични увреждания са в
пряка причинна връзка с настъпилата смърт на Д. Д.. Поради тяхната тежест и
множественост е било невъзможно да се избегне леталния изход.
Във връзка с обясненията на подсъдимия
И., че е бил предизвикан от пострадалия Д., тъй като бил ударен от него в
задната част на главата с твърд предмет е извършено освидетелстване и е
назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза на живо лице № *** год.
Видно от заключението на същата, по тялото на подсъдимия И., и в частност – в
тилната област няма установени травматични увреждания, което по несъмнен начин
опровергава неговата позиция.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от самопризнанието на подсъдимия И. по чл. 371, т. 2 от НПК,
както и от многобройните писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приети от съда по установения
ред, от заключението на извършените по делото съдебно - медицинска експертиза на
труп № *** год., допълнителна съдебно медицинска експертиза по писмени данни № ****.,
съдебно медицинска експертиза на живо лице № ****, съдебно
психиатрично-психологична експертиза № *** год., протокол
№ **** год. за извършена биологична експертиза, протокол № *** год. за
извършена дактилоскопна експертиза, протокол № ***
год. за извършена дактилоскопна експертиза, протокол
№ *** год. за извършена съдебно медицинска експертиза на веществени
доказателства и от показанията на свидетелите Д.Д.А., Х.Д.Н., Д.С.Г., Т.С.Н., И.П.Т.,
Т.Д.П., Г.Р.Г..
Съдът кредитира изцяло показанията на
горе цитираните свидетели, тъй като същите кореспондират с останалите
доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и подкрепят направените от подсъдимия И. самопризнания по чл. 371,
т. 2 от НПК.
Правна квалификация
Предвид гореизложеното съдът счита, че подсъдимия
И.Ч.И. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.
115 от НК за това, че на 02.09.2010 год. в с. Б.К., общ. **** Загора,
умишлено умъртвил Д.Н. Д., ЕГН ********** *** Загора.
Деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял настъпването им, поради което и на основание цитираните по
– горе законови текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.
Вид и размер на наказанието
При определяне видът и размерът на наказанието на
подсъдимия И., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства: критично
отношение към извършеното деяние, добрите характеристични данни и чистото
съдебно минало, а като отегчаващи вината обстоятелства: висока степен на
обществена опасност на деянието.
За извършеното от подсъдимия И. престъпление по чл.
115 от НК законът предвижда наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на осъдителна
присъда, съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а, ал. 1
от НК /в редакцията му след 09.04.2010 год. /ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 год./.
При така изложеното съдът счита, че на подсъдимия И. за
извършеното от него престъпление по чл. 115 от НК следва да бъде определено
наказание при привес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно дванадесет години лишаване от свобода, което съгласно
изискванията на чл. 58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с една трета и
подсъдимия И. да изтърпи наказание от осем години лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС така
определеното наказание подсъдимият И. следва да изтърпи при първоначален
“строг” режим, в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание
чл. 59, ал. 1 от НК на подсъдимия И.Ч.И. следва да бъде зачетено и времето през
което спрямо същия е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”,
считано от 03.09.2010 год. до влизане на присъдата в законно сила.
На основание
чл. 53, ал. 1, б. “а” от НК съдът отне в полза на държавата бутилка от олио, бутилка
от лимонада, три броя стъклени чаши, шест броя парчета от стъклена чаша, 1 брой
канче от алпака, буркан с кафе, две парчета от порцеланови чинии, три части от
зъбни протези, чифт черни боти, тъмно сини дънки,
мъжко маскировъчно яке, които след влизане на присъдата в законна сила постанови
да бъдат унищожени, поради тяхната малоценност и невъзможност да бъдат ползвани.
На основание
чл. 112, ал. 1 от НПК съдът постанови след влизане на присъдата в законна сила да
бъде върнато на Д.Д.А. и Х.Д.Н., вещественото доказателство мобилен телефон
марка “Н.”.
По отношение
на предявените граждански искове
Предвид
гореизложените мотиви и приетата за установена фактическа обстановка съдът
счита, че предявените от Д.Д.А. и Х.Д.Н., в качеството им на наследници на
пострадалия Д.Н. Д., гражданските искове са основателни.
Съдът счита,
че горепосоченият вредоносен резултат е пряка и непосредствена последица от
виновното и противоправно поведение на подсъдимия И.,
изразяващо се в престъплението, за което същият е признат за виновен от
настоящия съдебен състав.
Описаните в
експертното заключение травматични увреждания, причинили смъртта на пострадалия
Д. са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на Д. Д..
По делото са
събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.Р.А., Д.М.А., Н.Д.Д.
от протокол за проведено съдебно заседание на 06.04.2007 год. От показанията на
същите се установява, че с пострадалия са имали много топла и пълноценна връзка
и изживяват много трудно и тежко загубата на баща си, още повече, че той е
последния им родител.
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и това, че същите са
пълнолетни и сами могат да се грижат за себе си.
При така
изложеното съдът счете, че подсъдимия И.Ч.И. следва да бъде осъден да заплати
по предявения от Д.Д.А. граждански иск, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на **** хиляди лева, ведно със
законната лихва от датата на непозволеното увреждане 02.09.2010 год. до
окончателното изплащане на главницата, а на държавата – държавна такса в размер
на *** хиляди лева, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски
в размер на *** лв. за адвокатска защита.
Съдът счита,
че така определения размер на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди е справедлив и съобразен със практиката на ВКС, поради което отхвърли
гражданския иск в останалата му част до размера на *** лева, като неоснователен
и недоказан.
Съдът счете,
че подсъдимия И.Ч.И. следва да бъде осъден да заплати по предявения от Х.Д.Н.
граждански иск, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на **** лева, ведно със законната лихва от датата на
непозволеното увреждане 02.09.2010 год. до окончателното изплащане на
главницата, а на държавата – държавна такса в размер на *** лева, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на *** лв. за
адвокатска защита.
Съдът счита,
че така определения размер на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди е справедлив и съобразен със практиката на ВКС, поради което отхвърли
гражданския иск в останалата му част до размера на *** лева, като неоснователен
и недоказан.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия И.Ч.И. следва да заплати направените по делото
съдебни и деловодни разноски в размер на 980 лева по сметка на Окръжен съд гр.
Стара Загора.
Причини –
незачитане на установения в страната правен ред и не зачитане принципа за
неприкосновеност на личността.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: