№ 13204
гр. С., 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110111038 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу „Г. П.-М“ АД
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът като ползвател на процесния
топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. Б. № 8, вх. А, ап. 11 през процесния период е
ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, но не е заплатил дължимата цена, като
по този начин се е обогатил за сметка на ищеца. Иска се от съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 930,11 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., с която се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, ведно със
законната лихва от 13.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 93,09
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 26.04.2022 г.,
сумата от 32,07 лв., представляваща сума за услугата дялово разпределение за периода
от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от 13.05.2022 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 6,92 лв., представляваща законна лихва за
периода от 01.07.2019 г. до 26.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г. по ч.гр. д.
№ 24994/2022 г. по описа на Софийски районен съд 56 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание, като твърди, че не се е обогатил за
1
сметка на ищеца, като оспорва имотът да е бил топлоснабден в процесния период,
както и обемът на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД твърди, че за
процесния период и имот дяловото разпределение е извършено в съответствие с
действащите нормативни актове. Счита предявените искове за основателни.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от наличието на специалните такива, а именно подаването на
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните
искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между
вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.
От приложеното ч. гр. д. № 24994/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, се
установява, че на 20.06.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу „Г. П.-М“ АД за следните суми: сумата от 930,11
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г ., ведно със законната лихва за забава от 13.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 93,09 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 01.07.2019 г. до 26.04.2022 г., сума в размер на 32,07 лв. - главница,
представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019
г. – 31.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 13.05.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 6,92 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. –
26.04.2022 г.
В законоустановения срок за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение е постъпило такова от „Г. П.-М“ АД.
Установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
са подадени в рамките на законоустановения едномесечен срок. Горните съображения
обуславят извод за допустимост на производството предвид наличието на общите и на
специалните процесуални предпоставки.
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява състав на
неоснователно обогатяване, която е приложима субсидиарно – когато ищецът не
разполага с друг иск за защита на спорното материално право. С такъв иск би
разполагал, ако между страните са налице договорни отношения. Съобразно
приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба, а именно чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
2
писмени договори при общи условия с потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33 а от ДР към ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. Не се спори между страните, че между тях за процесния имот и
период не е имало сключен такъв писмен договор, което обуславя допустимостта
отговорността на ответника да бъде реализирана чрез иска по чл. 59 ЗЗД.
За основателността на същия в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния
период ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия за стопански нужди за
процесния имот, като се е обогатил без основание за негова сметка, спестявайки си
разходите за закупуването й, и размера на разходите.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
главница за доставена топлинна енергия е частично основателен. Съображенията за
това са следните:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства – договор за учредяване право на стоеж върху общинска земя (л.33-35) и
списък на потребителите на топлинна енергия (л.41-42) се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 8, вх. 1, ет. 4, ап. 11.
За установяване на обстоятелството, че през процесния период ответникът е
ползвал доставената му от ищеца топлинна енергия за стопански нужди, спествайки си
разходи за закупуването й, по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа
експертиза. От заключението на СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция, както и че показанията му се отчитат ежемесечно по електронен
път чрез преносим „терминал“. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащите през процесния период Наредба
№ 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Oт заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано, се установява, че през процесния период ЕС на сградата с
адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 8, вх. А е сключила договор за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с ФДР - „Т. С.“ ЕООД. От заключението се установява, че през
процесния период ФДР е извършвала разпределение на топлинна енергия в блока след
отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на абонатите в СЕС, в т. ч. и на уредите в имота. По данни на ФДР в
процесното жилище има монтиран апартаментен топломер и два водомера за топла
вода. За процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в
имота, като са съставени главни отчети, които са подписани от потребителя.
На следващо място, от заключението на СТЕ се установява, че процесният имот
има отопляем обем по проект 151 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата в
жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На базата на този
отопляем обем се разпределя топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
съгласно Наредбата за топлоснабдяването. За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, е изчислено
от ФДР по формула съгласно приложението към чл. 61, т. 7.2 от Наредба № Е-РД-04-1.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на
3
ищеца не са налице данни за плащане на задълженията на ответника за процесния
период. Задължението на ответника за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. е в размер на 913,82 лв.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Предмет на настоящото производство е сума, с която ответникът се е обогатил
неоснователно, спестявайки си разходи за заплащането й, съизмеряваща се като
стойност с месечната цена за процесния период, което обаче не прави вземането
периодично по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Ето защо процесното вземане се погасява с
общата 5-годишна давност, в какъвто смисъл са и разясненията в т. 7 от Постановление
№ 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на ППВС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Според задължителните разяснения в т. 7 от
Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на ППВС в случаите на
неоснователно обогатяване с фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня на получаването на престацията.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.05.2022 г. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна,
считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да
е изтекла. Предвид приложимост на 5-годишна давност в случая се обуславя изводът,
че вземанията или дори част от тях не се явяват погасени по давност, т.е. в процесния
случай спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не ползва
ответника по отношение на заявените вземания в производството.
Предвид гореизложените изводи, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 913,82 лв. – главница, представляваща стойността на реално потребената
топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
Ето защо, искът с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да се уважи до размера на
сумата от 913,82 лв., представляваща стойността на реално потребената топлинна
енергия за процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., с която сума
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите
за закупуването й. За разликата над сумата от 913,82 лв. до размера на сумата от 930,11
лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Върху сумата от 913,82 лв. се дължи законната лихва, считано от 13.05.2022 г. до
окончателното плащане /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната
лихва от 13.05.2022 г. до окончателното плащане.
4
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиентите в гр. С.“ от 2016 г., приложими в
отношенията между страните на основание чл. 72, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.“ АД на потребителите в
гр. С., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. На
следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза (таблица 3) се
установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. са издадени описаните в таблица 3 от заключението фактури на обща
стойност – 48,36 лв. По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е
погасена чрез плащане. Същата не е и погасена по давност. Като не е заплатил същата,
ответникът се е обогатил неоснователно.
Предвид изложеното по-горе и предвид диспозитивното начало, искът за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи изцяло, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
32,07 лв.– главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 13.05.2022 г. до
окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му /отправянето и получаването на покана за плащане на
процесния дълг/.
По делото се установи наличието на главен дълг. За да изпадне ответникът в
забава, е необходима покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като при задължение,
основано на неоснователно обогатяване, няма определен ден за изпълнение на
задължението на обогатилия се. По делото не са ангажирани от ищеца доказателства,
че ответникът е поканен да заплати претендираната сума за главница.
Ето защо, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта, в която се иска да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 93,09 лв., представляваща
мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 26.04.2022 г., както и за сумата от 6,92 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 26.04.2022 г. следва да се отхвърлят като неоснователни.
5
По разноските:
При този изход на спора и предвид направено искане за присъждане на разноски
право на такива имат и двете страни, съразмерно на уважената, респективно на
отхвърлената част от исковете.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното.
Разноските на ищеца в исковото производство са на обща стойност 625 лв., от
които 25 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза, 250 лв.
депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноските на ищеца в заповедното
производство са на стойност 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ на ответника следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Г. П.-М“
АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 556,57 лв., представляваща
разноски направени в исковото производство, и сумата от 66,79 лв., представляваща
разноски, направени в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 10,95 лв. разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Г. П.-М“,
ЕИК ********* дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните суми:
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 913,82 лв., представляваща стойността
на реално потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2022 г. до окончателното плащане
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 32,07 лв., представляваща главница за
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.10.2020 г. , ведно със законна лихва от 13.05.2022 г. до окончателното
плащане,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 8, вх. А, ет. 4,
ап. 11 и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г. по ч.гр.д. 24994/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 56 състав
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу „Г. П.-М“,
6
ЕИК ********* иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 913,82 лв. до
пълния предявен размер от 930,11 лв. като неоснователен;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 93,09 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 26.04.2022 г. като неоснователен;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,92 лв., представляваща
мораторна лихва върху задълженията за услугата „дялово разпределение“,
изчислена за периода 01.07.2019 г. – 26.04.2022 г. като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 8, вх. А, ет. 4,
ап. 11 и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК от 20.06.2022 г. по ч.гр.д. 24994/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 56 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Г. П.-М“, ЕИК *********
да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 556,57 лв. разноски в исковото
производство и сумата от 66,79 лв. разноски в заповедното производство съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на „Г. П.-М“, ЕИК ********* сумата от 10,95 лв. разноски в исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.
С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7