Решение по дело №429/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 835
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110200429
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 835/17.6.2020г.       Година 2020      Град Варна

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненският районен съд        четвърти състав

На първи юни                   Година две хиляди и двадесета

 

 

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 429 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                         

                 Р  Е  Ш  И:

 

           

 

ИЗМЕНЯ НП №19-0433-000430/13.01.2020г. на началник на І РУ  към ОДМВР - Варна , с което на П.В.В. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.183 ал.5 т.2 от ЗДП, както и ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРВАЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП КАТО

 

ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, с която са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРВАЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателното постановление в частта, с която е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.183 ал.5 т.2 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: : Производството е образувано по жалба на П.В.В. срещу наказателното постановление, с което му е  наложено административно наказание глоба.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.

С жалбата въззивникът оспорва фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление. Моли да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

В писмени бележки счита, че липсват годни доказателства относно извършените нарушения.

В заседанието по същество не се явява и не се представлява.

Представител на органа, издал НП моли съда да потвърди НП, като претендира и юристконсулстско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 21.12.2019г. въззивникът В. управлявал л.а. «Форд Транзит“ с рег.№В0201НТ в гр. Варна, по бул. «Хр.Ботев» , в посока към центъра на гр. Варна.

В същото време в района на Юнашкия салон се намирали полицейски служители при І РУ ОДМВР Варна – св. Г. и св.В..

 

Св. Г. подал сигнал със стоп- палка на въззивника В. да спре, но той не преустановил движението си, а продължил напред.

Св. Г. и св. В. се качили в полицейския автомобил и последвали автомобила, управляван от въззивника В..*** и бул. „Владислав“, въззивникът В. не спрял на светещия червен сигнал на светофарната уредба, а продължил да се движи в посока към ул. „Антим І“.

Непосредствено преди кръстовището на бул. „Мария Луиза„  и ул. „Антим І“, св. В. и св. Г. успели да спрат въззивника В..

За съдействие бил извикан екип на ІІ РУ ОДМВР Варна, в състава на който влизал св. Е..

 

След като установил фактите от значение за ангажиране на отговорността на въззивника В., св. Е. съставил акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на АУАН били описани обстоятелствата на извършване на нарушения по несъобразяване на движението със светлинните сигнали и подадения сигнал за спиране от контролен орган и била дадена правна квалификация на същите по ЗДП. Акта бил надлежно предявен на въззивника, който вписал в съдържанието му, че няма възражения. В срок по преписката не било регистрирано  постъпило възражение.

На 13.01.2020г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.6 т.1 от ЗДП и по чл. 103 от ЗДП и на въззивника били наложени съответни административни наказания, съобразно чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДП и чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка – справка, АУАН, заповеди, както и показанията на св. Е.; св. Г. и св. В..

Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични , последователни и взаимно допълващи се.

Показанията на св. Г. и св. В. са такива на свидетели – очевидци и изясняват действията на въззивника по осъществяване на нарушението по преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, установявайки фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление, като съдът кредитира тези показания като обективни.

Показанията на тези свидетели кореспондират с обективираното в АУАН.

Съставения АУАН е годно доказателство, установяващо отразените в него обстоятелства на нарушението.

Така  от горепосочените писмени и гласни доказателства по делото се установява фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.

 

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че е налице основание за отмяна на наказателното постановление в частта му по т.2.

Видно от постъпилата справка от Началник І РУ ОДМВР Варна, към 21.12.2019г. св. В. и св. Г. са заемали длъжност „Старши полицай“, водач на патрулен автомобил в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към І РУ ОДМВР Варна. Към 21.12.2019г. св. В. и св. Г. са били на работа и не са имали право да упражняват контролна дейност по ЗДП.

Предвид горното, съдът намери, че при положение, че  св. В. и св. Г. към 21.12.2019г. не са обладавали качеството „контролен орган“, наказателното постановление следва да бъде отменено на това основание в частта по т.2.

По отношение на наказателното постановление в частта по т.1 съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като е посочил правилна правна квалификация.  Наказанието «глоба» правилно е било определено по своя вид и размер.

 Що се отнася до възраженията на въззивника по отношение на това нарушение, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

 

С жалбата въззивникът оспорва фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.

Съдът , противно на изразената позиция намери, че от всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че въззивникът В. и осъществил състава на нарушението по т.1.

Налице са показания на свидетели- очевидци – св. В. и св. Г., които пряко и непосредствено са възприели преминаването на въззивника на неразрешен, червен сигнал на светофарната уредба.

Показанията на тези свидетели кореспондират с възприетото от св. Е. и с отразеното в надлежно съставения АУАН.

 

С допълнителна молба се счита, че  е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.

 

Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение като следва да се отбележи, че наказващият орган се е произнесъл при неоспорена фактическа обстановка, въз основа на категорични доказателства, каквито са АУАН и преките възприятия на полицейските служители. При това положение не е възникнало задължение за допълнително разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от закона.

Както вече беше отбелязано по- горе, доказателствата по делото сформират извод за безспорна установеност на фактологията по т.1 от НП, приета с АУАН и впоследствие изложена с НП, като правилно е бил приложен материалния закон както досежно квалификацията на нарушението, така и досежно приложимата санкционна разпоредба.

 

 

 След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника съдът намери, че следва да измени наказателното постановление като го отмени в частта по т.2 и го потвърди в частта по т.1 като  правилно и законосъобразно.

 

Произнасяйки се с изменителен диспозитив съдът не възложи разноски на страните.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :