Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 655 24.02.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12405 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 2 б ал. 1 от ЗОДОВ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.Н.И., ЕГН: **********,***- ***, чрез пълномощника си адв. И.С., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 5 100 лева- главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на нарушаване правото на разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 5826/ 1999 г. на СРП в разумен срок, сумата от 624, 75 лева- лихва за забава върху главницата за периода 11.05.2018 г.- 25.07.2019 г. и сумата от 220 лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи по репатриране на лек автомобил „Деу Нексия“, рег. № ***** и за изработка на нов ключ с чип за алармата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска- 26.07.2019 г. до окончателно им изплащане.
В исковата молба е посочено, че в началото на 1999 г. ищецът закупил от автопазар кв. „***“- гр. *** лек автомобил „Деу Нексия“, рег. № *****, но по искане на продавача возилото не било прехвърлено с нотариално заверен договор, а ищецът го ползвал въз основа на пълномощно, с което имал права дори и да го продава. Платил сумата от 10 000 лева и получил владението върху вещта, като в продължение на пет години ползвал МПС- то спокойно и явно, а след изтичане на петгодишна давност към 22.01.2004 г. по смисъла на чл. 80 ал. 1 от ЗС придобил собствеността върху него. Една година по- късно- на 30.01.2005 г. вечерта поради включена аларма на автомобила и сигнал от гражданите до органите на реда, след пристигане на дежурния екип ищецът разбрал, че автомобилът се издирвал като незаконно отнет. В тази връзка той бил предаден, ведно с документите му. На 08.03.2005 г. ищецът подал по пр. пр. № 1729/ 2005 г. на РП- Пловдив молба за връщане на автомобила, защото му трябвал за нуждите на семейството, но му било отказано и се наложило да си купи друг автомобил за осигуряване на семейните нужди. Материалите по преписката били изпратени по компетентност на РП- София, където се образували под пр. пр. № 42/ 2006 г., а в последствие били присъединени към пр. пр. № 5826/ 2009 г. на СРП. С постановление от 17.12.2009 г. на СРП наказателното производство било прекратено поради изтекла давност, но прокурорът не се произнесъл по приобщените към преписката веществени доказателства- лекия автомобил, ключове и документи. Девет години по- късно- на 11.05.2018 г. с прокурорско постановление те били върнати, като се посочило, че тези веществени доказателства не били предмет или средство на престъплението. Сроковете на разследването били неразумно дълги и се дължали на тромавост и бездействие, както и на пропуски в работата на прокуратурата. Делото не било решено в разумен срок и макар ищецът да нямал качеството на обвиняем, той бил правоимащо лице- собственик на автомобила, който бил засегнат от дългия срок на производството. Заради разследването не можел да ползва собственото си МПС за около 13 години, работел като офицер в армията и из професионалните му среди се разнесъл слуха, че управлява краден автомобил. Наложило се да дава обяснения по случая пред своите началници, което уронило честта и достойнството му. След като му отказали връщането на колата, се наложило да закупи нова, за което взел заем от приятели, които го съжалявали. Изпитвал неудобство, безпокойство и срам при срещи с колеги, които го коментирали иронично. Станал нервен и неспокоен, изгубил надежда, че ще му бъде върната колата, изхабил много нерви в очакване на това, които можело да бъдат спестени. За преживения дискомфорт претърпял неимуществени вреди, които оценявал на 5 100 лева, а наред с това се дължала и лихва за забава в размер на 624, 75 лева за периода от постановлението за прекратяване на производството до подаване на исковата молба. Също така той претърпял и имуществени вреди, защото, когато получил личния си автомобил, той бил неизправен и не можел да се движи. Наложило се да бъде репатриран с пътна помощ, за която заплатил сумата от 60 лева, както и да се изготвят нови ключове с чип за алармата на стойност от 160 лева, или общо имуществените вреди възлизали на сумата от 220 лева. Ищецът подал заявление до Министерство на правосъдието за констатиране на нарушение за разглеждане и решаване на преписката в разумен срок, но получил отказ да бъде разгледано това заявление като недопустимо, поради което се предявявал настоящия иск. Мотивира правния си интерес с това, че резултатът от произнасянето по заявлението в МП не удовлетворявал искането му за обезщетение. С допълнителна молба посочва, че забавата на прокуратурата била продължила към момента на влизане в сила на специалната разпоредба на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ, поради което ищецът като пострадал имал правото да предяви настоящия иск, защото прокуратурата следвало с постановлението за прекратяване на НП да се произнесе и по веществените доказателства, като ги върне на собственика и тогава той нямало да търпи вреди. Моли за уважаване на исковете, претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. На първо място се твърди, че нормата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ била влязла в сила през 2012 г. и нямала обратно действие, а ищецът основавал претенцията си на забавени действия от прокуратурата, извършени преди влизането в сила на специалния текст. Твърди се още, че ищецът не бил легитимиран да предяви иска, защото не бил страна в процеса. Претенцията му също така била погасена по давност, защото наказателното производство било прекратено на 17.02.2009 г., а искът се предявил на 26.07.2019 г. При условията на алтернативност, се счита, че исковете били неоснователни, а размерът на обезщетенията- прекомерно завишен. Оспорват се претенциите за имуществените вреди и за лихва за забава. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска. Представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариално заверено безсрочно пълномощно от 22.01.1999 г. ищецът е получил правото да управлява лек автомобил „Деу Нексия“, рег. № *****. За автомобила са представени талон и застрахователна полица.
С протоколи за доброволно предаване от 30.01.2005 г. ищецът е предал във Второ РУ на МВР- Пловдив автомобилът, ведно с ключовете, доколкото същият е бил обявен за издирване като откраднат, за което е приложна докладна записка.
Видно от експертна справка, номерата на рамата и на двигателя на автомобила нямали следи от подправки и заличавания, като автомобилът не бил пребоядисван.
С молба от 08.03.2005 г. ищецът е поискал от Районна прокуратура- Пловдив да му бъде върнат автомобила, защото му бил необходим за нуждите на семейството и служебно.
С постановление от 16.12.2005 г. на прокурор при РП- Пловдив материалите по случая са били изпратени на РП- София, по компетентност.
С постановление от 17.12.2009 г. прокурор при РП- София наказателното производство е прекратено поради изтекла давност.
С постановление от 11.05.2018 г. прокурор при РП- София е постановено връщането на веществените доказателства, а именно- автомобилът, ведно с документите и ключовете му, на ищеца, като правоимащо лице. С приемо- предавателен протокол от 04.06.2018 г. МПС- то е върнато.
Ищецът на 27.08.2018 г. е подал до министъра на правосъдието заявление за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По случая са изготвени констативен протокол от 30.10.2018 г. и писмо от 22.02.2019 г., в които е посочено, че заявителят не бил правоимащо лице по глава „Трета А“ от ЗСВ и молбата му не била подадена в законовия срок.
Представена е служебна бележка от работодателя на ищеца, видно от която същият е подполковник във военно формирование.
Приложени са и фактура от 05.06.2018 г. за извършен транспорт на лек автомобил със стойност на услугата от 60 лева с ДДС, както и фактура от 04.06.2018 г. за изработка на ключ на автомобила на стойност 160 лева с ДДС.
Представена е и справка от електронен калкулатор за лихва за периода 11.05.2018 г.- 25.07.2019 г. върху главница от 5 100 лева, възлизаща на сумата от 624, 75 лева.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 28.01.2020 г.). Св. Б.Ж.В.- дългогодишен приятел на ищеца, посочва, че на своя рожден ден през 2005 г. от полицията задържали автомобилът на ищеца, като му казали, че бил откраднат. Върнали му колата чак през 2018 г., а през това време той си я търсел, но не му разрешавали да си я вземе. Наложило да си купи нова кола, колегите в армията го майтапели, от което не му ставало приятно. Като му върнали автомобила, той не бил в движение, репатрирали го с автовоз. Св. П.Д.А.- също приятел на ищеца, заявява, че на рожден ден на техен общ познат отнели автомобилът на ищеца, като обяснили, че той бил откраднат. Върнали му колата след 14 години, но тя не ставала за нищо, не можела дори да се отвори. През това време се наложило да си купи друг автомобил, всички го подигравали, че бил автоджамбазин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
С определение № 1916/ 27.09.2019 г., постановено по В. ч. гр. дело № 2037/ 2018 г. на Окръжен съд- Пловдив, IX гр. с-в, е отменено определението на съда, с което е било прекратено производството по делото и същото е върнато с указания за продължаване на действията по него. Прието е още, че ищецът в качеството си на правоимащо лице- владелец на процесния автомобил, има право на претендира обезщетение за вреди от нарушаване правото по чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. При това положение настоящият състав се явява обвързан от дадените му задължителни указания от горната инстанция, поради което искът е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
Макар и настоящата претенция да е с правна квалификация по чл. 2б от ЗОДОВ, която разпоредба е материално- правна и има действие занапред, считано от влизането си в сила през 2012 г., а процесното ДП да е образувано по- рано (през 2005 г.), същото е било висящо към момента на действия на нормата и в случая тя е приложима, като уреждаща самостоятелна хипотеза на отговорност на Държавата за вреди, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС.
Допустимостта на този иск според съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ, а именно- да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава Трета „А“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. По неприключили дела, които продължават да са висящи и при които е налице забавяне, за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, следва да се търси обезщетение по реда за ЗОДОВ директно пред съда.
Ищецът е лице, което се явява пострадал от престъпление, за което е било образувано ДП и той търпи вреди от това, че от негово владение е бил отнет лек автомобил, който е задържан като веществено доказателство по висящо ДП. Неговите права и законни интереси са пряко засегнати от органите на разследването, защото практически той е бил лишен от възможността да ползва лекия си автомобил и е бил принуден да търпи това фактическо положение във времето. В този смисъл страната е надлежен ищец, който е активно легитимиран да предяви настоящия иск за защита на правата си.
Няма спор по делото, че ищецът има качеството на владелец на вещта, който я е ползвал до датата на доброволното предаване въз основа на нотариално заверено пълномощно от собственика на МПС- то. Без значение е в случая дали лицето е станало собственик (както се твърди- по давностно владение), защото няма подобно законово изискване, важното е само, че той е лице, от което е иззето веществено доказателство и това е достатъчно, за да се приеме същият за правоимащ, а оттук- и да може да предяви надлежно подобен иск за обезщетение за вреди.
Разглеждането и решаването на наказателно дело в разумен срок е въведено като основен принцип в наказателното производство- чл. 22 ал. 1 от НПК, като прокуратурата е длъжна да осигури провеждането на ДП в предвидените в НПК срокове- чл. 22 ал. 2 от НПК. Сроковете за извършване на разследването са посочени в чл. 234 от НПК, като основният е двумесечен, при фактическа и правна сложност- четиримесечен, а в изключителни случаи и по- дълъг, продължен по указания на по- горестоящ прокурор. В конкретния случай ДП във връзка с отнетия автомобил е образувано през 2005 г., а ДП е прекратено през 2009 г. и макар разследването да е изпращано по компетентност на СРП, където пък е било присъединено към друго производство, водено срещу неизвестен извършител, срокът за разглеждане и решаване на делото е неразумен. Действително по настоящото дело няма данни за това дали е било спирано, точно какви действия са били извършени по него, които са обусловили забавяне на разследването, каква е била фактическата или правна сложност и т.н., като в тежест на ответника е да установи, че се касае за обективна продължителност на разследването. При всички положения обаче от значение в случая е това, че с прекратяване на ДП е липсвало произнасяне за връщане на веществените доказателства, което е станало почти девет години и половина по- късно, което като продължителност е един неразумно дълъг срок. Още повече, че веднага след изземването на автомобила ищецът писмено е поискал връщането му, на автомобила своевременно е бил извършен експертен оглед, а и същият не е бил предмет или средство на престъплението, поради което евентуалното му връщане още през 2005 г. е нямало да затрудни разкриването на обективната истина. Действително ищецът не е представил доказателства за това повторно (или повече от единия път, в който го е направил) да е искал от разследващите връщане на вещта и изрично да му е отказвано, но бездействието на прокуратурата особено при прекратяване на ДП пряко е засегнало правата му да ползва вещта. Отделно от това, лицето не е било и уведомено за въпросното прекратяване, за да може да упражни евентуално правото си като заинтересован да поиска връщане на автомобила още в един много по- ранен етап, без да се налага допълнителното произнасяне на прокуратурата по въпроса след почти десет години.
Искът по чл. 2б от ЗОДОВ се разглежда по реда на ГПК, а продължителността на производството се преценява с оглед критериите, установените в практиката на ЕКПЧОС, а именно: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, имащи значение за правилното решаване на спора.
Както вече се посочи, вредите се претендират от неприключило в разумен срок по чл. 6 §1 от Конвенцията ДП, в рамките на което като веществено доказателство е иззет и задържан автомобил на ищеца, с което неблагоприятно е засегнато лицето, лишено от възможността да ползва вещта за един неразумно дълъг и неоправдано продължителен срок- от 30.10.2005 г. до 11.05.2018 г. или почти 13 години. В следствие на бездействието на разследващите органи е допуснато нарушаване на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, от което за ищеца са настъпили вреди, които следва да му бъдат обезщетени.
По делото са разпитани двама свидетели- приятели на ищеца, като показанията на двамата са в насока, че същият за един продължителен период от време не е можел да ползва автомобила, който му е бил нужен за семейни и служебни нужди, а отделно от това колегите му в армията го подигравали, че имал краден автомобил, което му създавало допълнителни неудобства и притеснения в работата. Макар и в случая ищецът да не е обвиняем в престъпление, защото срещу него няма повдигнато обвинение, той несъмнено търпи вреди от това, че е лишен от възможността да ползва автомобила си и, че е бил принуден за много продължителен период от време да изпитва душевен дискомфорт от това. Личността му като служебно и обществено положение в случая нямат това значение за присъждане на размера на обезщетението, каквото биха имали в случай на повдигане на едно незаконно обвинение, което винаги предизвиква, особени при тези категории лица, по- висока степен на интензитет на стрес, притеснения, отрицателни изживявания и тревожност. При всички положения обаче следва да бъде отчетена обществената реакция (в случая на колегите му) спрямо ищеца в следствие на иззетия автомобил, доколкото при обсъждане на неимуществените вреди, преценявани с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, трябва да се съобразят както особеностите на личността на пострадалия, така и всички фактори, които са допринесли за увреждането.
Настоящият състав намира, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици от неразумния срок на разследването. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания, преживените стрес и притеснения, както и продължителният период на несигурност от изхода на разследването досежно съдбата на иззетия автомобил, трябва да бъдат адекватно овъзмездени. Обезщетението обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот и на база анализа на събраните доказателства, както и при отчитане на принципа, че то в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване. В тази връзка съдът намира, че обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищеца следва да се определи на сумата от 3 000 лева, като искът до пълния му предявен размер от 5 100 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а сумата се присъди, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба- 26.07.2019 г., както е поискано.
Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая началният момент на мораторното обезщетение е датата на прокурорското постановление, с което е разпоредено връщането на веществените доказателства по ДП- 11.05.2018 г., защото оттогава най- рано може да бъде дължима лихвата за забава. Крайният момент е до датата на подаване на исковата молба- 25.07.2019 г., като с оглед уважения размер на претенцията за главница от 3000 лева, за горния период, размерът на обезщетението възлиза на 367, 50 лева. Съдът го намира за доказан по реда на чл. 162 от ГПК, изчислен чрез електронен калкулатор, като до пълния размер на сумата от 624, 75 лева искът следва да се отхвърли.
Досежно претенцията за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи по повод връщане на автомобила, следва да се отбележи, че по делото са събрани както гласни (свидетелските показания), така и писмени (фактури) доказателства, от които е видно, че след като ищецът е получил возилото, същото се е наложило да бъде транспортирано с автовоз, а за отключването му е бил изработен нов ключ. Тези разходи, които са направени от лицето, следва да му бъдат възстановени, защото те са се наложили поради продължителния престой на автомобила на съхранение от органите на ДП и доколкото МПС- то е било оставено на отговорно пазене, то е следвало да се върне във вида, в който е предадено- т.е. в движение. След като се оказва, че автомобилът не е можел да се движи, а е нямал и ключове, които също са били предадени, се е наложило както извозването му със специализиран транспорт, както и направата на нов ключ, които разноски следва да бъдат изцяло възстановени на ищеца, защото вредата е настъпила в причинна връзка с бездействието на органите на разследването, задържали колата. Искът е напълно доказан както по основание, така и по размер, поради което в полза на ищеца следва да присъди сумата от общо 220 лева за разходите, както следва: 60 лева- за пътна помощ по извозване на автомобила от паркинга на съответното РПУ и 160 лева- за изработка на нов ключ. Сумата се търси ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба- 26.07.2019 г., както и следва да се присъди.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенции, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Внесената сума 30 лева за държавна такса (листове 32- 33 от делото) следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенциите, като според представения договор за правна защита и съдействие (л. 55) заплатеният хонорар възлиза на сумата от 600 лева, от която следва обаче да му се присъдят само 362, 08 лева по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.Н.И., ЕГН: **********,***- ***, ***, сумата от 3 000 (три хиляди) лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска- 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на нарушаване правото на разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 5826/ 1999 г. на СРП в разумен срок, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер от 5 100 лева; ОСЪЖДА да му заплати сумата от 367, 50 (триста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева- лихва за забава върху присъдената главница за периода 11.05.2018 г.- 25.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на тази лихва за забава над сумата от 367, 50 лева до пълния предявен размер от 624, 75 лева; ОСЪЖДА да му заплати сумата от сумата от 220 (двеста и двадесет) лева- главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи по репатриране на лек автомобил „Деу Нексия“, рег. № ***** и за изработка на нов ключ с чип за алармата, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска- 26.07.2019 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.Н.И., ЕГН: **********,***- ***, ****, разноските по делото, както следва: сумата от 30 (тридесет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 362, 08 (триста шестдесет и два лева и осем стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/
Вярно
с оригинала.
АД