Присъда по дело №484/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 84
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20222310200484
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 84
гр. Елхово, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
и прокурора М. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200484 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия З. А. /Z A/, роден на ********** година в град Хасака,
Сирийска Арабска Република, живущ в град Дер Алзор, Сирийската Арабска Република,
гражданин на Сирийската Арабска Република, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, без документи за самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 25.09.2022 година, в
района на гранична пирамида №160, в землището на село Странджа, община Болярово,
област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК,
поради което на основание чл.279, ал.1 във вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/
лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия З. А. /Z A/ наказание три месеца лишаване от свобода,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на оргА. който
ги е направил – РДГП - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 84/01.11.2022 година по НОХД № 484/2022 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия З. А. /Z A/, роден на ********** година в град Хасака, Сирийска
Арабска Република, без документи за самоличност е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 25.09.2022г., в района на гранична
пирамида № 160, находяща се в землището на с. Странджа, общ.Болярово, обл. Ямбол,
влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначения му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
с оглед разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвид повдигнатото против подсъдимия
обвинение, което не е тежко по см. на чл.93, т.7 от НК, съдът, приемайки, че неявяването на
подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му
на защита в производството е обезпечено, чрез участието на назначен му служебен
защитник - адвокат, явил се и участвал в производството е дал ход и разгледал делото в
отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимият З. А. /Z A/обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна стрА.. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и му бъде наложи наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години и глоба в
минимален размер от 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Б.Чорбаджийска от АК – Ямбол не
оспорва съставомерността на деянието, за което подзащитния й е привлечен към наказателна
отговорност. Излага доводи същото до е извършено от подзащитния й при нА.чие на
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като такива сочи
обстоятелството, че подзащитния й бяга от Сирия заради военните действия и търси защита
и закрила в една по – цивилизовА. стрА., чисто му съдебно минало и тежкото му
материално и социално положение. С тези доводи и обстоятелството, че подсъдимия е
потърсил статут на бежанец счита, че са нА.це основанията на чл.279, ал.5 от НК
подзащитния й да не бъде наказван, поради това, че се ползва от правото си на убежище
съгласно Конституцията. Алтернативно, в случай, че съда счете, че следва да наложи
наказание на подзащитния й, пледира същото да бъде определено при условията на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, в размер на предвиденото от закона
минимално наказание.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдим по делото е З. А. /Z A/, роден на ********** година в град Хасака,
Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, без документи за
самоличност.
Подсъдимият З. А. /Z A/ по неустановено по делото време напуснал държавата си по
произход - Сирия и влязъл на територията на република Турция. Подсъдимият решил да
отиде при свои близки и познати в държава в Европа, различна от Турция и България, с
намерение да живее и работи там, като премине през територията на Република България
1
без съответното изискуемо разрешението от българските гранични власти и не през
определените за това места. В изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с други
негови сънародници, водени от неустановени по делото лица достигнал границата между
Република Турция и Република България, след което на 25.09.2022 година през отвор във
възпрепятстващото съоръжение на границата на република България, в района на гранична
пирамида № 160, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол,
подсъдимия заедно с групата негови сънародници влязъл през границата на стрА.та от
република Турция в република България без разрешение от надлежните органи на властта.
След това подсъдимия заедно с групата негови сънародници продължил движението си към
вътрешността на стрА.та. На 28.09.2022 г. около 21.05 часа подсъдимият пътувал задно със
свои сънародници в ремаркето на товарна композиция с румънски регистрационен номер по
път I-7, в посока от с.Окоп, обл.Ямбол към с. Козарево, обл.Ямбол. Малко след 21.05 часа
въпросния влекач бил спрян на около 2 км. след с.Окоп, обл.Ямбол от св. А. Е. - полицай в
РУ-Ямбол при ОДМВР-Ямбол и негов колега, които по същото време изпълнявал
служебните си задължения. В хода на извършената проверка от св. Е. на водача и на самото
превозното средство и последвалата я проверка от полицейски служители на ГПУ - Елхово
подсъдимия бил установено в товарната композиция.
Подсъдимият не е представил документ за самоличност, нито е представил
документи, удостоверяващи правото му да влезе и пребивава на територията на Република
България и е бил задържан в ГПУ – Елхово.
На 29.09.2022 година мястото на нарушение на държавната граница е установено от
св. И. П. - полицай в Мобилна гранично - полицейска група в ГПУ-Елхово при РДГП-
Елхов.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият З. А.
/Z A/ / не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите А. Е. и И. П., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия
макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, същите съдържат
твърдения относно времето на извършване на деянието и формата на вината, поради което
и доколкото не се опровергават от доказателствата съдът ги цени с доверие. Показанията на
разпитаните свидетели са правдиви, логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду
си и с остА.лите доказателства, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими
към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията
на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени
средства като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по
делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият З. А. /Z A/, е осъществил с деянието си от обективна и субективна
стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 25.09.2022г., в района на
гранична пирамида № 160, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посоченият
текст от наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият З. А. /Z A/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
2
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в стрА.та ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите А. Е. и И. П..
Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения
в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение
на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същият е
влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в
стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това
документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирА.
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета държава
преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната граница, а именно Р. Турция, е бил преследван заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Предвидената в чл.279, ал.5
от НК специална цел следва да е нА.це при извършване на деянието. Самите действия на
подсъдимия при и след влизането му в стрА.та ни – без документ за самоличност и
предвижването му на територията на Република България, укрит в превозно средство,
свидетелстват за намерението му да се укрива от органите на властта в Република България,
което изключва намерение да търси убежище. Доколкото специалната цел на чл.279, ал.5 от
НК е липсвала към момента на извършване на деянието последващото търсене на закрила е
без значение за прилагане на нормата на чл.279, ал.5 от НК.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия З. А. /Z A/ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обосновА. от
чистото му съдебно минало и направените самопризнания. Посочените смекчаващи
обстоятелства не могат да бъдат определени нито като многобройни, нито като
изключителни, поради което липсват основания за определяне на наказание на подсъдимия
при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание при условията
на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона минимум, а именно три месеца
3
лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК направените по делото разноски за преводач на
досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на оргА., който ги е
направил РДГП-Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от стрА. на
подсъдимия на установения в стрА.та правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:




4
Съобщи за изтекли лични данни