№ 1822
***, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Николова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430106408 по описа за 2024 година
за да се произнесе взема предвид:
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК.
Насрещен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К. С. С. от ***, против ***, ***1, в която се
твърди, че на 31.05.2023г. между страните е сключен ***, с главница в размер
на 2500.00 лева, при лихвен процент в размер на 40.76 %, ГПР в размер на
49.31 % и 24 погасителни вноски, като общата сума за връщане е в размер на
3696.00лв. В чл. 4 ал. 3 от договора било уговорено, че той ще бъде обезпечен
по начина и условията съгласно общите условия на договора – гаранция от
небанкова финансова институция, или двама поръчители, или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, при съответни
изисквания. В чл. 6 е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението
си да предостави гаранция, кредитополучателят дължи неустойка на
кредитора в размер на 4512.00 лв., която се заплаща разсрочено с всяка вноска
от договора. Ищецът сочи, че не представил такава гаранция, и общата сума,
която е следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в
договора сума в размер на 3 696.00 лева, а значително по-голяма – 8 208.00 лв.
1
Ищецът счита, че уговорената клауза за неустойка в чл. 6 от Договора е
нищожна поради противоречие е добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД, че вземането няма характер на неустойка, не изпълнява обезщетителна
функция, тъй като не зависи от вредите от неизпълнението на основното
договорно задължение, не кореспондира с последици от неизпълнението, а се
начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е
уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в
срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Излага
аргументи, че неустойката е уговорена, за да осигури допълнителна печалба за
кредитора, многократно надвишаваща размера на допустимото от закона
възнаграждение за тази дейност. Твърди и неравноправност на уговорката по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Сочи, че неустойката няма и обезпечителна
функция - изисква едва след сключването на договора да бъде предоставено
обезпечение на дълга. Сочи, че условията за поръчителите са невъзможни за
изпълнение в предвидения еднодневен срок от подписване на договора за
кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните, че се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение, че уговорката е неравноправна
клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Предявява иск за
признаване за установено, че чл. 6, ал. 1 от ***/31.05.2023г, сключен между
страните, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.
Претендира разноски, представя писмени доказателства.
Ответникът оспорва предявения иск, признава за безспорен факта, че
между страните е сключен ***, с главница в размер на 2500.00 лева, но
оспорва, че уговорката за заплащане на неустойка е нищожна, счита, че тя е
обезпечителна, че има обезщетителна функция, че е компенсаторна неустойка.
Предявява срещу ищцата насрещен иск, като твърди съществуването на
процесния договор, по който е предоставена сумата от 2500лв. чрез банков
превод по лична сметка на кредитополучателя, липса на плащане по която и да
било вноска, претендира сумата от 2 500лв. – частичен иск от 3563.26лв. за
цялата дължима по договора сума. Претендира разноски, прави възражение за
прекомерност на разноските на ищеца. Впоследствие уточнява, че искът не е
частичен, а е за сумата от 2 500лв.
2
Ищецът взема становище по насрещния иск, че договорът е
недействителен, че в него ГПР неправилно посочен, т.к. в него е следвало да
се включи и неустойката. Моли насрещния иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: От представения ***/31.05.2023г., е видно, че ищцата К.
С. С. и ответникът *** са сключили Договор, по силата на който на ищцата е
предоставен кредит от 2500лв., който следва да бъде върнат в срок до
01.06.2025г., на 24 бр. месечни вноски в размер на 154.00лв., при лихвен
процент 40.76%, като общата дължима сума е 3696.00лв. ГПР е посочен в
размер на 49.31%. В чл. 4 ал. 3 е уговорено, че в срок до края на следващия ден
от сключване на договора, кредитополучателя е длъжен да предостави на
кредитора гаранция по кредита, съгласно ОУ, като гаранцията следва да бъде
за сума от 3696.00лв. и със срок на валидност 02.06.2025г. В чл. 6 ал. 1 от
договора е предвидено, че при непредставянето на гаранция по предвидения
ред, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 4512лв. От
представените Общи условия на ответника се установява, че в тях е
предвидено – в чл. 3.2. обезпечаване на кредита по три начина – банкова
гаранция; гаранция от небанкова институция, оперираща на територията на
РБ; двама поръчители. Поръчителите следва да отговарят на конкретно
описани условия за БТВ от минимум 1500лв., работещи на безсрочен
тр.договор, без кредити с повече от 30 дена просрочие. Посочено е, че в
рамките на срока - до края на следващия ден от сключване на договора,
поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството и да представят
лична информация за себе си, като кредитора не е длъжен да приеме
предложените поръчители, а преценява тяхната надеждност и
платежоспособност и може да изисква от тях и други данни. Поставени са
условия и за одобряване на гаранцията. Ответникът е представил
доказателство за паричен превод на 31.05.2023г. на името на ищцата по
договора за заем за сумата от 2 500лв. От страна на ищцата е налице
твърдение, че не е внасяла суми за погасяване на кредита.
От установеното от доказателствата по делото, съдът прави следните
изводи, които ще бъдат основание за разглеждане на предявените от всяка от
страните конкретни искове: Сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит /в редакцията му в сила
3
от 01.01.2021 г., /, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК, и не засяга
изключенията по чл. 4 ЗПК. Трайно установената съдебна практика на ВКС
приема, че съдът следи служебно - дори и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес, и не се изисква събиране на доказателства; когато се
отнася за формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/; когато е налице противоречие с добрите нрави /
решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т.
3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/, когато е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна
хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват - поради изключителната си значимост
- основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство. В
случая, с получаването на сумата по кредита, уговорен в писмена форма и
съгласно изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, за заемодателя е възникнало
задължението да върне суми на разсрочени месечни вноски. В договора обаче
са налице уговорки, които са препращащи към общите условия, и на практика
неизпълними от кредитополучателя. Съдът намира, че в случая кредиторът
неправилно е посочил в договора от 31.05.2023г. ГПР по него, посочвайки, че
дължима сума по договора ще бъде сумата от 3696.00 лв. и въз основа на тази
сума е посочил ГПР 49.31%. Съдът намира, че клаузата за осигуряване на
гаранция създава затруднения на икономически по-слабата в
правоотношението страна, и цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойка. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение, но задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора и ОУ изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен
то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
4
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва, и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, и доколкото
нейното начисляване в конкретния случай е било сигурно, то тази сума е
следвало да се включи в ГПР. Без значение е обстоятелството, дали
впоследствие кредиторът я е начислил – тези сума е заложена в договора, а
недействителността на клаузата, а в случая – и на целия договор, се разглежда
към датата на неговото сключване. Поради горното, съдът констатира
недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК – в. см. Решение на СЕС
от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, съгласно което когато в договора не е
посочен ГПР с всички разходи, този договор може да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че да води единствено до връщане само на главницата.
В настоящия случай процесния договор, който попада в приложното поле на
ЗПК, не е посочил правилен ГПР при положение, че на кредитора изначално е
било ясно /уговаряйки в договора сума за неустойка/, че е налице и друг
разход по кредита, който обаче не е включен ГПР. При това положение –
наличие на недействителен договор между първоначалния кредитор и
ответника, на връщане подлежи само главницата по договора в размер на 2500
лв., за които е признато, че не са заплатени.
По конкретните искания на страните, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на
недействителност на чл. 6 от ***/31.05.2023г., съдът намира, че същият се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Тази клауза от договора,
освен всичко останало изложено дотук относно недействителността на целия
договор, се явява и неравноправна – при кредит за сумата от 2500лв. и обща
сума за връщане с договорна лихва 3639.00лв., уговорена неустойка от
4512лв., тази уговорка попада директно в приложното поле на чл. 143 ал. 2 т. 5
от ЗЗП - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Поради горното, и
5
на осн. чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, тази неравноправна клауза следва да бъде
прогласена като нищожна, доколкото по делото не се доказа, че тя е уговорена
индивидуално.
По насрещния иск за заплащане от ищцата на сумата от 2500лв. на осн.
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД: С оглед изводите на съда за недействителност на
***/31.05.2023г., и на осн. чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
случая, с оглед представеното доказателство от ответника за превод по сметка
на ищцата на тази сума и признанието от страна на ищцата, че не е заплатила
никакви суми по процесния договор за кредит, претенцията за заплащане на
главницата от 2 500лв. – падежирала изцяло към датата на съдебните прения,
се явява основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото, ответникът дължи на ищцата разноски в
размер на 180.48лв. – внесена ДТ. Следва да се присъдят на осн. чл. 38 от ЗА и
разноски - възнаграждение на представлявалия безплатно ищцата адвокат по
предявения иск за нищожност на клауза от договора, като съдът определя
размера на това възнаграждение на 901.44лв. с ДДС, като взема като ориентир
посочените в НВАР размери, които счита за минимални. Ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника, чийто насрещен иск е уважен, разноски
по делото, които съобразно изхода на делото по насрещния иск възлизат на
300.00лв. /при определено юрк.възнаграждение от съда в размер на 200.00лв.
и ДТ - 100.00лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26 от ЗЗД, вр. с чл. 146 ал. 1 вр. чл.
143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 22 от ЗПК, за недействителна клаузата на чл. 6, ал.
1 от ***/31.05.2023г., сключен между К. С. С., ЕГН **********, от ***, *** и
***, ***1, седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, К. С. С., ЕГН **********, от ***,
*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***1, седалище и адрес на управление ***, сумата
от 2 500лв. – падежирала главница по ***/31.05.2023г. ведно със законната
6
лихва от 16.12.2024г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ***, ***1, седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. С. С., ЕГН **********, от ***, ***
деловодни разноски в размер на 180.48 лв.
ОСЪЖДА ***, ***1, седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 т. 3 от ЗА, сумата от
901.44лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено
на ищеца К. С. С. безплатно процесуално представителство и правна помощ
по гр.д. 6408/2024г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, К. С. С., ЕГН **********, от ***,
*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***1, седалище и адрес на управление ***,
деловодни разноски съобразно изхода на делото по насрещния иск в общ
размер на 300.00лв.
Банкова сметка на ***, по която сумите по решението могат да бъдат
платени: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7