№ 18568
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110145181
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Г., А. Й.,
А. Б., Ц. Ц., М. Й., П. Д., А. М. и Ц. Д. срещу В. С., Ц. С., С. С. и В. Д., с която
са предявените искове с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. с чл. 25, ал. 1 от
ЗН за обявяване на нищожност на саморъчно завещание от 06.06.1988 г.,
както и искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото
на собственост на общо 3/16 идеални части от 8 поземлени имота - ниви,
находящи се в землището на с.М., район Н.И., местност Д.Л..
Ищците твърдят, че на основание наследствено правоприемство,
земеделска реституция и давностно владение са собственици на общо 3/16
идеални части от следните имоти: поземлен имот с идентификатор
48393.4998.6, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „Д.Л.“, с площ
от 9938 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.4990.26, с адрес на
имота: с. М., район „Н.И.“, с площ от 143 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор 48393.5009.6, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност
„Д.Л.“, с площ от 3449 кв.м.; поземлен имот е идентификатор 48393.4966.11,
с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „Г.“, с площ от 10578 кв.м.;
поземлен имот с идентификатор 48393.4960.9, с адрес на имота: с. М., район
„Н.И.“, местност „Г.“, с площ от 27244 кв.м.; поземлен имот с идентификатор
48393.4960.27, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „Г.“, с площ от
912 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.4962.2, с адрес на имота: с.
М., район „Н.И.“, местност „З.Ч.“, с площ от 3884 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор 48393.4969.12, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност
„П.С.“, с площ от 4005 кв.м.
Излагат твърдения, че след смъртта си общия за страните наследодател
- Ц.К.С. оставил за наследници по закон децата си П.Ц.К., Ф. Ц. Д., Н.Ц.Т. и
К.Ц.К., като всяко едно от тях е наследило по 1/4 идеална част от
наследството. Сочат, че ответниците оспорват правото им на собственост, тъй
1
като на 14.12.1995 г. било обявено саморъчно завещание, оставено от общият
наследодател на страните в процеса - Ф. Ц. Д., с което последната е завещала
цялото си имущество, в т.ч. и процесните имоти на едно от децата си - Д. Л.
Д.а - наследодател на ответниците, като е изключила от завещателното
разпореждане останалите си деца - ищцата Т. Л. Г.; Л.Л.К. (наследодател на
ищците А. Й. Й., А. Й. Б., Ц. Й. Ц. и М. Ц. Й.) и Т.Л.Д. (наследодател на
ищците П. А. Д., А. Т. М. и Ц. Т. Д.).
Оспорват валидността на съставеното саморъчно завещание, като
намират същото за нищожно на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН поради
неспазване на формата, установена в чл. 25 ал. 1 от ЗН, а именно, защото не е
написано саморъчно от Ф. Ц. Д., както и защото липсва подпис на
завещателя. Излагат твърдения, че завещателят Ф. Д. е била неграмотна и не е
могла да пише и чете, респ. не е могла да остави саморъчно завещание.
Молят съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на
саморъчно завещание от 06.06.1988 г., както и да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо 3/16 идеални
части от следните имоти: поземлен имот с идентификатор 48393.4998.6, с
адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „Д.Л.“, с площ от 9938 кв.м.;
поземлен имот с идентификатор 48393.4990.26, с адрес на имота: с. М., район
„Н.И.“, с площ от 143 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.5009.6, с
адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „Д.Л.“, с площ от 3449 кв.м.;
поземлен имот е идентификатор 48393.4966.11, с адрес на имота: с. М., район
„Н.И.“, местност „Г.“, с площ от 10578 кв.м.; поземлен имот с идентификатор
48393.4960.9, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „Г.“, с площ от
27244 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.4960.27, с адрес на имота:
с. М., район „Н.И.“, местност „Г.“, с площ от 912 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор 48393.4962.2, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност
„З.Ч.“, с площ от 3884 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.4969.12, с
адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „П.С.“, с площ от 4005 кв.м.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба са
постъпили отговори от ответниците в законоустановения срок.
Ответниците В. К. Д. и С. С. С. признават предявените искове. Излагат
твърдения, че в никой момент не са оспорвали правото на собственост на
ищците, нито са се ползвали от обявеното завещание, а освен това признават
твърденията, че завещателят Ф. Д. е била неграмотна и не е могла да пише.
Ответникът В. С. С. оспорва предявените искове. Счита, че претенциите
на ищците са недопустими, тъй като си противоречат и взаимно се изключват,
предвид което липсвал правен интерес. Оспорва ищците да са собственици на
3/16 идеални части от процесните имоти, тъй като чрез саморъчно завещание
Ф. Д. е завещала на дъщеря си Д. Д.а / наследодател на ответниците/ цялото
си имущество, в т.ч. процесните имоти. Счита, че саморъчното завещание е
валидно и е произвело целените правни последици, тъй като е изпълнено
ръкописно от завещателя, съдържа означение на датата, на която е съставено
и е подписано, като подписът е положен след завещателното разпореждане.
Оспорва твърденията на ищците, че са упражнявали фактическата власт върху
имотите, като счита, че сключените от тях договори за наем са релевантни по
отношение на владението. Оспорва ищците да са манифестирали явно и
недвусмислено намерението си за своене.
Ответникът Ц. С. С. чрез назначения по делото особен представител
оспорва предявените искове. Излага твърдения, че представеното като
2
доказателство саморъчно завещание отговаря напълно на изискванията на чл.
25 от ЗН и не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност. Оспорва
твърденията на ищците, че владеят идеални части от процесните имоти.
С Разпореждане от 10.03.2023 г., на основание чл. 227 от ГПК е
конституирана Л. К. на мястото на починалата на 17.12.2022 г.,в хода на
делото Т. Г., като ищец, в качеството й на наследник.
С протоколно определение от 04.10.2023 г. на основание чл.227 от ГПК
е конституирана като ищец М. Б., действаща лично и със съгласието на
попечителя си Ц. Ц. на мястото на починалата на 19.08.2023 г., в хода на
процеса А. Б..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото Решение № 09010/05.12.1997 г. на
Общинска служба по земеделие „Н.И.“ и скици, се установява, че следните
имоти: поземлен имот с идентификатор 48393.4998.6, с адрес на имота: с. М.,
район „Н.И.“, местност „Д.Л.“, с площ от 9938 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор 48393.4990.26, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, с площ
от 143 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.5009.6, с адрес на имота:
с. М., район „Н.И.“, местност „Д.Л.“, с площ от 3449 кв.м.; поземлен имот е
идентификатор 48393.4966.11, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност
„Г.“, с площ от 10578 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.4960.9, с
адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „Г.“, с площ от 27244 кв.м.;
поземлен имот с идентификатор 48393.4960.27, с адрес на имота: с. М., район
„Н.И.“, местност „Г.“, с площ от 912 кв.м.; поземлен имот с идентификатор
48393.4962.2, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „З.Ч.“, с площ от
3884 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.4969.12, с адрес на имота:
с. М., район „Н.И.“, местност „П.С.“, с площ от 4005 кв.м., са възстановени на
наследниците на Ц.К.С. (починал 1957 г.).
Видно от Удостоверение за наследници на Ц.К.С., изх. № КМВ21-
УГ01-195 от 05.07.2021 г на СО, с. М., след смъртта си общият за страните
наследодател - Ц.К.С. оставил за наследници по закон децата си П.Ц.К., Ф. Ц.
Д., Н.Ц.Т. и К.Ц.К., като всяко едно от тях е наследило по 1/4 идеална част от
наследството.
От представеното и прието като доказателство по делото саморъчно
завещание от общият наследодател на страните в процеса - Ф. Ц. Д. (видно от
Удостоверение за наследници изх. № 1702 от 28.06.2021 г. на СО, район „С.“,
починала на 05.04.2021 г.) и Протокол за обявяване на саморъчно завещание е
видно, че на 14.12.1995 г., същото било обявено, като последната е завещала
цялото си имущество, в т.ч. и процесните имоти, на едно от децата си - Д. Л.
Д.а - наследодател на ответниците, като същата е изключила от
завещателното разпореждане останалите си деца - ищцата Т. Л. Г.; Л.Л.К.
(наследодател на ищците А. Й. Й., А. Й. Б., Ц. Й. Ц. и М. Ц. Й.) и Т.Л.Д.
(наследодател на ищците П. А. Д., А. Т. М. и Ц. Т. Д.).
По делото са представени и приети Договори за наем на земеделска
земя за процесните имоти за период от 2011 г. до 2021 г., с които се
установява извършването на сделки на управление с поземлените имоти от
наследниците. Представен и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 192, том IV, рег. № 30456, дело № 710/2017 г. на нотариус
3
с рег. №274 от Нотариалната камара, район на действие СРС, с който е
продаден един от имоти, част от общо 9 възстановени имота с Решение №
09010/05.12.1997 г. на Общинска служба по земеделие „Н.И.“. Със същия, се
установява, че въпросният имот, макар и не част от процесните, е продаден от
всички наследници на общия наследодател Ц.К.С., включително ищците и
ответниците по делото.
По делото е прието заключение на съдебно-графическа експертиза, на
което съдът дава вяра като логично, компетентно и обосновано изготвено.
Въз основа на предоставения му сравнителен материал вещото лице (образец
от приетото по делото копие на Декларация от 12.02.1992 г. издадена от
Общинска служба „Земеделие“-Северна) установи в заключението,
използвайки методите на разделен анализ и синтезно сравнително графическо
изследване на общите и частни признаци на почерка и подписа, че текстът и
подписът в саморъчното завещание вероятно са изпълнени от Ф. Д.. Счита, че
констатираните съвпадения са характерни, но при констатираните различния
и при наличния органичен сравнителен материал, като съвкупност са
достатъчни за формиране на вероятен извод.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свид. Ц.М. (роднина на страните по делото) и свид. И. Ц. (снаха в този род на
един от братята на Ф. Д.). От показанията на свид. М. се установява, че
процесните имоти, намиращи се в землището на с. М., са били на прадядо им
Ц.С.. След възстановяването им през 1997 г. не са използвани от никой до
2011 г. Сключвани са договори за отдаване под наем, срещу които всички
получавали рента (олио, брашно, прати) съразмерно квотите. Установява се
още, че през 2017 г. един от възстановените имоти (който не е предмет на
настоящия спор) бил продаден, на която сделка присъствала и свидетелката
М., като тогава никой не оспорил собствеността на ищците.
От показанията на свид. Ц. се установява, че процесните имоти са
наследствени на Ф. Д. от нейния баща, като се намират в местностите „Д.Л.“,
„П.С.“, „Г.“, „Г.-Р.“ и „З.Ч.“, като след възстановяване на имотите през 1997 г.
до 2011 г. наследниците са се опитвали да ги обработват сами, но неуспешно.
През 2011 г. бил сключен договор с арендатор, срещу който наем страните
получавали рента. Сочи, че е виждала ищците да получават рента,
включително до м. септември 2022 г., като счита, че и до днешна дата всички
продължават да получават рента. През 2017 г. е участвала в продажбата на
един от възстановените имоти (който не е предмет на настоящия спор) като
наследник на съпруга й, като за въпросната сделка са взели участие всички
наследници, включително ищците и ответниците. Твърди, че никой не е
оспорвал собствеността на ищците до 2020 г., когато била спряна сделка с
имотите, поради новопредставени документи.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното по предявените искове:
По иска с правна квалификация чл. 42, б. „б“ ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН,
завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на
саморъчно завещание, то не е изцяло написано ръкописно от самия завещател
и съответно не е подписано от него. За установяване автентичността на
процесното саморъчно завещание по делото е прието заключение по
допусната съдебно-графическа експертиза, предмет на чието изследване е бил
както авторството на текста на завещанието, така и на положения подпис. От
4
заключение на вещото лице се установява, че ръкописният текст и подписът,
положен в долния десен ъгъл след „Подпис:“ на саморъчното завещание,
изхождащо от името на Ф. Д. в полза на Д. Д.а, датирано на 06.06.1988 г.,
вероятно са изпълнени от Ф. Д..
Парафът, като съкратен, инициален подпис, е вид подпис, който може
да бъде положен след завещателните разпореждания. Законът за наследството
не посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на завещателя –
възможно е същият да се изразява в изписване на имената на завещателя,
неговите инициали, съкратено изписване на имената му
Съдът кредитира експертното заключение, като счита обосновано,
независимо от това, че не дава категоричен отговор на въпроса и оспорването
от страна на ответника. Счита, че предвид оскъдния сравнителен материал,
заключението дадено от вещото лице, че констатираните съвпадения са
характерни, но при констатираните различния и при наличния органичен
сравнителен материал, като съвкупност са достатъчни за формиране на
вероятен извод.
На следващо място, твърденията на ищците, че Ф. Д. е била неграмотна
не бяха доказани. Неграмотността означава завещателката да не е могла да
чете и пише. Макар и оскъден, събраният по делото писмен сравнителен
материал не дава основание за такъв извод. Напротив, налице са
доказателства, че тя е пишела, въпреки че почеркът й, което е видно и от
самото саморъчно завещание, е слабо обработен, както и че е имала
завършена степен на начално образование (видно от приетия по делото
препис от семеен регистър представен от СО, район „С.“).
Поради изложеното съдът намира, че се установи по делото, че както
ръкописният текст, така и подписът за завещателя, са изпълнени от Ф. Д.,
поради което завещателното разпореждане е действително. Предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради отхвърляне на предявения иск за прогласяване на нищожността
на завещанието, предявените при условията на евентуалност искове по чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ищците, че са
собственици на процесните имот на основание давностно владение следва да
бъдат разгледани.
По исковете с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК :
Съдът намира предявените искове за допустими. Съобразно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК
всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията
си. Ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване
фактическите твърдения, наведени в исковата молба, обуславящи
основанието на предявените пред съда искове, а именно: че са собственици на
процесните имоти по силата на твърдяното от тях основание - че са
упражнявали явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху
процесните недвижими имоти за периода от 1997 г. в продължение на десет
години с намерението да го своят.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
5
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и
погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево
изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се
разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Съгласно чл. 69 от ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
За да е налице фактът на владение, е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а
именно: да е постоянно, т. е. фактическата власт върху вещта и държането й
като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица; да е
непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период, по-дълъг от шест
месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи
вещта, както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато
не е установено, нито е поддържано с насилие; да е явно – владението е явно,
когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може
да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния
владелец.
От приложените по делото документи, включително От представените
по делото Решение № 09010/05.12.1997 г. на Общинска служба по земеделие
„Н.И.“, както и всички останали документи може да се направи извод, че
ищците като наследници на Ц.К.С. посредством Ф. Ц. Д. са наследили по
3/16 идеална част от наследството, в което са включени и процесните имоти.
Всички документи, представени по делото не легитимират Д. Д.а, чиито
наследници се явяват ответниците, като единствени наследници на Ф. Ц. Д..
Наследяването в резултат на едностранно обективирано в съответната
форма волеизявление (в случая саморъчно завещание) поражда вещно-
транслативен ефект – правото на собственост с обект процесните недвижими
имоти преминава от правната сфера на завещателя в правната сфера на
заветника или наследника по завещание, ако същото има универсален
характер, т. е. винаги е налице прехвърляне на правото на собственост върху
недвижим имот. В случая правото на собственост е прехвърлено от
наследодателя Ф. Д. само на една от дъщерите си – Д. Д.а, чиито наследници
се явяват ответниците, като е изключила от завещателното разпореждане
останалите си деца - ищцата Т. Л. Г.; Л.Л.К. (наследодател на ищците А. Й.
Й., А. Й. Б., Ц. Й. Ц. и М. Ц. Й.) и Т.Л.Д. (наследодател на ищците П. А. Д., А.
Т. М. и Ц. Т. Д.). Съответно, ответниците по делото са придобили по
наследство от Д. Д.а цялото имущество на наследодателката Ф. Д., в т.ч. и ¼
от спорните имоти.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява това
саморъчно завещание да е било противопоставено на останалите наследници
на Ф. Д. - ищцата Т. Л. Г.; Л.Л.К. (наследодател на ищците А. Й. Й., А. Й. Б.,
Ц. Й. Ц. и М. Ц. Й.) и Т.Л.Д. (наследодател на ищците П. А. Д., А. Т. М. и Ц.
Т. Д.). Не се установи от датата на обявяване на завещанието използвано ли е
то от наследниците на Д. Д.а за обективиране на намерението им да владеят
по-голяма идеална част от процесните имоти за себе си.
6
От показанията и на двете свидетелки (Ц.М. и И. Ц.) се установява, че
от възстановяване на имотите през 1997г. от 2011 г., са правени опити за
обработване на същите от всички наследници, но били неуспешни. Поради
това от 2011 г. насам са сключвани договори за отдаването им под наем на
арендатор, срещу което всички наследници на имотите, включително ищците
и ответниците, са получавали рента съразмерно квотите, включително и до
днешна дата. Тези факти се установяват още и от приетите по делото писмени
доказателства – Договори за наем със /фирма/ и Служебна бележка от
дружеството, от която е видно, че за земеделските имоти са изплащани
дялове на всички наследници на Ф. Ц. Д.. От свидетелските показния се
установява още, че през 2017 г. един от възстановените имоти (който не е
предмет на настоящия спор) бил продаден. Във въпросната сделка взели
участие всички наследници, като към този момент никой не оспорил
собствеността на ищците, включително ответниците по делото, участвали в
същата. Във връзка със същия факт, е представен и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 192, том IV, рег. № 30456, дело №
710/2017 г. на нотариус с рег. №274 от Нотариалната камара, район на
действие СРС, с който е продаден въпросния имот, част от общо 9
възстановени имота с Решение № 09010/05.12.1997 г. на Общинска служба по
земеделие „Н.И., чрез който се установява, че същия е продаден от всички
наследници на общи наследодател Ц.К.С., включително ищците и
ответниците по делото.
В заключение, настоящия състав счита, че от свидетелските показания и
представените и приети писмени доказателства, може да се направи
обоснован извод, че владението на ищците върху процесните идеални части
от имотите е продължило повече от 10 г., като същото е било спокойно, явно,
несъмнено и непрекъснато. В конкретния случай се установи, че ищците са
извършили действия, с които манифестирали, че държат за себе си идеалните
части от процесните имоти като наследници на Ф. Д. с намерение да ги своят,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици –
получавали са част от рентата, присъствали са на сделки по разпореждане на
имоти, представляващи част от наследството на Ф. Д..По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира предявения иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за основателен и като такъв следва да се уважи.
Ето защо, дори да приемем, че ищците са знаели за завещателното
разпореждане, с което Ф. Д. ги е изключила от наследството си, техните
намерения да държат имотите като собственици са били ясно обективирани и
са се осъществявали, без противопоставянето на нито един от останалите
наследници, включително и ответниците.
По разноските:
При този изход от спора правото на присъждане на разноски
принадлежи единствено на ищците по делото, доколкото съдът е уважил иска,
макар и евентуалния такъв. С оглед обстоятелството, че на страната на
ответника по делото са конституирани четири правни субекта, то разноските
следва да бъдат разделени помежду им поравно. Съдът намира, ч е не са
налице основание за освобождаване на ответниците С. С. и В. К. от заплащане
на разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Ответниците С. С. и В. К.
са признали основателността на предявените искове, с което са изпълнили
първата предпоставка на цитираната разпоредба, същите обаче са дали повод
7
за завеждане и разглеждане на настоящото дело в качеството им на
съсобственици на процесните имоти.
По делото се съдържат документи, удостоверяващи сторени от ищците
разноски в размер на 2278,15 лв. за заплатени държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за особения представител на ответника Ц.
С..
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят
сторените от ищците разноски поравно, т.е по 569,54 лв. всеки един от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л. Б. К., ЕГН: **********, адрес:
/адрес/, А. Й. Й., ЕГН: **********, с адрес : /адрес/, М. Д. Б., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/ действаща лично и със съгласието на попечителя,
Ц. Й. Ц., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, М. Ц. Й., ЕГН: **********, с адрес
/адрес/, П. А. Д., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, А. Т. М., ЕГН: **********
с адрес /адрес/ и Ц. Т. Д., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ срещу В. С. С.,
ЕГН: **********, с адрес /адрес/, Ц. С. С., ЕГН: ********** с адрес /адрес/,
С. С. С., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ и и В. К. Д., ЕГН: ********** с
адрес /адрес/ да бъде признато за установено, че саморъчно завещание от
06.06.1988 г. на Ф. Ц. Д. е нищожно на основание чл. 42 б. “б” ЗН - не е
написано и подписано от Ф. Ц. Д..
ПРИЗНАВА Л. Б. К., ЕГН: **********, адрес: /адрес/, А. Й. Й., ЕГН:
**********, с адрес : /адрес/, М. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/
действаща лично и със съгласието на попечителя, Ц. Й. Ц., ЕГН: **********,
с адрес /адрес/, М. Ц. Й., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, П. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, А. Т. М., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ и Ц. Т.
Д., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ за собственици въз основа на
придобивна давност на общо на 3/16 идеални части от следните имоти:
поземлен имот с идентификатор 48393.4998.6, с адрес на имота: с. М., район
„Н.И.“, местност „Д.Л.“, с площ от 9938 кв.м.; поземлен имот с
идентификатор 48393.4990.26, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, с площ
от 143 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.5009.6, с адрес на имота:
с. М., район „Н.И.“, местност „Д.Л.“, с площ от 3449 кв.м.; поземлен имот е
идентификатор 48393.4966.11, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност
„Г.“, с площ от 10578 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.4960.9, с
адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „Г.“, с площ от 27244 кв.м.;
поземлен имот с идентификатор 48393.4960.27, с адрес на имота: с. М., район
„Н.И.“, местност „Г.“, с площ от 912 кв.м.; поземлен имот с идентификатор
48393.4962.2, с адрес на имота: с. М., район „Н.И.“, местност „З.Ч.“, с площ от
3884 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 48393.4969.12, с адрес на имота:
с. М., район „Н.И.“, местност „П.С.“, с площ от 4005 кв.м.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН: **********, с адрес /адрес/ да заплати на Л.
Б. К., ЕГН: **********, адрес: /адрес/, А. Й. Й., ЕГН: **********, с адрес :
/адрес/, М. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ действаща лично и със
съгласието на попечителя, Ц. Й. Ц., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, М. Ц.
Й., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, П. А. Д., ЕГН: **********, с адрес
8
/адрес/, А. Т. М., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ и Ц. Т. Д., ЕГН:
********** с адрес /адрес/ сумата от 569,54 лв./петстотин шестдесет и девет
лева и петдесет и четири ст./, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц. С. С., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ да заплати на Л.
Б. К., ЕГН: **********, адрес: /адрес/, А. Й. Й., ЕГН: **********, с адрес :
/адрес/, М. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ действаща лично и със
съгласието на попечителя, Ц. Й. Ц., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, М. Ц.
Й., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, П. А. Д., ЕГН: **********, с адрес
/адрес/, А. Т. М., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ и Ц. Т. Д., ЕГН:
********** с адрес /адрес/ сумата от 569,54 лв./петстотин шестдесет и девет
лева и петдесет и четири ст./, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ да заплати на Л.
Б. К., ЕГН: **********, адрес: /адрес/, А. Й. Й., ЕГН: **********, с адрес :
/адрес/, М. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ действаща лично и със
съгласието на попечителя, Ц. Й. Ц., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, М. Ц.
Й., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, П. А. Д., ЕГН: **********, с адрес
/адрес/, А. Т. М., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ и Ц. Т. Д., ЕГН:
********** с адрес /адрес/ сумата от 569,54 лв./петстотин шестдесет и девет
лева и петдесет и четири ст./, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ да заплати на Л. Б.
К., ЕГН: **********, адрес: /адрес/, А. Й. Й., ЕГН: **********, с адрес :
/адрес/, М. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/ действаща лично и със
съгласието на попечителя, Ц. Й. Ц., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, М. Ц.
Й., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, П. А. Д., ЕГН: **********, с адрес
/адрес/, А. Т. М., ЕГН: ********** с адрес /адрес/ и Ц. Т. Д., ЕГН:
********** с адрес /адрес/ сумата от 569,54 лв./петстотин шестдесет и девет
лева и петдесет и четири ст./, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9