Р Е Ш Е Н И Е
№197 12.05.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
дванадесети април 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №127 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.107 ал.2 от Закона за автомобилните превози, образувано по
жалбата на М.Д.М. против Заповед №РД-14-843/11.02.2022г, издадена от директор на
РД „Автомобилна администрация“ град Стара Загора – с редовно делегирана
компетентност по силата на точка І.4 от
Заповед №РД-01-43/23.01.2020г на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация в частта й с наложена на собственика на МПС ****с рег. №****
принудителна административна мярка – временно спиране от движение до отстраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне на предна
регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, на
основание чл.106а ал.1 т.1 буква „а“, „б“ и „в“ от Закона за автомобилните
превози.
Заповед №РД-14-843/11.02.2022г на директор
РД „АА“ гр. Стара Загора е издадена въз основа на констатациите, съдържащи се в
Акт за установяване на административно нарушение № 3181157/11.02.2022г,
съставен от инспектор И.при отдел „Контрол“ РД “АА“
Стара Загора, писмените обяснения на А. М. С., Д. Ч. И. и обясненията на водача
Ц. П.К., като е прието за установено следното: На 11.02.22г при извършване на
проверка за спазване на Закона за движението по пътищата и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, в област Стара Загора, община
Стара Загора, път 4-ти клас, Калояновско шосе км. 5+500 е спрян за проверка от
служители на второ РУ-Стара Загора – лек автомобил **** с рег. №****, категория
М1, управляван от Ц. П. К. и два броя пътници: А. М. С. и Д.Ч.И., е извършил обществен превоз
от село Еленино до град Стара Загора, при който е установена уговорка за
заплащане от страна на пътниците А. М. С. и Д.Ч. И. на водача Ц.П.К., видно от
обясненията приети по реда на чл.44 от АПК, както и констатациите по АУАН
№318157 от 11.02.2022г, тези факти и обстоятелства са установени от събраните
писмени доказателства и въз основа на тях е прието за установено, че
действително уговорка за заплащане е била налице, като уговорената сума е в
размер на 5.00лв на човек. Прието е за установено, че след като има постигнато
съгласие по предмета на договора, а уговореното превозно възнаграждение е
заплащане, то по смисъла на Закона за
автомобилните превози е „обществен превоз“ / §1 т.1 от ДР/. След извършване на
необходимите справки в информационната система на ИАА „Лицензи“ и „Регистър на
таксиметровите превозвачи“ и деловодна програма „Архимед, за подадено
уведомление аз извършване на превоз на пътници за собствена сметка на основание
чл.12б ал.11 от Закона за автомобилните превози, ответника установил, че за
автомобил ****с рег. №**** не е издавано Удостоверение за Обществен превоз на
пътници на територията на Република България или копие на лиценз на Общността,
не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, като не са изпълнени и изискванията на чл.12б ал.11
от Закона за автомобилните превози, поради което е налице правно основание за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.106а ал.1 т.1 буква „а“,
„б“ и „в“, както и по т.4 буква „б“ от Закона за автомобилните превози –
отнемане на СУМПС №********* и Контролен талон към него №6176134 на водача Ц. П.
К. –до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Заповед №РД-14-843/11.02.2021г на
Директора на РД „АА“ гр. Стара Загора е връчена на жалбоподателя М.Д.М. на
16.02.2022г с указания за срока и реда за обжалването й, а жалбата е подадена
от 23.02.2022г от лице, което се легитимира като собственик на лек автомобил
АУДИ 80 с рег. № ****, с придобито право на собственост по силата на Договор за
покупко-продажбата му от 10.11.2021г,
сключен с писмена форма и нотариална заверка на подписите на продавачите и
купувача М. /стр.23 по делото/.
Свидетелството за регистрация – част ІІ, иззето по реда на чл.106а ал.3
от Закона за автомобилните превози съдържа вписване на Р. М. С. ЕГН **********
като собственик на процесното МПС. Оспорената заповед е вписан като адресат на
мярката по чл.106а ал.1 т.1 буква „а“, „б“ и „в“ Р. М. С. с ЕГН **********
тоест допусната е явна фактическа грешка при изписване личното име на лицето,
на което е регистрирано МПС, а именно вместо Р. е вписано Р.. В преписката
липсват доказателства за връчване на Заповед № РД 14-843/11.02.22г на директора
на РД „АА“ Стара Загора на посочения в нея собственик Р. М. С., като от
представения договор за покупко продажба, сключен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите се установява, че собственик на
процесното МПС е жалбоподателя М.Д.М.. Следователно жалбата е подадена от лице
с правен интерес – собственик на МПС, което е обект на принудителната мярка,
предмет на жалбата и при спазване на законовия 14-дневен срок за упражняване
правото на оспорване.
С жалбата се твърди, че обществен
превоз на пътници не е извършван с процесния автомобил, а собственикът му
–жалбоподателя М. го е предоставил за лично ползване на водача К., който на
11.02.2022г е превозил до град Стара Загора майката на жената, с която К. живее
на семейни начала, а другия пътник е съседка. Въз основа на тези факти се иска
от съда да приеме, че няма уговорка за извършване на обществен превоз и липсва
основание за прилагане на принудителната мярка.
Релевирано е
основание за отмяна неправилно приложение на материалния закон с доводи, че за
адресата на мярката – временно спиране от движение на собственото му МПС не е
ясно кое нарушение следва да отстрани, за да бъде прекратено нейното действие.
Иска се отмяна на Заповед
№РД-14-843/11.02.2022г на Директор дирекция „АА“ Стара Загора в частта й с
наложена принудителна административна мярка по чл.106а ал.1т.1 букви „а“, „б“ и
„в“ от Закона за автомобилните превози.
Ответника – Директор дирекция АА Стара
Загора не се явява не се представлява, не представя писмен отговор против
жалбата.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес и в законоустановения 14-дневен срок, поради което е допустима, а
разгледана по същество се явява основателна.
Заповед
№РД-14-843/11.02.2022г е издадена от административен орган, на който законосъобразно
са делегирани правомощия да прилага принудителни административни мерки по
чл.106а от Закона за автомобилните превози, съгласно законовата възможност за
делегация, предвидена в чл. 107 ал.1 от Закона за автомобилните превози, която
е приложена от Изпълнителния директор със Заповед №РД-01-43/23.01.2020г за
упълномощаване на Директорите на регионални дирекции „Автомобилна администрация
да прилагат с мотивиран и заповеди принудителните административни мерки по
чл.106 и чл.106а от Закона за автомобилните превози, но при неправилно
приложение на материалния закон – едновременно са посочени три отделни състави
на принудителната мярка, предвидена по чл.106а ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози „временно спиране от движение на моторно превозно
средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“.
Съгласно чл.106а ал.1 т.1 буква „а“ от Закона за автомобилните превози мярката
се прилага за извършване на превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без за него да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността; за извършване на
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за
съответната община – буква „б“; спрямо
МПС, с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари, без
да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11 – буква „в“.
Фактите, на които се основава
прилагането на мярката „временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца“ притежават признаците на нарушението
по чл.106а ал.1 т.1 буква „а“ от Закона за автомобилните превози и не
осъществяват в идеална съвкупност нарушенията, посочени като състав на мярката
по букви „б“ и букви „в“. Ето защо основателно е оплакването на жалбоподателя,
че за него е налице неяснота кое нарушение следва да отстрани, за да бъде
преустановено действието на административната принуда – да се снабди с
удостоверение за обществен превоз на пътници, да бъде включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и
разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, съответно да изпълни
изискванията на чл.12б ал.1, ал.10 или ал.11 от Закона за автомобилните
превози. Мярката е наложена за изпълнение едновременно и на трите състава,
които законодателя е предвидил като правно основание за нейното прилагане,
което е в противоречие с фактическите мотиви и води до липса на яснота относно
правната им квалификация, което е задължение на административния орган. Съгласно чл.106а ал.7 от Закона за
автомобилните превози мярката може да бъде преустановена в момента, в който
бъде отстранено нарушението – това означава да се представят тези документи,
чиято липса е елемент от фактическия състав на посоченото правно основание за
нейното налагане, а ако това не бъде изпълнено мярката ще се прекрати след
изтичане на максимално предвидения от закона срок от 12 месеца и кумулативно се
изисква заплащане на наложената с наказателното постановление глоба, което е
относимо в случай, че нейния адресат е субект и на административно наказателна отговорност.
В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП законодателят е
предвидил максимална продължителност на мярката от 12 месеца, като
продължителността на действието й зависи от поведението на адресата на мярката
– мярката има действие "до отстраняване на нарушението". По този
начин тежестта на държавната принуда зависи от поведението на адресата, а на
административния орган е отнета възможността да преценява продължителността на срока спрямо конкретните
не съставомерни факти, при които е извършено нарушението. Във властта на
адресата на мярката е да изпълни закона и така да отпадне наложеното му
принудително ограничение да ползва мирно своите притежания, без да засяга
по-значимия обществен интерес. Прилагането на мярката едновременно на три
самостоятелни правни основания, чиито състави обективно не могат да се сбъднат
едновременно, поставя във фактическа невъзможност нейния адресат да преустанови
действието й предсрочно и по този начин органът нарушава материалния закон,
защото фактически поставя правна невъзможност мярката да бъде с по-кратка
продължителност от 12 месеца. В случая не става ясно какви действия и/или
бездействия следва да предприеме превозвачът, за да се приведе в съответствие с
изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът
би приел, че нарушението е отстранено. В този смисъл, отстраняване на
нарушението по смисъла на чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. "б" ЗАвтП например, би трябвало да означава извършване на
правни действия по лицензиране на превозвача за извършване на таксиметров
превоз на пътници за съответната община. В хипотеза на преустановен обществен
превоз на пътник обаче, без идея на шофьора да извършва впоследствие
таксиметрова дейност по превоз на пътници по занятие за съответната община,
осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан и
непостижим, т. е. събитие, което никога няма да настъпи. Следователно макар и в
заповедта да е предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението,
продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с
което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6,
ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-843/11.02.2022г
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ град Стара
Загора по жалба на М.Д.М..
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да заплати на М.Д.М. ЕГН: ********** сумата от 10/десет/ лв.,
представляваща разноски по адм. д. № 127/22 г. по описа на АС Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: